Не може да станем богати с евтини труд и земя, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Стандарт”

Министър Дончев, на лекция пред студенти в Пловдивския университет заявихте, че за да е успешна една икономика, тя трябва да се гради на знанието. Как може да се постигне това в родни условия?

Когато говорим за икономика, за съжаление обичайно разговорът се свежда до това какво държавата ще даде. А икономиката, която се базира на това, не е добра и не е справедлива. За щастие българската икономика не е такава. Делът на обществените поръчки е под 8% в брутния вътрешен продукт /БВП/. Ако държавата дава на един бизнес, тя обезателно взима от някой друг, защото няма собствени пари. Бизнесът, който зависи от държавата, трябва да е изключение, а не правило. Въпросът обаче е друг и на него рядко му се обръща внимание. И това е преходът, който направи родният бизнес от началото на кризата. Този въпрос остава встрани. Ние си говорим за реформи, които трябва да бъдат направени от политиците в публичните институции. И цялото внимание е фокусирано там. А в същото време реформата в българския бизнес протече успешно. Фирмите успяха да се преориентират от дейности с акцент върху търговията, недвижимите имоти и подобни спекулации, към реализиране на производство и експорт. Делът на индустрията в България е 28,4% за 2014 г., според Световната банка. Средно за държавите в света е 27,7%. Индексът на промишленото производство у нас продължава да нараства, като към края на 2015 г. има 1,6% ръст спрямо 2014. Нарастват както електро-, така и добивната, така и преработващата промишленост. На годишна база за 2015 г. преработващата промишленост расте с 4,5%. Този тренд е впечатляващ. Забелязва се бум и на изделията с много по-висока степен на преработка. Не говорим вече за суровини, ишлеме или прости изделия. Тенденцията е видима в износа ни, основно към ЕС. А устойчив фундамент на икономиката може да е само производството. През 2015 г. тя порасна достатъчно, за да покаже, че може и в трудни времена. Имаме не просто добър ръст от 3% (по предварителни данни), а и по-качествен ръст - основан на 7,2% ръст на износа за ЕС, доминиран от ръст на промишлената продукция и инвестиционните стоки (машини, транспортни средства, резервни части и др.). В сравнителен план сме сред първите 7 държави в ЕС по ръст за 2015 г. Има и друго важно сравнение - тенденцията да имаме стабилно представяне в дългосрочен план - България е в топ 4 на страните в ЕС по средногодишен ръст за периода 2004-2014 - средно 2,5% годишно. (пред нас са само Полша, Словакия и Румъния)

Приключила ли е тази реформа на българския бизнес?

Това, което успя да направи бизнесът с или без подкрепата на държавата, макар и да имаше такава, е похвално. И една голяма част от тази продукция се реализира на външния пазар, основно на европейския. Това доказва, че българските компании устояват на конкуренцията на едни от най-добрите фирми производителки в света. Европейският пазар не е лесен. Той е капризен - от гледна точка на цена и качество. Родните производители успяват да намерят място на европейския пазар. Но за да бъдем по-богати, което е и целта ни, не може икономиката да е трайно базирана на ниска цена на земята и на труда. Защото това означава производство с ниска добавена стойност. Реформата на бизнеса е минала, имаме устойчив фундамент и ние трябва да се стремим да се качим на по-високо ниво. Крайно време е. Което означава да развиваме производство с по-висока добавена стойност и икономика, базирана на знанието. Хубавата новина е, че дори от времето на зрелия социализъм имаме известни рефлекси и опит, които не са угаснали. Лошата новина е, че има още много път да бъде извървян. И са нужни инвестиции в най-трудната сфера за вложения - човешкия капитал. Щеше да бъде значително по-лесно, ако трябваше само да се построи инфраструктура, съоръжения. Или да се отдели държавен разход, с който да се направи летище или пристанище. Проблемът е много по-сложен, защото говорим за промяна на цялата образователна система, на начина, по който функционира тя. И как постоянно да привлечем и да задържим умните деца, които имаме.

Как ще решите този сложен проблем? Има ли предвидени стимули за бизнеса, който въвежда подобно производство?

