Министърът  на земеделието и храните  в интервю за  предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

XIII Фестивал на странджанския манов мед започна в Царево. Продукцията си представят пчеларите от цяла Странджа, включвайки общините Приморско, Созопол, Царево, Малко Търново, Средец. Първият гост в предаването е министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Госпожо министър, какво е впечатлението Ви от изложението на пчеларите, което открихте?

Българските пчелари стават все повече и все по-добри и произвеждат все по-качествен продукт. Това са ми впечатленията и срещите ми с тях са редовни. XIII Фестивал тази година на странджанския манов мед отново бе подкрепен с държавна помощ от Министерство на земеделието и храните, както го правим от началото на нашия мандат.

На фестивала обаче пчеларите от Странджа обявиха бедствено положение и дадоха пример, че през миналата година са центрофугирали три пъти мед, докато тази година само веднъж. Десислава Танева: Да, и готвят второ центрофугиране.

Те се обърнаха към вас за помощ.

Разбира се, това винаги се случва, дори да бяха и три центрофуги, пак щеше да има такива искания. Но в същото време тази година са произвели най-качественият мед. Медът е продукт, както и всичко, което се произвежда в земеделието, продукт, в чието производство основна роля има природата, времето. Така че това не се програмира в таблици, не се програмира в бизнес планове, които могат да се търсят до стотинката. Това е фактор, който е най-важен в земеделието и който го прави, разбира се, най-рисков като бизнес и най-труден като бизнес. Така че в този смисъл – да, добивите са по-ниски, но качеството е по-високо. Този пчеларски сектор укрепна административно, изгради своя административен капацитет. На финала сме на вписването в Европейския регистър на защитено наименование за произход „Странджански манов мед“. Това ще позволи брандиране на този продукт, което да помогне да се продаде на по-добра цена. Работи Националната пчеларска програма. Разбира се предвид ситуацията, предвид предварителни разговори с браншови организации от пчеларския сектор, ние обявихме днес, че ще удовлетворим тази молба и ще им бъде предоставена държавна помощ „de minimis“ в размер на около 4 милиона и 300 хиляди лева. Това ще стане възможно с взето решение на УС на Фонд „Земеделие“ в първото възможно заседание в рамките на месец август. Разбира се на този форум, пак казвам, той е всяка година, миналата година отново се виждахме, ние вече и лично се познаваме с голяма част от производителите на пчелен мед в България. По тяхна инициатива в началото на моя мандат бе поставен въпросът възможно ли е те също да получават подкрепа в обхвата на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, директна подкрепа. Ние поехме този ангажимент, направихме проучване, че съществува в две страни членки на ЕС подобни мерки. Инициирахме предложение в първата нотификация на ПРСР за одобрение на такава мярка в обхвата на „Агроекология и климат“ и след наистина много дълга комуникация, макар и не в първоначалното предложение, такава мярка бе приета. Това стана преди няколко седмици, през юли месец началото с официалното одобрение на първата нотификация на ПРСР. И вече пчеларите ще бъдат преки бенефициенти на подкрепа по направление „Подсигуряване, естествено опрашване и разнообразяване пашата на пчелите“. Разбира се това ще е възможно при промени на още няколко условия относно мобилните пчелини, къде могат да бъдат разположени, минималното време, в което трябва да бъдат разположени и компенсаторното плащане, на което ще имат право, а то ще бъде 15 евро и 37 евроцента по мярката. Тази мярка, подобна мярка се прилага във Франция и в хода на комуникацията с Комисията, която имахме по направената първа нотификация, на практика се споразумяхме на този вариант, приложим във Франция. Надявам се това разбира се да даде допълнителна подкрепа за развитието на сектора.

Очаквате ли нови възможности, които ЕК да инициира за подпомагане на пчеларството?

Мария Габриел, която е депутат от ЕНП/ГЕРБ има множество такива инициативи, има зададени въпроси, подети инициативи в допълнителна подкрепа на пчеларството. Аз съм убедена в нейната енергия, че ще ги довърши докрай.

Министър Танева, казахте вече, че има голяма вероятност странджанският манов мед да бъде регистриран като защитено наименование за произход. Какво ще ни донесе това брандиране?

По време на миналогодишното провеждане на фестивала възникна идеята за това вписване. То бе предложено на тяхната организация с председател Манол Тодоров, лицето на странджанския манов мед, и поканихме съюза. На финала е процедурата в МЗХ и в много близко време всички документи ще бъдат изпратени в ЕК за вписване в Европейския регистър. Това ще позволи на всички, които са в сдружението и които ще получат това защитено наименование по произход да брандират по този начин продукта си, което е гарант за произход, за качество и свойства, които има продукта, произвеждан от тях. И разбира се всичко това трябва да донесе една по-висока цена. Тя разбира се зависи от други фактори, включително и в инвестиции за преработка на първично произведените продукти, за да може да стигне до пазара във вид, който носи по-висока добавена стойност. Всичко това би било възможно и ако има сдружаване между самите производители на пчелен мед, така е в няколко идеи и стъпки по-добре, защото би им донесло по-големи възможности за достъп до по-добри пазари.

Госпожо министър, каква е картината тази година във вашия ресор, сред останалата земеделска, а защо не и животинска продукция?

Да, нашият ресор е с много производства. Тази година е година към момента, в която ние имаме ръст по абсолютно всички видове производства. Включително в края на август ние ще обявим официалните резултати, имаме консултативен съвет по зърното, ще проведем заседание, приключва жътвата. Но очакванията са, че ние ще приключим годината с рекорден добив на пшеница такъв, какъвто не сме постигали. Обявихме резултатите от обвързаната подкрепа, направихме промени. Всички резултати говориха за ръст и на животновъдството, и трайните насаждения, и производството на зеленчуци, и оранжерийното производство. Всичко това говори добре за земеделските производители, за начина по който могат да работят, по който могат да произвеждат. За съжаление във финансов план, цените, за съжаление, са значително по-ниски. Да, ние в пшеницата ще имаме рекорден добив, но цените са значително под тези за миналата година. И с нетърпение се очаква кампанията по прибиране на пролетниците, за да може всеки да си приключи сметката как да я приключи. Но ние работим в условията на свободна икономика, ние сме избрали този път. Тук няма гарантирани печалби. Но за да има възможност за печалби, ние трябва да можем да произвеждаме добре и ефективно високи добиви, добро качество и радостното е, че българските земеделски производители постигат това.

Как европейските средства, европейските програми помагат на този ръст на българските производители и каква перспектива им предоставяте?

 Европейските средства са по две направления. Първото е директни плащания. Те са най-познати. Те стартираха в основния вид, в който са сега като плащане на площ от 2007 г. Новото, което се приложи от 2014 г. бе именно обвързаната подкрепа, обвързаната с производство подкрепа, която позволи всяка страна-членка да вземе решения кои чувствителни сектори, които са значително изостанали от нива, които са имали последните 5 г. преди 2014 г. да подкрепят. България взема решение на 31 юли 2014 г. тази подкрепа в размер общо годишно 232 милиона лева да бъде разпределяна на сектор „Животновъдство“, „Трайни насаждения“, „Зеленчукопроизводство“ и „Оранжерийно производство“ или плодове и зеленчуци. Тази подкрепа започна да се прилага 2015 г., в 2016 г. отчетохме този ръст на заявените площи. Разбира се този ръст е благодарение наистина на обвързаната подкрепа, която мотивира стопаните да се насочат към този вид дейности. Разбира се там обаче, където не беше преценено и обхватът на видовете култури, подпомагани, се получи определено изкривяване, което на практика взима бюджет от най-трудоемките култури, които са и основни за секторите, основни са били за България. Анализът показа това. Ние взехме решение за актуализация на обхвата на тази подкрепа, начинът на прилагането й. И на 1 август бе изпратена нотификация на тези схеми, които ще бъдат прилагани от 2017 г. до 2020 г. това ще бъде начинът на подпомагане. И аз съм убедена, особено след промените, които направихме, че темпът на растеж в тези сектори ще продължи.

Есента как ще посрещне земеделието?

Надявам се да я посрещне спокойно, надявам се да я посрещне с по-добри добиви в пролетниците, които имат по-устойчива цена, за да приключат земеделците рекордно както по добиви, поне като резултати да приключат добре и да няма загуби. Годината като цени на продукцията, затова много сме си говорили за млечния сектор, наистина е много кризисна. Всички се надяваме пазарът да възстанови балансите си, за да могат земеделските производители да продължат да инвестират в подобряване на ефективността, а не да задържим инвестиционния темп, за да преодолеем кризата, в която на практика сме втора година. Не само в България, това е в целия ЕС, пазарът е общ. България сама не може нито да излезе, нито да влезе в криза. България е част от един общ пазар, който понася в относително еднаква степен пазарните колебания в цените. Вече на какви фактори се дължат тези колебания, е друг въпрос. И затова можем да си говорим. Тези фактори не винаги зависят разбира се, и обикновено не зависят от самите производители.