Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif05.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Спираме проблемните обществени поръчки
18 Юли 2016

Министърът на енергетиката пред в. "Капитал"

Има критики, че промените в енергийния сектор в последно време не са реформи, а само прехвърляне на едни средства от едно място на друго, с което само се запушват дупки. Как бихте отговорили на тях?


Не бих могла да се съглася с подобна критика и категорично мога да кажа, че това, което се случи в сектор енергетика през последната година и половина, е реформа, и то реална. Защо? Българският енергиен холдинг през 2015 г. на консолидирана база драстично промени тенденцията - от загуба през 2014 г. в размер на 277 млн. лв. през 2015 г. холдингът реализира печалба от 27 млн. лв. За да се случи тази промяна, а тя няма как да се случи от нищото, бяха необходими всички тези промени, които предприехме. Знаете, че две от тези мерки се случиха чрез Закона за енергетиката от март и юни 2015 г. и бяха насочени изцяло към това да се свие финансовият дефицит в системата. На първо място ние изключихме от енергийния микс топлоелектрическите и заводските централи, които не произвеждат по високоефективен начин. Само по това перо НЕК губеше годишно средно малко над 230 млн. лв. Това е факт, който е отдавна известен и нашите колеги преди нас са разполагали с тази информация. Освен това в Закона за енергетиката беше въведено изискване централите, които произвеждат електроенергия и пара, да монтират специални устройва, които да предават данни в реално време за тяхното производство. По този начин НЕК плаща само за реално произведена високоефективно енергия (т.е. такава, при чието комбинирано производство се спестява по 10% от вложеното гориво).
Съществена промяна беше спирането на преференциите за ВЕИ оттук нататък, тъй като още през 2013 г. България е постигнала дял от 16% от потреблението на енергия с такъв произход.

Друга важна законодателна крачка крачка беше въвеждането на финансов контрол над всички предприятия, които участват във формирането на енергийния микс. Това е важна и съществена мярка, тъй като досега никой не беше имал възможност да провери как тези предприятия формират своите разходи, как е формирана цената им, какви са реалните им инвестиционни разходи и дали всъщност спазват законите за счетоводството и енергетиката. През юли беше създаден фонд "Сигурност на електроенергийната система", още една много важна стъпка в стабилизирането на НЕК и на цялата енергийна система. Към настоящия момент България е една от последните страни - членки на ЕС, която не е либерализирала енергийния си пазар. Това, че има един единствен купувач, обществен доставчик - НЕК, създава ситуация, при която компанията обира всички негативи в системата. Ето защо със създаването на този фонд се гарантира не само стабилността на НЕК, но и на всички компании, които участват в този процес.

Всъщност именно този фонд е един от най-критикуваните, тъй като взема пари от едни предприятия, за да ги прехвърли в други, т.е. реално не премахва дефицитите, а по-скоро ги запушва, като прехвърля средства в НЕК. 

Категорично мога да кажа, че средствата, които се набират в този фонд, имат за цел да възстановят разходите, извършвани от НЕК по законово вмененото му задължение да изкупува произведена електрическа енергия по преференциални цени от ВЕИ, от заводските и топлофикационните централи, както и по дългосрочните си договори с американските централи. Знаете, че средната преференциална цена, по която НЕК изкупува тази електроенергия, е приблизително 300 лв. А цената, на която НЕК продава същата тази електроенергия, е 83 лв.Законодателят предвиди всички електропроизводители да правят вноска от 5% от приходите си във фонда. Наред с това постъпленията, които се реализират от продажба на въглеродни квоти, също постъпват там.
Това са много добри законодателни мерки за стабилизиране на цялата система. Не бих казала, че се взима от една централа и се дава на друга.

Упрекват ви, че няма съществено орязване на разходи в енергетиката...

В държавната енергетика през миналата година бяха предприети много сериозни мерки по отношение на оптимизиране на разходите. С мое протоколно решение вече е възложено на всички компании в БЕХ да намалят своите административни разходи с 10%. За миналата година в рамките на групата БЕХ разходите намаляха с около 50 млн. лв. Тази тенденция продължава и към настоящия момент.С промените в Закона за енергетиката беше предвидено създаването на наредба, която е свързана с оповестяването на разходите на държавните енергийни дружества. Тази наредба скоро ще бъде приета от Министерския съвет. На сайта на Mинистерството на енергетиката ще бъдат публикувани разходите на държавните дружества, като така те ще бъдат много по-прозрачни и всеки ще може да вижда какво се случва в сектора. Нашата задача е енергийният отрасъл, който е от стратегическо значение за страната, да е стабилен и много по-предвидим за инвеститорите и компаниите, които работят в него.

Все още обаче продължават да се появяват обществени поръчки в държавните предприятия, които могат да бъдат определени като съмнителни. Именно това са каналите за източване на енергийните фирми.

Ние полагаме всички усилия, за да обърнем този процес. Знаете, че там, където има проблеми с обществените поръчки, те ще бъдат преустановени. Миналата година беше спряна поръчка в ТЕЦ "Марица-изток 2" във връзка с изграждане на ограда, съоръжение, за коетобе ше предвиден един сериозен финансов ресурс. Ние преценихме, че има проблем със самата процедура, и тя беше спряна. Това, което бих могла да кажа, е, че в България има компетентен орган, който се занимава със спазването на обществените поръчки, това е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Тя извърши проверка точно в ТЕЦ "Марица-изток 2", която е свързана именно със спазването на законодателството в областта на обществените поръчки, разходите, себестойността на произведената продукция. Така че чакаме техния доклад.


Добре, как се получава така, че вие като бивш директор на АДФИ изготвяхте доста убедителни ревизии, например по повод търговете за извозване на работници в "Мини Марица", а като министър не може да прекратите тези схеми? 

Да, наистина през 2011 г. трябваше да се провери законосъобразността на обществена поръчка с избор на изпълнител за осъществяване на транспортна услуга в "Мини Марица-изток". Там се натъкнахме на много сериозни нарушения на ЗОП, което пък от своя страната водеше до ощетяване на мините с един много сериозен ресурс. Тогава след намесата на ДАНС и прокуратурата мисля, че имаше много добри резултати. Това, което има като информация за случващото се в "Мини Марица-изток" с избора отново на тази компания за осъществяване на същите услуги, наистина е озадачаващо. Но ще предприемем мерки, за да видим как тя е спечелила тази поръчка.

В резултат на подобни случки се създава усещане за безнаказаност. Често има качествени разследвания, убедителни доказателства, но в крайна сметка нищо не се случва. Не само че никой не е наказан, но дори обратното, санкционираните фирми често се завръщат със същите схеми. 

Както ви казах, ще направим проверка.

Кога очаквате да завърши процесът по освобождаване на електроенергийния пазар от държавната регулация? 

Това е основен наш приоритет, тъй като смятаме, че с този процес ще бъде решен един много важен проблем в системата, а именно формирането на тарифния дефицит. Ние бяхме закъснели доста сериозно с процеса на либерализация и сега полагаме сериозни усилия. В края на миналатагодина Българската независима енергийна борса получи лиценз и от 19 януари тази година тя работи реално. До началото на 2017 г. борсата ще има пълната палитра от платформи, които ще дадат възможност за развитие на пазара. В същото време не трябва да се бърза много. България е една от страните -членки в ЕС, съществена част от чието население може да се определи като енергийно бедно, и трябва да помислим за хората, които са наистина уязвими. В момента се финализира модела за защита на уязвимите потребители, като ни подпомагат Световната банка и Генерална дирекция "Енергетика".

Представете си, че с отварянето на пазара пада и цената на електроенергията на едро. Това ще доведе до нужда да се увеличат и таксите, които се събират от потребителите на свободния пазар, за да се компенсират тарифите на преференциалните производители. Как мислите, че ще реагира бизнесът? 

С консултантите от Световната банка разглеждаме различни сценарии. Предприети са всички мерки този процес да се развие плавно, така че да няма сътресения както за потребителите, така и за бизнеса. Защото знаем колко е важно да се гарантира на икономиката и на бизнеса, че той ще е конкурентоспособен, а от друга страна, да се гарантира на уязвимите битови клиенти, че ще бъдат защитени.


Мислите ли, че един от възможните ефекти от освобождаването на пазара ще бъде отпадането на производители, чиито централи ще се окажат излишни?

 Със създаването на борсата ние се ангажирахме три от държавните дружества - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", да осигурят ликвидност на нея. Постепенно 100% от произведената електроенергия ще се търгуват на борсата. Но все още е рано да знаем как това ще се отрази на отделните производители. Засега е по-важно първо да се развие пазарът на електроенергия у нас. Но ако трябва да бъдем реалисти, трябва да кажа, че няма нищо по-добро от пазара. Когато той работи добре и единствените критерии, които определят цената на една стока, са търсенето и предлагането, това е добре и за производители, и за потребители.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения