Когато икономическият растеж стане 5-6%, това ще бъде осезаемо за всички, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в интервю за в. „Труд“

Г-н Дончев, на 15 април влезе в сила новият Закон за обществените поръчки. Ще помогне ли тази нормативна стъпка за повече прозрачност и либерализация на пазара?

Новият закон премахва редица от режимите, в които възложителят би могъл да затяга така правилата, че в процедурата да участват по-малко фирми. Корупцията се лекува не толкова с административни мерки, колкото с по-силна конкуренция. Когато в една процедура имаме 20 кандидати, е много трудно да нагласиш така схемата, че да спечели само един. Когато кандидатите са двама, е лесно да повлияеш така, че да спечели другият. В този смисъл рецептата и за най-добро качество, и за най-добра цена, и за по-малко корупция, е повече конкуренция. Отделно, процесът на кандидатстване и отчитане на всички проекти по еврофондовете е изцяло електронизиран. Имаме напълно работеща система и за кандидатстване, и за отчитане. Новият закон определя и съществени правомощия и отговорности на местната власт.

Подготвена ли е местната власт за новите правила? И сега броят на общините с финансови корекции по европроекти не е малък.

Някои финансови корекции са много тежки за съответната община. Нерядко имаме случаи община с бюджет от 30 млн. евро да изпълнява проекти за няколко пъти повече. Тогава една финансова корекция, ако няма мерки от страна на държавата, може да я вкара в колапс. Тук трябва да се познава и близката история. Най-близката е, че създадохме няколко механизма, включително и такъв за безлихвени кредити, с който общините да си довършват проектите. В противен случай много от тях нямаше да могат да го направят от стария програмен период. Това ни позволи да нямаме провалени проекти и един добър финален резултат от гледна точка на усвоени пари. Редно е да се уточни и друго. Имаме доста дела. Искам да видя как те ще приключат. Има и трета страна - общините съдят държавата за корекциите, които са им направени. Механизмът за финансови корекции, който е европейска практика, беше въведен и мислен като фин хирургически инструмент, който да реже, ако някъде има нещо проблемно. До началото на 2013 г. финансовите корекции не надвишаваха 80 млн. лева. Огромният процент корекции са от 2014 г., най-вероятно 2/3 от всички направени такива. И откровено казано, без да влизам в режим на политически заяждания, този инструмент се използваше от някои не като хирургически инструмент, а като уред за рязане на крайници. За съжаление, веднъж направена от Управляващия орган, една финансова корекция може да бъде отменена само от съд. От финансовите корекции имаме няколко категории. Първата е за случаи, където безспорно има нарушения, било то от зла умисъл или от неразбиране. Имаме корекции заради несинхронизирано законодателство. Давам ви един пример, това е т.нар. смесване на критериите, където нашият Закон за обществените поръчки до началото на 2009-а не отговаряше на европейските директиви. Имаме и корекции, особено тези през 2014-а, с характер на политически репресии. Бяха наказвани непослушни кметове.

Има ли политическа репресия и сега?

Не съм позволявал никога и не позволявам на никого от министрите да се съобразяват с каквито и да било политически емоции в работата си. Единственото, което има значение, е какво показват фактите в докладите и никой не е получавал инструкции да бъде по-милостив или по-жесток от някои. И в последната година, няма как да отречете, не е имало какъвто и да било укор от който и да било кмет.

Значи ли това, че и местната администрация като цяло се подобрява?

Как може в едни случаи някои кметове като резултати, които постигат, и като подобрение на инфраструктурата, и като привлечени инвестиции под формата на проекти, ако щете и от гледна точка на обслужване на граждани, от гледна точка на местния бизнес климат, да постигат едни резултати, а други не успяват. Дали е въпрос само на лидерство, на политическа подкрепа, на лични качества, на достъп на кадри, е сложно да се каже. Защото много кметове се оплакват, че се опитват да създадат условия, но няма как да привлекат качествени специалисти, понеже такива няма. Това е тема, по която е хубаво да се говори. Администрацията сама по себе си не съществува. Тя е функция и изпълнява волята на ръководителя си, и в крайна сметка би трябвало да отразява неговото ниво. Почти всичко, което човек има в живота си, зависи най-вече от местната власт - тротоара по който ходи, чистотата на въздуха, водата, детска та градина, училището, пътят.

Тук стигаме и вечния въпрос за социалното лице на администрацията - набъбнала, сърдита, на някои места откровено неработеща.

Имаме дефекти в месната демокрация в едни и същи общини. Всички знаят, че нещата на някои места не стават по най-добрия начин, администрацията е раздута, парите не се харчат както трябва, няма нормален бизнес климат, който да привлича и нови инвеститори, не може да се яви някой външен и да спечели обществена поръчка и въпреки всичко моделът е устойчив. Преизбират се и общински съветници, и кметове и нещата остават без промяна. Същественият въпрос е защо?

