Защитихме увеличение с 30 на сто на парите за мляко от ЕС, казва министърът на земеделието и храните пред в. „24 часа”

Министър Танева, какво да очакват фермерите до края на годината?

Две са посоките, в които могат да се развият очакванията им. Смятам, че както и досега, ще бъдат удовлетворени. Едната посока са възможностите за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Предстои дългоочакваният втори прием по мярка 4.1 с целия остатъчен бюджет от 237 млн. евро Много важно е, че ще е с пълния обхват от допустими дейности, включително и инвестиции за напояване. Този вид дейност забави втория прием предвид на многото условия, които трябваше да бъдат изпълнени за сектор “Води”. На този етап получихме съгласие от ЕК и под условие можем да предоставим възможността за кандидатстване.

Какво е условието?

Окончателното приемане на плановете за управление на речните басейни. Срокът за това е януари 2017 г. Или ще съвпадне с периода, в който проектите ще бъдат разглеждани и контрактувани. Тогава земеделските производители ще имат пълна сигурност, че ако се одобрят тези инвестиции, те ще бъдат подкрепени от европейския фонд. Този втори прием е и с нови правила. Те са много добре известни на браншовите организации.

Кои са най-важните?

Намаляването на тавана на проект от 1,5 на 1 млн. евро и възможния максимален интензитет от 70 на 60 на сто Това означава, че остатъчният бюджет би стигнал за много повече проекти. Сравнението с първия прием показва с близо 36% повече, отколкото ако беше отворен при старите условия. До тези промени сме стигнали в диалог с бранша и след много задълбочен анализ на влиянието на критериите за ранкинг от първия прием по мярка 4.1. Държа да отбележа, че целият процес на комуникацията с ЕК бе публичен за браншовите организации и изненади в този аспект няма. На различните критики, обикновено писани от разни консултантски организации, мога да кажа, че откритият диалог на Министерството на земеделието и храните не е с консултантите, а е със земеделските производители.

Коя е втората посока за очакванията на производителите?

Това е пакетът от директни плащания за тази стопанска година. И се надяваме да се възползваме от възможността като всяка година субсидиите за животновъдите на глава животно да бъдат платени още през есента. Освен това очакваме и правилата за разпределение на новия пакет за подкрепа на сектора. За България има 5,8 млн. евро. През септември на европейско ниво ще е готова рамката, която ние ще доразвием. И възможно в най-краткия срок ще разпределим и тези средства. Вероятно това ще е краят на октомври. Защото, след като излезе регламентът за тази помощ, трябва да се нотифицират националните схеми. Или има административна процедура от поне 40-50 дни, от която не можем да избягаме. Трябва да отбележа, че България произвежда 0,33% от суровото мляко в ЕС, а пакетът, който получи за подкрепа за кризата в сектор “Мляко”, е 1,7% от общия. Или националният интерес беше по-добре защитен, включително и от предходното разпределение. Имаме около 30% увеличение на европейския пакет подпомагане спрямо относителната тежест на нашето производство от европейското.

Очертава се рекордна реколта. Какви са резултатите досега за количество и качество при зърното?

Количествата са рекордни. Обработваме данните, но по оперативна информация пшеницата е над 5,3 млн. тона. Рекултираните площи са над 11,1 млн. дка, средният добив - 475 кг/дка.

А качеството? Зърнопроизводители твърдят, че е лошо заради дъждовете.

И качеството е по-добро. Когато даваме данни, би следвало те да се базират на статистически методи. В края на август свикваме консултативен съвет по зърното. Там ще представим и методологията, по която сме взели всички данни. Иначе зърнопроизводителите няма как да не са притеснени от рекордно ниската изкупна цена. Такава не е имало наистина доста години назад. Причините за това са много и най-различни. Но най-важното е, че те се определят от свободния пазар. Зърното е международно търгуема стока и неговата цена се определя от нивата на борсите. Истината е, че България постигна рекорден добив, откакто води статистика. Някои области се регистират над 550 кг/дка - като Добрич, Силистра, Разград. Това наистина е едно добро производствено постижение, което говори, че българският земеделски производител е конкурентоспособен. По оперативните данни с високи хлебопекарни качества е близо 44% от пшеницата спрямо 32,5% за миналата година. Тоест имаме и увеличение на количеството пшеница с добри качествени показатели.

Какво показват данните за останалите земеделски култури – плодове, зеленчуци?

По отношение на плодовете и зеленчуците първата положителна тенденция е от прилагане на обвързаната подкрепа. Трябва да отчетем постоянно увеличаващите се обеми, следствие от политиката на подпомагане, която започнахме от 2015 г. Имаме ръст в производството в почти всички сектори. Спад е регистриран само на някои култури, които бяха най-пострадали от климатичните условия – черешите, ягодите и прасковите. С промените, които направихме в обвързаната подкрепа, се надявам тенденцията да продължи. Изчистихме изкривяванията.

Като с тиквите...

Вие го цитирате. Но икономическият анализ беше направен изключително публично и стана ясен ефектът от това подпомагане. Затова всеки може да си изведе сам решенията, до които стигнахме. Е, ако си производител на тикви, няма как да се съгласиш. Искам да направя и едно отклонение по този въпрос. Понякога се изумявам от манипулативното информиране на обществото. След като направихме тези промени, в една от трите най-големи телевизии видях сърцераздирателен репортаж от производител, който казваше, че той тикви повече няма да гледа. И това се показва драматично. През ЕК са докладвани преди години 62 хектара, а сега сме на 13 000 ха. Държава на тиквите ли ще ставаме? При това производство разходите са 3 пъти по-малки от субсидията. Тоест ти нито добив трябва да постигаш, нито агротехнология. Субсидията само да вземаш, си на 200% печалба. И това в репортаж е сърцераздирателно, а не анализът, че тиквите са иззели бюджет, който щеше да подпомогне производство, което носи добавена стойност и осигурява заетост. Ние трябва да сме готови да посрещнем деня, в който подкрепата на земеделието ще стане само инвестиционна и вероятно без директни субсидии на площ. Това е на тема след 2020 г. Не трябва да е драма, че ще спре производство, а да адмирираме махането на подобни изкривявания и да не ги допускаме. Трябва ни земеделие от най-високо технологично ниво, с производителност, която е сравнима с най-добрите в Европа и света.

Зеленчукопроизводителите отдавна искат по-голям дял от парите за обвързана подкрепа. Това обаче може да стане само за сметка на животновъдите. Според вас кое е най-справедливото разпределение?

Няма такова. Всеки от собствената си камбанария смята неговото си производство за най-нуждаещо се от субсидия. Затова и няма как да има пълна удовлетвореност. Ако работата е на плоскостта всеки да е доволен, няма какво да направиш. Тогава тиквите трябваше да продължат. Животновъдството, особено в частта мляко, е най-недофинансираният сектор. Там и със субсидия някои трудно оцеляват. В животновъдството имаме да изчистваме още доста от основата, с която е започнато. Предимството, което имаме все още, е по-ниската стойност на труда. Въпреки че и тук вече почти няма разлика, особено предвид и на това, че в земеделието намирането на работна ръка е огромен проблем. И, за съжаление, с всяка година става все по-голям. Последните 2 г. с увеличението на стопанствата и в растениевъдството, и в животновъдството, където се наема много на брой работна ръка, засили тези тенденции. Надявам се там да намерим форми, заедно с министерството на труда и социалната политика - работим в тази посока.