Министърът на правосъдието в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Разкриване на тайната на осиновяването, ограничаването на възможността за разсиновяване, облекчена процедура при националното осиновяване, въвеждане на настойничество и попечителство за деца-бежанци. Това са само част от промените в Семейния кодекс, представени от министъра на правосъдието Екатерина Захариева и министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова. Детайли и аргументи търсим в следващите минути в разговор с правосъдния министър Екатерина Захариева.

Благодаря Ви, министър Захариева, че приехте поканата ни. Защо се налагат промени в Семейния кодекс, как ги аргументирате?

Аз също благодаря за поканата. Темата наистина е важна. По изменението на Семейния кодекс се работи от няколко месеца с участие на различни институции, неправителствен сектор. Защо се налага? Основно водещо в нашите мотиви е защита интереса на детето в контекста на променените отношения. Предлагаме регламентиране по нов начин именно на условията за достъп до информация за произход на осиновяванията, прецизиране уредбата за упражняване на родителски права след развод, въпросът за обжалване на произход, осиновяването, както Вие вече казахте, и промяната в процедурата по националното осиновяване и преди всичко ускоряване и премахване на бюрократичните пречки, които съществуват. Всичко в измененията, които ние предлагаме, е основно в интерес на детето.

Едно от важните изменения в Закона е задължението на осиновителите да информират на възможно най-ранен етап децата, че са осиновени. Какво обаче означава възможно най-ранен етап? Има ли конкретно посочен период в Семейния кодекс, за да не се изпадне в ситуация на субективно тълкуване?

Няма как да има точна възраст, защото на различна възраст се осиновяват деца. Някои от тях не помнят, когато са на ранна възраст, и преценката ще се прави в зависимост от нуждите на всяко дете. Така или иначе една новост, която е много важна, е още на ранен етап, преди осиновяването кандидатосиновителите да ползват и подкрепа от държавата под формата на обучение, консултация психологическа консултация точно как и в какъв етап е най-добре да съобщят на детето, по какъв начин, така че то да не бъде травмирано. Така че поради тази причина експертите са преценили, че няма как конкретно да се посочи възраст, защото най-добре е преценката да се прави във всеки конкретен случай, според нуждите на детето.

При самата процедура по осиновяването родителите ще се ангажират с това свое задължение, така да Ви разбираме?

Ще се ангажират и ще ползват и консултации, което е много важно. Хубаво е да ползваш консултация на специалист, така че той наистина да ги насочи по какъв подходящ начин да поднесат тази новина на детето. За съжаление в практиката до момента нерядко се случва точно в най-неподходяща и крехка възраст децата да разберат и то не от своите родители, а от така наречения „доброжелателен“ съсед или роднина, така че най-добре детето в най-ранна възраст да бъде информирано от своите родители.

Къде е волята на биологичните родители в това задължение на осиновителите?

Биологичните родители нямат място там. В крайна сметка те са, тук става въпрос за информираност от страна на осиновителите на детето.

Но това не е ли задължение, което след себе си води и до разкриване на тайната на осиновяването. Иначе казано детето, ако пожелае да открие биологичните си родители, какво се случва?

Детето и в момента може, ако желае да открие биологичните си родители, след като навърши пълнолетие, сега процедурата е изключително сложна. И тя е чрез съдебна процедура, по решение на съда може да се разкрие тази информация. По Конвенцията за детето това е право на всяко дете да знае своя биологичен произход. Ние предвиждаме опростена процедура за разкриване на произход. Разбира се, обаче при зачитане и на правата на биологичните родители. Разделени са различни етапи при предоставянето на информация. На първи етап информацията за място на раждане, дата на раждане, защото понякога се оказва, че се разминава с това, което имат като информация самите деца, както и информация за здравословното състояние на детето по време на самото осиновяване. Едва след като има съгласие от биологичните родители, тогава ще се разкрива и произхода - биологичният родител, неговото име и данни. Също така е предвидена и консултация с посредничество в тази процедура. Често тя е травмираща. Но много често и биологични родители също искат да намерят връзка със своите деца. По нашия проект е предвидена възможност обаче това разкриване да искат само осиновителите и детето, което е навършило пълнолетие.

Промените предвиждат невъзможност за разсиновяване. Често ли системата се сблъсква с такива случаи, за да прибегнете до конкретизиране в Семейния кодекс?

За съжаление има такива случаи. Данните от последните 3 г. са 21 такива случая, което за съжаление не е никак малко. Така че ние предвиждаме забрана за искане на разсиновяване от осиновителя. Тогава обаче, когато в интерес на детето все още остава възможността на Агенцията за социално подпомагане и на прокурора да иска прекратяване на осиновяването. В крайна сметка това не са деца назаем, това не са храненици и връзката с осиновителя трябва да е трайна. Така че считаме, че тази промяна наистина е важна и е за добро. Неслучайно казвам, че всички изменения, които предлагаме са основно и с цел защита на интересите на децата.

Прави впечатление и още едно предложение за промяна, което е свързано със случаите на развод при осиновители. Тогава съдът определя упражнението на родителските права не само на единия от родителите, но и на двамата, ако правилно съм разбрала предложението?

Не само при осиновители. Тук става въпрос за общи текстове, става въпрос за развод във всеки един случай, не само при развод на осиновители.

Това сякаш не стана съвсем ясно днес, защото щях да ви попитам тази промяна означава ли различен режим на постановление на родителските права при биологични родители и при осиновители, но тук става въпрос въобще за родители?

