Компромиси трябва да има, прави чест на тези, които поеха отговорност при съставянето на правителството, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в предаването „Панорама“ на БНТ

На управляващите трябва да бъдат задавани трудните въпроси докато са на власт. Нали, господин Калфин?

Точно така. После не, че започва по-лесното, но те носят отговорност.

Ивайло Калфин – вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Аз обаче ще започна с един привидно лесен въпрос, защото на вас ще ви е приятно да кажете, че сте осигурили добавки към пенсиите за Великден. Нали така?

Да, това е хубаво, но не е повод за някакво самохвалство или голямо щастие. Действително това са средства, които отиват при хората, които имат най-голяма нужда, хората с най-ниски доходи. За съжаление те са много и това е жест, който може да се направи един път или два пъти в годината – тогава, когато е в добро състояние бюджетът.

По колко ще получат?

По 40 лева ще получат тези, които имат пенсия до 300 лева. Това са 1 267 000 души – около две трети от пенсионерите.

Но нали всяко правителство горе-долу прави същото?

Да, това не е ново. Имало е периоди, в които са се спирали тези средства. Много хора вече казват „това ми е част от пенсията“ и са прави да ги очакват. Това са хора действително с ниски доходи. Трайният начин е да се повишат доходите в България, а не да се дават бонуси за празници.

Тоест няма повод някакъв за специалната гордост на премиера от това, че ще раздаде тези пари за пенсионерите, защото досега се е правело винаги, нали така?

Имало е периоди, в които не е имало такива бонуси. Това, което е хубаво, че и за премиера, и в правителството това е приоритетен разход. Тогава, когато е добро състоянието на бюджета, общо взето по този разход няма спорове. Има оценка, имаме съзнанието, че това е приоритет. Така че не трябва и това да се подценява все пак.

Друг е въпросът, че Великден изглежда се е превърнал от духовен в социален въпрос. И винаги около Великден говорим или за пенсиите, или за козунаците.

Ами толкова по-тъжно ще е това нещо. Защото социална политика винаги ще има. И има. Дали е Великден, или Коледа, или други празници, или няма празници, социалната политика е преразпределение в обществото на средства и подпомагане на тази, които са най-уязвими. Така че надявам се това винаги да го има. Защо няма други теми около Великден – това е хубав въпрос.

Да. И той е малко и към нас, журналистите. Вие обаче направихте ли реформите, които искахте?

Започнах с тях. Това, което съм доволен, че се случи, е пенсионната система се стабилизира и то дългосрочно. Има някои критики към нея, но на практика няма реален повод тя да се променя. Хората могат дългосрочно да си планират и пенсията, и бъдещето. Променихме доста принципите, по които се изплащат детските добавки – това също е една значителна промяна. Усилието, което полагаме от година и половина – да се увеличават доходите от труд, дава резултат също. Безработицата също спада – беше над средната европейска, сега е под нея. Но, когато говорим за значими реформи, има още неща, които са на конвейера. Вече работим и за мен това е изключително важен въпрос, защото там е събрана много мъка и то на хора, които действително имат нужда – това е реформата в ТЕЛК-овете и цялата система за установяване на медицински проблем и след това политиката, която следва след тях. Тя е остаряла, не е справедлива, тромава е и на практика пречи на всеки. Но когато започнеш да буташ нещо, хората се притесняват. Но вече го работим по това нещо.

Днес имаше една работна група с представители на организациите на хората с увреждания, която прие концепцията, както сме я внесли. Започваме да пишем по законодателство. Ангажирали сме Европейската комисия, Световната здравна организация. Те имат една методика. Трябва да го направим по-справедливо. Един спокоен диалог. Така че може би това е едно от най-важните неща, които следват и които трябва да се случват. И другото нещо, което много ми се ще да стане, е свързано и с демографията, но не само. Ние имаме нужда държавата да покаже повече грижа към родителите на малки деца, особено. Ранното приемане в ясли и детски градини ще има много видим, значим ефект върху обществото – и върху тези, които ходят на работа и могат да се върнат по-рано, и при тези които нямат средства да си платят детската градина на децата.

Това за демографията заради БСП ли го казвате, защото те го превърнаха в острие срещу правителството?

БСП започна да говори за демография, откакто аз станах министър. И общо-взето се занимават с мен. Не сте ги чули по отношение на ГЕРБ да говорят, а всичките им стрели са насочени към социалната политика. Не е лошо това. Когато човек има опонент, някой път върви по-добре разговорът.

Въпросът е обаче дали не правите прекалено много компромиси, за да прекарате една малка реформа? Не отстъпвате ли три пъти, за да настъпите веднъж?

