Законът за съдебната власт е акцент във всички дискусии по темата "съдебна власт" в последните няколко седмици. Двамата председатели на върховни съдилища изразиха несъгласие с текстовете за съдийско самоуправление. Изглежда ли, че съпротивата срещу промените в закона става все по-голяма?
Законопроектът получи подкрепа и мисля, че това ще се види в пленарната зала. Още повече, че той е част от стратегията за реформа на съдебната власт. Създадохме Съвет за прилагане на актуализираната стратегия за съдебна реформа, в който участват ВСС, прокуратурата, ВКС, ВАС, Инспектората, съдийски и прокурорски организации, неправителственият сектор, присъстваха и представители на парламентарните сили, за да бъдат обсъждани всички законодателни инициативи преди внасянето им за съгласуване в МС. Този съвет имаше няколко изключително дълги и тежки заседания. Всеки имаше възможност да изрази становище и почти всички текстове от законопроекта бяха приети с консенсус.
Имаше ли ги тогава тези забележки или ги чувате сега за пръв път?
От представителя на ВКС не. Напротив - поддържаше се съдийското самоуправление. А от представителя на ВАС имаше коментари само по някои точки.
Тоест Вие сте изненадана от реакциите на Георги Колев и Лозан Панов, така ли да разбирам?
Господин Колев не ме изненада, защото предварително от ВАС споделиха становището си. Но позицията на Лозан Панов ме изненада, да. Аз съм човек, който е готов да търси консенсус и в никакъв случай съдийското самоуправление не трябва да блокира работата на съдилищата. Не считам обаче, че в законопроекта, който предлагаме, няма баланс. Имах разговори с Георги Колев и Лозан Панов след заседанието на правната комисия и тогава не видях чак толкова драстично несъгласие. Според мен трябва да се търси най-доброто решение, а не просто "аз не съм съгласен".
Ще успеете ли до второ четене на закона да изчистите тези въпроси?
Да. Възможно е, но така че да не се правят компромиси с принципните постановки за съдийското самоуправление.
Те говориха за това, че правомощията на Общото събрание на съдиите дублира донякъде дейността на председателите на съдилищата.
Това изобщо не е вярно. Много ясно в закона става ясно кой какви правомощия има. Ясно е кой какво прави. За дебат остана кой да определя натовареността на върховните съдилища. Нашето предложение е това да е пленумът. Може да се помисли за редакция.
При положение, че с двамата председатели на върховните съдилища постигнете съгласие, ще се случи ли това с ВСС?
Една реформа е добре да бъде приета с консенсус, но рядко се случва. Моята роля е да предложим текст, който е в интерес на обществото, а не в интерес на един или друг. И мисля, че това направихме в ЗСВ.
Но, бяхте неприятно изненадана от ВСС, когато не се съгласи с текстовете.
О, да. Бях неприятно изненадана и реагирах. ВСС изпращаше различни представители на заседанията на съвета за съдебна реформа. Основните възражения бяха по посока на Инспектората. И не съм убедена, че представителите на ВСС на заседанията на Съвета (а те бяха различни на всяко заседание) изразяваха становището на целия ВСС.
Мисля, че ВСС взе едно неразумно решение. Критиките обаче не бяха толкова много, нито бяха съществени. Най-фрапиращото беше, че критикуваха текстове, които са дошли по техни предложения. Това не го разбирам. Във ВСС е явно, че 24 човека не могат да постигнат пълно съгласие. И за други по-лесни въпроси не могат, какво остава за този. За съжаление те за пореден път показаха, че има какво да се желае от тяхната работа и от начина, по който вземат решения.
По отношение на Инспектората, искам да ви припомня, че с промените в Конституцията миналата година той получи нови правомощия. Цитирам новия текст: "Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите".
По времето, когато се гласуваха промените в Конституцията, аз не бях министър, но г-жа Точкова беше тогава Главен инспектор и е можела да изрази резерви. Дори да не разпишем подробно тези проверки в ЗСВ, по силата на Конституцията тя е длъжна да ги прави. Така че по-добре да са регламентирани в закона. Именно, защото разбирам нейните притеснения, приех напълно и заложих в законопроекта предложенията на Инспектората за увеличение на капацитета.
Как ще коментирате мнението на наблюдатели, че този състав на ВСС се е дискредитирал до такава степен, че вече е въпрос на изкарване на мандата по някакъв начин?
Съгласна съм до известна степен с това мнение. Но имат време до края на мандата да работят, за да изчистят малко репутацията си и да покажат, че могат да работят. Но с последната реакция на ЗСВ не вървят в тази посока. Това със закона беше на инат, което обаче им изигра лоша шега.
Обижда ли ви изречението, че това е законът на Христо Иванов, който припознахте?
Не се обиждам на никого. Всеки може да си мисли, каквото си иска. Но аз знам какво направи екипът ми и колко работа свърши. Една реформа не се прави от днес за утре. Законопроектът е плод на много експерти и той не е нито на Христо Иванов, нито на Екатерина Захариева. Това не е вярно. Ако за нещо категорично не съм съгласна с ВСС е, че са имали кратко време. Моят екип работи дни наред и през нощта, и доста съботи и недели с идеята да предложи добър вариант, и то навреме. Хайде стига сме я отлагали тази реформа.
Това умишлен опит да тупаме топката ли е?
Ако трябва да съм честна, не съм убедена, че това е било осъзнато решение. Мисля, че това е показване на мускули. Защото изказването след това беше "да ни се обърне внимание". Аз не мисля, че това е институционален подход. Не звучи сериозно. Аз се надявам в НС да бъдат конструктивни. Но категорично не съм съгласна между първо и второ четене да се превръщаме в работна група. Повечето критики са чисто празнословие, да не кажа дори незапознаване с цялостния проект, а прочитане от тук-от там.
Трудна, както ЗСВ, за коментиране е темата за местата за лишаване от свобода. Непрекъснато там има различни проблеми. В последните години се вижда напредък, но въпреки това делата срещу България в ЕСПЧ продължават, защото не можем да осигурим достатъчно добри условия. Докога ще е така?
Няма пари е много лесно обяснение. Когато имаш план, цел и стратегия ще намериш начин. В последните 20 години в местата за лишаване от свобода не се инвестирало почти нищо.
Защото е нямало пари?
И защото не е поставяно като приоритет, защото звучи непопулярно и защото е трудно. Много по-популярно е да се говори, че искаме пари за образование, за болници, за пенсионери. Истина е, че не е имало финансиране, че това е довело само до кърпежи тук-там и то при крайни нужди. Не говорим въобще за лукс.
Наказанието има три цели. Първо, да предпазва. Второ, да превъзпитава. И едва на трето място, да наказва. А превъзпитанието в тези нечовешки условия няма как да се случи. И когато не го образоваш, не му осигуряваш заетост и не му правиш програма за ресоциализация, последствията са ясни. Плащаме достатъчно - 600 000-700 000 лева годишно по осъдителни решения на Страсбург. По-добре да даваме тези пари за ремонти. Спекулира се и се говори за лукс, няма такова нещо.
Аз съм безкрайно благодарна на Норвежкия финансов механизъм, че основното финансиране идва от там. С около 15 милиона ще направим условията нормални. Вече приключват процедурите за три затвора, в които няма тоалетни - Варна, Бургас и Сливен. А с парите от норвежката програма се правят двете общежития - в Разделна (за 229 души - вече е готово) и Дебелт (за 375 души) и така ще се реши проблемът с пренаселеността в затворите във Варна и Бургас и с 4-те квадратни метра площ на затворник. Този проект е изключително успешен. Надявам се, в новия период да продължим да си сътрудничим.
Имаме нов арест и пробационна служба в Шумен, основен ремонт на затвора в Стара Загора, медицински център и детска градина в женския затвор. Има нов кухненски блок в Ловеч. По различните програми за енергийна ефективност ще се опитаме също да направим ремонти на сградите.
Заплатите на надзирателите остават ниски, това ги демотивира. Не постъпват нови хора. Камък в градината на МП ли е това?
В мандата на премиера Пламен Орешарски бяха увеличени заплатите в МВР с 10 на сто, а тези в затворите - поне с пет процента. Друг е въпросът, че това увеличение беше направено без финансов разчет и настоящото правителство трябваше да плати сметката. Условията за осъдените са същите и за надзирателите. Това е много тежка работа. Години наред тези хора са слушали само обещания.
А надзирателите работят в условия като тези на осъдените. Не мога да им обещая увеличаване на заплатите до края на годината, но правим всичко възможно да се увеличи порционът. Поставила съм задача на новия директор на затворите да мисли как може да се увеличи броят надзиратели за сметка на администрацията. Униформеният състав е малко. Съкращението с 10 на сто на надзирателите миналата година според мен е било грешка. Но не казвам, че няма какво да се желае в работата им. Внасянето на незаконни вещи е престъпление. Съвсем скоро имаше даже такъв случай в Стара Загора. Липсата на технически средства също е проблем. Заделен е бюджет и ще бъдат купени няколко устройства, които разпознават метал, мобилно устройство, сим карта в багажа. Има техника, която може да бъде използвана вътре в килиите.