Г-жо Кунева, това е първият Ви 24 май като министър на образованието и науката. Променя ли новата Ви позиция усещането за празника?
Много интересно попадение имате с този въпрос. 24 май е празник винаги и завинаги, за всеки българин. От тази празнична гледна точка вероятно се чувствам по същия начин. Нямало е 24 май, на който да не се трогна, на който - докато можех да чуя гласа на родителите си - те да не ми разказваха за своите празници, за начина, по който 24 май се е празнувал тогава. Нямало е случай, в който да не правя същото с моето дете. Така е във всяко българско семейство. Това е ден, в който е лесно да имаш усмивка, защото е ден на надеждата. Някога, всъщност не чак толкова отдавна, когато водех преговорите, имаше много силна политика, т.нар. „Лисабонска стратегия“ – да бъде икономиката на Европа основана на знанието. Тази цел продължава да съществува, макар че вече има други, заместващи стратегии. Тогава си спомням, че на един съвет казах: „За стратегията, икономиката и света, основан на знанието, можем да ви предложим един български-европейски химн“. И това е химнът, с който честваме 24 май. Вярвам го, защото всичко, казано там, всяка дума, така спонтанно написана и изпята, отговаря на човешкия стремеж, на хуманността и желанието чрез знание да промениш света – най-красивата политиката, която можем да направим в България, Европа, навсякъде по света. Това е политиката на подкрепа и споделяне, на добро. Тази година 24 май за мен е натоварен с допълнителна отговорност. Наистина искам българските будители, учителите, просветените и ангажирани хора да разпознаят своята роля, ние всички да им кажем „Благодаря!“ за това, което правят.
В настоящия момент нашето министерство напредва по всички фронтове. Имаме нов закон, който като всяко ново нещо е съпроводен с много трудности. Той е рамков закон. Много неща трябва да се попълнят от самото министерство, за да може законът да работи. Имаме много сериозна работа. Имаме и нова, по-високо поставена стратегия за научните изследвания, която веднага след празника ще публикуваме на страницата, ще очакваме обсъжданията и ще я представим с проф. Иван Димов, моя заместник в областта на висшето образование и науката. Имаме и добре структурирана европейска подкрепа за нашето образование и наука. Това, разбира се, не е без да представим реформаторските си усилия. Ако има реформи, има подкрепа. Това важи както за европейския, така и за българския бюджет. Смятам, че ще мога да кажа на своите колеги: „Подкрепете, включително и през бюджета, българското образование и науката, защото нищо друго няма такова значение и такава тежест, както инвестицията в образованието“. То е отговор на всички въпроси, даже и на тези от най-голямата политика като мира, хуманността, конкуренцията с целия свят. На всички тези въпроси отговорът е образование. Ще бъде разумно, ако го направим.
Оптимист ли сте обаче за това? Казвате - 24 май е празник на надеждата. Вярвате ли, че ще остане такъв и в бъдеще?
Да. Краткият ми и съвсем сигурен отговор е да. Въпросът е колко бързо ще го направим и колко дълбока ще е тази надежда, колко тя ще може от ден на ден да получава доказателства, че не е надежда на един, на двама, че не е надежда на определена група хора, а е надежда на цялата нация. Всъщност за мен борбата е тази – образованието, науката да станат надежда за цялата нация. Едва тогава всеки политик, независимо от коя страна е, ще се съобрази с националния повик за образование. Мисля, че колкото повече съгласие успеем да постигнем, колкото по-малко се радикализираме на тази тема и търсим баланса, толкова по-бързо ще напредва страната и толкова по-дълбоки корени ще пусне дървото на познанието. Сигурно звучи малко поетично този образ, но разрешете ми да го кажа.
Нека обаче Ви върна и малко назад в историята. Ако погледнем назад в миналото си, ще видим, че у нас към просветния министър са се обръщали с думите: „Ваше Високопреосвещенство“ – недвусмислен знак за почитта, отдавана към задълженията и мисията му. Можем ли да прогнозираме, че уважението към образователното дело и хората, в чиито ръце е поверено то, ще се възвърне в такава сериозна степен?
Нашият век е век на предизвикателствата към всички авторитети. Ако щете и с това, което виждаме в политиката навсякъде, по целия свят, вече не само в Европа: това, което наричаме популизъм, излизане извън очертанията на традиционната политика. Това всъщност е предизвикателство към всеки авторитет, към начина, по който нещата са се правели преди. За мен тук въпросът е не отношението към министъра. Да, аз знам своите задължения и знам каква тежест носят. За мен това отношение е минавало през отношението към учителя. Това, че от първия ден, в който поех министерството, повтарям, че за мен основата на усилията ми ще бъдат учителят, учителската професия и неговото дело, е директна заявка да издигнем ролята на образованието през учителя. Понякога нещата, през които можем да го направим, звучат технически – бюджет, иновативни училища, закрила на учителя, ако искате, дори през такива тежки мерки като присъствието на професията в Наказателния кодекс – когато говорим за посегателството срещу най-важната професия. Всичко това дава знак от страна на обществото ни. Няма как това да стане единствено и само ако натоварим политиците със задачата за опазването на престижа на учителската професия. Това зависи от всички. Зависи от начина, по който говорим за нея, от начина, по който самите учители я упражняват. Зависи много и от медийната среда. Ето сега за матурите: учителите дадоха всичко от себе си, както и експертите от МОН - те в огромната си част, повече от 90%, са с учителска професия и са преподавали. Направиха чудеса, за да не влиза информация за изпитите обратно в класните стаи. Имаше удвоени, утроени, удесеторени мерки за сигурност и се справихме. Много ми се иска да чуя отвън една добра дума за тяхната работа. Ще съм спокойна за обществото ни, когато повече хора отстрани казват на учителите „Браво“ и то не само на 24 май. Едно малко момче във 2 клас дойде при мен, написа ми писмо. Аз го поканих и ми каза: „Вижте, не може да се правят само забележки. Трябва и някой да ме похвали“. Смятам, че това е много силен знак за начина, по който трябва да живеем в и с просветата, която дължим на нацията си. Пътят, по който тази просвета минава, се нарича български учител.
Говорим си за словото, за начина, по който изразяваме чувствата, мислите, оценките си. Знаем, че именно със силата на словото народът ни е бил воден напред към развитие. По-скоро съзидателни или по-скоро разрушителни са думите на днешните водачи на страната ни? Нямам предвид само политиците.
Знаете ли, има толкова много поучителни истории за това какво може да направи човек или да не направи чрез думата. Пропуснатата дума - преди малко всъщност говорих за пропуснатата похвала, за пропуснатия шанс да кажеш добра дума. Това понякога е също толкова тежко, колкото ако нараниш с дума. Да нараниш с дума се вижда по-бързо и по-отчетливо, но да пропуснеш да дадеш подкрепа, е не по-малко сериозно и не по-малко тежко. Да, смятам, че от начина, по който използваме думите, зависи нашата действителност, зависи живота ни. Думите създават реалност, в началото е словото. За да може да се предприеме действие, най-напред трябва да има мисъл. Тази мисъл трябва да е облечена с думи. Тези думи трябва да увличат и да носят добро. Мисля си колко хубаво би било, ако подемем нещо като национална кампания, в момента, разбира се, мечтая на глас, в която да призовем всички да спестят поне една обида, да не я кажат, да я задържат, да помислят отново. Поне една обида на ден, поне една лоша дума на ден, поне една агресивна дума на ден - да я спестят. Мисля, че това ще направи страната ни друга. Дай Боже младото поколение, в което ми е надеждата, да го разбере. Дай Боже повече хора да го осъзнаят и това да бъде нашето обещание на 24 май - езикът наистина да бъде свещен. Свещен означава да го използваме само за добри дела.
Може ли това да бъде и Вашето пожелание за 24 май – по-малко лоши думи и помисли, но да не пестим добрите слова, за да бъде наистина празникът тържество на надеждата?
Това наистина е моята мечта. Не знам дали тя ще се изпълни 100% още тази година, но знам, че ако един човек, двама, десет, сто са ме чули и са ме разбрали, те може би ще я предадат, може би ще добавят още нещо към тази надежда, тази идея, ако мога така да я обознача, и кой знае – може би това ще се случи по-бързо, отколкото очакваме. Дано да не се случи през шок, през тежка поука, а така, както разумните хора могат да изчислят как да се предпазят от опасност и от риск. Моята рецепта е нещо, което съм изпитвала много пъти в отношенията си с хората и в политиката. Сътрудничеството е по-добрата рецепта за успех. Възможността да те разберат е по-голяма. Трябва да опитваме, докато това стане. Не трябва да се отчайваме. Когато доброто наистина е с нас, нямаме право да се отчайваме. Това е малко дълго пожелание за 24 май, но смятам, че носи духа на времето. Затова - повече опит през думите да градим мостове, повече успех в това благородно начинание, и повече вяра в просветата.