Министърът на туризма в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ

С желание посрещам първия гост в студиото – това е министърът на туризма Николина Ангелкова. Ще си поговорим, разбира се, за очакванията в началото на сезона, но тъй като – как така се случи, не знам – от Великден насам многократни, макар и три-, четиридневни ваканции, но имаше за Гергьовден, имаше и за Великден, имаше сега и за 24 май. Рано ли е вече да кажете статистика много хора ли почиваха, къде почиваха, много приходи ли имат туроператорите за тези почивни дни? И всъщност от началото на годината каква е статистиката?

Имаме данни за празниците. И за Великден, и за Гергьовден, и за 24 май общо туристите, които са посетили страната, чуждестранните, са между 450 и 500 хиляди само за тези празници, което е ръст от около 5% в сравнение с миналата година. Разбира се, сравненията с миналата година на такъв признак е трудно да се направят, защото все пак празниците бяха по различно време, но посещаемостта е доста голяма. За сравнение, от началото на годината от януари до април месец ръстът на чуждестранните туристи, които са посетили България, е 11%, като само за април 2016 г. в сравнение с април 2015 г. е 26% ръст.

О, това 1/4 означава.

Точно така.

Т.е. април месец е бил най-благодатният за туризма.

Април месец е бил с най-висок ръст от всички четири месеца от началото на годината до момента. Приходите, понеже изчисленията вървят с един месец назад и от януари до март, са с между 6 и 7% ръст.

Да, а тези 26% за април, които казвате, ръст на туристите – откъде са тези хора, какви са най-вече?

Основно са от Гърция, Румъния, Македония, Сърбия и Турция, т.е. нашите съседи.

Съседните ни наши страни, да.

Точно така. Като най-голям бум има от Румъния – цели 69%, и то фокусирани в Северното Черноморие.

Добре де, започват вече да отварят един по един хотелите по морето, очевидно времето се оправя. Дойдоха вече първите германки, както традиционно…

Английските туристи, да.

Английските туристи, да. Вярно ли е, вие говорите за нещо невероятно – 7 милиона души ще живеят това лято на Българското Черноморие? Къде ще се съберат тези 7 милиона души?

Ние в цифри никога не сме коментирали абсолютни стойности. Ние говорим винаги за заявения интерес на база на ранните записвания, което е различно от това какво реално ще се случи. Но в крайна сметка, на база на всички анализи, които ние имаме от чуждестранните туроператори, с които работим, от местните туроператори, от различните асоциации, от различните министерства на туризма в нашите целеви пазари, ние правим анализи на база на заявения интерес и на ранните записвания, които към момента са с доста високи стойности и ни дават основание да смятаме, че ще имаме един много добър летен сезон. Дай боже всичко това да се материализира и септември, когато направи преброяването и излезе статистиката, наистина тези ранни заявки да се потвърдят. Но трябва да имаме предвид, че пазарът в момента е изключително динамичен, особено от един от най-големите ни целеви пазари – Русия, защото там особено се разчита на записвания в последния момент. Но ние като държава предприехме абсолютно всички стъпки и продължаваме да работим в посока масова реклама и присъствие на този пазар. За момента средните данни на ранните записвания показват ръст от около 30% и това е на база на информацията, която имаме от Асоциацията на руските туроператори.

Да, говорите само за руснаци.

Говоря в момента само за руснаци.

30% повече руснаци.

Това са направените заявки на база на заявен интерес и ранни резервации към момента. Като пак казвам – този пазар е изключително динамичен, защото там промяната в курса на рублата много влияе при вземането на решение и записванията са в последния момент. От ТОР – Асоциацията на уралските туроператори, наскоро бяхме и държава-партньор в Екатеринбург – включително има заявен ръст само от този край около 50%. Така че на средна база ние говорим между 20 и 30%.

Да, охо – 50% какво, уралски туристи ще дойдат тази година?

От Урал, само от Урал има заявен такъв интерес и се надяваме той да се материализира.

В такъв случай няма да ви е трудно, ако ви молят в разговори и интервюта да опишете, пък и ваши колеги, разбира се, да опишете профила, както се казва, типа на туриста. Какво – богати руснаци основно, или не много богати?

Основно нашата дестинация е позната като дестинация с изключително добро съотношение качество – цена и най-вече слънце и море. Това, което ние имаме като цел, разбира се, е да повишим профила на туриста във високия сегмент. В тази връзка, знаете, че стартирахме и с Министерството на земеделието и храните и нашата асоциация БХРА и други седем такива от хранително-вкусовата промишленост, за да насърчим използването на българското родно производство по Български държавен стандарт, като това ще е един от елементите за доброволния етикет за качество, който ние ще въведем от следващата година с промените в Закона за туризма.

