Министърът на земеделието и храните в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР

България настоява Европейската комисия да излезе със специално решение относно мерките за справяне с болестта заразен нодуларен дерматит. Подробностите сега ще разберем от министъра на земеделието Десислава Танева. Добро утро.

Добро утро, добро утро на всички слушатели на радиото.

Всъщност българското искане за промяна на правилата в битката с нодуларния дерматит беше оповестена след срещата ви с комисаря по здравеопазване и безопасност на храните. Кажете какво точно искаме и на какво съдействие можем да разчитаме?

Въпросът, който поставихте и който ние поставихме, би направил така, разбира се само при достатъчно обоснован от науката, достатъчно обоснован от практиката със заболяването, която има до момента, а тя е много малка в европейски страни, тъй като в България влезе от края на месец април, в Гърция от една година и в Кипър малко по-отдавна. При такава научна обоснованост, обоснованост от практиката може и нашето предложение по-скоро е в тази посока да се направи дебат на тази основа, и мерките, които в момента, съгласно директивите на Европейския съюз (ЕС), които са приети от 1992 година по отношение на метода на „стемпинг аут“ по повод заболяването от шап, да бъдат по-щадящи фермерите и държавите, защото много пъти сме обяснявали това заболяване. Не е опасно за хората, не се предава на хората, няма риск от продуктите от такива животни, които се консумират, но нанася огромни икономически щети. Това предложихме…

Заради всичко това, което казвате, какво искаме ние – да не се убиват всички животни, които са потенциално заразени?

Искаме такъв дебат, който беше приет, и даже вчера съм разговаряла с представители на научните среди в България за това посещение, което вече ще бъде инициирано от комисар Андриукайтис в Брюксел на съответни доводи какво искаме ние, в момента как се прилага „стемпинг аут“ там, където има установено заболяване, че подлежи на убиване, както животното, което е заболяло, така и всички контактни с тях. Ние, разбира се, не можем да кажем какво искаме, точно защото пак започнах с това – това трябва да го каже науката и практиката на това заболяване, когато вече влиза в Европа, защото то е ново заболяване за Европа.

Понеже няколко пъти акцентирахте върху…

Да, най-добре ние сме подложили на дебат предложението дали може да подлежи на убиване само болното животно, а контактните с него да се изолират, и след преминаване на карантинния срок, който е 28 дни, вече да бъдат безрискови. Но, това трябва да се обоснове и от науката, така че дебатът предстои. Аз съм много удовлетворена, че комисар Андриукайтис, който в интерес на истината е много отворен към нови предложения, веднага прие нашето предложение, и нареди на неговия екип да се организира този научен дебат, и да се види може ли и в каква степен да се променят мерките, които в момента са общи за всички заболели….

Какво ви казват учените, министър Танева? Колко време ще бъде необходимо да предоставят съответните анализи и научни аргументи в полза на искането?

Това, каквото и да кажа, означава да говоря неща, които нито зависят от мен, нито аз мога да водя този процес, така че в това отношение в никакъв случай не мога да бъда…каквото и да кажа не би било вярно, и би било едно грешно послание. Ние и българските фермери, българската държава и ветеринарните власти трябва да работим в условията на мерките, такива, каквито са, без очаквания в някаква различна посока в краткосрочен план. А ние в краткосрочен план трябва да се справим със заболяването. Но, едно такова решение тепърва взето, променено, ще засегне останалите страни в ЕС, особено тези, които са от нашия регион. Така или иначе очакванията на науката са, че заболяването вероятно ще се разпространи.

Заболяването се разраства. Имаме ли шанс да се справим на този фон – и в съседна Гърция, и в съседна Турция продължава да има…

Особено в Турция, да. Там са от над 2 години вече и там интензитета на огнищата, концентрацията на огнищата е изключително драстична, по-висока, отколкото у нас. Аз мога да кажа, че ние все още заболяването ни е ограничено в южна България, в 7 области на страната, от които, на практика, почти всички са без Стара Загора, почти всички са гранични областни, малко над 43 населени места. Това, което, 80 огнища имаме към вчерашна дата, като в 3 от тях пробите, които са взети са отрицателни. Това, което мога да кажа, че последните огнища, които откриваме, даже в по-голямата си част са в много дребни стопанства, които са с от 2 до 5 животни, за които стопанства в никакъв случай не може да кажем, че се изпълняват всички хигиенни изисквания по отношение на стандарта на гледане на животните.

Можем ли да направим генерален извод, че това сочи тенденция към намаляване ограничаване на заболяването?

Надявам се, като смятам, че това категорично ще можем да го кажем, когато приключим ваксинацията. Първата /…/ бе изключена..

Която ще приключи кога?

Втората, ваксините пристигнаха на 16 май вечерта, втората пратка от 175 000 ваксини. И последната пратка от 100 000 ваксини трябва да пристигне в края на юни, но с пратката, която пристигна на 16 вечерта, и която от вчера е в процес на разпределение, като има създадена организация за ваксиниране, на практика трябва да ваксинираме всички огнища, в радиус около огнищата и общини, в които са установени тези огнища. Т.е. ние ще покрием, на практика, непосредствения риск пред разпространение на заболяването. И след като мине 28-дневния имунизационен период, мисля че тогава ще можем категорично да кажем, че наистина рискът повече няма.

Да кажем към момента какво сочат финансовите сметки?

Но, към момента всички мерки трябва, по отношения на ограниченията, забраните за придвижване, трябва категорично да се спазват. Има установяване на нарушения на тези заповеди. Всички тези нарушения, на практика, увеличават риск от разпространяване на заболяването. Всеки нарушаващ, мисля че може, т.е. в личен план да има пряка полза. Тя е нищожна в сравнение с риска, който се създава през нарушаване на ограниченията.

И щетите, които могат да последват. Кажете до момента за щетите, какво сочат финансовите сметки? Колко загуби, колко разходи и какви са шансовете за финансова помощ?

Към момента сме представили дори на комисията направена сметка от общо 7,8 милиона евро по извършените разходи за мерките, които взехме по ограничаване на територията на южна България. Т.е. тук включване и ваксинацията, и унищожаването, и дезинфекцията, дезинфекцията и пръскането с летателни апарати. Очакваните разходи за нас по изпълнение изцяло на плановете, които имаме за прилагане на мерките, са около 15 милиона евро. Другата добра новина е, че във вторник по време на срещата с комисар Андриукайтис, бяхме уверени, че 75% от всички направени разходи по съответния ред, и със съответно представени финансови документи ще бъдат възстановени от комисията на страната ни.

За всички убити животни ли са изплатени компенсации вече, министър Танева?

Не. На всичките животни все още не са платени, защото последните случаи са в последно време. Животните в момента са платени, животните, които са унищожени в първите 25 огнища.

Но, се очаква и другите да бъдат?

Оттам насетне върви процесът. Да, плащането се извършва в рамките на три дни, когато комплектът документи, който установява умъртвяването на животното и неговата оценка, предвид /…/, както в известно, правителството по разпореждане на премиера Борисов още в първата седмица, когато имаше Министерски съвет излизането на заболяването, гласува извънредни близо 15 милиона лева за справяне със заболяването. Така че в този смисъл изплащането оперативно се осъществява веднага, след приключване на процедурата за оформянето на документите за умъртвяването и за оценката на животните.

Последен важен въпрос по тази тема – очаквате ли и други държави да се присъединят към настояването на България за промяна на правилата в битката в нодуларния дерматит, защото е важно да има съгласие в Европа, че трябва да се променят правилата?

В конкретния случай, ако бъдем обективни, трябва да има достатъчна обоснованост от науката, не толкова съгласие на други страни-членки, тъй като една такава промяна, за съжаление, не е като гласуване в парламента, защото тук говорим за анализ на риска от разпространяване и щети от заболяването.

Да попитам по друг начин – Гърция и Кипър, които също имат това заболяване, техните учени работят ли по темата и ще направим ли общо искане?

Аз не мога да кажа.

Не знаете.

Десислава Танева: Аз мога да кажа какво искане съм поставила аз, и аз съм го поставила след дебат с представители на научните среди в България, които повдигнаха въпроса и изказаха своите доводи.

Кога се очаква български учени да заминат за Брюксел, за да представят аргументите си?

Екипът на комисарите направи тази инициатива покана. Организацията е като в политически план и ние няма да влияем на този дебат.

И на финала, министър Танева, един въпрос, различен от нодуларения дерматит, понеже сте и министър на храните следите ли с интерес дебата за качеството на сиренето и продължаващите опити за измами и влагане вътре на цялата Менделеева таблица?

Не. Аз в интернет няма как да следя дебата, това означава нищо друго да не правя, но темата е, разбира се, изключително актуална. Нарушения винаги има, включително българските власти в лицето на Българска агенция по безопасност на храните също установяват подобни нарушения. Тук въпросът е следния – тъй като имаме два вида продукти, които изглеждат по един и същ начин, това е българското бяло саламурено сирене или млечни продукти, които са произведени от мляко…

И имитиращите продукти.

И тези, които изглеждат по същия начин, но са произведени със заместители растителни, като най-често използваната е палмовата /…/. Разликата между тези продукти, разбира се, е в качеството, в полезността – в това съм дълбоко убедена, и в цената, чиято разлика стига близо 3 пъти. Грешките и нарушенията са понякога в етикетирането на тези, които са със заместители, че се етикетират като сирене, като млечен продукт.

Това не са грешки, това е измама.

Това е измама и такива нарушения се установяват постоянно. Повярвайте, дебатът в обществеността не е по отношение на грешката в етикетирането, а по отношение на това защо ги има тези продукти, и трябва ли да ги има.

Въпросът е дали всичко, което се влага в тях, е безопасно и тук отговорността е отново на Агенцията по храните.

Категорично това са го установили органите за безопасност и европейските, включително, и такива продукти със заместители се произвеждат навсякъде по света. Най-притеснителното е, че както у нас, така и в Европа потреблението на този вид продукти се увеличава по повод /…/ близо 3 пъти по-евтини.

Заради по-ниската цена.

Да, и тук темата е дали ще узреем да внимаваме, и дали като потребители ще узреем до това да платим по-високата цена, но категорично за по-полезния продукт, който го е доказал, и назад във времето, с който са отгледани поколения в семействата, от които всеки произхожда.

Твърде често въпросът не е в това дали сме узрели да го купим този продукт, а дали ни е възможно, дали е по финансовите ни възможности.

И това, разбира се, безспорно и това, но искам само да допълня, че, да, въпросът е така – дали имаме доходи, но най-странното за мен е, че такива тенденции има, включително и в страни с изключително висок стандарт на живот, с доходи десетки пъти повече от нашите средни. Така че, според мен, става въпрос и за обучение и за това, че не винаги стойността на парите в абсолютна стойност е най-важното, което трябва да ни мотивира какво избираме.