Министърът на туризма в интервю за в. „Монитор“

Г-жо Ангелкова, експерти прогнозират, че това лято ще посрещнем над 10 млн. туристи. Какви са очакванията на министерството?

Имаме много положителни очаквания за сезон 2016 благодарение на всички мерки, които министерството предприе още миналата година и които бяха свързани с работа на основните ни целеви пазари. Не бих искала да се ангажирам с конкретна цифра, тъй като правим нашите анализи на база на ранни записвания и прогнози.

Какво показват данните от ранните записвания?

Информацията, която имаме до момента от водещите руски туроператори, е за ръст на ранните записвания от 20 до 50%. Руският пазар в последните години обаче е last minute пазар заради девалвацията на рублата, така че все още чакаме окончателните цифри. Знаете, че непрекъснато организираме различни инициативи на руския пазар. Благодарение на това не само че си върнахме руските туристи, но и на политическо ниво в сферата на туризма наблюдаваме изключително сътрудничество. В края на юни предстои да представим България като туристическа дестинация в Сочи, където ще се проведе форум за черноморския туризъм. На него България е ключов партньор. Отново в края на юни в Москва ще имаме открит базар за българските традиции и култура. Абсолютно безплатно московското правителство ни предоставя да използваме централен площад в Москва за тази цел. Заради доброто отношение на руските ни партньори в лицето на Олег Сафонов щандът на България на двете големи туристически изложения в Москва заемаше най-централно място. А аз говорих за привлекателността на България като туристическа дестинация в руската Дума - от 27 години там не беше стъпвал български министър. Така че вярвам, че резултатите от тези усилия тази година ще са налице.

Този ръст при руските туристи ще успее ли да компенсира близо 30-процентния спад от миналата година?

Такива са ни очакванията, като се надявам да отчетем ръст на руските туристи и спрямо 2014 г.

Каква е ситуацията с другите пазари?

Данните на туроператорите Туи, Томас Кук, Дер Турист за ранни записвания показват, че имаме от 10 до 50% ръст на германските туристи, които са друг основен наш пазар. Имаме повече записвания и от всичките ни останали пазари – Полша – 20%, Чехия и Унгария – 20%, Израел – 15%. На френския пазар имаме ръст от 60%, защото за първи път от шест години успяхме да възстановим чартърите от 9 френски града към морските ни летища – Варна и Бургас. Те идват в България заради културата и историята ни. На британския пазар ранните записвания отчитат 11% увеличение. За румънския се отчита традиционен ръст от 5%, като това вече е един много устойчив пазар за нас. От Словакия също имаме увеличение с 15% на ранните записвания. Надявам се регистрираното като ранни записвания наистина да се потвърди и накрая на сезона да се поздравим. Имаме и увеличение на заявките за планираните чартърни полети на летищата във Варна и Бургас. Към момента то е с 35%, като само заявките за чартъри от Русия са 86% повече от миналогодишните. Тук изключително много помогна сътрудничеството ни с министерството на транспорта. Благодарение на това получихме разрешение от руското ГВА за това да имаме чартъри от 15 април до 30 октомври без предварителното разрешение на назначените превозвачи. Досега руските чартъри можеха да летят само от 15 май до 30 септември.

Готови ли са хотелите и курортите за посрещането на туристите?

Непрекъснато правя срещи с бизнеса, защото е тяхна задачата да осигурят добър туристически продукт и туристите, които очакваме, да останат доволни. Туристическият бранш гарантира готовност да посрещне този голям туристопоток. Разбира се, че имаме и своите опасения. Да не забравяме основния проблем, който е свързан с липсата на достатъчно подготвени кадри в туризма. Но като цяло има огромна мобилизация от страна на бранша.

Тоест, че няма да предоставим нужното качество на услугата?

Притесненията на бранша са, че на места качеството на услугата може да пострада заради липсата на кадри. Този проблем съществува години наред. Важното е, че ние вече направихме Съвета за кадрите в туризма, за който поехме ангажимент още миналата година. Идеята е той да предлага конкретни стъпки и решения, а не да е поредната говорилня. Една краткосрочна стъпка, която вече сме задвижили, е свързана със стажовете на студентите – увеличаване от 2 до 6 месеца, за да може да се ангажират пряко учещите в сектора с практическата реализация. Разбира се, в по-дългосрочен план трябва да погледнем на дуалното обучение. И не на последно място - вносът на кадри. Има много хора от Молдова, Украйна изобщо рускоговорещите, които биха желали да работят у нас.

Приключиха ли всички процедури за отдаване на морските плажове?

