Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Румяна Бъчварова: Споразумението със САЩ за сътрудничество в предотвратяването и борбата с тежката престъпност ще помогне българите по-скоро да пътуват безвизово
24 Септември 2016

Вицепремиерът Румяна Бъчварова в интервю за "Фокус"

Г-жо Вицепремиер, със секретаря по вътрешна сигурност на САЩ Джей Джонсън подписахте прилагащо споразумение към споразумението на България и САЩ за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, което беше подписано през 2012 година. В какво точно се състои това прилагащо споразумение?

Това споразумение урежда детайлите по осъществяването на обмен на информация между българската и американската страна и само по себе си е изключително важно, защото реализира двустранното ни сътрудничество и дава изключително много възможности за работата на службите и в двете държави по ограничаване на тежката престъпност, на нелегалния трафик, на терористичните заплахи.

Предполагам, че не е случаен моментът, в който се стига до подписването на това споразумение?

Това споразумение беше подготвено в необичайно кратки срокове. Резултатът се дължи на добрата работа на екипите от българска и от американска страна, осъзнаващи колко важно е то за по-нататъшната работа за гарантиране на сигурността, особено за България. Ние имаме възможност да правим проверки в по-широк кръг бази данни, които да ни ориентират за характера на потока, минаващ през България, да ограничат опасността от преминаване на чуждестранни бойци или на хора, които са заподозрени в участие в терористични мрежи. Може да се каже, че резултатът от прилагането на това споразумение означава по-висока сигурност и по-добра превенция на тези основни проблеми.

На фона на бежанската криза, на засиления поток е особено важно.

На фона на бежанската криза, на фона на засилващата се и разнообразяваща се терористична заплаха е една изключително добра, вероятно най-добрата превенция, която можем да реализираме.

Възможно ли е да ни дадете малко повече детайли. Какво на практика означава споразумението. Какъв случаи би могло да има, при които да се използва?

Резултатът от прилагането ще означава ние по-бързо да имаме информация за опасността от определено лице, което е свързано с терористични мрежи и ще ни даде възможност много по-бързо да реагираме и да предприемем необходимите мерки, така че да гарантираме сигурността на българските граждани.

Като се има предвид, че това е свързано със сигурността на нашите граници, с по-висок контрол върху това какви хора преминават, може ли това споразумение да има отношение към програмата за безвизово пътуване на българските граждани?

Няма никакво съмнение, че успешното изпълнение на споразумението, успешното изпълнение на вече договорените споразумения през предишните години ще даде много предимства при продължаването на разговорите за безвизово пътуване на българите. Ако трябва да го кажем просто - да, това помага българските граждани по-скоро да имат възможността безвизово да пътуват до Съединените щати.

 

Вие идвате от Ню Йорк, където се проведе Общото събрание на ООН (Организация на обединените нации). Какви срещи имахте там, какви участия? Участвахте в кръгла маса, посветена на въпросите на бежанците и миграцията.

Две бяха основните теми, по които проведох моите срещи и участия. Едната беше за новата политика по отношение на бежанската криза. Това беше много интересен дебат. Първо, защото беше на глобално ниво. Извън нивото на европейските разговори и обсъждания, глобалният план е много важен, за да можем да осъзнаем целостта на картината, целостта на заплахата, която съществува в целия свят. Става въпрос за потоци, за преместване на големи групи хора, които в различните континенти избират различни посоки. Логиката на това придвижване е към страни, които са икономически развити, в които може по-добре да се живее. Това е естествен процес със съвсем обяснима мотивация, но доколкото мащабът на тези процеси е свързан и със спазване условията и запазване на условията, при които развитите държави и техните граждани живеят, е важно да се въведат ясни правила. Да, ние признаваме правото на хората да избират къде да живеят, но държим това да става при спазване на законността в държавата, където искат да се преместят. Много важно условие, което благодарение на българската позиция беше включено в Нюйоркската декларация - това е заключителният документ, беше, че лицата, които нямат право да се преместят да живеят в друга държава, не отговарят на условията, трябва да бъдат върнати в държавата, от която идват. Т.е. политиката започва да става доста по-прецизна спрямо тези граждани. Това е важно условие, което ние поставихме, както и изискването за спазване на законовия и правовия ред в държавите, в които пребивават бежанците. В опита ни да се справим в България с този проблем, в опита ни да постигнем общоевропейско решение, съвсем естествено и логично е да стигнем и до глобалния дебат и да търсим общите политики. В този смисъл, аз лично се чувствам много удовлетворена, че беше предприет този подход и че България е част от процеса, който определя новата миграционна политика.
Втората основна тема беше инициативата “Партньорство за открито управление” и петата годишнина от основаването на тази инициатива. България беше основател на инициативата преди пет години. Още тогава ние прозряхме смисъла на политиката на откритост и прозрачност. Същността на тази инициатива е да развива политиките - всяка една от държавите с оглед на конкретните особености, които да гарантират повече откритост за гражданите, повече възможности те да участват в управлението, поддържане на ангажимента на управляващите за повече отчетност. В крайна сметка, това, което сега се казва е, че политиките, които се разработват в рамките на инициативата водят до реформиране на съвременното управление. Новите политики, новите форми на държавно управление, новите формати, в които се осъществява контактът с гражданското общество, това е всъщност реформата на глобалното управление. Ефектът от това всяка една държава може да усети сама за себе си.
Тази инициатива се развива изключително бързо. Тя в момента се определя като най-успешната и бързо развила се инициатива на Организацията на обединените нации и изобщо в глобален мащаб. В нейните рамки всяка една държава разработва своите планове за открито управление. България има вече готов такъв трети план, който ще бъде представен възможно най-скоро пред обществеността, за да започне възможно най-скоро неговото изпълнение. В резултат на тези планове в България постигнахме впечатляващ брой открити масиви от бази данни, които принадлежат на държавното управление. Всичко това променя средата и на управление, и на гражданско участие.

Ще ни дадете ли примери за масиви, които вследствие на тази инициатива стават открити?

Публикуването в отворен формат на търговския регистър, на голяма част от бази данни на МВР, на всички основни министерства и държавни институции, на концесии, на държавното богатство и т.н. В момента тези, които вече са в отворен формат са около 900, трудно е да се изброят. Има още какво да се иска и да бъде направено, да се слезе до регионално ниво - отделните области и общини да започнат да публикуват тази информация. Такава среда вече е голямо предизвикателство и към гражданите и бизнеса, защото ползите от този род политика се изчисляват в милиарди евро само в Европа. Както някои експерти казаха в една от нашите дискусии, в този случай държавата изпревари бизнеса, т.е. даде повече възможности на бизнеса, отколкото той към момента може да развие и използва, но аз вярвам, че много скоро бизнесът ще навакса.

Ще Ви върна към бежанската криза, тъй като това е актуален и болезнен въпрос в България. Какво стои на дневен ред? По какво предстои да работите?

Бежанското предизвикателство е основно предизвикателство пред управлението във всяка една европейска държава. То доминира политическия дебат, то доминира политическите и управленски решения. За нас, като държава на първа линия, най-важна е ефективната охрана на външните граници, особено границата с Турция, която е външната граница и на Европейския съюз (ЕС) и съсредоточаване на всички усилия и ресурси, с които разполагаме на тази граница. Ние изграждаме преградно съоръжение, но са необходими още повече усилия, повече техника, по-добра организация. Знаете, че след промяна в закона охраняваме българската граница заедно и с помощта на представители на Българската армия. Но след като поехме тежестите на първия етап от бежанската криза през последните две години, ние трябва да модернизираме нашите технически средства, нашата екипировка. Трябва да направим по-адекватна и динамична организацията на работата с бежанците - тези, които са пристигнали вече в нашата страна, да ускорим процедурите и да реорганизираме основните центрове, в които те се разполагат. Има една спекулация, че ние ще изграждаме нови центрове. Това не е в плановете на правителството, но бихме искали да направим така новата организация на разпределение на бежанците, че да се стига до по-малко конфликти и да има по-голяма дисциплина по отношение на временните центрове за настаняване, защото самият характер на мигрантските вълни може да се определи като пулсиращ - има много активни моменти, има моменти, в които има затишие. Затова трябва да имаме гъвкавост, за да може и в единия и в другия случай да реагираме адекватно. С голямо нетърпение очакваме и пристигането на повече служители на ФРОНТЕКС на българо-турската граница. ЕС се отзова на нашето искане. Това ще направи по-ефективно, по-модерно всичко, което се опитваме да направим с оглед на охраната на европейската граница. Професионалните стандарти, техническата съоръженост на служителите на ФРОНТЕКС, които скоро ще бъдат новата служба за гранична и брегова охрана на ЕС, да бъдат приложени най-напред в България. Не случайно в България тази нова служба ще бъде открита на 6 октомври.

Ако отидем към началото на разговора ни, има ли значение и, че точно с България Съединените щати сключват такова споразумение (Прилагащо споразумение към споразумението на България и САЩ за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност)?

Има значение за България фактът, че ние сме първата европейска държава, която финализира това споразумение и го подписва. Това означава, че най-напред ще започне да се прилага именно при нас. За нас това е важно, тъй като показва доверие, показва съвместимост в работата, добро сътрудничество и ни дава изключителния шанс да бъдем много добре информирани, може би по-добре информирани от останалите държави на първа линия и да докажем нашия професионализъм.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения