Необходимо ни е чувство за спешност, както и да не забравим проблема с двойките до следващата година, казва в интервю за в. "24 часа" вицепремиерът и министър на образованието и науката

Г-жо Кунева, с какво учителският събор, който ще се проведе на 19 юни, ще помогне на системата за образование?

Учителството се нуждае от обществена и държавна подкрепа. Съборът ще даде мащаб, ще олицетвори важността на делото ни. Събираме се, за да дадем знак, че учителите са духът на нацията. Назад в историята учителските събори са вземали важни за нацията решения. Този събор трябва да даде сила на един разговор за действията в реформата в образованието. Поканила съм и всички предишни министри на образованието и науката да уважат форума ни и за пореден път да се съберем и с тях, за да покажем общата ни кауза! Образованието е въпрос на национална сигурност ако щете. Без кадри, грамотни и подготвени за икономиката на XXI век, без хора с гражданска позиция сме изгубени. Учителите ще ни дадат увереност. Те могат.

Какво ще се случи на събора?

Събираме 12 000 учители от цялата страна, всяка градина и училище ще бъдат представени. Преди събора направихме специален сайт. Получихме над 2000 въпроса от учителите по новия Закон за предучилищно и училищно образование. Подготвихме отговори на една част от тях вече и ги публикувахме на сайта на събора, ще продължим да говорим и лично. Делегатите ще получат книжка с основните моменти от закона и държавните образователни стандарти. Но да не издавам всичко, заповядайте в “Арена Армеец”.

Всяка година двойките на изпитите в училище се увеличават – какво не се случва в образованието?

Необходимо ни е чувство за спешност, както и да не забравим проблема до следващата година. Лошите оценки показват стабилно увеличение през последните няколко години. За да видим цялата картина обаче, трябва да отбележим, че има увеличаване и на отличните оценки, на тези ученици, които са с шестици и по двата изпитни предмета. И още едно увеличение в добра посока има: на тези деца, които с изпита за 7-и клас на практика кандидатстват за профилирани гимназии. Знаете, че изпитът в 7-и клас се провежда на т.нар. модули. Първият е по-лесният и е за оценка в дневника. Тоест усилията са по-малко. Но ако продължиш с втория, по-труден модул - вече участваш в класиране за желани училища. Повече са децата, които са проявили такава амбиция. 32 000 са се явили по български език и литература и 39 000 – по математика. Мотивирани са, а това е много важно качество в живота. И е видимо, че при тези деца усилията на училището и родителите са дали плодове. Има 759 двойки от 39 000 явили се на изпита. И тези деца ще успеят. Моята задача е да запазим мотивацията им, за да стават по-добри, да им е интересно, да намерят себе си.

А какво ще направи образователната система за немотивираните, които са с лоши резултати?

Не може да си затваряме очите пред един тежък проблем - отпадането на децата от училище и демографията. Сложен и многопластов въпрос - работещи родители, включително и извън България, силно напрегнато общество, съществена, макар и намаляваща безработица, промяна на ценностите. И още: според статистиката 20% от първокласниците са от ромски произход. Седмокласниците от ромски произход са 7%, а в 12-и клас са 1%. Това е стряскащо, пропусната е възможността можещи и талантливи деца да имат добър живот като зрели хора. Като държава сме длъжни да вземем спешно мерки и това е голяма национална задача. Тя ще се реши, ако сме последователни и работим заедно - на първо място МОН и Министерството на труда и социалната политика, но също и общините, бизнесът. Професионалното и дуалното обучение могат да се случат само при споделено лидерство. Години наред имаме сигнали за отпадащи деца от училище, за влошени резултати. Задачата ни е да наложим устойчива политика и да измерваме контролните резултати всяка година. Само така ще вземем най-подходящите мерки. Това е - анализ-решение-контрол-коригиране. И да се види град по град, село по село, училище по училище, дете по дете. Ето, децата от Смолян и при 4-и, и при 7-и клас, и при матурите се представят изключително добре. Стабилна тенденция. Какво там правят учителите по-добре? Ето такива анализи ще правим сега, за да приложим успешните модели. Изводите дотук са: учениците имат проблем с разбирането на материала и практическото прилагане на знанията. Затова и в МОН се подготвят учебни програми, ориентирани към променено съотношение между нови знания и часове за упражнения, в полза на последните. Заради времето, в което живеем, е ясно още нещо: трябва да засилим часовете и знанията по природни науки. Подкрепа дължим и на най-добрите. По национални програми сме предвидили средства за стимулиране и на учителите, които подготвят талантливи деца, радващи ни с медали от национални и международни олимпиади. Прекрасни са, чудесно се справят и отново ни дадоха повод за гордост. На Балканската олимпиада по математика в Албания националният ни отбор спечели шест медала. България се нареди на четвърто място сред 18 държави. Надявам се тези млади хора да останат в България, защото страната ни има нужда от тях. МОН отпусна средства за стипендии на 94 училища с високи резултати. Дано станат много повече! Всеки трябва да може да се развива и да покаже най-доброто от себе си.

Набелязали ли сте други мерки вече, новият закон ще ви помогне ли?

Достъпната образователна система днес за мен означава индивидуален подход към децата, повече свобода за учителите, повече програми, в които те ще реализират целия си потенциал. Трябват ни учители, които да се впуснат и да работят за ограмотяване на ромските деца. Но трябва да се работи и с родителите, и с общността. До седмици ще обявим проекта за профилиране на учители за децата, чийто майчин не е български, за допълнителни часове по български. Необходим е специален фокус към децата от етническите групи, които отпадат от системата, защото не владеят български език. Предучилищното образование е безценно тук. Може да прозвучи бюрократично, но ще кажа - по Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж” има ос, по която ще се финансират проекти за подкрепа на учениците с ниски резултати, ще се стимулира индивидуалната работа с тях. Целта е те да усвоят знания, които ще им гарантират намиране на работа след училище.

Но сега има проблем?

Да, затова реагирах. Няма да допусна никакви нередности по оперативната програма, още повече с толкова важна ос като тази за децата в неравностойно положение.

Драконовските мерки за сигурност спряха преписването, но ви обвиниха, че стресирате децата.

Това е друго – става дума за честна игра. Не може да преписваш, когато се състезаваш. Не може зрелостниците, преди да тръгнат към живота, търсейки работа или като продължават образованието си във висше училище, да си “купят” оценка. Това е въпрос на морал. И родители, и учители трябва да възпитат тази ценност у децата, за да имаме едно поколение, което играе честно, спазва законите и зачита правата на всички останали. Освен това мерките бяха насочени не само към децата, но и към квесторите. За първи път получихме подкрепа и от родителите, която е много важна – всички заедно носим отговорност за възпитанието на децата и за тяхното бъдеще.

Трябва ли да има изпити в четвърти клас?

Изпитът е възможност да покажеш най-много от това, което знаеш. Ако именно така се представи изпитът на децата и така го правят и учителите, няма нищо страшно в това, че учениците ще минат през още едно “контролно”, но “с по-голяма тежест”. Животът е състезание и на това трябва да се гледа спокойно. Мисля, че изпитът гради характер. И децата трябва винаги да знаят - има и втори шанс.

Правителството на Пламен Орешарски ли е виновно, както ви цитираха наскоро?

Мисля, че това беше извадено извън контекста. Това, което казах в интервюто по БНТ, беше, че за слабите резултати на седмокласниците сме имали сигнал още при външното оценяване през 2013 г., когато те са били в четвърти клас и е станало ясно, че имат трудности с усвояването на математиката. Но нека кажа ясно: Никога не съм прехвърляла и няма да прехвърлям отговорността за днешния ден на предшествениците си. Всеки се опитва да направи по-добра образователната система, но трябва да има хоризонт, да създава, планира и отчита. Истината е, че ако тогава имаше стабилност, всеки министър би успял да свърши по-добре работата си.

БСП ви нападна заради пенсионирането на директори на училища, как ще отговорите на този упрек?

Не са прави и го знаят. Не може едновременно да си против вдигането на пенсионната възраст, да внесеш текста в Кодекса на труда, позволяващ на работодателите да пенсионират, а в същото време да протестираш, че хора, достигнали пенсионна възраст, ще се пенсионират. Това е политическо позициониране, но се превръща в опозиция на образованието. Моето послание е много ясно: ще търся активно и ще ползвам богатия опит на пенсионираните директори. Обмисляме вариант, при който следващата година те да бъдат ангажирани да предадат опита си на своите наследници като ментори. Наш дълг е да дадем път на младото поколение да встъпи в управленски позиции, но и да използваме добрите умове на България, каквито сегашните директори в пенсионна възраст несъмнено са. Голяма част от тях имат опит при работа по проекти, могат да го предадат на наследниците си. Някои са активни в работата на различни съвети в МОН, ще продължа да работя с тях. На други под различна форма могат да разчитат регионалните ни инспекторати. Но не може да си затваряме очите пред истината – професията като цяло застарява. За периода 2007-2013 г. намалява относителният дял на младите кадри на възраст до 34 години и се увеличава делът на тези на възраст 55 и повече години. Затова искаме да направим професията привлекателна за младите хора. С нови модели за професионално развитие, с квалификация и идентифициране на талантливите учители и обмяна на добри практики. Нужна е реформа и на системата за кариерно развитие, която сега не обвързва професионалните постижения с резултатите на учениците и не осигурява бързо кариерно израстване на младите учители.

Ще има ли нови учебници на 15 септември?

Много се радвам, че си сътрудничим с издателите и те спазиха ангажимента си. На 9 юни в МОН постъпиха 8 проекта за нови учебници по история и цивилизации за 5-и клас. Издателите спазиха срока, сега комисия ще оцени проектите, за да може през юли те да стигнат до учителите и училищата да си поръчат учебници. Очаквам през септември това да стане факт.