Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif04.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Започваме саниране на публични сгради
02 Юни 2016

Още 1000 училища и детски градини ще бъдат подновени до края на програмния период. Даваме 470 млн. лв. за градско благоустройство и реставрация на паметници, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. Стандарт

 Министър Павлова, един от секторите, които защитават най-много проекти по плана "Юнкер", е енергийната ефективност. Какви са възможностите България да спечели проект за саниране на жилищни или обществени сгради?

 

Още когато стартира инициативата за плана "Юнкер", водихме много разговори и дебати какви проекти можем да предложим извън тези, които стандартно попадат в неговия обхват. Защото планът "Юнкер" казва, че това трябва да са проекти, генериращи приходи и, съответно - възвръщаемост. Проекти, които имат доста висок мултипликатор на инвестицията. И всъщност извън най-лесно допустимите проекти, които преди всичко са свързани със създаването на фондове - дали през Българската банка за развитие (ББР), дали през друга финансова институция, за малки и средни предприятия и за иновации, ние анализирахме и предложихме в рамките на МРРБ три категории проекти.

 

Тези, които най-много отговарят на условията, са именно за повишаването на енергийната ефективност на сгради - не само жилищни, а и публични и обществени. Опитахме се да предложим и проекти, свързани с пътната инфраструктура, макар че там такъв висок мултипликатор не можем да постигнем. Предложихме ги с идеята, че ако се променят условията по плана "Юнкер" и вече не се очаква такъв мултиплициращ ефект, то бихме могли да мислим за финансиране, включително и от бъдещи приходи от тол такси, които искаме да въведем.

 

Обмисляхме и проекти, свързани с водната инфраструктура, защото този сектор също е недофинансиран. За останалите сектори, за които търсим инвестиции, като например Националната програма за свлачища, стана ясно, че няма как да получим финансиране по плана "Юнкер", тъй като там няма възвръщаемост.

 

И това бяха категориите проекти, които предложихме за финансиране по Плана "Юнкер".

 

Тук ББР като институция, която привлича проекти с държавната гаранция, която получава, би могла да активизира допълнителен ресурс. Ние вече имаме споразумение за финансиране с KfW, предстои сключването на споразумението със Световната банка и сега водим преговори с Европейската инвестиционна банка също за финансиране на проекти. А дали те ще направят финансирането чрез плана "Юнкер", или по стандартната процедура, вече е въпрос на договаряне. Важното е, че отговаряме на изискванията, още повече, че в дългосрочен план ще трябва поетапно да преминем от 100% безвъзмездно финансиране към съфинансиране, което ще промени механизма като такъв.

 

Санирането на жилища тази година се осъществява чрез националната програма. Какви резултати очаквате до края на годината и какво ще е бъдещето на програмата?

 

За една година от стартирането на програмата имаме регистрирани над 2500 сдружения на собствениците, над 2200 от които вече имат сключени договори или подадени заявки в общините. Сключените договори в ББР между сдружения на собствениците и общини са 1900, но към тях трябва да добавим и около 130 с проектна готовност по другата програма, за която няма европейско финансиране, така че стават общо над 2000 сгради. От тях вече имаме около 60 напълно санирани сгради. Имаме още около 750 сгради, по които се работи - по едни се правят технически и конструктивни обследвания, по други - одити, за трети се избира изпълнител, а на четвърти изпълнителят всеки момент ще започне работа. До края на 2016 г., ако вървим с този темп, 750 сгради ще са в процес на строителство, което е много важно и за малкия и среден бизнес.

 

В програмата за следващата година, както вече и премиерът потвърди, ще заложим още 1 млрд. лв., за започнем прием на нови сгради.

 

До края на годината ще бъдат ли усвоени тези първи 1 млрд. лева по програмата?

 

Като реално разплащане - не, но като сгради с вече сключени договори - да.

Голям напредък имаме и по санирането на публичните сгради. Там вече започнахме финансиране по ОП "Региони в растеж" 2014-2020, където сме дали приоритет минимум 50% от парите да отиват за енергийна ефективност именно за публичните и обществени сгради. Общините имат проектна готовност да усвояват дори и по-голям процент от тези 50%. Дадохме възможност и на 28-те малки общини също да предложат за саниране публични и частни сгради. Така че на практика ние имаме 300 млн. европейско финансиране, които допълваме към този 1 млрд. по програмата за саниране, която догодина ще се увеличи с още 1 млрд. лева. И освен жилищни ние правим и публични, и обществени сгради. От обществените досега финансирахме 1000 училища и детски градини и ще финансираме още 1000, с което в максимална степен ще покрием образователната инфраструктура. Сега обаче за първи път говорим и за саниране и на публични сгради, които досега не са ремонтирани. Става въпрос за районни и областни управления на полицията, пожарната и всякакви други сгради, които са част от структурите на децентрализираната администрация, като бюра по труда и пр. Опитваме се да направим една мащабна програма за саниране на всякакъв тип сгради, тъй като в един град, ако се направят само едните сгради, много видима става разликата с другите, които не са обновени.

 

Във Великобритания бе реализиран проект по плана "Юнкер" за енергийна ефективност, според който в жилищни и обществени сгради са монтирани 7 млн. "умни" електромери. Възможна ли е реализацията на такъв тип проекти у нас и какви са вашите препоръки към фирмите у нас?

 

Определено смятам, че и у нас може да се направи такъв проект, който да се предложи за финансиране по плана "Юнкер". Безспорно тук бенефициент трябва да са самите ЕРП-та, тъй като инициативата за това трябва да е частна. При създаването на един добър проект би могло да се направи финансиране по плана "Юнкер".

 

Тук обаче е много важно да отворя една скоба. Ние даваме възможност за финансиране в рамките на националната програма, и то - безвъзмездно, на всяка сграда, която иска да мине на индивидуално отчитане на топломерите, като обърне щранговете на топлоподаването от вертикални в хоризонтални, но до входа на жилищата. А това е много важно да се знае, тъй като опитът от Пловдив показа, че така неколкократно намалява размерът на таксата за сградна инсталация. Така че, ако към индивидуалното отчитане на топломерите се прибави и дистанционното отчитане на електромерите, то промяната ще е голяма.

 

Практиката към момента обаче показва, че нямаме сгради, в които собствениците да са постигнали единно съгласие за това индивидуално отчитане на топломерите и на практика никой не се възползва от това безвъзмездно финансиране на промяната на щранговете от вертикални в хоризонтални.

 

Така че само мога да пожелая да има желаещи за смяна на електромерите с "умни", както и ЕРП-ата да решат да кандидатстват за финансиране, което е допустимо по плана "Юнкер".

 

Може ли по плана "Юнкер" да се финансира изграждането на голям инфраструктурен проект като Дунав-мост 3 например?

 

Теоретично - да, но на практика пак се връщаме към мултипликатора на инвестицията. Защото дали става въпрос за жп линия, път, мост, хидроенергиен възел или какъвто и да е проект, той трябва да докаже възвръщаемост на инвестицията. Да не говорим, че при плана "Юнкер" инвеститорът трябва да вложи 80%, за да получи съфинансиране от 20%. А вече знаем колко скъпо струва един такъв мост, имаме и опита как се изплаща инвестицията от таксите, които се събират от Дунав-мост 2. Така че всеки инвеститор може сам да пресметне рентабилен ли е проектът и изгодно ли му е да го финансира по плана "Юнкер".

 

Близо 20% от ресурса на ОП "Региони в растеж" също е предвиден за проекти, които носят възвръщаемост чрез механизма на финансовия инженеринг. В какви области бизнесът ще може да получи финансиране още тази година?

 

Да, всъщност освен плана "Юнкер" по линия на новата ни ОП "Региони в растеж" също планираме голямо финансиране. Става въпрос за 370 млн. лв. стартов капитал, които са разпределени в 5 фонда. Три от тях са за градско развитие - по един за София, Северна и Южна България. Идеята на тези фондове за градско развитие е отново да финансираме проекти, свързани с облагородяване, градоустройство и пр., разбира се, генериращи приходи така, както и досега. Знаете, че досега правехме тържища, пазари, спортни центрове, аквапаркове, басейни. Финансирахме и завод за авточасти, частни училища, културно-информационни центрове от типа модерно читалище, паркинги на няколко нива, борси за цветя, търговски центрове и пр. И сега ще продължим да инвестираме в това.

 

Четвъртият фонд е гаранционен, който ще даде възможност споменатите три да получат по-добри условия при кредитиране.

 

Петият фонд, който всъщност е новото и различното, е за туристическа инфраструктура. Знаете, че в този програмен период нямаме правото да финансираме директно туризма, затова правим този фонд. В него ние даваме 100 млн. лв. стартов капитал, с който да активираме финансовия ресурс, като добавяме още 100 млн. лв. за безвъзмездна помощ, така че във фонда стават общо 200 млн. лева. Идеята е, когато един проект за туристическа атракция кандидатства за финансиране, ако той включва реставрация и консервация на паметник на културата с национално и световно значение, ние да финансираме безвъзмездно реставрацията и консервацията, които не генерират приходи. А вече към тази културно-историческа ценност ще финансираме и това, което ще генерира приходи, да речем информационен или туристически център и каквото е необходимо. Така че това също е една много интересна инициатива, която се опитваме да реализираме под формата на този фонд за туристическа инфраструктура, който в бъдеще може да се включи като нещо по-мащабно и в плана "Юнкер". По ОП "Региони в растеж" ние даваме 470 млн. лв. стартов капитал за проекти, генериращи приходи с частна инициатива.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения