Министърът на правосъдието в интервю за сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air

Знаете, съдебната реформа я чакат и общество, и магистрати, и бизнес вече 26 години. На финала ли сме на съдебната реформа? Отговорите от правосъдния министър Екатерина Захариева. Здравейте и добре дошли.

Здравейте, добре заварили.

Вярна ли е посоката на съдебната реформа?

Посоката е вярна. Въпросът е кога ще видим резултатите.

На финала ли сме?

Чисто законодателно, поне по отношение на Закона за съдебната власт, сме на финала. Разбира се, има и други закони, които пряко тяхното изменение хората ще усетят като например нещо, от което много хора се интересуват и е винаги във фокуса на общественото внимание – това е наказателно-процесуалния кодекс, който е свързан не само с бързината на производството. Всички ние искаме когато се повдигне едно обвинение, то бързо да мине през досъдебна фаза, съдебна фаза и да има резултат независимо какъв, защото все пак имаме презумпция за невинност. Също така по отношение на Закона за съдебната власт – защо фокусът е толкова голям към него и се интересуват и магистрати, и общество? Защото той е пряко свързан с това какви хора ще правораздават, каква ще е тяхната оценка на работа, съответно дисциплинарна отговорност, съответно кариерно развитие и новите правомощия на инспектората, свързани с… Знаете, че след измененията в Конституцията всички проверки на имущество, конфликт на интереси, т. нар. нова проверка за почтеност или за интегритет ще се извършва от инспектората към Висшия съдебен съвет /ВСС/ и така чаканите изменения в главата за съдийското самоуправление, даване на много повече правомощия на общите събрания и съответно реформата в прокуратурата в главата за прокуратурата. Така че това е много голям законопроект и изцяло нова глава за електронно правосъдие. Хората много пряко ще усетят това - и гражданите, и бизнеса, и ще бъдат много улеснени, и ще бъде много по-прозрачен целия процес.

Това е най-важното. Наистина как ще се приложат тези промени. Последната работа на правосъдния министър със сигурност е да бъде балансьор между съдилищата и прокуратурата. И все пак вие и вашият екип трябва да предложите правилната рецепта на законодателя, за да бъде променено законодателството в добрата посока. Наред е вторият проект на Закона за съдебната власт. Можем ли да разчитаме, че тук вече наистина сме на финалната права и няма да се стигне до трети, което вече наистина ще бъде твърде много за нашето доста изтерзано общество последните месеци?

На финалната права сме, да. Факт е, че и днес следобед ще има, надявам се последно, продължаващо дълго заседание на Съвета за съдебна реформа, което вече мисля, че ще бъде четвърто. Но тъй като законопроектът е голям, от него се интересуват доста живо и не без основание всички магистрати и затова и дебатите са доста дълги и доста интензивни. В Съвета, знаете, че участват всички заинтересовани страни – и гражданското общество, и аз, също така и представители на политическите партии каня, защото е много важно те да чуват мнението на експертите.

А и да има консенсус между тях обаче. Също е важно.

Да има консенсус не е толкова важно. Въпросът е да се вземе най-доброто решение. И в крайна сметка има въпроси, по които няма консенсус и се водят доста професионални спорове. Отговорността ще бъде на министъра на правосъдието, защото той ще внесе този законопроект. Даже имаше случаи, в които доста бурно се подкрепяше, например и в първия законопроект, членовете на ВСС да продължат дейността си докато се избере нов. Сега същият въпрос се повдигна за инспектората. Аз много ясно заявих, че каквото и да реши Съвета, аз такъв текст няма внеса, защото според мен той е противоконституционен. В крайна сметка конституционно определен мандат няма как се продължава със закон. И тук ще бъде отговорността на органите, които формират тези – и ВСС, и инспекторатът, да го направят навреме, така че да няма вакуум. Отделно от това, това бих казала е опасно. Ако ние дадем възможност в закона докато се конституира и избере нов орган, старите членове да продължават да действат, това означава, че органите, които ги конституират могат да бламират съдебната система. Аз дори ги призовах „Вие не осъзнавате, че това е опасно за съдебната система. В крайна сметка Народното събрание може да реши, че този ВСС му е удобен и да се забави процедурата, така че пък съответно общите събрания на съдиите или събранията на прокурорите, които ще избират директно вече следващия ВСС, а не чрез делегати. Това е първото изменение. Така че тук, независимо – давам един пример, но дебатът е много професионален и е много важно, за да няма трети, както казвате, да не тръгнем да го ремонтираме като разберем, че нещо сме тръгнали в грешната посока, е на практика да си представим как ще работят нещата. Засилване на съдийското самоуправление не означава съдиите да се занимават само с администриране. Тяхната основна работа е да правораздават, да пишат актовете си. Така че там балансът трябва да е ясен, т.е. да – най-важните решения трябва да се вземат от общи събрания като изслушване на заместниците на административния ръководител, предлагане на съответния административен ръководител, неговото изслушване, натовареност, отделения, избор. Но чисто административните дейности нека да останат на ръководството и то да носи отговорността си за тях.

Имаше голямо напрежение във ВСС. Кога ще се поуспокоят нещата? Кога ще се усетят наистина едни нормални …?

Имаше, да, имаше. Не бих казала, че все още няма. От време на време прехвърчат искри. Но може би – кога, не мога да ви кажа кога. Може би това е въпрос към тях, но, ако трябва да съм честна, виждам, че в последните заседания, които аз, преди да се разделят дефакто на две колегии, аз много по-рядко участвам вече, пленумите са по-рядко вече. Те са само за бюджетни въпроси, за становища по нормативни документи, които им изпращаме за съгласуване. Преди това поне по назначенията, когато аз участвах, доста голяма част от тях се взимаха с почти пълно единодушие, което не означава, че все още не прехвърчат искри и от тях зависи наистина да работят само професионално.

Да, защото все пак е ниско доверието в Съвета.

Това е лицето на съдебната власт, така да се каже правителството. И не е добре то да генерира скандали. Трябва да си върши работата.

Инспекторатът къде ще намери своето място в тази връзка?

Инспекторатът има изключително силна роля в новите изменения на Конституцията и сега със законопроекта, който ще предложим. Много е важно да се работи професионално, да се създаде капацитет в инспектората. Ние трябва да му помогнем за това като осигурим достатъчно средства за нови служители, нови експерти, които ще извършват проверките на имуществените декларации, конфликтът на интереси изцяло от Комисията за конфликт на интереси преминава изцяло към дейността на инспектората, проверката за почтеност. Много по-ясно разписване на функциите в какво се състои проверката на самата дейност на магистратите, същинската проверка, която те извършват. Съответно с това водещите други по-задълбочени, проверки примерно ако има разминаване между декларираното и фактическото състояние на имуществото. Така че това са все нови неща, които досега инспекторатът никога не е правил и трябва да се създаде капацитет, за да може качествено да се извършва. Аз на последния съвет се обърнах към магистратите. Много голяма самостоятелност ще се предложи на съдийското самоуправление, съответно реформи. Абсолютно действащи магистрати, които ще се откъсват от работата ще извършват атестациите така, че да сме сигурни, че те са реални. Ето, от атестациите тръгва всъщност и кариерното развитие. В момента почти няма атестация, по-ниска от „Отличен“. Тя е „Много добра“, но да кажем всичките магистрати получават оценки „Отлична“.

Притеснително е.

Ако е така, нормалният гражданин си задава въпроса „Защо не сме доволни от това как правораздават?“. Тоест да не се извършва формално атестиране, а да има наистина задълбочен анализ на всичките актове и цялата дейност на магистрата, когато се дава неговата оценка.

Една независима съдебна система кога реално да очакваме? Как да се справим с корупцията по високите етажи на властта?

Независимостта на съдебната система има много измерения и тя, аз бих казала независимост и безпристрастност. В интерес на истината на чисто конституционно и законодателно ниво бих казала, че има всички гаранции и всичко е въпрос на вътрешното усещане на съответния магистрат. Аз считам, че тогава, когато питаш, примерно в прокуратурата, шефа си какво да правя сам, е начин да избягаш от отговорност, след това да кажеш „По-висшестоящия прокурор каза“. И в момента указанията не бива да са устни. Ако се дадат указания, които противоречат на вътрешното убеждение, прокурорът има право да възрази или пък да се отведе дори. Така че аз питам прави ли се това нещо? От миналата година имат право на възражение. Ако не, защо не се прави? Понякога е по-лесно просто да прехвърлиш отговорността на по-високото ниво вместо да свършиш работа. Със сегашните изменения изрично ще премахнем и от Наказателно процесуалния кодекс възможността, те са само две възможности, на по-висшестоящия прокурор да дава указания, свързани с „образувай дело“, например“ или „прекрати“. Тоест това е изцяло липса на намеса във вътрешното убеждение. Указанията трябва да бъдат писмени, мотивирани и те трябва да бъдат само по отношение на правилното приложение на закона така, както и Конституцията казва, че прокуратурата е единна и се дават методически указания, например „не си събрал тези доказателства“ или пък „тръгнал си в погрешната посока в начина, по който ги събираш“. В крайна сметка това е в интерес на обществото. Нали ние искаме да се разкриват престъпленията? И те са се разкриват така, че да сме убедени, че виновните лица са осъдени.

И ние искаме много да е така. Наистина като български граждани най-вече. Министър Захариева, важно е да отбележим, че страната ни е наистина под сериозно наблюдение от европейските партньори. Това, че се правим на слепи последното десетилетие е ясно. Въпросът е друг. Щеше да съвпадне за малко мисията за мониторинг върху механизма за сътрудничество с онази прословута прокурорска проверка, която чакахме. Тя в последния момент…

Която ние сме поискали от януари месец.

Точно така. Която беше отменена. Имате ли някаква задкулисна информация, която можем да кажем, защото наистина вчера това обяснение, което беше дадено, аз лично не го разбрах?

Знаете ли, България… всъщност тази проверка се препоръчва в докладите за механизъм за сътрудничество и оценка още от 2 години. И България поиска тази проверка януари месец. Европейската комисия приветства това и се съгласи и възложи събирането на екип и извършването на оценка на една от новите им служби, които работят от миналата година. Това е служба за подпомагане на държавите в структурни реформи във всякакъв вид структурни реформи. Първите анализи, които са правени, са свързани с Гърция, с кризата в Гърция, и те са били основно икономически. Така че дълго време се търсиха експерти и се уточняваха точно какви да са анализите, по каква методология да протекат. Няколко пъти се определяха дати. Аз наистина съжалявам, че тази мисия се отложи. Наистина останаха за изясняване някои технически неща. Така или иначе всички материали, които са поискани, са преведени и изпратени. Ще изпратим и проекта на закона в частта „прокуратура“ и в тази седмица ще дойдат директори и представители на Европейската комисия, за да уточним финално неща и аз се надявам наистина тя да започне още близките няколко седмици де факто на място. Но прокурорите се запознават с материалите. Съгласете се, че те трябва да дойдат подготвени с нашия процесуален кодекс, с функционален анализ на прокуратурата, който самата тя е правила със закона, но аз считам, че тя трябва да дойде колкото се може по-скоро, за да имат ефект анализите, които те ще предложат, и препоръките, които те ще направят.

Вървим към финала на нашия разговор. Докога ще сме под мониторинг?

Не е въпросът докога ще сме в мониторинг, а въпросът е, според мен, кога хората ще повярват в съдебната ни система, защото липсата на доверие в съдебната система не само понякога е пречка пред привличане на инвестиции. Но аз съм убедена, че тя е пряко свързана с усещането на хората да бъдат щастливи и да искат да живеят в собствената си държава. А когато те считат, че нещо не се случва достатъчно справедливо или достатъчно бързо, съм сигурна, че това усещане за щастие и за удовлетвореност от живота се намалява. Така или иначе въпросът е, разбира се, магистратите да се чувстват уверени, но независимост и безпристрастност ги има на хартия – нека те да са…

На факт.

Да го правят истински и може да са много независими, но тогава, когато има икономически натиск, тогава, когато има медиен натиск, те може да са много независими, но не означава, че са безпристрастни. И магистратите говорят чрез своите актове, т.е. каквото и да говори обществото, ако актовете, които те постановяват, са обективни, са взето само по вътрешно убеждение, аз съм сигурна, че това доверие ще се повишава по-бързо.

Помагате ми за последния въпрос – правомощията на главния прокурор. Именно заради публичността на тази институция, заради полемиките, които се завъртяха. Тук изключвам персоната на Сотир Цацаров – тази длъжност в България е мандатна и всички много добре знаем това. Трябва ли да бъдат преразгледани обаче, защото се появиха и от неправителствения сектор, и някъде от политически законодателен орган – Народното събрание, подобни сигнали?

Да, трябва. И в главата за прокуратурата всъщност има доста предложени от нас изменения в тази сфера. Знаете ли, системата трябва да работи така – днес не си доволен от този, утре от онзи, такива гаранции трябва да има в системата, че да няма никакво значение дали харесваме членовете на ВСС или главния прокурор, или председателя на Върховния касационен и Върховния административен съд, или председателя на което и да било от съдилищата в България. Така че системата трябва да има такива гаранции, че самата личност не е важна. Просто има механизми в нея, така че тя да работи добре.

Коя е най-важната промяна, която трябва да настъпи във функциите на главния прокурор според проекта?

За най-важната промяна, която трябва да настъпи във функциите като цяло на йерархичната структура на прокуратурата, е всеки прокурор, който разследва, който води едно дело, да взема абсолютно самостоятелни решения по вътрешни убеждения и да носи отговорност съответно за своите решения. Дали разследва или води едно разследване добре, защото той е, прокурорът е така да се каже царят на разследването. И прокурорът трябва да събира всички доказателства в интерес на обществото.

За да изпълним тази препоръка „реформа в прокуратурата“.

Реформа в прокуратурата е важна. Реформа наистина е важна.