Плажовете преминаха към Министерството на туризма на 15 март тази година. До момента сме обявили 41 процедури за отдаване на плажове под наем. Вече имаме 20 плажа с нови наематели. За останалите 21 се провеждат втори и трети търгове, които са с 30% по-ниска начална цена. Знаете обаче, че основната задача, която сме си поставили, е разработване на нова концепция за отдаване на плажовете на концесия и под наем, в която акцент е предложението за групиране на плажовете и нова методика за минималното концесионно възнаграждение. Целта е да развиваме плажовете съгласно тяхната индивидуална характеристика и водещо да не бъде цената, а различни допълнителни услуги, които ще бъдат предоставяни на туристите. Разработваме различни финансови модели, така че това, което ще предложим, да е работещо и да има дългосрочен ефект.

Колко са неохраняемите плажове в началото на сезона?

Общият брой на плажовете варира между 204 и 210. Няма точна цифра, тъй като на места морето изяжда плажове, на други се появяват нови. С последните търгове броят на плажовете, които имат наематели или концесионери, са 140. Така неохраняемите към момента са 70. Очакваме, ако има интерес към тези 21 плажа, за които в момента текат търгове, бройката им да намалее. Съгласно закона всеки плаж, който няма стопанин, се води неохраняем. Такива са и трите природосъобразни плажа, които бяха определени с последните промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Тяхното водно спасяване се осигурява от областните управители, а чистотата – от общините.

Миналото лято имахте идея чадърите и шезлонгите да станат безплатни. Докъде стигна нейното развитие?

Както споменах, в момента разработваме методология за групирането на плажовете. Нашата идея е цената да не е водещ критерий. Тогава в зависимост от точките, които заложим за избор на концесионер или наемател, ще заложим критерии така, че колкото по-ниска цена се предложи за шезлонги и чадъри от съответния концесионер, толкова повече точки той да получи при оценка на предложението му. Целта е да амбицираме всеки един, който иска да стопанисва плаж, да свали цените. Но това може да се случи единствено и само с групирането на плажовете, защото всички плажове са различни. Не можем да сложим под един знаменател плажовете в Слънчев бряг с един плаж в Резово например.

В колко групи ще бъдат обособени плажовете?

Плажовете ще са обособени в четири основни групи, като първите три ще имат по три подкласа. В първите три групи попадат плажовете, които са в урбанизираните територии или извън тях, както и такива, които са близо да курортен комплекс или къмпинг. Четвъртата група няма класове. Там са всички по-особени видове, като тези за природосъобразен туризъм. Така че имаме очаквания цената на чадърите и шезлонгите да бъде драстично намалена, а на някои места дори да са безплатни. Това обаче ще бъде възможно само след групирането. За тези плажове, които в момента са отдадени на концесия и договорът е валиден, ще проведем индивидуални преговори с всеки един концесионер. Провела съм разговори с всички концесионери и те подкрепят изцяло посоката, в която работим, и са готови да се доближат максимално до новата методика, защото те също вярват, че това е правилният път.

Колко често планирате да правите инспекции на плажове?

Да, но няма да ви кажа колко често ще правим проверките. Те ще са внезапни, в противен случай няма да са проверки, а посещения. Със сигурност планираме повече от 2-3 проверки. Искаме да сложим табели на Министерството на туризма на всеки плаж с информация за съответния плаж, както и имейл и телефон за обратна връзка, на който летуващите ще могат да се свързват с нас. Така ще можем да приемаме сигнали за всякакъв вид нередности на плажа. За нас е важно да имаме връзка и туристите да знаят, че на този телефон веднага ще им бъде отговорено. На мейла пък ще могат да плащат материали, снимки, за да можем ние да проверяваме съответния сигнал.

Ще работи ли този горещ телефон през почивните дни?

Ще работи непрекъснато. Ние вече имаме опит с телефона, който открихме за руските туристи. Той работи денонощно. На него получаваме всякакви сигнали и се обаждат не само руски туристи.

Докъде стигнаха спорните казуси по промените в закона, като този за дивото къмпингуване?

Аз съм приятно изненадана от конструктивната работа на работната група, която създадохме. Очаквам съвсем скоро да са готови с предложенията си за правилата за къмпингуване, така че да създадем работещи условия за къмпингуване у нас. Все още не разполагам с вариантите, които работната група е разработила, но обратната информация е, че се постига консенсус. По същия начин стартираме работна група с всички заинтересовани за планинския туризъм. Знаете, че ски туризмът също е тема, към която има сериозен интерес в публичното пространство и по която липсва консенсус. Надявам се, че ще можем да намерим работещи варианти, както това се случва в момента с къмпингите. Работната група за развитие на зимния туризъм ще започне работа в близките две седмици. Интересът към нея е огромен. И тъй като не искаме да ограничим нито един желаеш от участие, решихме да включим всички, които са заявили интерес. В рамките на работната група за развитието на планинския туризъм ще създадем специална подгрупа за развитие на ски пистите и ски съоръженията, която да бъде в по-тесен формат.

Ще обявите ли нов конкурс за туристическо лого след провала на последния?

Предложенията, които получих от журито и от експертите, са да помислим за надграждане на конкурса, който се проведе. Идеята е да намерим нужния баланс между доброто задание, експертното жури и повече добри проекти. В момента обсъждаме как да продължим.