Министърът на правосъдието в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева – в „Седмицата“ на Дарик радио. Здравейте.

Здравейте.

Кои технически въпроси бяха изчистени на среща в сградата, в Представителството на Европейската комисия в София с участието на главния прокурор, вие всъщност сте поискали май тази среща, посланиците на няколко страни от Европейския съюз, така че все пак в края на месеца да дойде отложената – изненадващо за мнозина – проверка на комисията на българската прокуратура?

Бяха изчистени технически въпроси по методологията, защото никога не е имало – отдавна е изчислено точно какви анализи ще се направят, но както знаете, най-важно е каква методология ще се използва, така че бяха изчистени съвсем дребни…

Каква?

Подробности за методологията не мога да дам, поради факта, че общите условия на комисията за завършване на тези анализи изискват конфиденциалност по отношение на кореспонденцията и всички материали, които се обменят, но като цяло…

Европейската комисия иска да запази в тайна от българските граждани как ще оцени прокуратурата.

Не, не, моля ви – нека да не спекулираме с това. Това са им общи условия по тази служба, по всички анализи и помощ, която оказва на европейските държави. Помолихме ги изрично, поради големия интерес в България, поне част от така нареченото задание да бъде оповестено, защото аз държа – аз бих оповестила всичко. Така че разбрахме се те да влязат в преговори с тяхната правна служба и когато имаме информация, ще оповестим колкото може повече. Така че…

А Вие казвате, че те се позовават на някакви общи условия за нещо, което няма общи условия. Всъщност ние сме първи.

Общи условия за това как те извършват тази техническа помощ. Така че първите сме по отношение на точно такъв вид анализи, но не сме първите по отношение на анализи, които тази служба е правила – Гърция, ако не се лъжа, е правила такива анализи.

Финансови например сигурно са били там.

Финансови например, да, точно такива.

Така. А какъв ще бъде обхватът на тази проверка? Конкретни дела ще бъдат ли разглеждани?

Да, ще има конкретни дела. Ще има, разбира се, анализ на структурата на прокуратурата, на вътрешната организация, на фактори – това изрично сме поискали като анализи – които евентуално биха могли да повлияят върху независимост, безпристрастност на прокуратурата като цяло, на отделния прокурор. Така че анализите са доста задълбочени. Отделно, разбира се, конкретни дела, интервюта с прокурори и т.н., и т.н. Но нека да не влизам в повече подробности.

Знаят ли се вече конкретните дела?

Да, знаят се конкретните дела.

Поне броя им имате ли право да кажете?

Шест.

Шест дела?

Да.

Те са доста малко.

Това са поискали.

А какви са – на хора, свързани с властта, или хора с организираната престъпност?

На обществено значими дела.

И те… А прокуратурата съпротивляваше ли се да им ги даде?

Не, не, няма как да се съпротивлява, при положение, че се е съгласила да се случи тази техническа помощ и този анализ?

Не е било примерно това…

Не, не, не, по спора на делата – не, не. Никога не е имало проблем с делата. Комисията е поискала три дела, прокуратурата е представила три дела. Резюметата на делата се изпращат в момента.

Три са вече представени, още три остават.

Резюмета се изпращат. Те, като дойдат на място, ще четат самите дела, но преди това да се запознаят все пак с резюмета за какво става въпрос.

А това как се урежда е интересно. Аз не се занимавам много с наказателно право, даже въобще и не ми е ясно. Но тези хора…

Провежда се – изпращат се…

Тези хора, които са примерно в кориците на делата, като обвиняеми, свидетели – те няма ли да могат пък да атакуват после България, че им разнася делата и някакви хора от Англия, Германия им се запознават с техните дела? Това няма ли казус правен?

Няма как. Освен това тези прокурори са подписали декларация, когато става въпрос за дела, които са в момента висящи, а не приключили, така че знаете, че там е следствена тайна – те са подписали декларации. Това са действащи прокурори, те много добре знаят правилата и няма опасност от… И не се притесняваме, че те ще изнесат информация, която би затруднила разследването и самото дело. Така че всичко е подготвено и няма притеснения за това нещо.

Лидерът на ДСБ написа през седмицата, че няма съмнение, че анализът е отложен от Европейската комисия поради провал или саботаж на организацията на проверката от българска страна.

Сами се саботираме. Никой… и точно такива изказвания. После прочетох едва ли не, че те са спасили проверката. Т.е. неговото изказване, че имало саботаж, неговите въпроси и неговият фокус едва ли не бил спасил проверката. Точно напротив – България поиска тази мисия януари месец. Да, отне време на Европейката комисия и на нас да уточним всичко. Това е нова служба, но така или иначе, България – напротив – настоя да дойдат колкото може по-бързо. И даже на тези разговори, които водихме с комисията, ги помолихме да не е края на месеца, ако програмата на прокурорите позволява, да дойдат колкото може по-скоро. Така че точно…

А те бяха ли дошли физически тази седмица?

Не, не, не бяха.

Защо беше това съобщение от самото министерство, че почва проверката?

Така че в този… Съобщение официално не е имало. Постоянно ме питат, където и да ме видят, ваши колеги „Кога ще дойдат, кога ще дойдат?“. Аз много пъти казвам: Аз искам още сега да са тук. Въпросът е, че трябваше да се намерят тези експерти. Те са четири действащи прокурори, със страхотни автобиографии, големи професионалисти.

Те са от Великобритания, Германия, Испания и Холандия.

И сами разбирате, че така, да се намери период, в който и четиримата да са свободни и да могат да дойдат, и то да идват поне пет мисии мисля, че трябва да има през годината, които да са уточнени предварително, не е лесно. Но така или иначе, никакъв саботаж от наша страна не е имало и това са абсолютни спекулации. По-скоро ние настояваме да дойдат още и в началото бяха поели ангажимент, че ще успеят април месец да са готови в Европейската комисия. Не успяха. А ако си спомняте – много пъти те са ме молили: „Моля ви, министър Захариева, не говорете за мисията, не казвайте кога“. Аз им казвам: „Да, не казвам, но това е от голям интерес на българските граждани. Те трябва да знаят.“ Но от друга страна, те трябва да знаят, но и тези четири прокурори от четири държави трябва да бъдат оставени да си свършат на спокойствие работата и да не работят ако щете и под обществен натиск.

Те ще дойдат пет пъти. По колко време ще стоят?

Ще стоят по една седмица, ако се не лъжа.

Значи трябва да прекарат в България 35 дена до края на годината. След това ще излязат с доклад…

С анализите и с доклад.

… и с препоръки.

И с препоръки.

И България ще реши дали с нещо да се съобрази, или да не се съобрази.

Точно така.

Тогава не избързвате ли, като обявявате проект за закон за промяна на Закона за съдебната власт, включително в частта за прокуратурата? Следващата стъпка е да бъде приет от Министерския съвет и евентуално от парламента.

И след което, надявам се, от Народното събрание.

Не е ли по-добре да се изчака какво ще препоръчат?

Ами не, не може да чакаме една година, защото те, анализите, ще станат в края на годината. Още повече, че няколко пъти ни беше подчертано от Европейската комисия, че те няма как да дадат „Изменете си този текст еди-как си“. По-скоро те, ако видят някои неща, които могат да се променят – ако щете в структура, организация, законодателство – ще го препоръчат. Но конкретни препоръки по „Изменете този текст еди-как си“ няма да има в тези анализи. И те не могат и да ги дадат и не искат да поемат такъв ангажимент. Така че не избързваме.

Как продължава съдебната реформа?

Още повече, че имаме Стратегия за съдебната реформа, одобрена от Народното събрание 2015 г., и ние трябва да започнем да я прилагаме не само на стратегия, ами да изменим и законодателството в съответствие с нея.

Проектът за промени в Закона за съдебната власт – 69 страници, мотивите са 18 страници. Ако човек прочете какво излезе в пресата, малко ще се изненада – всичко е сведено до… Може би е значим тоя въпрос дали отстранените магистрати ще взимат минимална работна заплата в продължение на година и половина, докато се разбере правилно или неправилно са отстранени, за да им тече съответно осигурителен стаж за пенсия, но като че ли в проекта има по-значими неща. Например: главният прокурор вече няма да е с подчинени му в рамките на дейността им прокурори. Това съгласувано ли е с главния прокурор? Ако си спомним какво беше казал премиерът преди време – че нищо няма да се прави в съдебната реформа, без да е съгласувано със Сотир Цацаров.

Първо, тази тема, която беше изведена като водеща в медиите, е важна за магистратите, може би…

За заплатите и за отстраняването.

… заради това. Но сте абсолютно прав, че има много по-важни и значими неща в законопроекта, които е хубаво да бъдат обяснени на българските граждани на разбираем език. Тази тема за отстраняването е висяща в Конституционния съд. В момента законопроектът предвижда абсолютно до безкрайност да може да бъде отстранен един магистрат, още повече, че той не може да упражнява друга дейност по това време.

Не, в момента законът го предвижда, а не законопроектът, а вие искате…

Сегашният закон.

Да. А вие искате в проекта си да стане година и половина.

Ние първо слагаме срокове, в които това е възможно. Това са сроковете по Наказателно-процесуалния кодекс. Предвиждаме възможност за обжалване на отказ да се измени тази мярка и съответно минимални средства за живот на тези магистрати, защото те не могат да работят друго. Те, ако напуснат системата през това време, няма как да се върнат след което в нея. Така че очевидно това е много важна тема за магистратите и може би затова така е бил фокусът върху нея. По отношение обаче…

Обаче да отидем към темата за подчинеността на главния прокурор.

По отношение обаче на много по-съществените според мен изменения – те не са само в главата за прокуратура. В главата за прокуратура са много съществени измененията и то не е само за подчиненост, както е в момента. И както, между другото, е и предишният законопроект, който е от средата на миналата година – също не беше пипнат този текст. Ние предлагаме абсолютно промяна в структурата. Не всички прокурори са йерархично подчинени на главния прокурор. Само административните ръководители и прокурорите във върховните прокуратура – Върховна касационна, Върховна административна, тя е единна. Да, прокуратурата е единна, но се премахва текста от действащия закон, че е единна централизирана. Също така недоразумението, че едва ли не всеки по-висшестоящ прокурор може да отменя актове на…

Ама то така става.

… прокурор от по-ниска степен, независимо дали чисто йерархично… Едва ли не, в сега действащия текст прокурор от Окръжна прокуратура в София…

В София може да отмени в Добрич.

… може да отмени Добрич, точно така. Това се маха. Изрично пише – прокурор от конкретната по-висшестояща прокуратура. Също така…

Така няма ли да се стига пак до главния прокурор и той накрая да може всъщност да казва „Това да, това – не“ за всичко.

Да, главният прокурор отговаря за методическото ръководство…

Не, по конкретно дело – делото „Х“.

… и за конкретно приложение на закона. По отношение на текстовете, които предвиждаме също, с този законопроект се изменя и се отменя по-скоро единствения текст в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който беше останал и който даваше възможност, когато по-висшестоящ прокурор отмени акт, едва ли не да разпореди намеса във вътрешното убеждение. Това е 213, ако не се лъжа, от НПК и той е свързан с факта, че сега можеше да отмени акт, с който се отказва образуване на наказателно производство и да каже „Образувай“. Т.е. това вече е намеса във вътрешното убеждение. В нашия законопроект изрично се предвижда, че не може да се дават устни указания, че те са недопустими, че указанията трябваше да са писмени и мотивирани.

Досега можеше да бъдат устни.

И сега не може, в интерес на истината, но факт е, че нека да го разпишем изрично, за да са наясно прокурорите, че устните наказания не могат да се изпълняват.

И трябва да са само относно прилагането на закона.

Че изрично трябва да е само относно прилагането на закона и тогава, когато се дават указания за събиране на доказателства, трябва да се каже точно с какъв способ, какви доказателства трябва да се съберат, че подлежи на оспорване всичко това и може да възрази на съответния по-горестоящ прокурор, на по-горестоящия, дал тези указания. Така че всичко, което е в съответствие с Конституцията и което е възможно, ние сме предвидили. И сега в законопроекта, след Съвет за съдебна реформа, в момента е на междуведомствено съгласуване. Но така или иначе, той е на съгласуване от около месец и половина – два.

Главният прокурор съгласен ли е с това?

Нека да получим официалното становище на прокуратурата. И не е въпросът дали някой е съгласен, или не, а дали това са добри предложения. Със сигурност в съвета от 22 членове има много спорове, много дебати и с някои от текстовете някой от членовете не е съгласен, с други – друг не е съгласен. Така че нашата работа…

Запазва ли се… Примерно, помните ли, имаше един случай…

Моята работа, като министър на правосъдието, и след което – на правителството, е да предложи законопроект, който е в интерес на обществото. Да, може някой – примерно в главата за Инспектората имаше доста дебати и с голяма част от…

Ще се върнем на темата оценяване, атестиране, израстване кариерно на магистратите – там също има съществени промени. Но за да разберат хората за какво говорим – имаше един случай във Враца, където първоначално прокурорът се произнесе, че нямало убийство, че… Ставаше дума за едно момче, което го бяха били – че не е починало в следствие на този побой. Беше изпратена група от Главна прокуратура и на място…

Първо, не беше от Главна, а беше от Апелативна.

Добре, от Апелативна, висшестояща прокуратура. И в следствие на…

Точно съответната по-горестояща прокуратура.

Да. В следствие на това беше изцяло променена квалификацията на това разследване. Какво ще се промени сега в следствие на закона? Това ще може ли да се случва?

Ето точно това е пример. Примерът, който вие дадохте, е показателен как всъщност тогава, когато по-горестоящият прокурор, съответно прокурорите от Апелативна прокуратура, са били на мнение, че е неправилна квалификацията, тогава те отиват и извършват сами действията – нещо, което се случи. И така трябва и да бъде.

Това ще може да се прави.

Да, така трябва и да бъде, и така е в целия свят. В крайна сметка, работата на прокуратурата е да се грижи за обществения интерес, а когато общественият интерес е разкриване на обективната истина и право на квалификация, и съответно носене на отговорност от конкретно виновните лица или дирене на обективната истина, т.е. прокурорът трябва да събира доказателства в интерес на обществото, във всички посоки – трябва да докаже какво е станало, има ли престъпление или няма, кой го е извършил и да събере доказателства за това, ако има. Така че няма как ние да оставим абсолютно, още повече, че в момента прекратяванията например не подлежат на задължителен съдебен контрол. Ако няма пострадало лице за едно извършено престъпление, няма кой да оспори пред съд съответния отказ от образуване или прекратяване. И от тази гледна точка, по-горната прокуратура – така, както е и по Конституция – те имат задължение да указват методическо ръководство за точно прилагане на закона за защита на обществения интерес. Това по Конституция е основната функция на прокуратурата. Така че ако отмени и каже „Образувай“ или това, което в момента променяме, то тогава лично трябва да извърши действията. Не можеш да разпоредиш да се мешаш във вътрешното убеждение и да разпоредиш „Образувай (не се разбира…)”.

Да, човекът във Враца, прокурорът във Враца не смята, че има престъпление.

Тогава отиват прокурори от съответната прокуратура и образуват, и започват да движат разследването. И това е за защита на обществения интерес.

И ще стоят с името си, висшестоящият прокурор?

Точно така. Но тогава, когато дава указания…

И така може да се стигне и до главния прокурор.

Да, пример давам. Ако например се дават указания от по-горната прокуратура, от Апелативна например на Окръжна – „Събери доказателства в тази, тази, тази, тази посока; не си направил това, това и това; не прилагаш еднакво закона“ - да, писмени, мотивирани, но прокурорът от съответната окръжна прокуратура не е съгласен с тези указания, той има право да възрази пред прокурор от Върховна касационна прокуратура и да каже „Не съм съгласен с указанията, които ми се дават от прокурора Х“.

Това е ново вече.

Това е изрично записано в нашия законопроект. И сега обаче могат да възразяват.

Така, и ако от Върховната…

И то от миналата година в НПК, в някои от текстовете, и се оказа, че доста възражения всъщност има и че прокурорите възразяват тогава, когато не са съгласни с указанията, които им се дават…

А ако и върховният каже „Прави са тези, преките ти началници“, така да се каже…

Това е само по събиране на доказателствата. Тогава, когато например ето това, което казвам – че отменяме текста, който казваме, че единственият останал в НПК, свързан с някаква намеса във вътрешното убеждение, а именно „Образувай производство“, тогава самият прокурор, който нарежда, той трябва да вземе и да извърши всичките тези действия, ако той е вътрешно убеден, че трябва да се образува наказателно производство.

Отчетността на главния прокурор, за която също доста се говореше през последните месеци, сега, според вашия проект, ако вярно съм прочел, той ще бъде задължен да качва отчетния си доклад за годината…

Те и сега го качват, така или иначе.

… в интернет. Сега ще го пише. Само че очакването беше за нещо повече, за задължителност – да се явява и да бъде разпитван от Народното събрание, да му се задават въпроси там.

Има такива текстове, че той първо, когато го представят пред Висшия съдебен съвет (ВСС), че докладът се публикува, че докладът се обсъжда, че въпроси се задават. Така че това съществува.

Но това ще става във ВСС, няма да му…

И в Народното събрание, да.

И Народното събрание.

Първо, ВСС…

Той ще бъде ли длъжен да отговаря на депутати? Понеже пък опасенията бяха… Те, нещата, не са еднозначни. Някой депутат примерно ще му свалят…

Не може да бъде за конкретни дела. В крайна сметка, това е намеса във вътрешно убеждение, точно така.

