Ще обоснова всеки разход, мечтая да запленим Европа с ума и таланта на младите ни хора, каза вицепремиерът  и министър на образованието  и науката пред в. „Стандарт“

Госпожо Кунева, какво се промени в Европа след Брекзит?

За първи път страна, която е била толкова десетилетия член на ЕС, решава през референдум, че ще напусне съюза. Това, от една страна, доказва, че ЕС е съюз на хора, които желаят да са в него. Спомням си как чл 50, който дава правото да се напусне Съюза, бе предложен навремето от британския представител в конвента Джон Кер. Именно за да се даде сигнал, че ЕС е доброволен съюз и да успокои скептиците. Ето, че се наложи да се прилага възможността за излизане. Действа, излизат. Такива са фактите. Съжаляваме, но приемаме избора на една страна-членка. Последиците са за всички ни. Това е ясен и сериозен извод. Много дълбоко трябва да се анализират причините. Британците ще направят това за нацията си, всички останали трябва да направим същото в националните ни политики и през националните си държави. Трябва да стане ясно, че от глобализацията, от либералната икономика, от конкуренцията, от свободното движение - все напълно позитивни възможности за много хора, има и такива, които губят. И ако няма политика на баланс, солидарност и подкрепа, техният глас ще се превърне в глас на страха и отхвърлянето. И още един важен въпрос - колко близо до хората се взимат решенията. Политиката в демократичния свят се основна на това, че управляващите са отговорни пред избирателите си. Трябва да се намери този еквивалент и през европейските решения, които всички ние после изпълняваме.

Оказа, че британците не само не са знаели какво гласуват, но и какво представлява ЕС. Какъв знак е това?

Да, това е един от фактите - започнаха да си задават въпроси на следващия ден, когато валутата им се срина, а нацията им на практика се раздели. Затова за мен е важен освен големият въпрос за бъдещето на Европейския съюз и още един, практически. И той е свързан с референдумите. До каква степен през референдум може да се върви в посока обратна на взети решения в Европейския съюз. Ще има референдум за миграционните квоти в Унгария. В Холандия пък имаше референдум за Украйна. Каква е тежестта на тези решения спрямо онези, взети на ниво Европейски съюз?
Освен това идеята, че референдумът е гласът на народа, е отчасти вярна. "Провокацията" за провеждането на референдуми винаги идва от елита, както стана във Великобритания. Борис Джонсън е завършил един от най-престижните университети, Фарадж е член на ЕП. Това са управляващи. Референдумът може да се окаже нещо много удобно, ако някой се страхува да поеме отговорност за решения, които взима.

Възможно ли е Брекзитът да бъде обърнат? Настроенията във Великобритания срещу излизането от ЕС растат - милионна подписка, митинги...

Не мисля. Няма да бъде коректно към гласувалите излизане от ЕС. Британските политици няма да си го позволят. Но едновременно с това трябва да се даде ясен сигнал, че Европейският съюз не е меню, от което можеш да си поръчваш само това, което ти е по вкуса. А съюз с права, задължения и дисциплина.

Част от преговорите с Великобритания ще се водят и по време на българското председателство на ЕС. Има ли яснота кога ще започне то - на 1 юли 2018 г., когато е редът ни или 6 месеца по-рано?

Поредността на председателствата се знае, откакто влязохме в ЕС през 2007 г. Тогава ни се струваше, че нашето председателство е някъде в много далечното бъдеще. А ето, че дойде. Промяната в поредността може да се случи с решение на Съвета. Изтеглянето на българското председателство с шест месеца напред е една от възможностите, след като една от страните липсва в така наречената "тройка" - три поредни страни, които си предават като щафета задачите и имат обща програма за година и половина. Възможно е Великобритания, която е първата в нашата тройка да бъде заместена от друга опитна страна извън поредно изброените. Текат консултации, надявам се това да стане ясно до края на месеца. Искрено съжалявам, че няма да работя с английския си колега - отличен професионалист!

Ще ни стигне ли времето, готови ли са екипите на администрацията?

Вижте, ние трябва да сме готови за всички варианти и в момента работя и по този председателството на България да е от 1 януари 2018 г. А това е много различно председателство.

 Защо?