Да, това е една идея, която лансирахте за повдигане над средната класа туристи през седмицата.

Точно така.

Защо, с какви аргументи? Какво искате да – да избегнем това внушение, че България е евтина, да не кажа пиянска и подобна дестинация?

България има огромен потенциал и ние трябва да направим всичко възможно да го използваме, и то във високия сегмент. И това, което ние правим – там е и нишата.

Какво означава това – милионери ли? Как си го представяте? Ние не сме Ривиера. Какво, има ли толкова много пет- и повече звездни хотели в България? няма.

Всичко това няма как да се случи с едно щракване на пръста. Това ще стане в годините, когато има изградена ясна визия и стратегия и тя се следва последователно. Защото от една страна това е свързано с нашата цел да привличаме инвестиции в сектор „Туризъм“. Неслучайно разработихме инвестиционна карта в сектора за възможностите за инвестиции. И от друга страна е свързано с подобряване качеството на продукта, за да може, когато имаме материалната база и качеството на продукта и на услугите, съответно успоредно с рекламата тогава постепенно ние ще променим една част от профила на страната, за да може да запълним и тази ниша, която я има във високия сегмент.

И в момента ние водим разговори с големи хотелски вериги, които да стъпят на българския пазар, като „Мериот“, като „Джумейра“, като „Тадж“. Надявам се съвсем скоро някои от тях да изпратят и предстои посещение за проверка на място за възможностите за инвестиции, изобщо техните брандове да стъпят в страната. От друга страна, ние сме длъжни да създадем условията за високо качество и за добро обслужване, които формират голяма част от продукта. И всички тези усилия вярвам, че ще дадат своя резултат в рамките на до пет години, така както това се е случило и в Хърватска, в Черна гора, в Испания, в Италия и във Франция. Ние нямаме интерес да се позиционираме само във високия сегмент, но имаме интерес да създадем условия да развиваме и този сегмент.

Да. Т.е. няма да изпъдим младежите…

Разбира се.

Купоните на Слънчев бряг и…

Ние имаме потенциал да реализираме всички видове продукти в сектор „Туризъм“, за разлика от други държави.

Добре, и ако все пак прогнозите, които правите – очевидно са оптимистични, очевидно говорите за ръст, и то с двуцифрено число, очевидно, че повече руснаци ще дойдат тази година в България… И ако говорим за всичко това, цялата геополитическа нестабилност помага на България да се случи това – обстановката с бежанците и в Турция, и в Гърция, притокът на тази бежанска вълна, която очевидно не секва. Тунис също има проблеми и т.н. Но можем ли ние да разчитаме на това, че другите са зле?

Не бих използвала глагола „помага“. По-скоро за нас е много важно нашите съседи да са добре и цялата тази ситуация, в която се намираме в момента – изключително динамична, максимално бързо да се разреши. Нашето…

Тревожат ли ви например бежанците, които снощи атакуваха българо-гръцката граница?

Разбира се, че всичко това е тревожно, но нашето правителство е взело своевременни мерки. Непрекъснато и вицепремиерът Бъчварова, и министърът на отбраната са в непрекъснат контакт. На най-високо ниво премиерът неколкократно е заявил, че за нас безопасността и сигурността са на първо място и ние сме предприели стъпки своевременно доста отдавна. Ние не чакаме ситуацията да настъпи, за да реагираме, а разчитаме на превенция. Така че мога да ви уверя, че всички институции са на място и работят.

А геополитическата обстановка ще донесе ли дивиденти за България?

Отново не ми се иска по този начин да формулираме въпроса. Защото пак казвам – за нас е важно да имаме изключително добри, имаме приятелски отношения и стратегически с нашите съседи.

Да.

Разбира се, че всяка една такава обстановка влияе по един или друг начин върху туризма, който е много конкурентен сектор и много динамичен. Но нашето министерство предприе стъпки още от миналата година, преди да се стигне до такъв развой на събитията за всичките ни целеви пазари. Ние с малко средства, които имаме за реклама, успяхме да ги насочим към ефективно разходване и в пряко договаряне с големите туроператори, с всички асоциации, в участие на различни събития и най-вече онлайн реклама.

Да, дойдат ли парите – аз въобще не искам да влизаме в тази тема, г-жо министър, защото дойде ли темата за парите в туризма, знаете какво става.

Абсолютно.

Това лого що е такова, що има розичка, що има слънце в него, трябва ли да има слънце, трябва ли да има море. Но така или иначе, това пък означава, че ние още продължаваме да се борим за българското лого, нали, съпроводено със скандали?