Ние сме подготвили много стимули за бизнеса. Цялата ОП "Иновации и конкурентоспособност" е базирана на така наречената Стратегия за интелигентна специализация. Има сфери и сектори, в които фокусираме подкрепата. Много по-силен акцент имаме върху иновациите. Предварително са изчистени и ясни сферите, в които считаме, че българската икономика има най-голям потенциал - биотехнологии, IT, иновации и т.н. Имаме дори и регионални процеси. В този смисъл програмата е много по-фокусирана и много по-близо до това да подпомага реалния потенциал на предприятията. Икономиката запази стабилна и предвидима среда на правене на бизнес - предвидимостта става все по-ценно качество за една икономическа среда. Но това не е достатъчно. Безспорно е, че растежът осигури заетост, като безработните са трайно под 10% от работоспособното население. Трябва тенденцията да продължи. Знаем, че имаме структурен проблем на пазара на труда. Имаме безработица и в същото време недостиг на кадри. Което е своеобразен феномен, но познавайки ситуацията в България, това е лесно обяснимо. Имаме лица, които са обезкуражени. Някои от тях не могат, а други не искат да работят. Но в средносрочен и краткосрочен план, до 2-4 години, фактическата спирачка пред растежа ще бъде недостигът на качествена работна ръка. И не говорим само за инженери, учени, приложници, специалисти. Обикновено оплакванията идват от сферата на туризма, където проблемът с липсата на кадри е наистина жесток. Но не много по-различно е в производството и специално в индустрията.

Не е ли причината в липса на обучени кадри, тъй като тези специалности в даден момент се смятаха за безперспективни?

Това е и причината бизнесът да изгуби цяла генерация машиностроители, стругари и т.н. Което си е вид историческо престъпление. Позволихме да деквалифицираме тези професии и да загубим специалистите. Ако бяхме в същата ситуация на наличие на работна ръка, както в средата на 90-те години, в момента ръстът на икономиката и експортът ни щяха да бъдат двойни. Тези качествени работници, които имахме, които работиха в комунистическите предприятия и имаха натрупани десетилетия опит, бяха изоставени. И част от тях вече ги няма.

Има фирми в България, които се опитват да работят и да обучават кадри. Как държавата им помага да си поемат глътка въздух в опитите им да работят на светло, да теглят банкови кредити и да инвестират у нас?

Ние правим всичко възможно да се опитаме да им помогнем. Но винаги съм казвал, че държавата преди да започне да помага, трябва да си даде сметка как пречи. Защото понякога това е така. С административни изисквания, с някой разпасал се чиновник, с недобре скроен закон. Така че първата задача трябва да е тази - държавата по-малко да пречи. Финансиране за пазара има. Бизнесът има възможност да си осигури средства от европейските фондове, от фондовата борса, чрез банкови кредити. Напомням, че вадим над 1 млрд. лв. на пазара реално за малки и средни предприятия само тази година. И дори с още по-високи темпове това ще се случва следващата и по-следващата година. Финансиране има. Въпросът е да има достатъчно нови, хубави бизнес проекти и такива за разширяване на съществуващи бизнеси. Защото освен проблем с работната ръка и липсата на качествени специалисти, подобна е и ситуацията относно качествените предприемачески проекти. Най-важният човек в една компания не са обезателно счетоводителят и инженерът. Понякога това е предприемачът. Човекът, който е заложил всичко свое, понякога е поставил на карта и имуществото си, за да рискува и да направи нещо. И големият проблем, който имаме, е, че сме изгубили до голяма степен усещането, че предприемачеството е ценност. И че този, който успява благодарение на усилията си и риска, който е поел, не е герой. Герой много често е тарикатът. И нещата са толкова дълбоки, че не се базират само на това какво ще даде държавата, каква ни е образователната система, а на обществените гаранции. Позволяваме си понякога да приемаме за герой тарикатът, който е успял да прецака всички. А не този, който рискува, плаща данъци, дава хляб на хората. Който понякога не спи, защото се чуди как ще плати разходите и заплатите на хората си. Този, който не спира, защото има нови идеи в главата, които иска да реализира - той трябва да е героят.

След като нямаме достатъчно добри проекти у нас, можем ли да привлечем чужди такива с инвеститори от чужбина?