Целогодишната динамика на ЕС е отдавна установена. Председателството през втората година е на практика по-късо, защото през ваканционния август няма съвети, а декември има много празници. През март, например - ако сме първата половина на годината - се прави Европейски съвет, с основна тема конкурентоспособност. А това е изключително тежък съвет, който не сме имали предвид досега и не сме планирали работа по него. Това е само малък пример - като цяло различната половина на годината означава различни работни групи, различни досиета (теми), които трябва да бъдат приключени. Ние сме заедно с Естония. Великобритания беше опитният партньор в тройката, която трябваше да поеме председателството на ЕС в периода 1 юли 2017 - 31 декември 2017. С една изключително добра администрация, с много силен рефлекс към либерализъм и свободна търговия. Неща, които са важни и се дискутират в света.

Какви са предизвикателствата пред нас?

Никога не сме осъществявали такова лидерство по дълбочина, мащаб и продължителност. Резултатите ще ни бележат за дълги години напред. Така че, предизвикателствата са големи. От една страна технически - подготовка на сгради, оборудване, преводи, транспорт, сигурност, регистрационна система, хора, които посрещат и придружават делегациите, протокол и т.н. Предизвикателство са дори логото и протоколните ни подаръци. Но за мен най-същественото е с колко подготвени експерти влизаме в председателството и с какъв брой завършени случаи, завършени досиета, както се казва на този жаргон, приключваме мандата си. Това означава да имаме изключително добра картина за чувствителността на всяка страна към всеки проблем. И перфектна координация - да знаем, че когато една държава иска нещо в една посока, може да направи отстъпки в друга и накрая да се получи баланс, европейски консенсус. Трябва поглед върху абсолютно всичко - от свободното движение на стоки до миграцията. Затова всички теми в този център, който ще се ръководи от българското председателство, трябва да бъдат издържани на най-високо ниво. Много трудна координация. Нека да кажа , че за мен председателството е състояние на духа. Ако го няма и то на всички нива - няма да си използваме шанса.

Хората у нас знаят твърде малко за предстоящото председателство. Какви заседания ще има и къде ще се провеждат?

По аналогия с други председателства се очакват 2000 заседания на съвети, работни групи, комитети и триалози - комуникацията между европейския парламент, Съвета и Комисията, които ще бъдат в България и в Брюксел. Само у нас ще има 150-200 заседания, работни групи, конференции. Тук не влизат културните събития. Над 20 000 делегати ще посетят България, очакваме близо 500 журналисти от различни държави. Като професионалист можете да си представите пресконференция за разяснение на дадена директивата. Няма как просто да кажеш финалните резултати. Трябва да си в състояние да отговаряш на 500 европейски журналисти по същество. Защото всеки един от тях има зад гърба си отразяването на минимум 30 председателства и е с конкретен въпрос по всяка една тема.

Огромна отговорност, но и огромен шанс за страната ни...

Наистина е така. За председателството в Латвия, например, са излъчени близо 6000 телевизионни репортажа от 140 телевизии в света. Мандатът на Полша е отразен в 882 публикации в чужди печатни и онлайн медии. Журналистите, отразили литовското председателство във Вилнюс и Брюксел, са 1800. Това са неща, които се сравняват. И ако България не вложи достатъчно, през шестте месеца на председателството си ще сме пропуснали огромни възможности. Трябва ясно да си дадем сметка какво ще спечелим. По време на мандата на Холандия са разпространени 7000 професионални снимки за страната. Сайтът на Гърция при тяхното председателство има над четвърт милион уникални посещения. Помислете си какъв шанс за България е това. Фактът, че ние знаем колко е красива родината ни, би се усилил хилядократно, ако се покаже на целия свят. Можем да върнем интереса на европейските туристи към България. Литва е имала 65 милиона евро повече приходи в бюджета в годината на своето председателство. Трудно е да се каже дали всички са свързани с председателството им, но фактът е този. През данъци, обществени поръчки, нови работни места, делегации, туристи можем да увеличим приходите в хазната. За мен обаче, най-важна е невидимата част - да ни забележат, да ни разберат и да ни харесат. Аз знам, че има за какво!

На какво залагате в представянето на България пред Европа и света?

Най-голяма ми мечта е да покажем България такава, каквато я обичаме. И хората й - да представим таланта на младите, да покажем ума и капацитета на нацията ни. Бих искала да се види, че нашата администрация е знаеща, можеща, професионална.
Искам да популяризираме в България какво е Европейският съюз, за да не се спекулира с незнание. Гражданинът, който знае, е силният гражданин. Затова ще работя през тези 6 месеца да сме провокирани да знаем повече - за себе си, за европейския съюз, за нашето сътрудничество.

Какви са акцентите в комуникационната стратегия за председателството ни?

Тя е многопластова. От една страна - да разкажем за нас, от друга да покажем какво знаем и мислим за големите теми и как решаваме големите въпроси, свързани с европейския съюз - миграция, сигурност, растеж в икономиката, работни места, от трета - да говорим в България помежду си - какво е ЕС днес, какво ни чака утре? Нашето председателство трябва да дискутира честно темите за демокрацията в 21 век, за неравенството и може ли то да се преодолее в рамките на кохезионната политика или трябва още нещо, трябва да дадем и съвсем конкретни отговори на въпроси свързани със сигурността на границите ни, стабилността на валутата, индустрията на Европа и как я стимулираме - нека да изброя само няколко от темите.

След Брекзит големите страхове на българите са, че таксите за образование във Великобритания ще станат непосилни, както и че мнозина работещи там ще трябва да се върнат. Основателни ли са?

В момента, когато Великобритания формално излезе от Европейския съюз, всички европейски граждани ще бъдат за нея граждани на трети страни. Разбира се, това е въпрос на бъдещите преговори с ЕС, но да напълно възможно е таксите да бъдат различни - като за трета страна. Виждали сме го преди присъединяването си, споменът е твърде пресен.
Но аз се питам преди да бъде взето това решение във Великобритания, беше ли достатъчно силен нашият глас - на всички, които предпочитаме съюзът да е цял, даже и по причина на таксите. Ние, българите, които сме убедени в членството, достатъчно често и достатъчно силно ли говорим за това? Колко пъти, например, дискутирахме публично, че същите тези таксите са намалели три пъти спрямо сумите, които българите плащаха преди да влезем в европейския съюз?

 Ще ви стигнат ли силите да работите едновременно и по подготовката на председателството ни и по тежкия ресор, който имате като министър на образованието и науката?

В основата и да двата ресора е познанието, просветата. За мен членството ни в ЕС днес е да знаеш повече, да можеш повече и на тази база като народ да сме по взискателни. Необходимостта да се работи екипно и с визия за десетилетия напред също е част от същата философия. Мечтая си да направим дебати поне в 5 европейски столици, за да подготвим политически нашето председателство.

 На какви теми?

Тези, които дискутираме с вас - сигурността, образованието, или липсата му като основа на неравенството... Неравенството е онова, което поражда страх, а страхът поражда омраза. Искам на тези политически дебати да говорим за миграцията, за климатичните промени, за помощта, която Европа оказва на други. Ние сме най-големият нетен донор към нуждаещите се страни. По отношение на миграцията, например, в следващите десетилетия ще говорим за климатични бежанци. Погледнете Индия. Когато няма вода месеци наред, хората буквално търсят спасение на живота си. Другаде, в Европа.
Подобни дебати могат да бъдат направени пред широка публика - в Берлин, Париж. Умният и задълбочен български глас е много важен в следващите месеци

Достатъчно ли е времето за ремонта на НДК - една от ключовите за председателството ни сгради?

Надявам се. Моят екип работи много плътно с кабинетите на вицепремиера Дончев, той е принципал на НДК, с ръководството на НДК, с министър Павлова, която ръководеше групата по логистика, строителство и сгради. Тя приключи работата си. Мисля, че съвсем скоро ще бъде обявена обществената поръчка за НДК. Много добре работим с външно министерство, с министерство на финансите. държа всеки лев, който се харчи, не само да бъде отчетен, но и да даде добавена стойност.
Колко ще струва председателството ни?

Имаме до три години бюджетна прогноза. За цялото това време предвижданията са около 70 милиона евро заедно с ремонтите на сградите. Австрия е отделила 100 милиона евро за председателството си, като те имат сгради, няма да строят нищо ново. При нас бе преценено, че е по-добре да се вложи в сгради, които ще останат.

Как се случи неразборията с учителските заплати?

Имаме колективен трудов договор и не виждам как той може неуважително да се нарича неразбория. Той се подписа от работодатели и учители, преподписва се от министъра на образованието и науката. Качен е на страницата на МОН. Изработва се от отраслов съвет, който беше поканен и присъстваше на събора. В него е записано, че "ще работим за увеличаване на учителските заплати". Това е желание, под което съм се подписала и поддържам. Искам да подчертая, че в други години се е искало това увеличение да бъде 30%. Но ние си говорим с учителите и с профсъюзите. Те разбират, че страната има много приоритети, които трябва добре да се балансират. Не смятам, че в исканията си те отидоха в крайности. Ако в България един млад учител започне работа с 600 лева, той стои на тази заплата много дълго време. В Полша, Литва или западните държави учителят достига почти върха на заплатата си след 10-15 години работа. В България - след 25-30 години. Но ние не искаме пари без реформи. Има нов закон за предучилищното и училищното образование с много натоварени учители, сериозни промени в закона за висшето образование и имаме амбицията в науката да направим много дълбоки реформи.

Правителството иска българският учител да бъде добре поставен във всяко отношение. И оценявам думите на финансовия министър, че образованието ще бъде приоритет. Да мислиш отговорно днес означава да мислиш за образование. Аз казах, че центърът на политиката ми като министър ще бъде учителят. И ще го защитавам с факти защо това е разумно.

Знаем, че в момента има огромна криза на учители - особено по математика, информатика. Директори на училища се оплакват, че и след два конкурса, местата остават незаети. Предвиждате ли някакви бонуси за привличането на млади хора към преподавателската професия?

Това е един много сериозен разговор. Вярвам в българския учител, както вярвам, че поемането на нови задачи без пари не е сериозно начинание. Ще обоснова всеки разход в образованието през положителни промени и отговорност за тях. Българската образователна политика трябва да е ярка и твърда, да е за следващите 20 години. Няма магически резултати тук. Да се подготвим за дълга битка.

Мерките и стимулите може да не са финансови...

За мен е важна грижата за учителите. Те трябва да са в центъра на усилията ни. Те водят децата ни в 21 век. Затова трябва да знаят повече, да са по-конкурентоспособни. Като си сравняваме оценките на децата от другите европейски страни, хайде да сравним и какво се дава за един учител като грижа! Натоварването им е много голямо. Изискванията на обществото към тях са огромни. Разговорът за българското образование не може да се води само на 24 май, по повод на двойките и отпадналите ученици от училище. Амбицията ми е да се борим с причините. А хората, които го правят всеки ден, са учителите. Затова много се радвам, че съборът, който направихме, имаше изключителен успех. Вълнението да застанеш пред 12 хиляди души учители, позитивно настроени, които вярват в себе си, гордеят се със своята професия и са дошли да кажат, че са на разположение на българската държава и на българското общество, за да ги водят напред, е нещо, с което, всеки политик и всеки гражданин трябва да се съобразява. България ще се промени през образованието. То е свързано с бъдещите лекари, с бъдещите инженери, с всеки човек, който има професия и умения. Само с образование ще направим нужните стъпки да се чувстваме добре в този свят.

Изработихте държавни стандарти за външното оценяване, за институциите. Кой е най-големият ефект от реформите, който очаквате?

Да, днес представяме за обсъждане още два стандарта - за оценяването и организацията на дейностите. Четири са приети, шест се обсъждат, активно работим и по останалите, за да може да почнем учебната година. Тези стандарти на практика представляват мини закони, допълващи рамката на Закона за предучилищното и училищното образование. За съжаление както казах и по-рано, ефектът няма се усети веднага, но целта е училището да стане модерно и атрактивно за децата, да ги учи да мислят. Трябва да подобрим резултатите, на които ставаме свидетели на изпити и матури, да намалим броя на равно отпадащите, да окажем грижа както на тези в риск, така и на най-талантливите деца.

Гражданският съвет на Реформаторския блок номинира за президент Гроздан Караджов и Трайчо Трайков, без да информира Изпълнителния съвет на РБ за това. Всъщност какви са шансовете Блокът да излезе с обща кандидатура?

Движение "България на гражданите" и аз като председател искаме това да се случи. Потвърдихме го с действия. Казахме, че няма да издигаме наш кандидат, щом желанието е номинацията да не бъде от партийните среди, от изпълнителната власт, от ръководствата на партиите и т.н. Съобразили сме се с всички изказани на глас предпочитания. Ако някой е искал да съобщи нещо на блока, е трябвало да го направи на изпълнителен съвет. На заседанието във вторник не чух подобно нещо. Трайчо Трайков беше там, мисля, че и той се изненада от оповестяването си. Соловата акция с номинацията на президента Плевнелиев не трябва да се повтаря. Тя беше наистина нелепа ситуация и обиди незаслужено президента. Стига толкова!