… ще го разследват, ще му повдигат обвинение и той започва да задава въпрос на главния прокурор „Ти сега защо така ме разследваш?“.

Недопустимо е Народното събрание, както и изпълнителната власт или законодателната, да се меша и да пита по конкретни дела, които са свързани с вътрешното убеждение. Ние стигаме дотам, че на по-горестоящия прокурор забраняваме това. няма как някоя от другите власти да има такива права и правомощия. Т.е. при положени, че забраняваме на по-горестоящия прокурор да извършва тези действия и да се меша във вътрешното убеждение, няма как това нещо да се случва. Но конкретни въпроси по отношение на организацията, на начина ,по който изпълняват – да, изслушват се. Могат да поставят писмени въпроси дори от граждани, институции, неправителствени организации във връзка с доклада обаче, не по конкретни дела. Това е текст, който ние предлагаме в закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

В документ от ноември 2013 г. Реформаторският блок – една от коалициите, която почти изцяло подкрепя, с изключение на част от партиите в нея, правителството, в което участвате, обявява за свой приоритет назначаването на главния прокурор от президента, по предложение на Народното събрание, като отказът на президента може да бъде преодолян от 2/3 от народните представители.

Т.е. заменят ВСС с парламента.

Това го няма в проекта…

Това го няма и няма как да го има.

… и вероятно ще бъде повод да се повтаря, че не се изпълнява приоритет на част от управляващата коалиция.

Да. Искам да ви кажа, че аз много пъти чувам „Не се стига докрай, не се стига докрай“, обаче аз наистина бих искала ето сега не да се говори ей така, „ами не се случва нищо“. Имам конкретен законопроект, имаме действаща Конституция – точно конкретни предложения, ако обичат. Защото мантрата…

То имаше проект преди, при вашия предшественик.

… „Нищо не се случва, реформата не върви“ – аз не съм съгласна с нея. Защото това, което… Огромен труд е свършен през тези месеци за този голям законопроект. Не е важно той колко параграфи е, въпросът е колко съществен е и как тотално променя и философията за управлението на съда, и философията в прокуратурата, и съответно атестиране, конкурсно развитие, абсолютно, изцяло нови правомощия на Инспектората. И моля – нека да имаме конкретни предложения. Но не приемам „Нищо не се случва“ без аргументи защо и точно кое не е наред в този законопроект.

Кое от проекта на Христо Иванов – вашият предшественик, го няма в новия проект?

Това, което… Първо, двата проекта имат доста сходни неща, но имат и доста големи различия. И аз мисля, че законопроектът, който ние предлагаме, дори в главата за прокуратурата, стига по-далеч в…

Вашият е по-радикален, отколкото този на Христо Иванов?

Например, в главата за прокуратура, ако говорим, разликата между двата законопроекта е, че в законопроекта – аз не бих казал „законопроект на Христо Иванов“ или „законопроект на Екатерина Захариева“, а на предишния екип на министерството – е, че например в главата за прокуратурата са отменени предварителните проверки. Нарочно акцентирам върху тази тема, защото съм сигурна, че тя ще е една от темите, които ще се използват, за да се критикува този законопроект. Аз бях в началото един от най-големите привърженици тези проверки да отпаднат. Но когато просто предлагаш отпадане на един текст, трябва да си представиш какво ще стане, когато този текст се отмени. Много популярно звучи. Срещнах се с десетки прокурори – редови, действащи, от районни прокуратури и т.н. Обсъдихме го с много голяма част също така от… с доста съдии, с преподаватели по наказателен процес. И какво щеше да стане, ако бяха отменени тези предварителни проверки?

Какво?

Образуване на абсолютно стотици… Т.е. когато ти започнеш разследване в момента, какви са начините? Или предварителна проверка, за да събереш за бързото достатъчно данни дали има изобщо основание да започне досъдебно производство, или просто образуване на досъдебно производство, само и само да не се изпуснат доказателствата. Т.е. по-голямата репресия срещу човека е образуване на досъдебно производство. Да, може да е срещу неизвестен извършител, но може и да бъде срещу конкретни хора. Да, обаче тук съм съгласна – проверките не могат да продължават до безкрайност. В крайна сметка, в НПК, когато започне досъдебно производство, има правила, има права и задължения и на двете страни в процеса.

А при проверките май не е много ясно?

