Над 3,1 млрд. лева са договорени по новия програмен период 2014-20120 г., казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Труд”

Г-н Дончев, изненада ли са за вас резултатите от референдума във Великобритания?

Лоша изненада и много лош сигнал за цяла Европа. Тук трябва да разделим разговора. Икономически щети вече има и това е само началото. Когато такава голяма икономика се откъсне от общността, това предизвиква щети и за Великобритания, и за големия общ пазар.

Колко лош е този сигнал за България?

Стокообменът ни с Великобритания не е голям. От гледна точка на парите, които България получава по линия на кохезионната и на общата стопанска политика, сигурно ще има отражение. Не веднага - по простата причина, че излизането ще отнеме време. Ако приемем анализаторските прогнози, че практически за това ще са нужни поне две години, това означа, че ефект ще има до 2018 г. Частта на Великобритания в общия дял от бюджета на ЕС е 10-11% - как тази сума ще се редуцира, е рано да се каже. Предстои тепърва да се води дебат - при свиване на бюджета кои точно разходи трябва да бъдат орязани.

Какви са първите осезаеми последици от Брекзита?

Въобще не е ясно какво следва като тип отношения между Великобритания и ЕС. Не вярвам, че Великобритания ще се лиши от достъпа до 500-милионния общ пазар. Някои коментират сценарий като търговски отношения по примера на Швейцария и Норвегия. Да, при него и двете страни имат достъп до европейския пазар, но не забравяйте, че плащат, и то немалко, за това.

ЕС има опит с присъединяването на държави, но не и с напускането. На макрониво са възможни два сценария - единият е ударът от Брекзит да е толкова силен, че да доведе до допълнителна дезинтеграция, до капсулиране на ЕС в малко ядро от стари страни членки - тези, които са в еврозоната и по-меката й периферия. Много лош сценарий, включително за България. Най-притеснителен е моментът, свързан с модела на подражание при други държави членки на съюза. Надявам се обаче и на добър сценарий. Този, при който промените, които вече се виждат - загуби на капиталовите пазари, промяна в конюнктурата след срива в курса на паунда и т.н., да подействат отрезвяващо на всички, които се опитват да развиват подобни сценарии в други държави членки.

И при двата обаче най-тежки са политическите последици. Защото ЕС ще загуби не само един силен член, не само общия пазар. Ще загуби политическата линия, която е прекарала Великобритания, свързана с повече либерализъм в икономиката, с по-малко регулации, с повече акцент върху иновациите и науката. Ако тя изчезне като политическа багра, ще е тежък удар за Европа. Спомням си една реч на Тони Блеър преди години относно настроенията в съюза. Тогава той казваше: „Трябва да изберем какъв съюз да бъдем - този, който стимулира иновациите, или онзи, който дава по 1 евро на крава на ден.“

 Как гледате на сценария, че Брекзит е първа стъпка към разпадането на ЕС?

Не мисля, че това ще стане. Истината е, че напускането на ЕС, дори и на най-богатите страни членки, води до обедняване за тях. При популизма основната опасност идва от това, че лесните решения, които се предлагат, в повечето случаи са неправилните.

Два конкретни въпроса, свързани с Брекзит и България. Ще поскъпне ли вноската на България и ще се отрази ли негативно това върху приходите от еврофондове за страната в бъдеще?

Трудно е да се даде категорична оценка. Ако погледнем по простата математическа логика, че излизането на Великобритания означава 11% по-малко пари в бюджета на ЕС, това ще е свързано с редуциране на кохезионната политика, на общата селскостопанска политика, на разходите за издръжка на европейските институции. Подходът обаче би могъл да бъде и друг. Тепърва трябва да има дебат дали има основание за увеличаване на вноските на останалите държави членки. Пак говорим за сценарии. Единият е съюзът да оперира с по-малък бюджет, другият - вноските на всички държави да бъдат увеличени и да се гонят първоначалните приходни параметри на бюджета.

 Г-н Дончев, през последните няколко дни интернет форумите са пълни с коментари за това, че, извинявайте за израза, след всички тези световни събития и разклащането на ЕС най-накрая пак ние ще го „отнесем“. Това на фона на данни и от НСИ, и от Евростат, че заплатите в България бележат ръст, че има светлина през призмата на доходите.

Статистиката отчита положителни резултати у нас, които са добри в един следкризисен период на фона на другите държави членки. Големият проблем е как се разпределя този растеж, най-вече резултатите от него. И тук не говорим за съотношението между различните обществени групи, а за разликата между районите в България. Голяма част от икономическия виталитет се отнася по-скоро за едни области на България, други остават встрани в него, но това е много дълга тема за отделен разговор.

Относно въпроса за мненията по форумите - отговорът е, че нямаме основание да сме спокойни. Ситуацията трябва да се следи с необходимата доза тревога. Основание за паника обаче няма, защото аргументите за съществуване на ЕС - и икономически, и свързани със сигурността, и с политическото влияние в световен мащаб - са много повече от възможните критики. Крайно време е да започне дебатът какви реформи трябва да се извършат на ниво ЕС, защото европейските институции трябва да се движат с темпа на желанията на хората и да съответстват на предизвикателствата на новото време.

Каква е правилната позиция на България за Брекзит дори в публични позиции на високо ниво?

Външното министерство излезе с позиция веднага след резултатите. Какви ще бъдат коментарите? Това е малко като в газовия сектор, където са възможни 2-3 взаимно допълващи или взаимно изключващи се сценария. Важното е да бъдем готови с реакция при всеки един, ако се реализира.

 Да поговорим за нашата си родна действителност и темата малко или много европейски пари усвояваме преди и сега и какво да очакваме в бъдеще. Скоро оповестихте данни, че нарушенията по европрограми през първия програмен период (2007-2013) са 446 млн. лв., като допускате сумата да достигне максимум 620 млн. лева. Много или малко е това?

Малко е. Като сума сигурно звучи впечатляващо, но като дял от целия бюджет на оперативните програми от 8 млрд. евро за стария програмен период е нищожна. Без да влизам в разговор с политически нюанси, ще кажа само, че голяма част от общата сума са финансови корекции, наложени през 2014 г. - по оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.

Ядосахте се преди месец, когато излезе докладът на ОЛАФ, най-вече заради „метода на четене“. Там какво казват истинските цифри?

Ядосах се, защото част от докладите, които идват от Брюксел, в България се използват за политическа спекулация. Това не позволява да се води нормален политически разговор. Броят на сигналите, броят на разследванията действително е голям, даже бих казал в сравнителен план, на фона на други държави членки, по-голям. За това си има причина. Явно се подават повече сигнали, правят се повече разследвания. В доклада има отделен абзац, в който се обръща внимание, че по-високият брой сигнали у нас се дължи на незатворените случаи по програмата САПАРД от 2008 г. Това, което е най-същественото и най-показателното, е една справка за нередностите, в която има сравнение между България и всички останали страни членки на ЕС. Най-любопитното в нея е, че случаите, които са идентифицирани за стария програмен период като нередности от българските органи, са 513 спрямо 34 от Европейската служба за борба с измамите. Като процент от бюджета това е 1,5. Говоря за случаите, маркирани от български институции. Ако направите сравнение по държави, знаете ли какво излиза? В Словакия те са 15,4%. В Чешката република - 6,1%, в Гърция са 1,9%, в Ирландия са 4%, в Латвия - 2,7%, в Холандия - 2,7%... Това са истинските данни, които показват как работят администрациите на държавите членки за нередностите. 513 за България, в Гърция - 841. Имаме държави като Полша с 3268 случая. 3606 са в Румъния. Нямам друг коментар.

Какви сигнали за нередности получавате най-често?

 Всякакви. От добросъвестни, в които хора или организация обръщат внимание на установена от тях нередност, до сигнали, базирани на емоционални отношения между две страни. Преди избори, особено в местната власт, сигналите се утрояват. Те достигат стотици и съответните служители по нередности буквално не смогват да приемат всички. А ние приемаме и проверяваме всякакви сигнали, включително анонимни.

Имате ли разчет средно на ден какъв е броят на сигналите?

При всички случаи, без официалната справка да е пред мен, по оперативна програма в предизборен период имаме повече от един на ден. Това задръства системата.

Скоро се разрази тежък политически спор дали са спрени парите по Програмата за развитие на селските райони.

Спорът беше с елементи на политическа истерия. Жанрът с писмата от ЕК беше валиден някъде до 2009 г., когато те се криеха. Някой прави опит да го съживи, но това няма как да стане, защото кореспонденцията отдавна вече не се крие. Сега писмата, които се получават, са изключително конкретни. Само от стария програмен период говорим за десетки хиляди проекти, които са осъществени. Напълно нормално е, когато някой е направил грешки, да понесе финансова корекция. Драма е, когато държавата не реагира. Надявам се след „драмата“ със селската програма някой поне да се е ограмотил как работи системата на европейските пари. Кореспонденция от типа „имате засечена грешка, моля, нанесете финансова корекция“ или „не ни харесват инвестициите в къщи за гости, защото сме установили, че една от тях не се ползва по предназначение, но някой живее там“, е в реда на нещата.

Минаваме към настоящия програмен период. В парламента преди дни обявихте, че от началото на 2014 г. досега - т.е. период от две години и половина, са разплатени 288 млн. лева, или 1,75% от общия бюджет. Има ли забавяне на усвояването на европари?

Ако беше необходимо да се оправдавам, можеше да ви кажа, че до началото на 2015 г. затваряхме стария програмен период. 2015-а по обем плащания е най-силната година. Ситуацията в цифри изглежда така:

Първо, по отношение на акредитацията или процеса, който дава право на съответната оперативна програма да възстановява плащания обратно от Европейската комисия. По отношения на всички програми сега този процес е приключил.  Като говорим за забавяния, нека да сравним плащанията, как изглеждат нещата. Сравняваме 30 юни 2009 и 27 юни 2016 г. - договорените средства към 30 юни 2009 г. са 1,036 млрд. лева, което е 6,6% от бюджета. Платените са 146 млн. лева, което е 0,94% от бюджета. Сравнявайки с информацията в момента, договорените средства са над 3,1 млрд. лева, което е 18,84% от бюджета. Изплатените средства са почти 303 млн. лева, или почти 1,9% от бюджета. Какво излиза? При плащанията разликата е 2 пъти повече сега, в договарянията е 3 пъти. В момента голяма част от усилията ни са насочени към т.нар. предварителни условия, които трябва да бъдат затворени до края на 2016 г. Напомням, че ако нямаме затворени предварителни условия, ЕК има право да блокира санкции, т.е. да блокира финансирането в съответния сектор. Това е един от основните ни приоритети в момента. Голямата ми гордост обаче е изцяло електронното опериране при всички обществени поръчки.

Тези над 3, 1 млрд. лева договорени пари са еквивалентни на 956 договора, които са подписани, за които говорихте пред депутатите, така ли?

Да, това е договарянето. Одобрените процедури към момента са много повече - за 2-3 пъти повече пари. Имаме 139 обявени процедури до момента и 10 321 подадени проектни предложения. Общата стойност на всички подадени проектни предложения е над 9,3 милиарда лева.

За две години и половина са подадени проектни документи за кандидатстване за финансиране от близо 10 млрд. лева?

 Солидна сума, но впечатляващото в случая е как системата се справи. Не, че нямаме проблеми понякога. Част от тях са с електронния подпис на бенефициентите и най-вече от това, че като разчитат на система за подаване на документи изцяло по електронен път, някои кандидати решават, че могат да се подадат документи 15 минути преди крайния срок, което невинаги е възможно.