Народното събрание прие на първо четене проекта за антикорупционен закон, който беше изготвен от Министерския съвет по инициатива на вицепремиера Меглена Кунева. Госпожо вицепремиер, как оценявате дискусията в парламента? Доволна ли сте от окончателния резултат?
Да, аз мисля, че това в последна сметка с много търпение, много упоритост и без всякакво отказване и колебание по пътя ще се получи по-скоро обединяващ закон, един закон, който може да събере колективния разум, така че да се стигне до добър резултат. Такава е моята нагласа, така сме работили и аз се надявам, че дори народни представители, които гласуваха „против“, тези 22 души, ще успеем да направим така, че да изслушаме внимателно и техните предложения. Те са поканени да участват в работата между първо и второ четене. И да направим така, че да съберем един много силен, независим и единен антикорупционен орган. Мисля, че нещата, които ни събират са повече от различията. И точно по тази тема, по която всички знаем, че трябва да се обединим и трябва да направим максималното заради хората, които искат да има такъв силен закон и такъв силен орган, смятам, че това можем да го постигнем. Не губя надежда, че подкрепата за закона може дори да се разшири.
Госпожо вицепремиер, нямате ли обаче притеснения текстът на законопроекта да не бъде осакатен между първо и второ четене?
Вижте, ако става въпрос за това дали да има гражданска конфискация на база на обратно доказателствена тежест, тоест, за разлика от това, което е масовото и което е в Наказателния кодекс, както и т.нар. „анонимни сигнали“, нека да ви кажа, че нито едното, нито другото все пак е централно за закона. По отношение на сигналите, този единен орган само и единствено на базата на сигнали било то подписани или неподписани. Работи се на базата на планови проверки и на систематични проверки на имуществото и на конфликта на интереси. аз го казах и го казах ясно, привърженик съм на това хората да бъдат овластени. И смятам, че с повече настоятелни обяснения ще се намерят форми, подобни на тази на защитения свидетел, и други подобни форми. Но имаше много хора, които си направиха препратка към печално известното тефтерче от един от предишните състави на Комисията за конфликт на интереси и изразиха своите опасения да не се превърне в политически инспириран орган. Така че независимостта е много важно да бъде запазена и гаранции за това ще се търсят.
А имат ли достатъчно правомощия членовете на бюрото за борба с корупцията? И как може да се прескочи риска от политически назначения в него?
Да, имат. Със запазване, разбира се, и на правата на проверяваните. Как се запазват най-добре? През съдебна защита, през проверки, които се правят професионално и от професионалисти. В първоначалния вариант аз бях предложила, този вариант, който беше отхвърлен, органът да бъде единен и да се назначава от Министерски съвет с последващо одобрение от президента. Тъкмо за да може да има отчетност и контрол на този орган от парламента, който е най-сериозната еманация на независима институция, избирана пряко от хората, под силното настояване на народните представители сега този орган се избира, отчита, и контролира в този смисъл от парламента. Така че и опозицията, и управляващите, които и да са те, ще могат да правят това в следващите години. Няма друга форма, която да е измислена, да съществуват такива закони където и да е по света. Някой трябва да избере и да назначи този орган. Така че аз се вслушвам във всички желания за гарантиране на неговата независимост. Записали сме изрично в закона, че хората, които ще бъдат избирани, не трябва да са в ръководствата на политическите партии, не просто да не са в ръководствата, а и да не са били в последните 2 години. Така че тази връзка с политическа зависимост е прекъсната и е ясно, че не това е целта. Разбира се, Народното събрание трябва много отговорно да постъпи, когато избира състава на бюрото. То се състои от един председател и от четирима зам.-председатели с много ясно носене на отговорност. Необходимостта от юридическо образование още веднъж подчертава опита, който търсим. Трябва да има необходимия стаж. Тоест, всички гаранции, които могат да бъдат дадени през опита, който четем в други страни, при други закони е даден.
Моля ви за малко подробности за това как ще бъде гарантирана независимостта на бюрото за борба с корупцията?
Аз вече изброих най-същественото. Независимостта се гарантира през избор. Изборът трябва да се направи. Няма кой да вземе тежестта на избора, освен органът, който извършва тази процедура. Подчертавам, че от назначаване от Министерския съвет не е минал и на избор. Аз мисля, че това е много ясен сигнал. Освен това, бюрото подлежи на външна оценка на всеки 2 години – абсолютно независима външна оценка. Нещо подобно, ако мога да си послужа с този пример, с нашия механизъм за оценка и оценка за въздействието на развитието на съдебната ни система и вътрешните работи. Тази оценка ще се случва всяка година, подобна външна оценка ще има на 2 години от независим източник. Ако някой се сеща още нещо, по което може да се гарантира и без което може да се гарантира независимостта, да заповяда и да го каже. Това са известните правни способи.
Госпожо вицепремиер, а достатъчно широк ли е кръгът на наблюдаваните лица?
Да. Това са хора, които са по високите етажи. Имаше много примери днес, които бяха за обществени поръчки, за служители на КАТ и така нататък. Не, не става дума за това, че законът е панацея за всичко. Обществените поръчки имат свой собствен закон, служителите подлежат на друг вид проверка – това е за противодействие на корупцията по високите етажи. И то по два начина. От една страна това е проверка на конфликт на интереси, от друга страна това е проверка на имуществото. Този закон не изчерпва всички правни способи, които съществуват у нас. Корупцията е престъпление, което има свой собствен състав в Наказателния кодекс и като такова престъпление то подлежи на тежки наказания. Законът, за който ние говорим подчертавам е за проверка на имущество и конфликт на интереси, и е само за лицата, които заемат високи длъжности, които разполагат с финансов или властови ресурс.
А дали ли са оценка за текстовете на този законопроект от Европейската комисия (ЕК) и от органа за борба с корупцията към Съвета на Европа?
Многократно положителна.
Вашите аргументи, с които вие ще отстоявате докрай приемането на този закон? Те ще претърпят ли промяна?
Не, аз казах и в пленарна зала, но нека все пак да подчертая, че законът става такъв тогава, когато бъде приет и в Народното събрание. Ако конституционния законодател е имал други идеи, щеше да ги напише. Министерският съвет не прави закони, той предлага закони. Всички аргументи на закона, който предложихме от Министерски съвет бяха дадени. Оттук нататък трябва да работим заедно с парламентаристите, така че да направим закона по-силен, отколкото първия му вариант, да го направим още по-силен със съвместната работа и с парламента. Няма да стоим отстрани и да наблюдаваме просто процеса, ще участваме, на разположение сме. Но тук наистина голямата сила и голямата роля на парламента трябва да се подчертае.
Вие бяхте събрали внушително количество качествени експерти по работа със закона. При обсъжданията имаше ли притеснения, че всеки нов парламент с различна конфигурация може да работи върху окончателния вариант на този закон и го променя в своя изгода, така че искаме или не политическите репресии да бъдат употребени като форма?
Вижте, нашият разговор надхвърля разговорът за закона. Вие говорите за зрялост на демокрацията и политическа култура. Ако това можеше да се направи само с един закон, щяхме да сме за завиждане. Но никъде и никой не е успял да го направи през един закон. Аз смятам, че политиката на въздържане от резки законодателни промени, от непоследователност, трябва да я има в нашето общество. Когато това стане, тогава вече ще можем да говорим за устойчива демокрация.
И в крайна сметка – какви са очакванията ви след приемането на този закон? Как ще върви дневния ред на прилагането му?
Да заработи. Да има силна и независима комисия, инспектори, които ще бъдат обучавани, които ще могат да разчитат на опита на своите колеги от други страни и които ще си вършат съвестно работата.
По какви критерии ще бъдат избирани тези хора?
Изцяло професионални.
А към този законопроект именно за такива критерии ще трябва ли да има допълнителни документи, текстове на Министерския съвет?
Не. Законът не предвижда правилник за приложението му.
Всичко е окончателно по текстовете на законопроекта.
Когато той се приеме, да.
На какво място ще постави България в борбата срещу корупцията приемането на този законопроект и реалното му влизане в действие?
Скоро ще бъде добре оценен като текст. Ще бъдат приветствани обединените усилия този закон да бъде факт. След това обаче започват очакванията, те са високи този закон да се изпълнява така, както трябва. И това вече подчертавам зависи и от избора на председател и заместник-председатели на това бюро. Това ще бъде направено от парламента.
Имате ли вече предвид имена за председател и заместник-председател?
Не и не е моя работа.
Кой трябва да предложи - парламентарните групи, така ли?
Точно така.
И в края на нашия разговор – вие какво си пожелавате като работа между първо и второ четене?
Пожелавам си добра атмосфера. Добра среда. Когато има добра атмосфера и добра среда, тогава всеки дава най-доброто от себе си. Аз смятам, че този закон може да ни обедини така, както никой не очакваше в началото. Но с търпение и настойчивост мисля, че можем да успеем.