Чуждите инвеститори имат много добър ефект върху икономиката. Във фабриките си у нас и във всички предприятия, които имат, въвеждат техните стандарти на работа, технологии. И по този начин постепенно специалистите и всички, които работят в тази сфера, се учат от най-добрите. Така българските фирми успяват да "откраднат" начина, по-който работят най-големите, да придобият ноу-хау. Хубавото е, че част от чуждите инвеститори успяват да дават по-добро възнаграждение и да влияят по този начин на пазара на труда. Което засилва конкуренцията. Въпреки търсенето на кадри, все още има какво да се желае в тази посока. Докато говорим дали има картел на пазара на горива, КЗК как разследва, не обръщаме внимание на това дали има истински конкурентна среда. За да имаме по-високи възнаграждения, които съответстват на труда и на квалификацията, трябва да имаме истинско състезание. Целият Министерски съвет, премиерът и всеки член на кабинета и администрацията търси стратегически партньори при посещенията в чужбина. Това е първата тема. Условията за инвестиции у нас са много добри. И големият проблем те да не са значително повече е, че образът на България е натоварен с много митове и легенди, част от които не са добри. Още по-лошото е, че ние колективно не правим много, за да заличим тези митове и легенди. Обичаме да говорим лоши неща за себе си. Което има пряк негативен ефект върху икономиката. Така че всички инвеститори - големи, малки, родни, чужди - до голяма степен са обгрижени. Има поне 50 - 60 конкретни проблема с фирми, които се опитвам да реша, гонейки тази или онази структура на администрацията. Инвеститорите изискват специална грижа и това трябва да бъде така. България има единствения избор и цел да развива икономика с по-висока добавена стойност. А за да се случи това, трябва да скъсаме с мантрата за евтината работна ръка. Защото евтината работна ръка няма как да е качествена. Ако искаме растежът да се усети и да вдигнем потреблението, задължително е да се повиши средната работна заплата.

Откъде бизнесът да намери тези средства, за да се вдигнат възнагражденията?

Най-лесно е да се държи ниска цена на работната ръка. Вместо това трябва да се търсят нови пазари, да се реорганизира производството, важна е степента на механизация. Родното производство може би е с най-ниска енергийна ефективност в Европа. Което означава, че за единица продукция българският производител дава повече пари за енергия, отколкото конкурентите му в Европа. При това не защото токът е много по-скъп. Просто разходът на енергия е голям. И тук имаме огромен резерв. Трябва да се повиши и производителността на труда. И за ниската производителност не е виновен само предприемачът, а и работникът.

Трябва ли да се приватизира Българската фондова борса, от където компаниите могат да черпят допълнителен ресурс?

Окончателно решение по въпроса няма. Личното ми мнение е, че темата би могла да се обсъжда единствено ако се появи първокласен играч, който има интерес към родната борса.

Зависима ли е икономиката ни от еврофондовете?

Често чувам тази мантра, което е абсолютно несериозно. Средно 9-10% от публичните разходи са еврофондовете. От БВП те са още по-малко - нямат и 5%. И няма как икономиката ни да е зависима от еврофондовете. Но интересът към възможностите, които дават европейските пари, естествено е много голям. И по новите програми, включително и ОП "Иновации и конкурентоспособност", интересът е много голям. Фирмите понатрупаха опит. Видяха, че когато инвестицията ти се съфинансира с 50%, нещата се случват значително по-лесно. Леко ме притеснява, че имаме фирми с по 2-3 успешни проекта. И в същото време има компании, които по една или друга причина не са успели, или не са опитвали. Което не е много хубаво. Защото не искаме чрез европейските фондове да внасяме неравнопоставеност на пазара. Важно е и как да стимулираме бизнеса да се ориентира към новите реалности. През този програмен период 2014 -2020 г. и особено през следващия, финансовите инструменти са на инженеринг. И вече не говорим за безвъзмездно даване на средства, а за кредитно финансиране при облекчени условия за получаване и по-ниски лихвени равнища. Това е бъдещето. Ако сега това е 10% от цялата финансова рамка и 10% от ОП "Иновации и конкурентоспособност", делът на финансовия инженеринг в европомощта ще се качва и ще бъде доста по-висок. Колкото по-бързо фирмите и институциите се научат да работят с финансовия инженеринг, толкова по-добре.