Министърът на правосъдието в интервю за предаването "Преди всички" на БНР

Правосъдният министър Екатерина Захариева. Здравейте първо. Снощи се завърнахте от Лондон.

Здравейте.

Ще поговорим малко за този дебат там за създаване на световна коалиция срещу корупцията. Но получи се този паралел, вчера в комисията за конфликт на интереси минало за първи антикорупционният закон, не мина, тоест въздържалите се го спряха. И вицепремиерът Кунева направи този паралел: в Европа обсъждат общи мерки за корупцията, ние тук спъваме един закон.

Надявам се, че това е само на комисия. Все пак той ще мине през доста комисии. В другите комисии пък беше подкрепен. Мисля, че мина още в една или две комисии. Така че аз силно се надявам в залата и в другите комисии, които остават, той да бъде подкрепен. Така или иначе това, което се случи в Лондон в последните два дни, и премиерът даде за паралел преди 10 години трудно можеше да се говори за общи действия на всички държави за споделяне на информация за тероризъм, за контрабанда. Сега системите са общи, работят заедно различните служби. Крайно време е това да се случи и за корупцията. В повечето случаи големите корупционни практики те в никакъв случай не са само национални. Парите се изнасят от една държава в друга и това беше основен фокус върху дебата. Ако нямаме координирани действия, ако нямаме споделяне на информация по отношение на корупцията, няма как да бъде ефективна и борбата с нея. Имаше наистина много силни изказвания. На мен ми беше изключително интересно. Факт е, че в голяма част от демокрациите, от които ние се стремим да постигнем и техния стандарт, и начин на живот, например в някои от тях едва тепърва стават публични регистрите например на фирмите. Нещо, което в България има отдавна. Но всичките споделиха, че дори да е публичен регистърът, особено когато една фирма е чуждестранна, намекваше се за офшорките, но не само, трябва да е сигурно какъв е произходът на парите и кой стои зад тях. Така че това, което се реши, е създаването на този център и споделяне и обмяна на информация. Имаше изказвания и от неправителствения сектор, и от бизнеса, призоваха се всички, дори развитите държави, защото много често парите от по-малките от други континенти, не европейски държави, парите от корупция се изнасят точно в Европа, в Щатите. И имаше призив от техните представители да не се допуска това. Тоест когато се разкриват такива пари, да бъдат връщани, да бъде дадена възможност за конфискация, отнемане на тези средства и връщане в съответните държави.

Всъщност какво конкретно следва след тази среща?

Създаване на този център в Лондон и обща работа. Най-вече за споделянето на информация по отношение на движението на парите, на собствениците на фирми. Нещо, което е било абсолютно немислимо преди години, сега всички се обединихме около този факт. Тоест няма как…

Добре, предстои да видим как ще се развива тази инициатива.

… да се борим с контрабандата самостоятелно, с национални средства. По същия начин няма как да се борим с корупцията и с контрабандата само с национални средства.

Но все пак предполагам, че трябва да се правят и някакви национални усилия. Вие имате ли доверие, че този законопроект, който в началото дебатирахме съвсем накратко, може да има решаваща роля за борбата с корупцията в България? Сега наскоро, сигурно сте ги прочели, излязоха и докладите и на прокуратурата, и на съда. Там се дава някаква своеобразна оценка изобщо как изглежда явлението корупция в България. Ще реши ли проблемите този закон?

Който и да е закон, каквото и да напишем в него и не само да приемем този закон, да изменим и НПК, и Закона за съдебната власт, самият факт на приемането на законите няма как да реши тези проблеми. Те ще създадат органите, гаранциите, предпоставките, необходимите нормативни предпоставки. Много често за разследването има пречки, след което /…/ самия процес. Ще ги решим със законите, но оттук нататък остава работата на органите. Как ще ги конструираме, какви хора ще назначим в тях и как те ще започнат работа и как ще разкриват тези престъпления. Защото корупцията е престъпление.

Това важи ли за втория пакет от промени в Закона за съдебната власт? Защото там също са написани много хубави неща, свързани с…

Това важи за всеки един закон, както казах.

Да, но понеже съвсем наскоро тук в София имаше една голяма среща по проблемите на правосъдието на Съвета на Европа и там много се говореше за манталитета, та се питам как законът променя манталитета.

Знаете ли, тази конференция беше изключително интересна. Имаше представители от 37 държави и имаше два много интересни доклада. Те бяха направили анализ на всичките държави, и бяха писани от съдии и прокурори тези анализи. Не бяха писани от изпълнителна или законодателна власт. От Консултативния комитет на съдиите европейските, и европейските прокурори от всички тези държави. Дори и сега, дори и в момента по-новите демокрации, в това число и България, чист нормативно и като конституционни гаранции, и законодателно стоят нелошо. Например в голяма част от старите демокрации в част от конституциите няма, че съдебната система е независимост. Швейцарският съдия говори нещо, което се отрича в тези доклади, аз съм съгласна с това, техните съдии се избират на 6 години. Наистина им пречи на работата прекият избор на съдиите на 6 години. И те стават в един момент политици и се опитват да угаждат, така да се каже, на хората, които ще трябва да ги изберат, а в същото време те решават техни спорове. За пример, даже вчера и с германския ми колега, с който имах среща в Лондон, говорихме и тяхната прокуратура е в изпълнителната власт. Знаете, че миналата година той освободи главния прокурор, защото имаше спор по начина, по който се тълкува законът. И в момента в Германия също е в дебат къде е мястото на прокуратурата, той ми го сподели. Там ли е мястото, то по Конституция може, по закон може. Така че фактът на гаранции в Конституцията ви закона не са достатъчни. Изводът беше те не са достатъчни, не означава, че не трябва да ги въвеждаме. Тоест най-важното обаче е чувството на независимост и безпристрастност на самия съдия или прокурор. Каквото и да им напишем в закона, ако те нямат за това чувство, ако те не желаят да работят така, мисля, че ще бъде трудно постижимо. Факт е обаче и аз съм убедена, че този закон, който надявам се на съвет да приемам, разбира се, той в момента е на съгласувателна процедура, може да има някои неща, които ще се коригират, но тя е дълга съгласувателна процедура. Първо е съвет, след което ще има още 10 дена за съгласуване след съвета след корекциите, които ще направим, аз съм убедена, че той ще даде самочувствие и надявам се да се прилага правилно, ако бъде приет. Особено по отношение на кариерното развитие и дисциплинарното производство. Изключително важно. И самото оценяване на работата на магистратите. Магистратите, колкото и да говорят, може да се говори, че са много независими, но всъщност тяхната независимост и безпристрастност личи от актовете, които пишат.

Точно така, да. Добре, а бързате ли много с тези промени? Ще използвам цитат от вчера. На ВСС пленумът заседава и там точно на този дебат в понеделник около промените в ЗСВ, главният прокурор каза, че правим съдебна реформа по-бързо от Октомврийската революция. А пък в същото време в доклада на председателя на Върховния касационен съд е записано, сега ще го цитирам буквално, че „ се върви бавно, будно със съдебната реформа“. Какво става, бързаме или бавно се движим?

Всъщност това е, не знам кое изменение вече, наистина съм забравила, на Закона за съдебната власт от 25 години, така че дали бързаме, трябва да бързаме. Но трябва да бързаме така, че да приемем наистина хубави текстове и текстове, които да нямат, правилни текстове. Знаете, че много често и ние когато обсъждахме в работни групи, дори се опитвахме да проиграваме на практика как ще работи един текст. Много лесно да напишеш една хубава декларативна норма в закона, да оставиш всичко на общи събрания на съдиите, но да не излезе така, че те трябва да се събират всяка седмица, давам пример, а не да имат време да напишат актовете си. Особено за натоварените или големите съдилища това не е толкова лесно. По отношение на дисциплинарните производства, на начина по който ще се избират атестационните комисии, всичко това се мислеше и се проиграваше. Така че 25 години се реформираме и още не сме там, където трябва да бъдем. От тази гледна точка бързаме. И е крайно време да приемем поне на законодателно ниво нещата и гаранциите, които се изискват от нас и които ние считаме, че са правилни, не само защото се изискват. Но от друга страна, не бива да бързаме така, че да приемаме некачествени текстове. Аз прочетох какво е станало. Според мен спорът е бил по-скоро защо е извънредна точка и не са запознати колегите със становището.

Понеже вие сте противник на извънредните точки по принцип.

И истината е, че законопроектът беше изпратен на 5-и, получен на хартия може би на 9-и, но по правилата за съвета за съдебна реформа всичко се изпраща по електронен път, както е изпратено на 5-и. Беше качен на страницата, изпратени са имейли освен това на членовете на съдебна реформа със законопроекта и мотивите към него. Така че спорът е станал защо тази точка е извънредна и може би наистина е по-добре да имат време да се запознаят със становището, което е изготвила правната комисия и да го приемат, за да са убедени, че приемат правилното становище.

Утре има извънредно заседание, така че…

Десетдневен е срокът по правилата на съвета, голяма част от колегите са виждали предварително този законопроект, изпращан им е на различни етапи, още преди да изчистим част от нещата, беше изпратен и на ВКС, и на ВАС, и на прокуратурата, и на ВСС, и на Съюза на съдиите. Преди да се изпрати официално на всички. Така че те са го виждали на много различни етапи. И отново да повторя, това е съгласуване преди съвет, ще имат възможност колегите да изразяват становища оттук нататък.

Добре. Питах преди малко и вицепремиера Кунева заради нейната пристрастност към закона, антикорупционния ще ви питам и вас. Колко сте готови да отстъпите от един проект, който смятате, че е правилният проект? Защото вие си спомняте, нещата стигат в парламента, там започват други разговори, явно други сметки се променят. Например ако се окаже, че дори тази децентрализация на прокуратурата, която трябва да бъде махната на хартия, се окаже проблематична, готова ли сте да се откажете от тези промени?

От реформата в прокуратурата не съм готова да се откажа и мисля, че текстовете са добри, те съответстват на Конституцията и не виждам какво в тях би могло да смути някой. Така че мисля, че това е изключително важна глава и не съм готова да се откажа от тази глава, от измененията в тази глава от закона. Знаете ли, принципно не съм готова да се откажа от текстовете, независимо, те са много, той е много голям законопроектът за изменение и допълнение, от най-важните принципи и текстовете, които следват тези принципи. Разбира се, има много детайли, сега гледам, че има спор за инспектората, по някои от текстовете. Може да се изчистят, може да се уточнят, това не означава, че правя компромис с тези принципи. Слушам, че има спор дали проверката за почтеност, така както е въведена в Конституцията. Това се тълкува мисля, че дори от самия инспекторат или част от колегите в него като част от другите проверки. Аз не считам, че е така. Неслучайно конституционният законодател я е извел на отделно място. И ние сме се опитали сами с слугите колеги, които работеха, да дадем някакво определение. Не е лесно да се даде определение на проверка за почтеност. И аз призовавам тези, които критикуват, да правят предложения, не само да критикуват. Защото няколко пъти се събираха колегите на работна група и са призовавали – дайте да измислим, дайте заедно да го направим. Много е лесно да кажеш: не ми харесва това, не ми харесва това, но дайте да го направим заедно. Моят екип счита, че проверката за почтеност трябва да има определение, защото Конституцията я извежда на отделно място. Ако я считаше, че е част от другите проверки, нямаше да я изведе. На български няма превод на интегритет, но това е своего рода проверка за интегритет на съответния съдия, прокурор или следовател.

Ще се срещате ли с политическите формации около…

Да. Мисля, че това е добра практика. И фактът е, че с изключение на заплатите, първият законопроект мина така, както го бяхме внесли. И фактът, че политическите партии са канени на съвет, и те чуват дебатите на място, и те изпращат представители, за което им благодаря, ние каним всички, независимо дали подкрепят или не подкрепят правителството, защото аз считам, че отговорната позиция на една политическа партия, политик, народен представител, за такива важни реформи, независимо дали подкрепя един кабинет или не, би трябвало да подкрепи тези реформи.