Преди време Американската търговска камара повдигна въпроса за оптимизация на броя на общините. Как гледате на тази идея?

Аргументът е, че има малки, бедни общини с изключително лоша администрация, които не могат да предоставят качествена услуга. Има и общини, където главният архитект идва и се появява за няколко часа седмично, юристът по същият начин. Каква скоростна реакция очаквате от една такава администрация. Нормално е някой да каже - за оптимизация обединете тази община с още две или три. Не винаги окрупняването на администрация води до по-добро качество. Има я и другата страна, че като се обединят общини, ще се спести от административни разходи. Тук големият проблем е, че много трудно може да стане обединяването на общини по законова или административна принуда. Общините са общности с право да се самоуправляват, гарантирано от конституцията. Много трудно може да стане, без да има желание от тяхна страна. Проблемът не е в броя и размера на общините, а че са бедни, някои от тях лошо управлявани и това не позволява развитие. Омагьосан кръг е - когато администрацията е лоша, това пречи на инвестициите. Когато няма инвестиции, общината остава бедна и няма как да си направи качествена администрация.

Напоследък много шум се вдигна и около Програмата за развитието за селските райони. Има ли такива колосални финансови корекции, за които представители на левицата предупредиха и бяха изложени в публичното пространство?

Не очаквам да имаме финансови корекции в шокиращи мащаби като тези, които се цитират. Шум в България се вдига за какво ли не, този път на прицел е Държавен фонд „Земеделие“ и Програмата за развитие на селските райони. По разбираеми съображения проверката на ДАНС няма да коментирам.

Има ли официална кореспонденция с Брюксел по тази тема?

Не, нямаме официална кореспонденция с Брюксел на база санкции за големи финансови корекции по селската програма.

Колко милиарда стоят пред България, г-н Дончев?

Много милиарди имаме пред нас - първо, новият програмен период, който вече е задвижен с всички средства, които са достъпни. Имаме и финансов инженеринг, банки, които вече работят с плана „Юнкер“ и използват средства за нисколихвено кредитиране на бизнеса. Има близо 760 млн. евро, които ще бъдат разпределяни чрез финансови инструменти като тези за инициативата за малки и средни предприятия, малко над 100 млн. евро, ще бъдат достъпни на пазара вероятно в средата на тази година. После имаме т.нар. рециклирани пари от „Джереми“ (б.р - съвместни европейски ресурси за малки и средни предприятия) от стария програмен период, също са на пазара тази година. Когато заработи с пълна сила Фондът на фондовете (Държавен фонд на фондовете ще управлява централизирано финансовите инструменти по оперативните програми), тогава целият остатъчен ресурс от 660 млн. евро също ще бъде на пазара. Но това са инструменти, не финансиране - говорим или за дялово участие или за нисколихвено кредитиране - пари по-скоро и директно за бизнеса.

България постига позитивни основни макроикономически показатели. Кога този процес ще се усети върху доходите на хората?

Пропаст между едното и другото не бива да има. Ако има растеж, той трябва да се усеща у хората. Съвсем друг въпрос е, че обикновено растеж до 2% по никакъв начин не се чувства от хората. Когато растежът е няколко пъти по-висок - 5-6%, това ще бъде осезаемо за всички.

Ще стигнем ли този процент в близките години?

Добрата или лошата новина - зависи от гледната точка – е, че всичко е в нашите ръце. Ние много обичаме да обясняваме - световна конюнктура, неблагоприятни геополитически фактори, свързани със сигурността, световни тенденции, цени и т.н. И като казвам зависи от нас, имам предвид, че брутният вътрешен продукт не се формира изцяло от правителството, за щастие. Зависи и от властта, и от предприемачи, и от качеството на работната сила.

Как и кога ще спре изтичането на млади кадри и как може тези над 2 млн. българи, които работят и живеят зад граница, да се върнат? Какво трябва да се направи?

Не трябва да се направи нещо, трябва да се направи всичко. Само с нещо няма да стане. Трябва да следим там, където нещата се получават, и да се опитваме да ги експонираме и да ги правим по-добре. Остана встрани, незабелязана и от анализатори, и от коментатори, тази реклама, която българската икономика си направи след кризата - ако преди моторът на икономиката беше спекулацията с цените на недвижими имоти, сега производството и експортът движат същата тази икономика.

Според чешкия математик Якуб Мариан, създал инфографика за стандарта на живот в ЕС, на средния българин му трябват 1000 евро на месец, за да стигне стандарт на живот на средния германец. Кога ще ги стигнем германците?

Като гледате темповете, България се доближава до богатите и развитите европейски страни. Въпросът е, че не е с достатъчно бързи темпове. Чисто математически бихме могли да се доближим до германците много след 25 години, ако следваме сегашните темпове, на мен ми се иска да вярвам, че ще е за по-кратко време. Трудно ще ги стигнем в буквалния смисъл на думата германците, защото стандартът на Германия и като нормативна уредба, и като икономика е недостижим за повечето европейски държави.