Тук става въпрос въобще. И след осиновяването осиновителите имат всичките права като биологични родители, съответно и детето. Така че тук няма как да бъде различен режим в никакъв случай. Става въпрос за общия режим при развод и при упражняване на родителски права. Това е изключително важна промяна и тя отново е в интерес на детето. И така основната цел е да не се прекъсва връзката с двамата родители. Това че те са решили да не продължат живота си заедно, не означава че децата трябва да страдат затова. Много пъти сме били сигнализирани, дори съдебната практика бих казала, че изпреварва законодателството в тази посока. Има съдии, които постановяват наистина и по-гъвкав модел на лични средства с детето, лични контакти, а не само обичайното две седмици годишно и два уикенда без да се съобразяват с лични празници, с нуждите на детето и т.н. Така че в сега действащото законодателство единствената възможност, в която родителите могат да упражняват съвместно правата, е само при развод по взаимно съгласие. В исков ред това е невъзможно. С измененията предлагаме и в двата режима, и в двата случая – и при исков ред и развод да бъде уеднаквен с развода по взаимно съгласие. Така че считаме, че това наистина е добро и за децата, и за родителите. Така се засилва пък и отговорността на родителя, при който детето примерно няма да живее. Така че мисля, че тук това изменение е в интерес и на родителите, и на децата.

В този проект се предлага да се учредява настойничество с оглед увеличаващата се бежанска вълна през страната.

Това е едно изключително належащо изменение. Има непридружени деца, които са придружени от небиологичните си родители, понякога от техни близки. Така или иначе това е една празнота, която за съжаление се налага да приемем, предвид бежанската вълна. И в момента тези около 100 деца са в България. Така или иначе те са настанени в домове и сега чисто законово в грижите на ръководителя на институцията, в която е настанена това дете. Идеята е да може да се осъществява и настойничество, и попечителство, най-малкото трябва да го запише на училище, или пък ако се налага лечение и т.н. Това е чисто попълване на празнина в нашето законодателство, която утежнява работата на институциите в случая.

Настойничеството обаче при такива случаи на деца-бежанци, които не са придружени или са придружени от свои близки, както казахте, може ли да прерасне в осиновяване? В случая как ще се изисква съгласието на биологичните родители?

Настойничеството и попечителството по принцип нямат връзка с осиновяването. Двата режима са абсолютно различни. И нещо много важно във връзка с осиновяването. Кандидат-осиновителите наистина ще бъдат облекчени. Създава се единен Съвет по национално осиновяване по подобие на Съвета по международни осиновявания. Националният съвет ще бъде към Министерство на труда и социалната политика и така ще се улеснят кандидат-осиновителите. Ще има единен регистър на осиновителите и единен регистър на децата, които са за пълно осиновяване. Това със сигурност ще съкрати процедурата и ще я направи по-обективна и бърза. Също така са предвидени изменения отново за защита правата на децата, при осиновяване на биологични братя и сестри, не само тогава, когато имат връзка, но тогава, когато и нуждите на детето налага това. Така че в Кодекса са предвидени доста изменения във връзка с облекчаване на бюрократичните трудности пред осиновителите и ускоряване на процедурата.

Тези предложения за промени са публикувани за обществено обсъждане на вашия сайт.

Да, днес са публикувани. Всички, които имат препоръки и коментари, могат да направят това в едноседмичен срок. Така че законът в момента е открит за обсъждане. И аз призовавам наистина всички, които имат предложения и коментари, да ги направят в Министерство на правосъдието.

Каква е амбицията ви? Кога бихте искали този законопроект да влезе в пленарна зала?

Надявам се до края на септември да бъде приет от Министерски съвет, след което октомври месец да бъде внесен в парламента. И тогава, когато законодателната програма на парламента позволява, да бъде разгледан. Аз мисля, че проектът е добър. Той отговаря и на редица критики и молби, които сме получавали, ако щете и от бащи; преодолява заобикалянето на закона и злоупотребата с право. Например при припознаването, чисто заобикаляне на закона – да не се наредиш на листата на чакащите, така да се каже, на осиновяването чрез припознаване. За съжаление, има и такива случаи. Така че днес имаше въпроси на пресконференцията във връзка с предложението за въвеждане на максимална възрастова разлика при осиновяването. Имаше въпрос дали това не е дискриминация. Това е възраст, която сега е предложена на обсъждане от експертите. Ще дам примери - нашият режим е доста по-либерален от всички останали държави, Италия – 45 години възрастова разлика, Малка – 45, Норвегия – 45, Полша – 40. Има дори държави с 40 години максимална възрастова разлика и максимална да осиновяваш 46 години, както е в Холандия, в Дания – 42 години възрастова разлика.

Докато този законопроект предвижда 50 години.

Да. И все пак не въвеждаме максимална, което е много важно. Защото в редица държави има освен максимална възрастова разлика, и максимална разлика възраст за осиновителя. Тоест, ако 50 години е разликата между осиновяващ и осиновител, по-възрастен човек ще може да осинови по-голямо дете. Така стимулираме все пак да се осиновяват и деца, които са в по-напреднала възраст. Всички искат да осиновят бебета или малки деца, но в крайна сметка децата в тийнейджърска възраст също имат нужда от стабилна семейна среда.

Общественото обсъждане предстои, така че се надявам да чуем още идеи, които дай Боже да приближат този законопроект до европейското законодателство.

Така е. Отговаряме и го привеждаме в съответствие и с Конвенцията, дори имаме решение в Съда по правата на човека, като въвеждаме и възможност за медиация при решаване на родителските спорове. Изобщо максимално широка подкрепа от страна на държавата и при осиновяване, и при родителските грижи. И аз се надявам да получа и подкрепа от максимално широк кръг и от гражданското общество, което участва при разработването му. Имаме подкрепа от тях, но и от политическите партии в парламента.