Със специално разрешение вкарахме 11 т храни в Москва за изложението, свършиха на втория ден, казва министърът на земеделието и храните в интервю за в. „24 часа“

Г-жо министър, с какви новини се връщате от Москва и изложението “Златна есен”?

Връщам се не само с новини, но и с много впечатления. Българският щанд, който направихме за изложението, предизвика невероятен интерес. Всъщност бяхме с 2 огромни щанда - единият в палатата, която е само на регионите в Русия, и ние. Това беше и най-посещаваното място на изложението. А другият ни щанд беше навън, където се извършваше търговия. За съжаление, нашата стока свърши още в средата на изложението.

Към какво имаше най-голям интерес от руснаците?

Към кебапчетата и сиренето.

Спомнят ли си още руските потребители българските храни?

Да. Нито един от потребителите, които посетиха нашия щанд, нямаше нужда от реклама. Това показва, че продуктите ни са познати на руския пазар.

А могат ли да се намерят в техните магазини?

Не, разбира се. Месата и сирената са ембаргови в момента.

Как руснаците ги пуснаха тогава?

Със специално разрешение закарахме само 1 камион от 11 тона за целта на изложението. Иначе на щанда ни имахме продукти, които и в момента се търгуват на руския пазар, като вино, консерви, преработени плодове и зеленчуци, за които не важи ембаргото. Плодовите сокове също предизвикаха огромен интерес И се радвам, че нашите продукти предизвикаха този изключителен интерес във време на много изострени политически отношения. Всяка държава има управляваща власт, която по някакъв начин въздейства върху начина на мислене на хората. И в един такъв момент тази подкрепа и одобрение, което получихме там за продуктите, които произвеждаме, показва едно доверие за българския производител.

Означава ли вашето посещение в Русия като министър от страна - член на ЕС, че е възможно скоро да се преразгледа въпросът за санкциите и съответно обратното ембарго?

О, не бих казала това. Би било прекомерно високо самочувствие да направя подобно заключение. Аз се радвам, че възстановихме комуникацията с руските власти, която липсваше. Само за тази година се срещам за втори път с техния земеделски министър Александър Ткачов. Първата ни среща беше в рамките на Санктпетербургския икономически форум. И е факт, че след нея се възстанови комуникацията между “Ростехнадзор” - техния орган за ветеринарен и фитосанитарен контрол, и нашата агенция за безопасност на храните. А “Ростехнадзор” на практика разрешава достъпа на храни на руския пазар. Разбира се, в никакъв случай не можем да мислим, че е възможно да има изключения за нас. Ние спазваме правилата и решенията на ЕС, но извън общото ембарго имаме и още една действаща забрана за фитосанитарните ни сертификати. И в тази посока също върви комуникация за електронна система за проследяемост на издаването на сертификати, която да се установи между двата органа. Това е проблем основно за износа на билки. Надявам се той да намери решение.

За какво се договорихте с руския министър Александър Ткачов?

Бяхме приети много радушно. Предложихме, независимо от ембаргото, да ни уточнят процедурата, по която трябва да преминат българските предприятия, които имат интерес да изнасят в Русия. И предварителното одобрение да мине, преди да падне ембаргото, за да бъдат те в готовност. Към момента има 27 наши предприятия, които са заявили интерес за експорт на руския пазар.

Колко време отнема одобрението за износ?

Понякога и 2-3 г., различно е. Разбира се, не отричам, че има и политически елемент във всичко това. Но тези административни процедури са най-бавните. За пример мога да дам Китай, с който бяхме сключили вече споразумение и мина близо година до издаване на сертификатите за сирене. Като окончателен вид въпросния сертификат го сключихме едва преди 3 седмици. И оттук насетне самите предприятия ще трябва да се листват в системата им за достъп до пазара.

В кои сектори има най-голям интерес за износ в Русия?

Във всички традиционни сектори, в които сме изнасяли. Това са сирена, плодове, зеленчуци, месни продукти. Трябва обаче да знаем, че в това време на ембарго нещата не са, както бяха преди. Първо, процедурата е различна и утежнена. Русия трябва да се увери, че системата за ветеринарен и фитосанитарен контрол на страната износител гарантира безопасността на продуктите. Този контрол на Русия вече ще става по евро-азиатско споразумение, което те имат. И законодателството им в областта на храните за тези 2 г. е променено. Но най-важното е, че Русия в тези 2 г. е инвестирала невероятно много в сектор “Земеделие”. Те са увеличили неимоверно производството си. В отделни сектори, където бяха нетни вносители, вече са задоволили напълно вътрешното си потребление и темповете им на растеж ще им позволят да се превърнат в износители. Това се отнася например за пилешкото и свинското месо, които досега традиционно внасяха от ЕС. Така че ситуацията е много различна и не бива на падането на ембаргото да се гледа като на панацея за решаване на всички проблеми по отношение на производството на храни и спада на цените в ЕС. Напротив, за бизнеса в сектора трябва да е ясно, че няма едно решение на този въпрос.

Все пак кои са нишите с потенциал за български храни на руския пазар?

Виното и консервите и сега се радват на интерес. Остава към плодовете и зеленчуците. Макар и в по-малка степен отпреди ембаргото, също и за млечните и месни продукти. Но всичко е въпрос на пазар. И както казвам аз, трябва да се научим да се продаваме.

Кога ще падне руското ембарго?

Не бих могла да кажа. За нас е най-важното да имаме нормално отношение, да не бъдем забравени. Знаете, че Русия стана експортьор №1 в света с рекорден добив на пшеница Имат ръст в отделните сектори. Но на срещата с министър Ткачов и аз отговорих: “В България е същото - ние имаме рекорд на пшеница.” Да, в единия случай говорим за 115 млн. т, а в другия - за 5,6 млн. Шегувахме се с абсолютните размери, но в България имаме ръст във всяко едно производство. И това трябва да се знае.

По време на кампанията “Подкрепяме българското” се срещнахте с много фермери. Какво ви питат?

Много се радвам, че кампанията срещна такъв интерес от производителите и най-вече от потребителите. И смятам, че всичко това като енергия, която събрахме в хода на тази кампания, трябва да облечем в нови инструменти, с които да подкрепим българското производство на храни. Между другото някои от исканията на стопаните вече се материлизираха като решения на УС на фонд “Земеделие”. За пчелно семйство увеличихме помощта, а за животновъдите има рекорден “де минимис” от 13 млн. лв. Отделно от това разпределихме и извънредната подкрепа от 5,8 млн. евро за млечния сектор от ЕС. Правилата за двете схеми са идентични. За първи път в условията за допустимост включихме изискването за запасеност с постоянно затревени площи. Защото средната е 5 дка за животинска единица, а нормата в закона беше 10 дка. И ние сложихме таван до 10 дка, за да помогнем на по-малко подкрепените, защото държавата не им е осигурила достатъчна норма. Подкрепяме пазарно най-уязвимите стопанства Прилагаме и втори критерий с таван за кравите до 200 броя, а за овцете - до 500.

Определени ли са вече ставките? По колко пари на животно ще получат фермерите?

Да. Ставката общо по “де минимис” и европейската подкрепа е 55 лв. на крава и 8 лв. на овца. В животновъдството, независимо от трудностите, отбелязваме най-големите ръстове - между 13 и 18%. И те са за всички видове, с изключение на млечните крави, които не са под селекционен контрол.

Как ще бъдат облекчени дребните стопани, за да могат да продават по-лесно продукцията си директно на потребителите?

От 2017 г. ще дадем държавна помощ за организиране на регулярни фермерски пазари. От месец провеждаме разговори и с големите търговски вериги у нас. Нашето предложение към тях е да дадат възможност на регионалните производители, които са регистрирани, да продават продукцията си във филиалите им в по-големите областни градове. До момента само две от тях откликнаха на нашите предложения, като от останалите получаваме предложения в различни посоки. А мисля, че за това не са необходими кой знае какви усилия.

Изненадващо отпуснахте допълнително 80 млн. евро за проекти на преработватели по мярка 4.2. Каква беше причината да го направите?

Не са допълнително. За 4.2 изпълняваме наредбата. И щом проект влезе в точките, за които има бюджет, такъв трябва да се осигури и за всички останали със същите точки. За мярка 4.1 пуснахме заповед за наддоговаряне под условие на освободен бюджет. Това досега не е прилагано в този вид. Но е същото както го направихме в края на старата програма, за да не загубим пари. Просто сега го местим в хода на договарянето, а не накрая. Мотивите ни са, че бюджетите са индикативни, оттам насетне се одобряват разходите. И средното сконтиране е 30%. Затова правим наддоговаряне, защото иначе минават 3 г., а бизнесът чака, въпреки че има проектна готовност Мисля, че това мениджърско решение беше най-доброто, за да използваме в максимална степен наличния ни бюджет по програмата.

От 26 октомври предстои и втори, последен прием по 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства. До края на програмния период обаче остават още 3 години. На какви средства могат да разчитат стопаните след края на 2016 г.?

Да, има 3 години. Но да оставяме бюджет, за да има за всяка година, при условие че са налице 4 пъти повече проекти, отколкото е бюджетът, е безумно и няма смисъл. Защото губиш темп, време и оттам конкурентоспособност.

Преди дни американска компания обяви голяма инвестиция за производство на патешко месо у нас. Има ли и други напреднали проекти и засилва ли се интересът от чужденци към българското земеделие?

Интерес от чужди инвеститори към българското земеделие има. И цената на земеделската земя ясно го показва. Секторът е в устойчив възходящ тренд, независимо от пазарните колебания на цените на отделни суровини. Към земеделието има голям интерес и от чуждестранни, и от български инвеститори. Даже има свръхинтерес. Наскоро един фермер се шегуваше колко много софиянци са напуснали столицата, за да станат земеделци Но трябва да е ясно, че не може да се подпомага в тези темпове, както досега. Да не говорим за новия програмен период след 2020 г. и исканията на страни бюджетът на ЕС да се намалява. В този смисъл трябва да отвикнем от мисълта, че инвестиции непременно означават европейски програми. Винаги съм казвала точно обратното - когато управяляваш даден сектор, трябва да имаш цели и план. Същото е и за бизнеса. Тази програма, ако я има - добре. Ще ти подкрепи инвестиционния план. Но инвестиция в земеделието, която е направена спекулативно, за да се вземе субсидия, е най-грешният модел.

Опозицията ви обвини, че са надути цените по програма “Училищен плод”. Ще бъдат ли намалени?

Програмите “Училищен плод” и “Училищно мляко” ще се прилагат по различна методология и пределни цени от тази година и това вече е взето като решение. Сегашната методология за цените е от началото на прилагане на мярката. Тя дава предел от цена на общ пакет от плодове и зеленчуци, с включени доставки, опаковане и т.н. Не е било съвсем прецизно и фонд “Земеделие” го промени и ще е различно от тази година. И в този смисъл тук отново станаха предизборни заигравки. Те със сигурност няма да са последни. Размахват се писма, таблици и се говори какво ли не.

Очаквате ли пак да се стигне до твърдения за спрени европари?

Честно казано, очаквам всичко до края на президентската кампания И нищо не би ме изненадало. Преди няколко месеца БСП каза, че 400 млн. били спрени от Програмата за развитие на селските райони, а ние след 3 седмици отворихме прием. Но на тях изобщо не им пречи утре пак да кажат, че е спряна програмата, нищо, че на 26 октомври отваряме 4.1. Просто понякога нещата нямат връзка с действителността, но такъв е българският манталитет. В хода на предизборна кампания всеки може да говори всичко и това няма последствия. Но е добре да запазим нормалността и да си служим с факти. Защото политическата ерозия се дължи точно на този манталитет на общуване, който на практика граничи с лъжата.