Трябва ли да се отвори пак въпросът за заплатите сега при втория пакет съдебни промени?

Аз съм готова да го отворя, но ако това ще фокусира цялото внимание, да ви кажа честно, не си струва. Защото много по-важно е да се приеме реформата в прокуратурата, съдийското самоуправление, атестирането. Там има много сериозни изменения, те са много важни – командироването, ограничаването на командироването, дисциплинарното производство. Това са все изключително важни неща, те са свързани. Кариерното развитие – изключително важно. Хора, хора, хора – кои хора са там, това е най-важното. И то е свързано с манталитета.

Това исках да ви попитам, че ако запишем в закона, че прокурорът по вътрешно убеждение решава делата…

То и сега го пише, в интерес на истината, в НПК.

Но, ако той е свикнал да пита началника си, да чака указания…

Ами ето, това е до манталитет. Аз съм сигурна, че по-голяма част от началниците изобщо не са щастливи от това. Аз лично от много години съм на ръководни позиции и много предпочитам хората, които са инициативни и които сами решават проблемите, а не за всяко най-елементарно нещо да питат.

Зависи от началника, да ви кажа.

Мисля, че по-голяма част от началниците би трябвало да са така.

Добре, срокове, без да помагаме в хипотезата на главния прокурор за Октомврийската революция, но все пак какви срокове? Доколкото и текстовете, свързани с инспектората, са важни. Защото…

Те са важни и са спешни. Да. Но трябва да сме реалисти, че на инспектората трябва да се даде време да създаде капацитет. Няма как, приемаме, да кажем, другия месец закона, и да очакваме от тях те да започнат на следващия ден да правят тези проверки.

От другия месец смятате ли, че…

По-скоро реалистичният срок е…

Октомври.

Не, не, не. Целта е наистина в понеделник на съвет, след съвета веднага на междуведомствено съгласуване и отново ще бъде изпратен на членовете на съвета, до две седмици от понеделник – в Министерски съвет. И целта и на политическите партии, които подкрепят кабинета, а и моята, е до 15 юли да бъде приет. Тоест до лятната ваканция. И това не е дълъг срок, защото законът е голям. Народното събрание все пак трябва да има месец и половина наистина да го приеме този закон.

Добре, ще видим движението.

Ами поели са ангажимент към мен, даже ме питат какво става. Така че се надявам наистина да успеем до края на юни – началото на юли да бъде приет този законопроект.

Стига да има парламент. Нали виждате какво се случва?

Дай Боже да има отговорност.

Как работехте с господин Калфин? Сега внезапно всички взеха да обясняват как АБВ не са подкрепяли властта.

Аз с господин Калфин работя най-кратко. Работили сме обаче по детското правосъдие имахме среща, а и по Закона за лицата и семействата. Така че имахме доста общи задачи. Работих добре. Всъщност всички колеги работим добре. Има екипен принцип. И решението е партийно, както каза той самият. Той спазва партийната дисциплина и подаде оставка. Надявам се правителството да бъде стабилно, защото реформите са важни. Факт е, че на хората ще им писне от избори. Казвам го най-отговорно. Аз съм била в два служебни кабинета и хайде стига в една година три правителства. Тези реформи не чакат. В същото време, обаче, за да се случат, трябва да има и стабилен парламент и правителството трябва да има стабилна подкрепа.

Да. И мнозинството да не е плаващо, а да е нормално.

Точно така. Ами дори да е плаващо… Аз пак казвам – аз считам, че съдебната реформа, ако са отговорни политическите партии, трябва да се подкрепи от всички, независимо дали подкрепят кабинета или не. Но факт е, че част от партиите си имат други визии, преследват някакви собствени цели, обещали са друго на техните избиратели. За да се случат, обаче, реформите, особено такива тежки и важни като съдебна система, здравеопазване има още какво да се случва, в образование – изключително важни реформи, трябва да има и стабилна подкрепа в парламента. Защото правителството няма как само да си приеме законите. Ние все пак ще ги внесем и да не стане така, че да не може да си ги познаем, когато излизат в парламента. В такъв случай надявам се да бъде стабилно. Но, ако не се случват законите и реформите, които искаме, ще бъде трудно, определено. Решението ще бъде на политическите партии и на премиера.

Припомнихте, че сте била в две служебни правителства. Покрай едното, обаче, се завъртя една интрига напоследък и затова искам да ви заведа към темата с проваления избор на директора на Националния институт за правосъдието. То за широката общественост вероятно това не е толкова наясно за какво става дума, но имате ли някаква особена пристрастност към Драгомир Йорданов – един от кандидатите?

Ами пристрастност… Намеквате, че сме били заедно в първия служебен кабинет?

Да, в един служебен кабинет. И понеже така или иначе беше артикулиран…

Драгомир Йорданов беше номиниран от президента в първия служебен кабинет като правосъден министър точно заради работата си, която върши в института. Аз не го познавах преди това. И от тази гледна точка, нямам. Той беше номиниран за правосъден министър, защото върши страхотна работа в този институт и защото се ползваше с много добра репутация в съдебната система. И аз бях абсолютно обективна, когато изразих своя вот. Аз считам, че не само неговата концепция, неговото представяне на самото изслушване беше далеч, далеч, далеч по-добро от представянето на господин Станков. Истината е, че и двамата като концепция бяха написали добри неща. Радвам се, че и господин Станков, и господин Йорданов бяха включили в концепцията си неща, които са включени в проекта на Закона за съдебната власт, очевидно са се запознали, са го чели. Приели са тези неща – за индивидуалните планове, за другите проверки, за новите функции на института, за засилване на ролята му по отношение на индивидуалните планове и подкрепата на магистратите да вършат добре работата си. Така че аз бях обективна, в никакъв случай моят вот не е бил, защото познавам господин Йорданов от преди това, а по-скоро беше оценка на неговата работа като първи мандат.

Обаче се получи блокаж.

Няма да е лесно да се избере, защото 5 на 2… 5 трябва да бъдат. Ами така е по закон и по правилник – провеждаме нова процедура. Така че се надявам рано или късно да изберем наистина директор на този институт. Той е наистина важен.

Нали знаете, че покрай избора на тримата първи често се коментира този въпрос – трябва ли да има някакво предварително съгласие около кандидатите или през представянето да бъдат избрани.

Факт е, че никой от нас, нито един от седмината, които сме членове, не сме се договаряли, не сме се срещали предварително, за да… Със Сашо Панов, който е другият представител, професор Панов, на Министерство на правосъдието – разбира се. Тъй като той е представител на Министерство на правосъдието, сме коментирали и сме се виждали. Но, до там.

Добре, ако се блокира процедурата, какво?

Ами оставаме с изпълняващ длъжността. Така е и по закон, няма проблем, изпълняващ длъжността е. Надявам се на втората процедура да успеем да изберем кандидат, директно директор. И се надявам институтът да продължи… който и да е той, да продължи добрите практики. Разбира се, в самата концепция на господин Йорданов имаше и слабостите, и нещата, които не са успели да свършат, което беше честно, да се преодолеят слабостите и нещата, които трябва да се подобряват в работата на института.

То буквално до седмици трябва да стане ясно.

До две седмици, да, трябва да се открие нова процедура, която ще отнеме поне месец, защото има документи, концепции, може да се явят още кандидати.

Ако останат същите кандидати, един вестник ви призова да постъпите държавнически и да смените вота си.

Аз засега не виждам причина да го сменя. Нека да видим кои ще бъдат новите кандидати. Може някой от тях да се откаже, нищо не се знае.

Добре, благодаря ви за това гостуване. Това беше правосъдният министър Екатерина Захариева след Лондон, пред Закона за съдебната власт и темповете, с които върви съдебната реформа.