Когато се съберат достатъчно доказателства, тогава ще има обвиняем, казва министърът на правосъдието в интервю за вестник „24 часа“

Министър Захариева, предложихте промени в НПК. Провалът на делата срещу подкупни магистрати и политици ли е причината те вече да се гледат в спецсъда?

Предложенията са в няколко насоки. Едно от тях е срещу корупцията по високите етажи на властта. Въпросът е повдиган неведнъж от Европейската комисия, а и е важна част от мониторинга над България. Сега тези дела срещу лицата с имунитет - депутати, министри, шефове на агенции и магистрати, се гледат в Софийския градски съд. Идеята е те да минат в спецсъда, който бе създаден с тази цел, освен да се бори с организираната престъпност, но тогава политиците дадоха назад. Делата ще се гледат по общия ред - обвиняемите по високите етажи на властта няма нито да са привилегировани, нито ощетени. Всички останали процеси, които не са свързани с престъпления по служба срещу хора от властта, ще останат в градския съд.

Целите ускоряване на процеса с въвеждането на разпоредителни заседания, след които обвинението няма да може да се праща на поправителен. Няма ли това да наруши качеството му?

Целта е да се дисциплинира и прокуратурата. Няма забрана за връщане на делата на прокурора, просто нарушенията трябва да се изчистят на това заседание. Има го и сега, но то е закрито и не участват страните. По действащия кодекс обвинението може да се връща и на втора инстанция. Затова предлагаме открито заседание с участието на прокуратурата, обвиняемия, защитника му и пострадалите лица. Тогава ще се посочат всички нарушения, допуснати на досъдебна фаза. Съдът не може да дава указания за събиране на нови доказателства, защото трябва да е равноотдалечен от всички страни. Сега се стига до това на въззивна инстанция съдът да връща делото заради нарушения и да последват обвинения в липса на безпристрастност. Убедена съм, че така прокурорите ще станат по-отговорни. Съдът също ще трябва да огледа всичко, както и защитата и пострадалите. Така ще ускорим процеса с години. Публична тайна е, че възможността за връщане на делата се използва понякога и от защитата за шиканиране на процеса. Има случаи, при които заради процедурни хватки изтича и абсолютната давност.

Друга мярка за бързина е съдиите да дават срок за писане на мотивите. Какъв ще е максималният срок?

И сега има и е 30 дни. Рядко се спазва – понякога по обективни причини: или заради натовареността на съответния съдебен състав, или заради големия обем от доказателства, които трябва да се оценят. Да, срокът от 30 дни наистина е недостатъчен при обемни дела с фактическа и правна сложност. Има и случаи, при които мотивите се бавят, без да има повод за това. 2 седмици или дори месец не са фатални, но е недопустимо да се чакат години и да изтече дори абсолютната давност. Без мотиви делото не може да бъде гледано от втора инстанция. Новостта е, че този срок се увеличава на 60 дни. Съдията обаче трябва да каже датата, на която ще е готов с мотивите си, още докато чете решението.

Заради качеството на разследването ли удължихте срока на бързите производства от 7 на 14 дни?

По-скоро се унифицира този срок, защото 7 дни са много малко. Де факто незабавното производство почти не се ползваше. Все още ще важи забраната за бързи производства при смъртен случай или тежка телесна повреда. Прокурорите ще могат при залавяне на извършителя на място да искат такова разследване. Има още една важна мярка.  Предлагаме не само обвиняемият, но и пострадалите да искат ускоряване на процеса.

Премахвате посочването на извършител при образуването на досъдебно производство?

Досега имаше критики, че се образуваше досъдебно производство и лицата търпяха ограничения – понякога липсата на досъдебно производство срещу теб е задължително условие за заемане на някои длъжности и упражняване на определени дейности. Има случаи, когато разследванията продължават с години, което нарушава правата на посочените като извършители. Когато се съберат достатъчно доказателства, тогава ще има обвиняем. Всъщност нищо особено не се променя с изключение на задължителното посочване на извършител в първия акт на прокурора. На този етап важно е престъплението. Критиките, че така се крият престъпниците, са смешни – наказателната отговорност винаги е лична и накрая винаги има обвиняем. Сега при недостатъчни данни за извършител прокурорите разследват неизвестния извършител, а съответните лица в началото на производството бяха свидетели.

Обявихте промените в Семейния кодекс, омбудсманът Мая Манолова предложи припознаването на дете да се оспорва от биологичния родител. Защо срокът те да влязат в сила е 1 юли 2017 г.?

Оспорването на припознаването е и сред нашите предложения, които наистина съвпаднаха по време с представянето на идеите на Манолова. 1 юли 2017 г. бе записан, за да имат време институциите да създадат новите органи, които въвеждаме със Семейния кодекс. При развод например той трябва да се отрази минимално на децата. Не е работа на държавата да се намеси в семейните отношения, но е задължително, когато се нарушават правата на децата. Въвеждаме и медиация, за да се опитаме да решим извънсъдебно спора. При определяне на родителските права уеднаквяваме процедурите при развод по взаимно съгласие и по исков ред, като само когато има искане за произнасяне за родителски права, съдът да взема отношение. Още при развода ще се решава и за пътуванията в чужбина, а не както сега с отделни писмени разрешения.

Едновременно се предлагат равни родителски права, но и бащите да доказват бащинството си при съмнения от страна на социалните. Как ще се гарантира, че бащите няма да са подложени на чиновнически произвол?

Това е възможно и сега и няма нито едно оплакване. Прави се в интерес на детето. Много често така се заобикалят процедурите по осиновяване и понякога дори за трафик на деца. Работата на агенцията за социално подпомагане е да следи рисковите майки. Някои самотни родилки стават жертви. Предлагат им някой да я издържа и осиновителят да припознае детето. Дори и когато се види, че тази жена е нямала партньор, щяла е да остави детето и изведнъж се появява родител, който пък е в списъка за осиновители, не можеше да се направи нищо. Едва в такава ситуация агенцията ще може да се намеси. Имаше случай, при който родилка е в тежко здравословно състояние, бащата също, роднини бяха намерили осиновител. Жената обаче след разговор със социалните работници и помощ от тях реши, че ще успее да се справи. Затова нека претендентът за биологичен баща да бъде така добър и да докаже бащинство.

Отпадането на тайната на осиновяването е сред акцентите ви.

Всяко дете има право да знае произхода си. Няма държава, в която осиновяването да е такава тайна. Познавам доста осиновители и всеки един от тях е казал на децата си. Измененията предвиждат не само преди осиновяването родителите да ползват консултации, но осиновителите да получават специализирани социални услуги и след това, включително за това как да изберат момента, за да съобщят на осиновеното дете. Ще ги насърчаваме да е максимално рано, за да не научават децата тази “новина” в тийнейджърска възраст от “доброжелателен” съсед или роднина. В момента също има такива консултации от социални работници и психолози, т.е. практиката е изпреварила нормативните актове. Сегашната процедура е само през съда, но практиката сочи, че съдът отказва да постанови разкриване дори за здравословни проблеми. Новата – през междуведомствен съвет, е доста облекчена и ще оказва помощ на осиновените деца и осиновителите. Ще се дава информация за дата и място на раждане, здравословно състояние и причини за осиновяването. Едва обаче когато биологичните родители се съгласят, ще се разкриват имената и адресите им. Само при отказ на съвета ще може да се оспорва пред съда.

Въвеждате забрана за разсиновяване. То само по инициатива на детето ли ще става?

Децата не са деца назаем. Ти не си го взел, за да видиш как е и после да го върнеш. За 3 г. имаме 21 разсиновявания, което не е малко. Отпада и възможността приемните семейства да са с предимство при осиновяване. Това не е магазин, за да си избереш дете. Остава възможността, когато за защита на детето е нужно разсиновяване, това да става по преценка на социалните работници или прокурора.