Министърът на енергетиката в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

Първият ни гост днес е министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Поканих ви, защото се появиха съобщения „Революция – нефт и газ“. Започват проучвания в дълбоката част на Черно море и ние ще търсим нефт и газ. Премиерът Борисов е адски ентусиазиран. Не е ли в сферата на фантастиката това все пак, че бликне тук нефт и газ, че ще намалим 30% цената на енергийните източници, които идват?

Едно е ясно със сигурност – това безспорно е революция в енергийния сектор. Революция, която всички ние отдавна чакаме да се случи. И трябва да е ясно едно – че когато говорим за тази революция, тя стана възможна само и единствено на ясно заявената политическа воля на премиера Борисов, както в първия мандат, така и към настоящия момент в рамките на втория кабинет на премиера Борисов.

Защо пък Борисов?

Защото този процес по стартиране на процедурата за търсене и проучване на дълбоко Черно море започна през 2012 г. Тогава беше проведен конкурса, тогава бяха избрани трите компании – „Репсол“, „Тотал“ и ОМВ, които да извършат съответно проучвателните дейности в блок „Хан Аспарух“. Това са едни много важни, едни много трудни решения, които не всяко правителство намира сили да вземе.

Какъв е проблемът? Защо се изисква толкова много сили, за да вземеше решение и да търсиш нефт и газ?

Изискват се много сили, затова защото търсейки нефт и газ, на първо място се гарантират две неща. От една страна сигурността на доставките и съответно и независимостта, т.е. така бленуваната диверсификация на източниците за доставка на природен газ, изобщо на енергийни ресурси. И от друга страна това пък осигурява конкурентни цени, което означава и конкурентна икономика.

Откъде идва тази съпротива, за която вие говорите, за която говорите, че някаква специална воля се изисква да търсим нефт и газ? Кой се съпротивлява – руснаците, мафията енергийната? Кой е заинтересован да нямаме собствен добив?

Аз не бих се ангажирала с това кой точно се съпротивлява. Това, разбира се, са много сложни геополитически въпроси. Но така или иначе, за да не се вземе толкова дълги години подобно решение, очевидно има някаква причина. И очевидно никак не е лесно да се вземе такова решение и да се пристъпи към тези действия. Ето защо, то наистина е едно революционно решение и това, което се случи на 19 април като старт на първия проучвателен сондаж, който ще бъде извършен в дълбоко Черно море, наистина е революционно. Първоначалните геоложки проучвани, които бяха извършени, различните дейности, които бяха извършени от 2012 г. до 2014 г. са много оптимистични и всички ние се надяваме да се потвърдят тези оптимистични проучвания. И наистина България да има възможност да разчита и на собствен добив – било то на природен газ или на нефт.

Сега да обобщим. Досега е имало така наречените предварителни сондажи, които дават индикация, че нещо може би ще се открие? Какво започва сега с този сондаж?

Сега започва същинското проучване. Компаниите „Тотал“, „Репсол“ и ОМВ ще извършат два сондажа съгласно договора, който имат с българската страна. Първият сондаж ще бъде извършен сега. Той започна на 19 април беше даден старта на този първи проучвателен сондаж. Ние имахме възможност да разгледаме платформата, на която ще се извършва този сондаж. След това, може би в утрешния ден, корабът ще отплава на 128 км източно от Варна, на територията на блок „Хан Аспарух“ и там ще започнат същинските проучвателни дейности. Ще бъде извършен сондаж на дълбоко Черно море, който ще бъде на 5600 м дълбочина. И вече ще разберем, след може би 4-5 месеца ще имаме яснота какво всъщност се крие в недрата на дълбоко Черно море.

Няколко важни въпроси. Има ли риск за екологията, има ли риск за морето, риск за района около Варна, изобщо около ивицата?

Както знаете, компаниите които ще извършват тези проучвателни дейности са едни от световните лидери в бранша. Това са компании, които работят по утвърдени, абсолютно безопасни технологии. Ето защо аз съм сигурна и българските граждани трябва да бъдат спокойни, че не съществува никаква заплаха и няма никакъв риск както за екологията, така и за Черно море, за живота, за здравето на хората. За това, разбира се, свидетелстват и документите, които са издадени от Министерство на околната среда и водите, които ясно доказват, че такава опасност няма.

Добре, да речем, дано наистина се случи, че бликне нефт и газ. Колко време, след като той бъде открит и се докаже, че го има, ние ще започнем да го използваме, да го експлоатираме, да го вадим и да го употребяваме?

Чисто технологично това са сложни процеси. Те изискват доста дълго време. Може би в следващите 7-8 до 10 г. ще има вече реален ефект от това, което всички ние очакваме да се случи.

Т.е. от откриването, ако се случи, до добива – ще минат около 7-8 години?

Да, този порядък от време.

Добре. Сега ние плащаме, нали така, между 4 и 6 млрд. долара на година за внос на енергийни ресурси. Ако се открие нещо с колко ще намалее тази сума, какво ще ни спести?

На първо място, ако се открие нещо в дълбоко Черно море, на което всички се надяваме това ще ни даде възможност както вече споменах, на първо място да си гарантираме сигурността на доставките. И на второ място – имайки предвид това, че това ще бъде местен добив, тоест ние ще можем да спестим една голяма част от таксите, които към настоящия момент се заплащат под формата на такси за пренос, транспортни разходи и други такива разходи, които натоварват цената. Като очакванията са, че тази цена ще падне с приблизително 30% при един такъв местен добив, което не е никак малко и това ще даде една много сериозна глътка въздух и на българската икономика като цяло, изобщо на българската страна.

А не е ли фантазия също така, че евентуално ще се превърнем и в износители на нефт и газ?

Вижте, аз мисля, че още е рано да се правят такива прогнози дали това е фантазия или не. Нека да изчакаме, чакали сме толкова дълги години, да изчакаме още 4-5 месеца, за да видим какво ще покаже първия проучвателен сондаж и тогава бихме могли да говорим в по-големи детайли.

Румънците имат обаче, те вадят, нали така?

Румънците не само, че имат. Те задоволяват 90% от потреблението си само с местен добив. Така че румънците, техният блок „Нептун“ е само на 15 км от нашия блок „Хан Аспарух“.

Там, където в момента се търси и където в момента…

Точно така. Там са открити залежи в размер на 84 млрд. кубични метра газ. Само това ще кажа.

Може би има шанс наистина, след като толкова наблизко е това разстояние.

Да.

Добре. Кой ще го прави обаче този добив, решаваме нали оптимистичният вариант – има. Кой ще прави добива?

Добивът ще се прави от концесионерите – от „Тотал“, от „Репсол“ и от ОМВ.

Тези, които търсят сега – те ще добиват?

Да. Българската страна получава към настоящия момент такса площ, която се заплаща ежегодно на българската държава.

От кого?

От концесионерите. Отделно от това ние сме получили 80 млн. лв. при подписването на договора, те са внесени в бюджета през 2012 г. Близо 6 млн. лв. са таксите от площ, които сме получили за периода от 2012 до 2015 г. И след като минат проучвателните дейности в зависимост от рентабилността на добива след като се направи неговата оценка, ние бихме могли да получаваме между 2 и 30% съответно концесионно възнаграждение.

Аз точно това исках да разбера чисто финансово. До този момент ние нищо не сме платили за това, че в момента се извършват сондажи. Никакви пари…

До този момент ние само сме получили.

Само сме получили.

Точно така.

В случай обаче, че се окаже, че има – те ще продължават да го добиват. Каква е ползата за българската страна? Какво ще получаваме ние, какво ще получават те?

Ползата за българската страна е, че тя ще продължи да получава тези концесионни възнаграждения, които ще бъдат в размер между 2 и 30%. Като концесионна такса, като концесионно възнаграждение, но то разбира се ще бъде определено след като бъде определена съответно и рентабилността на добива. Другото, което ще получава българската държава и което е изключително важно – това е на първо място възможността да имаме сигурност на доставките. На второ място – това е възможността да осигурим конкурентни цени. Тоест нашата икономика ще стане много по-конкурента. Смятам, че това са едни изключително важни предпоставки за наистина един възход в българската икономика и наистина една много голяма надежда, която се залага на този местен добив.

Добре. Въпросът ми е следния – ние не можем да управляваме, така ли? Държавата не може да управлява колко ще изнася, изцяло ще е в ръцете на концесионера това?