Точно така. Продължаваме темата за българското лого. Предстои съвсем скоро да обявя как продължаваме, защото широкото жури, което участва на конкурса, който организирахме, е изключително публичен. Знаете, че там разделихме на два етапа професионалист и широко жури, в което имаше и маркетинг, пиар специалисти, комуникационни представители на бранша, журналисти. Имам вече доклад от повечето от тях и те разчитат и техните предложения са в посока да надградим постигнатото. Така че наистина до края на годината да успеем да изберем лого. Да, ще е много трудно, защото вижданията на всеки са различни, но аз ще взема в предвид това, което широкото жури…

Те са клише. Вижданията за туризма са клише.

Аз ще взема предвид това, което широкото жури ми препоръчва и съвсем скоро ще обявим как продължаваме нататък. Но като цяло е в посока надграждане на това, което е постигнато.

Да. Добре. Да обобщим тогава – казахте за руснаците. За скандинавските туристи нищо не казахте. Ще има ли бум и въобще кой оставя повече пари в България – руснаците или британците и скандинавците, или румънците?

Основните ни целеви пазари, които са, както казах, Русия, Германия, Великобритания, Полша, Чехия, Унгария, Израел за лятото – всички бележат ръст. Франция. Германия ръстът варира около 20% през различните туроператори: някои - 10, някои - 15, някои – 20. Полша включително – там имаме най-голям отбелязан ръст на ранните записвания от 60% до момента, като включително и април месец те бележат страхотен ръст.

А кой оставя най-много пари? Как мислите?

Най-много пари според данни на БНБ към момента оставят руснаците.

Руснаците?

Да, за лятото. Говорим за лято. Най-много пари оставят към момента руснаците, по данни на БНБ.

Да. Понеже от тази година вашето министерство, Министерството на туризма, стопанисва плажовете, още може би е рано да говорим за проблеми, но знаете, че ще дойде юли – август месец, ще се изсипят хората на морето и ще виждате паркинги, проблеми, чадъри, няма места. Затворени, преградени дерета, в които хората спират кой както може и т.н. Да не ви описвам някаква грозна картина, ама вие знаете за какво става дума. И така ли ще бъде цяло лято?

Министерство на туризма управлява плажовете от 2 месеца вече. Но разбира се, от самото създаване на министерството работим в посока нова концепция за тяхното управление, за да не е просто едно механично прехвърляне на отговорности от едно ведомство в друго. Предстои съвсем скоро да покажем и детайли по отношение на концепцията, която разработихме, за групиране на плажовете и тяхното категоризиране. Защото всеки един плаж е различен и ние ако искаме да имаме различни услуги на всеки плаж и те да бъдат добре приемани от потребителя, от туриста, изобщо от всички нас, ние сме длъжни да се съобразим с индивидуалните характеристики на плажа. И това е, което правим. Разделили сме, предлагаме групиране в 4 категории, в зависимост от това дали плажът е в урбанизирана територия, или неурбанизирана територия, дали е близко до национален курорт, или не, и съответно отделна група, в зависимост от спецификите на плажа – така, както приехме трите плажа за природосъобразен туризъм – и успоредно всяка една група ще бъде разделена на класове, за да може да се категоризира. И това го правим с цел именно когато определяме методиката за минималното концесионно възнаграждение, цената да не бъде водещ критерии, а всички други допълнителни услуги, които се предлагат.

Да.

И по този начин да имаме едно разумно разпределение и на цените за плажни принадлежности.

Има ли много плажове, които остават без концесионер, без поддръжка, без спасители?

Концесиите към момента, които са 55, за 55 плажа, а наемите над 60. Нашето министерство само за 2 месеца успя да организира и да проведе 41 процедури за търгове за отдаване под наем.

Т.е. близо 90%.

Точно така. И към момента имаме избран наемател на 20 плажа. В момента провеждаме търгове и за останалите, защото по процедура, ако няма избран наемател при първия търг, провеждаме втори и трети, съответно с 30 и 50% по-ниска цена, като се надявам това също да направи по-атрактивен избора.

Да. Тази гореща тема за дивото къмпингуване – какво става с нея? Как ще проверявате чистят ли си хората след морето, или не си чистят?

Ние ще си спазваме контролните функции и няма да направим компромис с никой, който нарушава закона. Но по отношение на дивото къмпингуване и изобщо къмпингуването, знаете, че след широка дискусия направихме работна група, която изключително добре работи, балансирано макар и бавно стига до консенсус, за което благодаря на всички участници в нея. Очаквам в рамките на седмица-две да ми предложат и варианти за създаване на правила за къмпингуване. Т.е. както за изграждане на къмпинги, така и за тези, които искат да практикуват този вид туризъм, за да можем всички ние да ги спазваме, за да имаме едно чисто и по-хубаво море.