В проверките има разписани текстове, но не е толкова… Затова обаче, за да не затрудним и да не спрем разследването, или да не стане лавина от образуване на досъдебни производства, което е много по-репресивно, сме ограничили срок – два плюс един месеца. Ако няма, или прекратяваш проверка, или образуваш, когато имаш достатъчно данни досъдебно производство.

А сега няма ли срок за проверка?

Така че няма никакъв срок. И това е по-скоро от критиките.

Т.е. какво, ще проверяват 10 години?

Може и една година да проверяват, две години. Такива проверки има в почти всички… Да, не може (не се разбира…), например, Данъчно-процесуалния кодекс. Там, преди да започне същинската ревизия, също има предварителна проверка, за да се съберат доказателства дали има нужда да се почне ревизия. Т.е. ако ти докажеш, че доходите ти отговарят на това, което си декларирал или което си платил като данъци, няма нужда, или поне първоначалните данни, които даваш, няма нужда да започне същинската ревизия. Така че тук даваме срок. Другата разлика е Върховна административна прокуратура. Няма да влизам в дебат дали е необходимо да я има, или не. Може би е по-добре наистина да е отдел във Върховна касационна прокуратура, във Върховна прокуратура изобщо. Факт е обаче, че Конституцията казва, че структурата на прокуратурата следва структурата на съда. От тази гледна точка, според специалистите в министерството, съдия Пунев, който е бивш конституционен съдия, изключително уважаван от гилдията професионалист – той считаше, че този текст би бил противоконституционен и затова, независимо дали... Може би е достатъчно да бъде отдел във Върховна прокуратура, административните прокурори. Ние няма, според моите експерти, няма как (не се разбира…) с Конституцията да махнем.

Изброявате два съществени въпроса, по които се различават проектът на вашия екип от този, от предишния.

Говоря конкретно за главата с прокуратурата. Но аз не искам да търсим…

При Христо Иванов отпадат допълнителните проверки и отпада Върховна административна прокуратура.

Върховна административна остава като отдел, отпада, в смисъл, не че отпада, става отдел.

Става дума, че си влиза структурно като отдел.

Но въпросът е какви правомощия има. Дали ще е Върховна административна прокуратура, т.е. заместник-главен прокурор ще бъде и ръководител на Върховна административна прокуратура, дали ще е ръководител на отдел – ако питате мен, това не е толкова съществено. Много по-важно е да…

А има ли нещо, което при него го…

Много по-важно е какви са функциите, а не дали го има. Конституцията казва…

Има ли нещо, при вас е в повече от предишния проект, за да твърдите, че е по-радикален вашият?

Има доста неща.

Кое е същественото?

На мен това противопоставяне и сравняване… Например, имаше един законопроект…

Не, то не е противопоставяне – да видим еволюцията.

… 2003 г., който беше доста революционен, ако се не лъжа – 2005 г. по-скоро – но голяма част от разпоредбите му бяха прогласени за противоконституционни. Така че ние трябва да… Може да има страхотни радикални идеи, но трябва да съобразим с действащата Конституцията. Има, да, има неща, с които според мен отиваме по-далеч. Конкретизираме много ясно текста, който е, че не всички са подчинени на главния прокурор – няма го в предишния законопроект. Конкретизираме точно в какво се състои контролната дейност на главния прокурор и че тя е само точно изброяване, определение: „Контролната дейност има за цел да обезпечи точно и еднакво прилагане на законите“. Това го няма. Т.е. точно какво може да се случи, с точно – буква „А“, буква „Б“, буква „В“. Също така изричният текст, че няма как да се дават устни указания, че те са недопустими; че указанията трябва да са мотивирани, че трябва да се каже – това също го няма – че подлежат на оспорване пред по-висшестоящия прокурор, изричен текст; че също така отмяната на единствената възможност намесата на вътрешното убеждение по НПК – нещо, за което казах, „Образувай“ – също го няма. Така че има доста неща, които отиват (не се разбира…)

Какво се променя в оценяването на магистратите, респективно във възможностите взимането на решение за израстването им?

Това е идея от… Темата за начина, по който се оценяват магистратите, е една от най-съществените. Защото нека да си го кажем, и аз много пъти съм го казвала – може прекрасен закон да изменим, може още по-радикални да сме, още повече неща да сложим, но истината е, че всичко е до човешкия фактор и до вътрешната убеденост и мотивираност и на съдините, и на прокурорите да са наистина независими и безпристрастни, да няма никакъв шанс вътрешно… Това е вътрешно убеждение. Каквото и да пише в закона, ако ти си податлив на влияние – може да не е политическо, може да е икономическо, може да е медиен натиск, както често се случва. Случаят „Враца“ беше медиен натиск по отношение. Медиен и обществен – ето това е опасно, улицата да започне да правораздава. Съжалявам да го кажа, но трябва хората да бъдат оставени да си свършат работата на спокойствие. И разбира се – защо – аз разбирам и гражданите. Когато имаш ниско доверие в системата, ти считаш, че нещо не се случва както трябва. И още повече, когато стане смъртен случай – в случая във Враца – хората настръхват, хората искат бързо правосъдие. Това, което… атестирането – то е пряко свързано с качеството на хората в съдебната система и с това те да бъдат мотивирани, че са правилно оценени. От много години има и проекти – минимум три-четири години се говори – много пъти е променяна системата за атестиране и очевидно още не сме там, където трябва да бъдем. Не е тайна, че се извършва в момента формално, всичките оценки са много добри. Абсолютно по чисто цифрови показатели – колко дела, какъв процент е отчетен, дали са изписани на време – съвсем чисто формални критерии. Но работата на един магистрат не е цифри, проценти на отмяна, 10 минути закъснение. Тя е много по-важна и това е дали актът, който се постановява, съответства на доказателствата по делото. И това изисква много по-задълбочена проверка и много по-обективна. Затова и уеднаквяване на практиката. По отношение на съдиите – ще има Централна комисия, която ще бъде с… част от тях ще бъдат членове на ВСС, част от тях ще бъдат действащи магистрати, които се избират от общите събрания на съдиите, т.е. съдии с високо доверие от колегите си в съдебната система, които ще се фокусират само върху атестирането. Отделно от това – периодичността. На всеки пет години, когато ти атестираш чисто формално, до безкрайност, в един момент това наистина става рутина. Предвиждаме атестиране на пет години. Разбира се, несменяемост. Младшите съдии – няма как, за да придобиеш абсолютна несменяемост и на младшите съдии, за да станат съдии, трябва да бъдат атестирани и прокурори, но на всеки пет години се спира.

Кое се спира?

Два пъти на пет години, докато получиш най-добрата оценка, т.е. максималната оценка. Оттам нататък има периодично атестиране, което е свързано с кариерното развитие. Ако не си атестиран в рамките на три години, а искаш да растеж в кариерата, тогава трябва да бъдеш подложен на атестация.

А иначе, ако решиш, че искаш да си стоиш районен съдия…

Ако се извършва качествена атестация, ще бъде много трудно да получиш ти два пъти две отлични оценки. Това са десет години от твоята кариера ще бъдат атестирани. Това е съществена промяна в подхода. Отделно от това – атестирането защо е толкова важно? Защото то ще бъде основата на кариерното развитие. В момента какво се случва? Конкурсни комисии, жребии – чудесно. И едно препитване на магистратите. Че те не са ли работили досега? Че погледни актовете на този магистрат, виж как е постановявал.

А, вие ще замените препитването с преглед изцяло на всички, така ли?

Да, препитването – на всички, на цялата работа, оценките от атестирането и на работата на магистратите, но препитването ще бъде заменено.

Други теми. Вчера сте се срещали с македонски и албански сдружения по повод на гражданството. От какво се оплакват?

Оплакват се от… Те публично се оплакаха и аз се радвам, че тази среща още миналата седмица, преди да се оплачат публично, по инициативата на Андрей Ковачев – знаете, че той е европейски депутат, наш, доста активен на тази тема…

Да, вчера е бил на срещата.

Беше на срещата, това е негова инициатива. И аз се радвам, че се видях с тези две македонски организации и една албанска, които пазят българското самосъзнание. Очевидно има какво да се желае по отношение на документите, които те представят пред министерството за доказване на български произход, съответно пък и в работата на министерството. И срещата беше много ползотворна, продуктивна. Аз чух къде са техните притеснения и проблеми. Те чуха пък експертите от министерството и се разбрахме другата седмица да продължим на по-експертно ниво. И си мисля, че нещата са наистина дребни, ще бъдат преодолени лесно. Но това е тема, която отново се политизира, и вече пета декларация чувам от Народното събрание срещу директора на дирекция, заместник-министър. Но в крайна сметка, те са длъжни да изпълняват закона, какъвто е.

Подкрепяте ли идеите да отпадне двойното гражданство? Впрочем, от авторитетни източници – проф. Огнян Герджиков, той е бил и на двама ни учител – поставя този въпрос. В по-публицистичен стил го поставя Валери Найденов – „24 часа“. Той казва: „Ние си отглеждаме една все по-голяма и по-голяма задгранична популация, която е лоялна към някоя чужда държава и непрекъснато, с всяко следващо поколение се губи лоялността към България“. Да си решат – ако някой, който живее от години в САЩ, в Германия, Франция или където и да е, иска да бъде българин, но да живее там…

Да скъса връзката с държавата си и…

Да, да скъса връзка с онази държава или с тази, но да решат от кои са. Има много държави с такива решения.

По действащия закон и Конституция българският гражданин по произход е български гражданин. Т.е., ако имаш произход български. Доскоро законът – мисля, че до 2013 г. – тогава, когато става дума за натурализация, да запазват и другото си гражданство. Т.е. ако ти решиш да станеш български гражданин, не си роден български гражданин по произход, тогава трябва да се откажеш от гражданството на другата държава, от която имат гражданство, за да станеш български гражданин. В 2013 г. в тези случаи са дадени няколко изключения. За съпруги или съпрузи на български граждани, които искат да придобият българско гражданство, няма нужда да се отказват от другото си гражданство - те в повечето случаи живеят в България - и за граждани на Европейския съюз са изключенията. Така че това са малко случаи, когато става дума за натурализация. По отношение на българските граждани, родени такива като с български произход, аз считам, че връзката с България не трябва да се прекъсва. И много често в съответните държави, в които те придобиват българско гражданство, има изрично изискване да не се откажат от българското гражданство. Така че за съжаление голяма част от тях, които са придобили гражданство на друга държава, те са били длъжни да се откажат от българското гражданство.

Вие сте против обаче България да постави такова изискване?

Аз считам, че българските граждани по произход следва да имат връзка с родината си. И ако гражданството е това, което ги свързва, и те си идват, и те са едни от най-големите, както самите те казват, инвеститори в тази държава – знаете какви са сумите, които те изпращат на собствените си близки – не мисля, че тази връзка трябва да се къса.

Тогава одобрявате ли обаче същите тези хора, които толкова искаме да са с българско гражданство, България да им туря най-различни ограничения при упражняване на едно от основните права, според Конституцията – гласуването. Ще можеш да гласуваш, ама в 35 секции максимум, ако се съберете там от 60 до 100 човека да се подпишете, че искате. Голям спор, който тече в Народното събрание.

По отношение на дали трябва да туря пречки – първо, българската държава няма как във всеки град в чужбина, където живеят български граждани, да открие секция. Това е невъзможно, няма и държава, която да го прави. По отношение на това дали съм „за“ слагането на пречки – не, не съм. Напротив. И електронното дистанционно гласуване е едно от улесненията, които ще се случат.

Да. Но докато това се случи, бихте ли подкрепили да се пренесе опитът…

Но то ще се случи, доколкото знам, 2018 г.

Но дотогава има поне още два избора вероятно ще се състоят, ако няма и извънредни избори предсрочни. Подкрепяте ли опита на Австрия, Великобритания, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Швейцария – изброявам държавите в Европа, в които се гласува по пощата, и то със стародавна традиция… Великобритания повече от 100 години го прави. Ако кажете, че са напреднали демокрации, ще ви дам веднага за примери – от Мексико до Филипините, в Северна Америка и в Канада гласуват. Подкрепяте ли гласуването по пощата?

Аз съм за всякаква форма на дистанционно гласуване и я подкрепям – и електронното дистанционно, и по пощата, стига да може да се гарантира тайната на вота и свободната воля. Така че от тази гледна точка, да, ако можем да го гарантираме, защо пък не.

През тая седмица имате вече и четвърти зам.-министър на правосъдието.

Да. Не четвърти, а трети.

Трети ли?

Да, бях с двама.

А защо трябват трима?

Ами да ви кажа, даже са малко, при цялата…

Не, защото тече пък другата идея – да се намалява администрацията, по-малко да бъдат зам.-министрите…

Вижте, винаги са били трима в министерството, невинаги, по-скоро от година и половина са трима, понякога са били и четирима. Те си бяха трима, аз не съм ги увеличила, просто сега назначих човек, който считам, че ще се впише добре в екипа.

А преди просто е била празна бройка.

Преди просто беше празна бройка, не е увеличена. Те са си трима. И трябва да ви кажа, че на фона на огромната работа, която се върши, са достатъчни, но наистина не си почиват, повярвайте ми.

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева – в „Седмицата“ на Дарик радио.