Да. Концесионерът ще бъде собственик на този добив. Ние ще можем да го купуваме този местен добив така да се каже, но ще го купуваме на цени, които са значително по-ниски от тези, на които ние купуваме към настоящия момент своите енергийни ресурси. Тъй като основен елемент от тази цена е свързан именно с такси превоз, такси, които са свързани с транспортирането на тези ресурси. Всички тези такси ще бъдат спестени.

А значи ли това, че и концесионера ще решава колко ще изнася, дали ще изнася, ако се окаже повече; колко ще бъде на вътрешния пазар? Изцяло в техните прерогативи ли е това, което ще се случва?

Да, концесионерът разбира се, съвместно и с българската страна, представлявана в случая от Министерство на енергетиката като страна по този договор.

А вие казахте още 2012 г. са получени едни пари във връзка с този договор. А защо досега не са се случвали тези неща от 2012 г. до 2016 г.?

От 2012 г. до 2014 г. концесионерите са правили своите проучвания. Те в никакъв случай не са бездействали, за да се стигне до 19 април, до деня, в който стартира първият проучвателен сондаж са извършени много сериозни проучвателни дейности, извършени са всички сеизмични дейности, така че да може да се определи къде е най-подходящата площ, за да се извърши този първи проучвателен сондаж. Съответно и следващата година, 2017 г., съгласно договора концесионерът трябва да извърши още един сондаж, за който в момента се извършват следващите сеизмични дейности и проучвания.

Добре, мисля че изчерпателно говорихме за революцията нефт и газ. Дано нещата се случат и дано наистина е в наша полза този договор, който сте сключили, така че да не губи българската държава и българският бюджет.

Със сигурност са в наша полза.

Добре, щом казвате. Както се казва – то ще се види, времето ще покаже. На финала на нашия разговор искам да ви попитам нещо. В „Медиапул“ излезе информация, че две току-що прясно реконструирани компресорни газови станции „Лозенец“ и „Ихтиман“ и една, чиято модернизация трябва да приключи идният месец, сега отново ще бъдат изследвани за рехабилитация и „Булгартрансгаз“ е обявил поръчка. Защо нещо, което е правено и е трябвало да влезе в експлоатация сега пак ще го правим?

Много е важно тук да поясним за какво става въпрос, за да не се получи някакво недоразумение. На първо място, трябва българските граждани да знаят това, че всяка една компресорна станция се състои между 2 и 9 компресора. Всеки един от тези компресори трябва да бъде подменен и трябва да бъде рехабилитиран. След като тези компресори бъдат подменени и съответно рехабилитирани, тогава говорим за цялостната рехабилитация на компресорната станция. Това, за което вашите колеги от „Медиапул“ говорят, по всяка вероятност става въпрос за втората фаза от рехабилитацията на транзитната мрежа на „Булгартрансгаз“.

А не че е дал дефект първият ремонт или рехабилитация?

В никакъв случай. Всяка една от тези компресорни станции има няколко компресора. Към настоящия момент ние сме подменили два компресора на съответната компресорна станция и сега искаме финансиране и получаваме такова от Европейския съюз за рехабилитация на останалите компресорни станции. Това, което към настоящия момент се извършва, извършва се обществена поръчка се възлага, която е свързана с получен грант в размер на 850 хиляди евро от Европейския съюз. Този грант е получен в резултат на подадени съответни искания от страна на „Булгартрансгаз“. Нашите искания бяха за 1 милион и 700 хиляди евро. Тези дейности ще бъдат свързани изцяло с предпроектното проучване за втория етап на модернизацията на тези компресорни станции. Така че затова става въпрос. Тези компресорни станции и тези компресори, за които ние подменихме на компресорна станция „Лозенец“, на компресорна станция „Ихтиман“, „Странжда“ и сега предстои през юни месец да подменим и на „Петрич“ са само една част. Но за да бъде цялостно завършен този процес е необходим и втори етап за модернизацията, за да може България наистина да разполага с много добре развита газопреносна мрежа и съответно да ремонтира тези компресорни станции, които имат изключително важна роля във връзка с диверсификацията.

Благодаря ви за този разговор.