Ако не се вземат много строги мерки, заразата от нодуларен дерматит за седмица ще мине 400 км, като грипен вирус, казва министърът на земеделието и храните пред в. „24 часа”

Г-жо министър, ще оцелее ли животновъдството в България след заразния нодуларен дерматит?

Първо, да уточня, че заразният нодуларен дерматит не е опасен за здравето на хората. И при прекия контакт с животните, и за потребителите. Това е категорично ясно и важно за спокойствието на хората.

Второ, вирусът на заболяването може да се пренася механично. Фермер, гостувайки на друг стопанин, или дори доктор в контакт с такива животни, които изглеждат здрави, но са вирусоносители, могат да предадат този вирус на други животни.

Фермерите са в паника и са изключително уплашени. Но е факт и друго. Една част са изключително стриктни и веднага изпълниха всички ограничителни мерки, които наложихме. Изолираха стадата си, замрежиха ги, направиха дезинфекции, сложиха защитни облекла на хората. Но само на 100 метра от тях или през две улици има фермери, които смятат, че ще се размине. А ефективността на мерките, които са предприети, можем да я търсим само ако всички ги прилагат.

Още от събота започна и пръскането с летателна техника първо над община Димитровград и област Стара Загора – там, където са огнищата, и в радиус от 50 км. Това пръскане се прави да се предотврати развитието на тези девет вектора от кръвосмучещи насекоми, които разпространяват заразата.

Друго, което също веднага бе приложено, е спирането на придвижването на едри преживни животни. От петък тези мерки са още по-засилени. Има издадена заповед от директора на БАБХ д-р Дамян Илиев за забрана на движението на каквито и да е животни между Северна и Южна България.

Кога ще започне ваксинацията?

Като членове на ЕС изпълняваме европейските политики във ветеринарната област. Предварително ваксиниране нямаше как да стане, защото не се допуска. То е възможно само когато вече има обявена епизоотия за определено заболяване и след нотификация от ЕК. Такава нотификация беше поискана един ден след обявяване на огнището. И със съдействието на българския еврокомисар Кристалина Георгиева още на следващия ден получихме положителен отговор на искането ни за предоставяне на 350 000 дози ваксини. Първите 150 000 ще пристигнат между 27 и 29 април. Останалите ще получим до месец с оглед развитието и на болестта, защото такива ваксини се искат и от Гърция, където вече година се развива това заболяване и има над 117 огнища. В България към днешна дата има 15 потвърдени, като последното е в Гоцеделчевска община.

Да, голямата дилема, драма, проблем за фермерите е, че се евтаназират хуманно всички животни в стадото, а не само установените с това заболяване.

Защо се прави?

Това е т.нар. метод стемпинг аут, който казва, че се прилага за установеното болно животно и за всички животни, които са в контакт с него. Защото е въпрос на време за развитие на заболяването. Този вирус след заразата се развива до 28 дни, като средният период, в който едно животно заболява, е от 17 до 21 дни. Тоест, ако вирусът е на 2-3 дни, животното изглежда здраво, изследванията ще покажат, че е здраво, но на практика то е заразено и самото вече е вирусоносител. Ако не се вземат много крайни мерки за ограничаване на разпространението, науката казва, че до седмица този вирус може да се разпространи до 400 км. Това е като грипен вирус.

Ваксинирането ще доведе ли до забрана за износа на български млечни и месни продукти?

Какви са ограниченията? Те са различни - първо, със сигурност в 3-годишен период за България ще бъде забранена търговията с живи животни с трети страни. За общността сме поискали тази забрана да е регионализирана - тоест само от областите, в които има установени огнища.

По-добре стои въпросът с добитите продукти като месо и мляко от животните, които са ваксинирани. На практика няма никакви ограничения за пазара на млечните продукти, които произвеждат мандрите. Условието е да е направена т. нар. двойна пастьоризация, а това е процес, който се прилага при всички производства на млечни продукти.

По отношение на месото има известни ограничения - те са свързани основно с изискването да е преминало през термична обработка. И клането да се извършва в кланици в региона, в който се намира ваксинираното животно.

Разбираме затрудненията, но в обратния случай рискуваме разпространение, което би имало катастрофални последици за говедовъдството в България. Заразата не е опасна за хората, но има много високи икономически загуби за фермерите, стигайки от 40 до 60 процента, ако оцелее стадото. Някои животни преодоляват вируса, но млеконадоят и месодобивът падат с драстични проценти.

Подготвяте нов закон за храните. Какви са най-важните моменти?

Представянето на закона е във вторник.Сигурна съм, че това е първият законодателен акт в областта на храните, а и в земеделието, който е плод на над 1-годишна дискусия и работна група между министерството на земеделието и цялата хранителна индустрия. Този закон следва да увеличи сигурността, да гарантира безопасността и качеството на храните. В него ще бъдат уредени белите петна, които в момента съществуват в областта на безопасността на храните. Например ще се регламентира електронната търговия с храни. Това е нещо, което набира скорост в България, но не е уредено в сега действащия закон.

Ще се регламентират и изискванията за всички превозни средства, които разнасят и превозват различни типове храни. Тоест да не може лицето Х с микробус, неотговарящ на хигиенните изисквания, да отиде на Солунската борса вечерта и което е негодно, да го натовари и да дойде у нас безпрепятствено. Това е целта. И да се пренася хляб в стари бусове, в които да не може да се гарантира безопасността на храната и хигиената.

Друга новост за потребителите е нещо подобно на въведеното навремето изискване млечните продукти и техните имитиращи продукти да бъдат на отделни щандове във веригите. Това ще бъде направено и за прясното, охладено, неопаковано месо.

Ако месата са пресни и неманипулирани, ще са на едни щандове, ако са обработвани - на други. Дали ще са замразявани, тумблирани и т.н. - експертите ще използват точните изрази, за да бъдем ясни.

Кога ще има нови приеми на проекти по мерките 4.1 и 4.2, към които има най-голям интерес?

За мярка 4.2 приемът е планиран за края на годината, и то при условие да се направи първо анализ и ако има изкривявания, ще се поиска нотификация за промяна. По 4.1 сме индикирали прием през лятото. Но той също зависи от нотификацията, която сме изпратили до ЕК. И нейното одобрение трябва да промени правилата за максимален бюджет - става от 1,5 на 1 млн. евро, интензитетът на надбавката ще е максимум до 60%, а не както сега 70 на сто.

Без тази нотификация няма да отворим втори прием по 4.1, защото намеренията ни са той да е с целия остатъчен бюджет, за да удовлетворим проектната готовност. И е изключително важно по него да са допустими всички инвестиции – визирам и хидромелиорациите.

Кога ще бъде приета стратегията на Световната банка за напояването?

В момента тя е на междуведомствено съгласуване, което е до края на април, и се надявам да бъде приета от Министерския съвет до края на май. И оттам започва реформата в хидромелиоративния сектор, което означава промени на различни нормативни актове, както и приемане на нови.

До какво трябва да доведе стратегията?

Стратегията е дългосрочна – до 2030 г. Изпълнява се на два етапа. Основната цел, която трябва да постигнем чрез нейното реализиране, е да направим самостоятелно стопански функциониращи единиците, които управляват хидромелиоративната инфраструктура. Трябва да има децентрализация на този процес.

Без напояване да се прави ефективно земеделие при промените в климата и покачването на температурите, няма как да го говорим сериозно.

В разгара сме на кампанията по директните плащания. Как върви тя?

Срокът за подаване на заявленията е 15 май. Към 21 април имаме заявени площи по СЕПП в размер на 2,119 млн. хектара. Това спрямо цялата 2015 г. е около 60%. А спрямо същия период на миналата година е 158%. По отношение на заявените площи сме по-напред и от 2014 и 2015 г. Приключените заявления са около 30 000, а неприключилите са също толкова. Основната причина за това е слоят общински и държавен поземлен фонд – мери, пасища и ливади. Правото да бъдат заявени за подпомагане такива площи са обвързани пряко със съответния брой животински единици. Всичките ни усилия миналата и тази година бяха насочени пакетът да се разпредели по най-справедливия начин за хората, които реално вършат земеделие. Да, кандидатстването стана малко по-тежко. След приключване на кампанията ще бъде направен анализ и евентуално някои неща ще бъдат променени.