Да. Разбира се, че е много хубаво, когато обявявате прогнози и планове за лятото и когато говорим за ръст, но така или иначе, големият проблем е, че българите не обичат много българското море. И доказателство за това е, че пътуват ден през ден до Гърция. Стават и колони, стават и опашки и задръствания. Защо е така? Защо не си харесваме нашите услуги?

От една страна правото на почивка е личен избор и всеки решава къде да прекара свободното си време. От друга страна, за нас насърчаването на вътрешния туризъм е основна цел и правим непрекъснато различни съвместни кампании, както с различни частни субекти под формата на публично-частно партньорство – например вчера заключихме кампанията „България посреща вкусовете на света“, където участваха повече от 18 държави и бе посетена от 100 000 души, българи и чужденци, в изнесените шоуруми в различните градове, които участваха в нея. Повече от 2,8 милиона души посетиха специално създадената „Фейсбук“ страница за това. Също съвместната билборд кампания, която имаме с общините, дава страхотни резултати в посока популяризиране на това какво предлага България на нас самите. Защото голяма част от нас не познаваме нашата страна. Така че се надявам със съвместните усилия и с подобряването на качеството на продукта да успеем да върнем цялостно доверието към нашето българско море.

Логично продължение на вашите думи, г-жо Ангелкова, звучат думите на зрителите ни. Знаете, г-жо министър, казват, че инфраструктурата извън курортите е под всякаква критика, казват нашите зрители. Борис Бесов: „Слушаме г-жа Ангелкова, че има ръст. Какъв обаче е реалният ръст в абсолютни стойности? Говорете в хора. Каква е базата, от която започваме? Какво означава ръст от 5%? Ако миналата година са били 100 туристи, ръст от 5% означава 5 човека“.

Миналата година за цялата 2015 г. имаме около 7,2 милиона туристи, а за първите 4 месеца ръстът от 11% е 1,6 милиона. Само за зимата, която е от декември до март и беше изключително мека, нямахме добри климатични условия, имаме ръст от 4,5%, т.е. 1,2 милиона туристи. В абсолютно стойности очакваме в края на тази година, в смисъл в абсолютни стойности за цялата 2016 г. не бих искала да се ангажирам в момента.

Примерно? Според вас?

Затова говорим в проценти и в заявки. Примерно ще мога да ви кажа едва някъде средата на юли – август, когато със сигурност заявените чартърни полети вече са изцяло потвърдени.

И се изпълняват.

И се изпълняват. За да можем наистина да не говорим наизуст. Затова и говорим с проценти на база на заявки на ранни записвания.

Остана само, макар че посред лято няма да говорим за зима разбира се, но остана само едно изречение да кажете дали някога вярвате, че ще се намери баланса между интересите – за планината говоря, за Банско и за Пампорово – ще се намерят интересите между еколозите и инвеститорите, тези, които искат да има писти, и тези, които не искат да има писти?

Само една тема за морето. За първи път това лято ще сложим информационни табели на Министерството на туризма на всеки един плаж с горещ телефон, имейл и контакти, за да може всеки един потребител…

За какво? За нарушения ли?

Да споделя своите впечатления и оплаквания, каквото реши, да знае, че има пряка връзка с нас и ние ще реагираме веднага. По отношение на зимата – създадохме такава работна група за планинския туризъм и подгрупа за ски туризма и се надявам да намерим най-накрая баланса. Защото в индивидуални разговори и с представителите на зимните ни курорти, и с екологичните ни организации, и с туристическия бранш, и с други такива виждам желание най-накрая да намерим консенсус. Истината се ражда в диалога. И затова смятам, че тази платформа, която създаваме в момента, ще работи. Такава е заявката. И това, което се случва с работната група с къмпингите, дава своя резултат и вярвам, че този добър опит ще се пренесе и за ски туризма.

Да. По-скоро има напредък. Така ли?

Има напредък, точно така. Много е важно да се осъзнае това и да има желанието да се случи. Виждам желание от всички страни това да се направи.

Да. Добре. На добър час. Успешен сезон. Така трябва да завършим. Ако искате нещо да пожелаете на туристите, на всички, които ще почиват през лятото?

Пожелавам на всички представители на туристическия бранш един много добър и успешен сезон. А на туристите – наистина да изберат българското, защото ще видят, че си заслужава.

Благодаря ви. И да си плащат данъците тези, които развиват туризма.