Експерти от Холандия, Великобритания, Германия и Испания ще анализират работата на прокуратурата, заяви в интервю за Кмета.бг министърът на правосъдието

Г-жо Захариева, вие бяхте домакин на конференция на министрите на правосъдието от Съвета на Европа, която одобри план за независимост и безпристрастност на съдебните системи. Къде стои България на фона на останалите държави, толкова ли сме зле?

Както каза Генералният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, организацията няма ранглиста и затова трудно можем да мерим коя държава къде стои в класациите. Но е факт, че за първи път в историята на организацията и за наша чест по време на българското председателство се одобрява такъв план.

Защо се стигна до такъв план?

В миналогодишния доклад на Генералния секретар се изтъкваше, че близо 1/3 от държавите в Съвета на Европа имат такива проблеми. Затова и се налагаха бързи действия. Искам да поздравя секретариата и участниците в конференцията, както българските, така и гостите ни, че успяхме за толкова кратко време да изготвим и приемем такъв важен документ.

Целта на конференцията беше да има честен дебат между представителите на изпълнителната и съдебната власт от всички държави-членки на СЕ за това къде стоим. На фона на всички идеи и мнения се очертаха няколко извода. Да, независимост и безпристрастност на съдебната система са само едни от елементите на върховенството на закона, но може би един от най-важните. Фактът, че независимостта и безпристрастността на съдебната система са гарантирани в Конституцията и законите, не е достатъчен. Те трябва да се прилагат на практика. Следователно важен е и манталитетът на магистратите.

Как стои България на този фон?

България стои доста добре. В много конституции няма такава разпоредба, а в нашата е записано изрично, че съдебната власт е независима и че магистратите се подчиняват само на закона. Ние имаме ВСС, а не навсякъде има такъв орган. При нас той извършва назначенията, отговаря за кариерното израстване и дисциплинарните производства на магистратите без участието на изпълнителната власт. И в същото време доверието в съдебната система у нас е на ниско ниво, близко до критичния минимум. Това потвърждава и извода от конференцията, че ако не се прилагат законите на практика, имаме проблем с манталитета. В по-стари демокрации например няма толкова гаранции на законово ниво за независимост и безпристрастност, но въпреки това доверието в съдебната система е относително високо. Но и там осъзнават, че е нужно да работят за промяна на манталитета. Магистрати от Белгия и Швейцария критикуваха своите системи. В Швейцария например съдиите се избират на шест години. Според съдиите от тази държава и според докладите обаче това им пречи в работата, тъй като те стават повече политици, в желанието си да бъдат преизбрани, отколкото магистрати.

Общо е мнението, че несменяемостта се препоръчва като гаранция за независимост и безпристрастност. Уволнението пък трябва да се случва само при ясни предпоставки в конституцията или закона и от независими от изпълнителната и от законодателната власт органи. При нас е така – с това се занимава ВСС. Но в крайна сметка трябва да има отговорност, както и видими резултати от независимостта и безпристрастността. Най-доброто мерило за това са навременните мотивирани и безпристрастни актове на съда и прокуратурата.

Друг извод от конференцията е, че отговорност за съдебната система носи на първо място самата система, но и останалите власти – законодателна и изпълнителна.

И да не забравяме четвъртата власт – много пъти бе подчертан икономическият и медиен натиск върху системата. Тук препоръката беше, където няма изградени звена за комуникация, да се направят такива, за да се обяснява на медиите и обществото как точно работи съдебната система.

Това не е ли много сериозен фактор в България – общественият и медиен натиск върху съдебните решения?

За съжаление има такива случаи. При едно убийство обществената присъда понякога предхожда разследването и крайната дума на съда. Но все пак има свобода на словото. Аз като министър не мога да се намесвам в тази сфера. И все пак бяха дадени някои препоръки, като например опита на Норвегия. Там техният съюз на съдиите се събира неформално със съдебни репортери и им обяснява процеса като цяло. Специално в българския случай свързвам обществения натиск с недоверието към съдебната система. Той ще намалее, ако хората повярват, че съдебната система работи безпристрастно и обективно. Винаги в един процес има две страни и едната е недоволна. Дори в тези случаи обаче, ако страната е убедена, че делото е честно, тя няма да критикува и да притиска магистратите.

Причината за недоверието не е ли общото мнение, че съдебната система е корумпирана?

Корупцията е основна пречка пред това да съдебната система да е независима и безпристрастна. Общо беше мнението на всички колеги от страните-членки, че има ли корупция, може да има независимост, но не и безпристрастност. Затова основната цел на всички държави е борбата с корупция, както и мерки, които да позволят на съдебната система да реагира в такива случаи. Според изследването на Европейската мрежа на съдебните съвети „Независимост и отговорност на съдилищата и прокуратурите“ за 2015 г. в 22 държави, средно около една-трета от анкетираните съдии са заявили, че има или се съмняват в наличието на подобни практики в съдебните им системи – че техни колеги са вземали подкупи, за да решат едно или друго дело по определен начин.

И все пак какъв беше изводът от тази конференция?

Те са няколко – планът е навременен, да не кажа почти закъснял, и той не трябва да остава само на хартия. Аз предложих да има специален рапортьор, който да следи за изпълнението на плана. А предложението на швейцарския съдия, подкрепено от доста държави, включително и България, е да се мисли за въвеждане на твърди мерки по изпълнението на този план. Защото това са „меките“ мерки, в смисъл – препоръчителни за изпълнение. Той предложи да се мисли за конвенция, която да въведе минимални стандарти за независимост и безпристрастност в съдебната система.

А възможно ли е съдиите да се избират подобно на кметовете?

Избираемостта на съдиите пряко от хората се отрича категорично от Консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа и се посочва като пречка пред независимостта и безпристрастността. Дори в Швейцария, както ви споменах. Причината е, че се отразява върху безпристрастността им, те мислят как да се харесат на избирателите, а не как да решават правилно делата си.

Възможна ли е тогава децентрализация на съдебната система?

За мен най-важно е съдийското самоуправление, както и липсата на възможност административните ръководители по места да влияят върху вътрешните убеждения и решенията на отделните магистрати. А това на практика може да се случи с различни инструменти - чрез разпределението на делата (у нас това се случва на случаен принцип), чрез атестации, преместване и командироване, чрез селекцията кой да бъде изпратен на специализация. Неслучайно в моето заключително изказване пред конференцията в София наблегнах, че израстването на магистратите трябва да става само и единствено на базата на техните качества. Съдийското самоуправление означава общите събрания на съдилищата да участват във взимането на повече решения. Като например да изслушват председателите на съответните съдилища, да дават мнение пред ВСС. Ще направим реформа и в конкурсите, в кариерното израстване - във втората част от закона за съдебната власт. В момента комисиите се избират чрез жребии. Това не се приема от никого, включително и от мен. В тях трябва да влязат най-изявените професионалисти, които да избират своите колеги. Ето това е съдийско самоуправление, а не децентрализация като пряк избор на председател на съда.

Разделянето на ВСС вече е факт, ще заработи ли по-добре този орган?

Факт е, че доста бързо успяха да се справят.

И стана учудващо тихо.

Не е учудващо. Законодателят им е дал право да решат как да се разделят. Ако не успеят, тогава Народното събрание щеше да ги раздели. Така единственият и най-обективен критерий, който те избраха, е последната месторабота. Ако гледаме целия стаж, щеше със сигурност да се получи напрежение. Радвам се, че разумът надделя и това беше прието единодушно.

Това, че всичко мина спокойно, сигнал ли е че системата се успокоява?

Надявам се да е такъв сигнал. Мисля, че системата се успокоява, но съм реалист и смятам, че този процес ще отнеме още време. В крайна сметка тя ще се успокои, когато магистратите работят принципно и взимат решения само по вътрешно убеждение, когато най-добрите от тях растат в кариерата, а тези, които работят некачествено и са корумпирани, понасят отговорност. Вижте какво се случи с първите промените в Закона за съдебната власт. Съветът за съдебна реформа взе решение за промените с над 90 на сто от гласовете. В този дух бе един от изводите на конференцията, че законодателните промени в съдебната система трябва да се обсъждат предварително с представители на съдебната система, със съсловните магистратски организации и с неправителствения сектор. Именно заради това съветът за съдебна реформа, който създадохме, бе посочен като добра практика по време на конференцията. Надявам се същото да се случи и с втория законопроект, който е доста по-голям и предвижда повече промени.

Дали обаче хората искат спокойствие в системата или искат тя да бъде разтърсена шоково?

Няма нужда от спокойствие в този смисъл на думата. Има демокрация, плурализъм на мненията и дебатът е това, което прави системата жива и действаща. Няма нужда да се връщаме години назад, когато спокойствието маркираше ежедневието на всички. Това, което предвижда и Етичният кодекс, е толерантност, да се изслушва чуждото мнение и да се търси най-доброто решение. Всичко това обаче е в ръцете на самата система. Изпълнителната власт няма никакви правомощия да се меси в нейните решения. Нашата отговорност е да предлагаме законодателни промени съвместно със съдебната власт и да осигурим добри възнаграждения. Защото добрите заплати са и антикорупционна мярка. Това бе подчертано няколко пъти по време на конференцията. Всичко останало е в ръцете на самата система.

Кои са най-големите предизвикателства в новия съдебен закон?

Едно от тях са новите правомощия на инспектората. Например проверка за почтеност никога не е имало в България. Изцяло нови атестации и възможност да се излъчат най-добрите на ръководни постове.

Бавното правосъдие обикновено е проблем за кметовете, особено с оглед привличането на инвестиции. Предвиждате ли мерки в тази сфера?

Обективен факт е, че бавното и неефективно правосъдие е проблем за цялата държава, особено с оглед на стремежа за привличане на инвеститори. Това е още по-валидно за регионите, които се борят за всеки лев. Няма форум, на който инвеститорите да не са поискали реформа – била тя съдебна, административна, образователна.

Затова изключително важна цел пред ВСС, за която работят отдавна, е до 2017 година да приключат изработването на съдебна карта, която да показва натовареността на отделните съдилища. Проблемите с бързината на процеса са свързани с ресурсното му осигуряване. Има драстични разминавания между отделните структури. В най-натоварения съд – Софийския районен, един съдия решава средно по 88 дела на месец, докато в един от малките районни съдилища, като този в Ивайловград, са отчетени по 10 решени дела на съдия месечно, сочи статистиката за натовареността на съдилищата на ВСС за 2015 година.

Целите на съдебната карта са две – да осигурим равномерно натоварване, което ще се отрази върху качеството на процеса и да не лишим хората от право на правосъдие. Т.е. хората от бедни региони да не бъдат лишени от достъп до правосъдие.

Въпреки че последното изследване на Европейската комисия на тема административно и гражданско правосъдие поставя България на добро място. В областта на административното правосъдие сме в топ 3 според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието , тъй като едно съдебно решение отнема под 200 дни.

Паралелно ние работим и по процесуалните закони, така че да облекчим работата на магистратите. Ще започнем с НПК и най-вече бързината на процеса. Едната от мерките ще бъде свързана с факта, че в момента съдията може да върне делото дори от касационна инстанция на фаза досъдебно производство. Сега това превръща съда в участник в съдебния процес, даващ предимство на всяка една страна. Той трябва да бъде равно отдалечен от всички страни в процеса.

Това ще гарантира ли, че няма да има дела като това на Вальо Топлото, които се влачат с години?

Надявам се да гарантира. Но пак казвам, че каквото и да направим, не променим ли манталитета, нещата няма да се променят. И много важно – съдията и прокурорът не трябва да работят под натиск, те трябва да са независими. Давам пример с още едни изменения, касаещи отклоняване от влязла в сила присъда. За мен е абсурдно придвижването на документи за изпълнение на присъда по влезли в сила решения от касационна до първа инстанция, а след това до първоинстанционната прокуратура (защото тя изпълнява присъдата) да отнема 12-13 дни. В измененията ще запишем това, че присъдата се изпълнява веднага.

Очаквахте чужди експерти, които да направят анализ на работата на прокуратурата. Дойдоха ли?

Изпратили сме официално запитване, ЕК е намерила финансирането, експертите ще бъдат от четири държави – Холандия, Великобритания, Германия и Испания. До момента са подали документи експерти на много високо ниво от Германия, Великобритания и Испания. Все още нямам информация за Холандия. Надявам се съвсем скоро да започнем работа.

Какво ще пожелаете на кметовете?

На кметовете мога да кажа, че ще продължа да съгласувам с тях всичко, което ги касае, както съм правила и досега. Затова ние подкрепихме измененията в закона за нормативните актове, предложени от народни представители, че задължително се съгласува един акт и с НСОРБ, когато касае правомощия на местната власт.