Компромиси трябва да се правят. Целият смисъл на това правителство беше, помните преди година и половина, три правителства за 2014 г., осем партии в парламента. Или трябваше да направим един голям компромис, все пак на някаква обективна основа, което е политическото ни споразумение, или трябваше да отидем на нови избори. Мисля че прави чест на тези, които поеха отговорност. Разбира се, това не еднократен акт. Ние трябва непрекъснато да следим дали се случва това, което сме се ангажирали. И там вече могат да се появят доста критики. Надявам се средата поне на този период, че ще има едно преразглеждане на приоритетите.

Вие не смятате ли обаче, че малките компромиси не са достойни за задачата? А задачата наистина е грандиозна, защото в България пенсионерите растат, работещите намаляват и можем да стигнем до момент, в който пенсионерите са повече от работещите?

Можем да стигнем до този момент. И много общества в Европа ще стигнат до този момент. Но не е задължително това нещо да стане бързо. Има потенциал. Най-големият потенциал е тогава, когато започнем да задържаме големият отлив на население от България, от сравнително млади, в ефективна възраст хора, които отиват в чужбина. миналата седмица имах среща с представители на туристическия бизнес в Бургас и Варна. Те казват нямаме кадри, имаме нужда, след 15 дни започва сезонът, чакат добър сезон. Хубаво, има 80 хиляди българи, които ходят на сезонна работа само в Гърция. Те да бъдат от туризма и селското стопанство, защо не остават в България? Очевидно че няма как да се случи без по-високи доходи, без по-примамливи условия, за да остане човек и да работи в България. Така че там е по-скоро ключето, не е свързано с други дейности – доходите.

Тук не трябва ли да има решителни мерки, рязане от дъно? Нещо, което така да разклати нещата, че да се променят завинаги?

То е много хубаво. Това решителността, особено в политическата, мъжкарството е хубаво нещо – ражда много последователи.

Нещо непознато в този кабинет, така ли?

Не, познато, даже някой път отиваме доста далеко с тази политика. Въпросът обаче е друг – кое е това нещо, което ще се направи решително? Според мен, дългосрочни политики, каквато е демографската, каквато е пенсионната, каквито са ТЕЛК-вете, каквато е здравната, трябва да се правят с някакво съгласие. Защото едно от нещата – Стефан Цанев е прав – едно от нещата, от което страдаме в България е, че всеки следващ започва отначало. Казва: Аз на тези предишните сега ще им кажа тук какво са направили. И докъде стига? До никъде не стига. Действително трябва да потърсим, и това е смисълът от тази иначе много странна коалиция, която е събрала тези, които подкрепят правителството – това е смисълът да се търси някакво по-широко съгласие. Така че компромиси трябва да има стига обаче да се движиш напред, а не да спреш на едно място заради тях.

Вие самият влизате ли в битката за президент?

При нас не се обсъжда тази тема. На мен ми се ще, аз поне като се замисля се сещам за по-добри варианти принципно.

Георги Първанов ли имате предвид?

Такива, които събират повече безспорна подкрепа. Много е важно тези президентски избори, ако се случи – да си помечтаем малко – действително да събират, а не да разделят за пореден път държавата с различни кандидати, които по-скоро разделят общественото мнение, отколкото да го събират. Така че ако това нещо се случи, може би трябва да потърсим някакви по-мъдри хора, да не казвам имена конкретни, но които може би не са пряко свързани с конкретна партийна работа, или поне такива, които могат да говорят, не да разделят обществото.

Вашият партиен шеф Георги Първанов ли описвате?

Той беше два мандата много успешен президент. 10 години беше.

А дали ще има право на трети е въпросът?

Това е въпрос, който по-скоро стои конституционно, но при нас не са започнали разговорите за издигане на кандидатура. Много ми се ще те да бъдат по-широки. За съжаление, в ляво не виждаме желание каквото и да било за диалог.

Всъщност, като казвате в ляво, който е дългосрочният партньор на АБВ – ГЕРБ или БСП?

ГЕРБ е дългосрочният опонент на АБВ. АБВ е лява партия, лява и патриотична партия.

Да, но казвате, че БСП се занимава само с вас?

Да, фактът, че ръководството на „Позитано“ иска АБВ да изчезне, за да освободи терен и то да прави каквото си иска, не ни прави по-различни. Аз съм сигурен, че там ще надделее здравият разум рано или късно. Има и обективни закони – ако не надделее, то тогава ще трябва да се доказваме с конкуренция.

Благодаря Ви.