Господин министър, при подготовката на българската позиция за срещата на НАТО вие заявихте, че ще настоявате алиансът да третира равнопоставено североизточния си и югоизточния си фланг. Какво Ви накара да кажете, че има такова разделение?
Държавите от североизточното измерение на НАТО проявяват много сериозна активност в желанието си алиансът да гарантира тяхната сигурност. Затова ние настояваме целият източен фланг на НАТО да се разглежда равнопоставено, а не вниманието да се концентрира в една или друга посока. Ние трябва да сме сигурни, че във всеки един момент тази равнопоставеност съществува. Също така трябва да си даваме сметка какви са източниците на рискове в Черноморския регион. Той се явява обединяващата зона на два много сериозни конфликта в момента - в Украйна и в Близкия изток. Те са много близко до нас и опасностите, генериращи се оттам, не са за пренебрегване.
Ако и ние сме толкова активни, колкото северните държави, където тогава виждате разликата в отношението на алианса?
Няма такава разлика, но трябва да се пазим от идеята да се създава подобно усещане. НАТО винаги се е отнасял отговорно към целия източен фланг, но в никакъв случай не бива да се позволява да намаляваме своята активност. Защото призивите в един момент бяха България да не проявява толкова голяма активност, особено когато става въпрос за сигурността в Черно море. Затова казвам, че не бива да позволяваме компромис с националната си сигурност, а тя е сигурността и на целия алианс. Ако се поддадем на изкушението да не бъдем достатъчно активни, ще се получи този дисбаланс.
С какви инициативи отивате на срещата?
Отиваме с ясен мандат от Министерския съвет. Основната цел на форума е да отбележи напредък по поставените цели на срещата в Уелс. Ще бъдат формулирани и дългосрочни решения за продължаване процеса за политическа, военна и институционална адаптация на алианса. В отговор на променената среда за сигурност да се гарантира, че НАТО остава основен източник на сигурност и е готов да защитава всяка една своя страна член. Предстои да бъдат взети решения за засилване на колективната отбрана и укрепване на възпиращия отбранителен потенциал. Това включва засилено военно присъствие по източния фланг. Друга част от темите ще бъдат свързани с очакваната съвместна декларация между ЕС и НАТО за засилено сътрудничество. Ще обсъдим кризата в Украйна, отношенията НАТО - Русия, увеличаване на отбранителния капацитет в Ирак, както и продължаването на мисията в Афганистан.
Отказахме ли се окончателно от инициативата за общия флот между Турция, Румъния и България?
България никога не се е съгласявала с идеята за създаване на т.нар. флотилия. Нашето настояване винаги е било в Черноморския регион да има засилено присъствие, но натовско, под ръководството на Съюзното военноморско командване на НАТО и съобразено с конвенцията от Монтрьо. Никога не сме влизали в съглашение за създаване на нов регионален формат. Вече съществуват два в Черно море - Black SeaHarmony и BLACKSEAFOR, които са замразени. Участието на Русия в тях прави съществуването им невъзможно.
В среда, в която са променени тежко балансите в Черно море, в която, от една страна, Русия е струпала тежко въоръжение, а от другата - има определено липсващ такъв потенциал, е нормално държавите от алианса да се опитват да изградят по-добра оперативна съвместимост. Усилията на алианса са насочени единствено към изграждането на възпиращи и отбранителни способности. Засилените учения създават такава подготвеност. Така че НАТО не представлява заплаха, а се опитва да балансира създалия се тежък международно-правен, стратегически и военен дисбаланс в Черно море. Изграждането на този капацитет е изключително важен както сега, така и в бъдеще.
Премиерът каза, че България е пуснала "вълците на Путин", за да не ядоса Русия. Да не би заради това да се отказахте от инициативата?
Нито вълците, нито бежанците имат нещо общо с нашата позиция на предстоящия форум на НАТО. Няма как да се прави връзка между едното и другото.
Как "стоплихте" отношенията с Русия по време на срещата със Сергей Лавров в Сочи миналата седмица?
Това беше съвсем нормална среща на двама външни министрите в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество. Поставихме ясно позицията, че двустранните ни отношения трябва да се развиват на базата на равнопоставеност и обективни взаимни интереси, независимо от разногласията в много области. България е член на НАТО и ЕС и това означава, че приоритетите на българската и руската страна често се разминават.
Изразихме задоволство от съществуващата към момента сигурност на доставки на руски газ. Страната ни очаква те да продължат и в бъдеще. България полага усилия да се превърне в газоразпределителен център. В тази светлина ЕС и България разглеждат много опции, като отчитаме напредък в позициите и съгласието на руската страна, че всички проекти между двете държави следва да бъдат в съответствие със законодателството и правилата на съюза, както и да бъдат одобрени от ЕК. Това каза и президентът Владимир Путин при посещението му Гърция. Ако това отношение го имаше години по-рано, когато се говореше за строежа на "Южен поток" и други енергийни проекти, нямаше да стигнем до сегашната ситуация, в която цари известна степен на неизвестност. Сега обаче смятаме, че има възможност отношенията да се подредят.
Каква беше реакцията по отношение на присъствието на НАТО в Черно море?
Подчертахме, че действията на НАТО в Черно море не представляват заплаха за руската страна. Участието в ученията е в интерес на българската отбрана, повишаването на нейния капацитет и частичното възстановяване на някакъв баланс в региона. Трябва да подчертаем, че позицията на България спрямо кризата в Украйна, по санкциите, по сигурността в региона на Черно море си остава непроменена.
Това не звучи като "стопляне".
Защо да не звучи? Провели сме един много рационален разговор. Нашата оценка за състоянието на геополитическите процеси остава непроменена. Не е задължително тя да се променя, за да имаме някакъв тип отношения.
Какво се разбрахте с турския си колега Мевлют Чавушоглу, с когото също говорихте в Сочи?
Ние настояваме Турция да изпълнява поетите ангажиментите за ефективна охрана на границите и недопускане на нелегални миграционни потоци. Очакваме и националните процедури по прилагане на споразумението за реадмисия на ЕС и Турция да приключат максимално бързо и да се премине към реалното му изпълнение.
Това споразумение не е влязло в сила.
Парламентът го е ратифицирал, но турската държава казва, че Министерският съвет на Турция трябва да одобри процедура по неговото прилагане. В момента ЕК и турските властите преговарят за това как да се завърши самата процедура и откога да започне самото изпълнение.
В неделя заминавате за Иран с премиера Бойко Борисов. Ще успеете ли да договорите някакви сделки - петрол, продажбата на реактора за АЕЦ "Белене"?
С постигане на затоплянето на отношенията с Иран се отварят много възможности. Със сигурност ще стане въпрос за евентуално бъдещо сътрудничество за доставки на газ към Европа и за транспортни коридори.