В хода на едномесечните срещи под мотото „Подкрепяме българското” се срещнахме с около 4000 земеделски производители, казва министърът на земеделието и храните в предаването „Денят започва” на БНТ

Добро утро на земеделския министър, госпожа Десислава Танева.

Добро утро.

Заваля дъжд, което е хубаво за земеделието, но предизвика големи задръствания, особено в големите градове и неприятни последици по пътищата в страната.

Да, земеделските производители имаха нужда от този дъжд.

Ще трябва да живеем по този начин – да се съобразяваме, че и той е необходим.

Времето е нормално за сезона и така следва да бъде.

Всъщност, добре ли се отрази по-сухият септемврийски сезон на добива на грозде, знаем че за гроздобера е особено важно, когато той узрее да не вали, защото започва да се напуква?

В момента приключва прибирането на реколтата и тя се очертава също да бъде по-добра от миналогодишната.

Приключи ли този маратон „Подкрепете българското“ или предвиждате тази инициатива да се превърне в нещо постоянно?

Това е концепция в управлението на настоящия мандат на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), и това са част от мерки, някои от които вече приложени, чрез промени в законодателството, други, които в момента нотификации по различни наредби, трети, които тепърва предстоят, които са част и резултат, включително от едномесечните срещи със земеделски производители, потребители в районите в страната, които направихме и следващата година смятаме да ги приложим. Всичко е част от нашата политика, нашето желание, ние да скъсим веригата за доста от производителя на храни до потребителя. Второ, да промотираме производството на български храни, предлагането на български храни по стандарти, които са БДС или браншови стандарт, така че това, което българският потребител е потребявал, което има желание да потреби, защото, разбира се, в крайна сметка потреблението, видът на това потребление се определя от волята на потребителя. Това трябва да сме наясно. В този смисъл състезанието е между самите производители на храни – да предложат продукт със стандарт, с качество, което потребителят търси. В конкретен и кратък отговор на вашия въпрос – това са поредица от мерки, някои приложени, някои чакащи одобрение, трети, които ще предложим следващата година, и които обявихме в края на тези кръгли маси, които проведохме. В хода на тези едномесечни срещи под мотото „Подкрепяме българското“ ние се срещнахме с около 4 хиляди производители, земеделски производители, производители на храни, разбира се и с потребителите, когато бяхме на самите изложения, те предизвикаха наистина много добър интерес от потребителите и тук може би е мястото да благодаря и на местните власти, които ни указаха пълна подкрепа в районите, в които бяхме, в градовете, областни центрове, и между другото част от мерки, които МЗХ ще приложи следващата година като подкрепа за такива фермерски пазари, да станат постоянни, са по предложение на местните власти. Надявам се, че инструментът ще бъде ефективен и ще можем да удовлетворим искането и на потребителя за покупка, директно и пряко от фермера, както и на фермерите, които са и по-малки регионални и местни производители.

Сега от черешовото време до днес, имам предвид тази година например непрекъснато говорим за един проблем – и земеделските производители, и животновъдите се оплакват от ниските изкупни цени, от това, че прекупвачите ги притискат да продават все по-евтино и по-евтино продукцията си, а крайните потребите – от високи цени. Бяхме свидетели на това как в Кюстендил твърдят, че черешите се изкупват за стотинки, те струваха на пазара близо 2 лева. Как можем да постигнем баланса?

Първо, трябва да започна от това, че този тип обществени отношения, по производство, предлаган търговия, не само с храни, с всички стоки, функционира напълно на пазарен принцип. Проблемът, това трябва да е ясно, защото това са основни принципи на функционирането на нашето общество, по начин, по който ние сме го избрали през 1989 година.

Не би било нормално вие да кажете черешите ще струват 1 лев и толкова.

И няма как да го кажем. Волята на нашето общество е била ние да функционираме на други принципи, не на планова икономика, в която държавата определя цените. Оттук насетне обаче възникват, разбира се, определени проблеми, които частично имат решение, чрез определени инструменти, но това пак зависи и от волята, и предприемачеството на самите производители. Тази тема е болезнена, не само за българския земеделски производител, тази тема е болезнена във всички страни, функциониращи на подобни принципи, най-вече за страните от Нова Европа. Тази тема е повдигната и на ниво Европейска комисия (ЕК), във формата на Съвета на министрите на земеделието, изведена като приоритет на словашкото председателство, което започна и повечето страни-членки на Европейския съюз (ЕС) се обявиха за създаването на нова регулация, по отношението на разпределението на дохода на крайния продукт, тоест доходът, който плаща потребителя, по веригата от производителя до крайната доставка, в посока производителят на съответната храна да получава по-висока стойност от този краен доход. Лично аз не съм голям оптимистка, че това би могло да стане по този свободен начин на функциониране на икономиката, пазарен, какъвто и би следвало да бъде, с регулация, каквато наистина имат от страните в ЕС и искат да се вземе на европейско ниво, защото ако тя е само на национално ниво, не би могла да функционира, поради свободното движение на стоки и капитали, които имаме между нашите страни-членки.

Но статистиката какво показва, по отношение на анализа на този проблем в 28-те страни-членки на ЕС – този проблем е най-малък там или влияе в много ниска степен върху доходите на производителите на храни и земеделските производители, разбира се като част от тях, където има висока степен на организация на земеделските производители. В стари страни-членки, в северните страни особено, колегите показаха данни за една степен на организираност, примерно в порядъка на 80% от производителите на един вид храна, съкооперирани от дълги години назад, инвестирали са във възможността сами да правят първичната преработка на храните, които произвеждат в продукт за крайния потребител, той вече изисква опаковка, просто зависи всичко от самия продукт. Възможността да са преки доставчици на големи оператори, на оператори с големи обеми на храни, което позволява тези сдружения да получават пряко голямата част или основната част от крайната цена. В този смисъл при нас решението е същото безспорно ние не можем да наваксаме за кратко време историята, която са преминали други страни, работещи отдавна на такива принципи, но трябва това да ни е стремежът. В тази посока мога да дам цифри. Примерно, ние стартирахме управлението на този мандат със 7 признати организации на производители, в момента са 38. Наистина нашите производители узряват за това, че трябва да се сдружават, но това е първата стъпка. От там насетне регистрираните вече сдружения на производители, ние от 0,3% степен на организираност, в някои сектори вече минаваме 5%. Само за сравнение казах, че в стари страни, северните страни са около 80 в определени сектори, тоест имаме много път да извървим. Но тези сдружения на производители, разбира се ние следим този процес, но ние можем да предоставим инструменти, с които да подкрепим това развитие, трябва да се развият като истински организации на производители, включително с инвестиции в съответната база, която ще позволи надграждането на първичния земеделски продукт, за да стигне до потребителя в готов вид за потребление и за консумация или за покупка.

Вторият инструмент, по отношение на политиките за скъсяване на веригите доставки, това са наистина и изграждането на фермерски пазари, особено в по-големите областни градове, там интересът е голям.

Тук фермерски пазари ли да ги наричаме или регионални борси, според Вас какъв е по-добрият вариант и например създаването на регионални борси, до които производителите да имат пряк достъп могат ли да бъдат част от решението на този проблем?

Не, пак казвам, този проблем има няколко решения, няма едно решение.

Аз затова казвам част.

Да, и сега има борси. Въпросът и проблемът, който стои пред функционирането на борсите, първо те имат функция за търговия на едро, второ, там продават оператори, които не са земеделски производители или произвеждат много малка част от търгуемият обем собствено производство, другото е търговия, и най-големият проблем, безспорно е борбата със сивия сектор в тези борси. Ние трябва да постигнем начин на предлагане на продукцията, само от фермерите, от производителите в обемите, в които те продават. Тези фермерски пазари са и вид атракция в старите градове на Европа, развитите градове на Европа, така че те имат и няколко функции, включително и да представят регионалните производства. Борсите функционират, трябва да признаем, че има необходимост от регулация, по отношение точно на това ясно обозначение коя стока, която се предлага наистина е произведена от земеделския производител и коя е търгуема на практика стока произведена от трети лица. Те служат, пак повтарям, в по-голямата си част за търговия на едро. Мога да допълня, по отношение на инструментите за подкрепа на фермерите и производителите на храни директно до пазара са и мерки, които в следващата година, по Програмата за развитие на селските райони предвиждаме да отговорим, които ще послужат отново да подкрепят административно създадените вече организации на производители, а разбира се отделна мярка има и за изграждане на такива пазари. Извън това, както споменах и в началото, по предложение на местните власти, следващата година МЗХ ще приложи инструмент за държавна подкрепа за създаването на такива фермерски пазари. Много е важно, отново България, да не изкривим практиките, които са се утвърдили в стари и развити пазарни икономики. Тези пазари трябва да са на фермерите, те трябва да предлагат наистина продукция, която отговаря на всички стандарти, разбира се контролирани от БАБХ лица, и която е пряко от фермера, това е основното. Основен принос да постигнем това в тези ни дейности, биха имали и могат да имат и трябва да имат регистрираните и признати организации на производители, иначе, отново пак казвам, бихме изкривили една идея, както можем да кажем и за други практики, които са се получавали.

Тук проблемът е, разбира се и реакцията на големите вериги. Все по-често например в големите вериги отиваме и си купуваме чесън от Китай, все едно в България чесън не може да се произвежда, домати с някакъв произход, който също не е български, ябълки, картофи дори от Полша, как може да се регулира този процес, така че, да речем, българският чесън да се върне на българския пазар, знаем ли къде отива българският чесън?

Огромна тема и огромна болка на българския земеделски производител и производителят на храни в България за търговските вериги, това е факт неоспорим. Това беше и основна тема на всичките ни разговори по тези 28 срещи с производители на храни, които проведохме в областните центрове. Да, аз не отбелязах веригите те наистина са отделна тема в тези обществени отношения, тъй като към момента през тях минава основният оборот с търговия на храни в България и за всеки производител на практика, това е най-добрият потенциален пазар. Проблемите, по отношение на дейността и начинът на дейността на търговските вериги, българските производители на храни в тези 28 срещи ни ги обобщиха в два аспекта. Първият е искането, оценката на производителите, които вече продават в търговските вериги. Вторият аспект е на производителите и той касае много повече производители, които изобщо няма как да стигнат до тези вериги, поради невъзможността да осигурят изискваните обеми с еднакво и постоянно качество за зареждане на всички търговски обекти от съответната верига, това са двете теми. Може би да кажа, че темата, която в момента е вдигната на ниво ЕК за искана от повечето страни регулация на тези търговия, основният проблем в тази тема отново са веригите. Какво ще реши комисията и словашкото председателство дали ще излезе с единно заключение, дали ще има регулация, имайки предвид нов регламент, предполагам, е отделна тема, но казвам, че това е проблем и в другите страни и тази тема на европейско ниво е повдигната. Какво можем да направим у нас – тук преди време имаше един опит със законодателно изменение, което не беше успешно. Аз съм инициирала комуникация с веригите, от близо месец вече, като разбира се съм представила нашите виждания как всяка от страните какви постъпки да направи, така че да удовлетвори исканията и на производители на храни, но най-вече и желанията на потребителите, защото във всеки от тези областните центрове, когато минавахме по тези изложения и фермерски пазари, всички потребителите, с които сме говорили, искаха това да стане регулярно и да имат достъп за покупка на местна фермерска храна. Две от веригите са ни върнали определени предложения. Моето желание е взаимно да стигнем до един работещ механизъм, защото, пак казвам, във всички тези отношения няма как да нарушаваме пазарния принцип на функциониране на тези обществени отношения, защото ако ги нарушим, това не би могло да се прилага в дългосрочен план и не би имало очаквания ефект. Надявам се на по-силно желание да решим този проблем заедно, и да постигнем споразумение, по отношение на начините. Ние сме предложили няколко варианта, безспорно те са хората, които оперират на пазара, лицата, които оперират на пазара и функционират на определени техни правила, но друг аспект на тези правила е, че някои от българските производители на храни се оплакаха, че продават във вериги, в една и съща верига и в България, и на румънския пазар, имам конкретни производители, които казват: условията в същата верига в Румъния са по-добри. Тоест ние трябва да постигнем едно наистина изравняване на условията, пак казвам, общият пазар е общ, имаме свободно движение на стоки и капитали и всяка разлика повлиява върху конкурентоспособността.

Така че, ако приключим тази тема, аз бих предпочела и си давам още малко време ние да достигнем до решение за това как да улесним достъпа на производителите на храни в тези търговски оператори, отговаряйки на потребителското търсене. Ние не търсим нещо, което е извън пазара, ние търсим как да отговорим и на потребителското търсене. Ако ние не намерим такива решения, които да са приемливи за двете страни, в интерес на истината, както и в Съвета на министрите повечето колеги се изказаха, вероятно ще се предложи определена регулация.

Единият от проблемите с веригите, например, да речем преработватели, хора, които произвеждат колбаси са ми се оплаквали, че искат да влязат в една верига, то веригата им поставят условия с какъв допълнителен пълнеж да слагат на колбасите, за да смъкнат цената, производителите не са съгласни, в същото време пък потребител се оплаква, че си купува мляна кайма от голяма верига, мляна в самата верига, която кайма отделя огромни количества вода като си прави пържени кюфтета, как можем да дисциплинираме тези вериги, трябва ли либералното законодателство да го превърнем в строго рестриктивно, за да се постигне една нормална дисциплина и да не се злоупотребява по този начин – да ти продават оводнена кайма например или колбаси с някакви пълнители?

Всичко, което се продава трябва първо и единствено да отговаря на изискванията за безопасност и качество, съгласно българското законодателство, това е ясно.

Но не може да сложите във всеки магазин инспектор от БАБХ, който да взима проби.

Да, със сигурност. Законодателството, ако е либерално безспорно то може да се измени, законодателството обаче позволява…

Философия е това, философията е важна – трябва ли в България всичко, за да е коректно да го постигаме чрез притискане, чрез промени в законодателството, вместо по някакъв начин да накараме тези търговци да бъдат коректни, както спрямо производители, така и спрямо потребителите.

Водещи трябва да са потребителите и трябва всички оператори по веригата да направят така, че отговорят на потребителското търсене. В България, както и във всяка страна-членка един и същ вид продукт, примерно кайма може да се произвежда по различни рецепти, които, разбира се, по технология се одобряват, и които са безопасни, но няма изискване и не бихме могли да го направим, тя да е само БДС, защото, пак казвам, на принципа на свободно движение на стоки и капитали, това, което е по-евтино, което е със заместители ще дойде от съседната страна и във веригата пак ще се предлага, не само във веригата, в който и да е търговски обект, но важното е да се знае, важното е потребителят да е информиран.

Обаче там пише 50% свинско, 50% телешко и нищо повече.

А трябва всичко да пише. Тоест специално това, което казвате е нарушение на веригата, която е предлагала без необходимото етикетиране съответен продукт. Важното е потребителят да бъде информиран за това, което купува и той да направи своя избор какво да купи – дали ще купи по-скъпия стандарт, по-скъпия продукт, който обикновено нямат заместители, които поевтиняват себестойността, а оттам и крайната цена, а ще си купи продукт, който примерно за сиренето е БДС.

Стартирате и програмата за инвестиции в земеделските стопанства, кой по какъв начин ще може да се възползва от нея?

Може би имате в предвид отварянето на втория прием на Мярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства, заповедта бе издадена, мисля миналата седмица в началото, от 25 октомври до 7 декември ще тече приемат на заявления по Мярка 4.1, от тази мярка могат да се възползват земеделските производители за инвестиции в материални активи, като разликата между този прием и първият е, че този път ще бъдат допустими инвестициите в хидромилиоративна инфраструктура за частните стопанства, макар и под условия, този вид инвестиция да бъде допустима наистина струваше няколко месеца комуникация с ЕК, докато ни я одобри в този вид, тъй като все още нашата държава трябва да приеме определена нормативна база в сектора „Води“, за да станат те безусловни, което се очаква да стане януари следващата година. Интересът към тази мярка и към програмата е огромен. По първият прием на практика 4 пъти повече заявления имаше, отколкото беше бюджетът на първия прием. Ние направихме анализ, променихме критериите, очакваме също голям интерес, но се надявам, че с промените, които направихме, а именно по-малък максимален таван на проекта от 1,5 милиона евро на първия прием, сега 1 милиона евро, по-малък общ интензитет от до 70% при първия прием, сега 60%, ние да удовлетворим по-голяма част от заявленията за подпомагане, които ще получим. Приемът е отворен с целия остатъчен бюджет 237 милиона евро, с целия остатъчен бюджет до края на програмата, за да удовлетворим проектната готовност на българския земеделски производител в максимална степен. Извън това с цел по-добро управление във времето, с цел бизнесът да не губи време ние направихме и над договаряне на първия прием подусловие на освободен бюджет. Както много пъти сме комуникирали и в това студио, този път договорите за подкрепа на инвестициите с ДФ „Земеделие“ са направени така, че в хода на изпълнението на тези проекти да се преценя по-навреме той дали ще бъде изпълнен, или тези договори ще се канселират и ще се освобождава бюджет. Интересът е огромен, проектната готовност на българския земеделски производител също, така че наша отговорност е бюджетът, с който разполагаме да го управляваме по-добре, по-ефективно и по-бързо за времето си, защото всяка инвестиция подобрява конкурентоспособността на българския земеделски производител, което не следва да забавяме.

Бяхте в Москва, върнахте се в събота.

Да, за заключителната среща в София.

Как ще се повиши износа на земеделска продукция към Русия, какъв е интересът на руските ви партньори в това отношение?

Мога да кажа, че независимо от събитията, които се случиха последните две години, българската храна и българският хранителен продукт е познат на руския пазар и няма нужда вероятно от такова маркетиране, както на нови пазари в трети страни, към които безспорно производителите имат интерес и трябва да имат интерес. Посещението беше по повод тяхното най-голямо есенно изложение „Златна есен“, то се провежда ежегодно, то се провежда от 2000 година, България участваше за трети път, със собствен щанд, където бяха изложени продукти, които и в момента се изнасят на руския пазар, и които не са ембаргови. Разбира се, със специално със специално разрешение. Благодаря, разбира се, на МВнР, ние представихме на щанда и местни, и млечни продукти, които безспорно също се радваха на интерес. Разбира се тези отношения и нашите отношение с руската страна винаги трябва да знаем, че изпълненията, които ЕС, ние сме страна-членка в момента съществуват, но трябва при всички случаи да поддържаме добра комуникация, добри отношения, независимо от решения, които действат в момента, така че възможностите, които биха имали и имат производители в момента да бъдат подкрепяни и да им бъдат осигурявани за продължаване на търговски отношения. Там извън общото ембарго България има още една изрична забрана за търговия с фитосанитарни сертификати, издадени от БАБХ, по повод един случай, който по-скоро има криминален характер за сертификати, които бяха на практика фалшиви, случаят е предаден на прокуратурата и безспорно водим комуникация с руската страна, изпълнявайки и техните условия за електронен обем на данни за тези сертификати, тази забрана частична, че следва да отпадне. Безспорно Русия също представи на това изложение и нейните резултати за тези две години, нейната държавна програма за подкрепа на сектор „Земеделие“, изложението беше открито от министър-председателя Медведев и бе обявена държавата програма. На практика всички свободни ресурси там са насочени към специална държавна програма за подкрепа на земеделието, като в някои от секторите като „Пилешко месо“ и „Свинско месо“ страната вече се самозадоволява. В този смисъл в близките години, ако този темп продължи, тя ще излезе на пазара като нетен експортьор и разбира се отчитат рекордна реколта на пшеница, станаха нетен експортьор. Искам да кажа, че на мен като български министър на земеделието се гордея с българското земеделско производство и растежът, който има в последните години, защото колегата, който казва, ето тази година ние постигнахме рекорд в пшеницата, аз отговарям със същото, да, България също има рекорд на добива на пшеница, като българските земеделски производители, като интензивност на начина на отглеждане на културите, така бих могла да кажа, че са и по-напред в технологиите.

Надяваме се по-добрата реколта не само на пшеница, а на всички видове плодове и зеленчуци, както и ръстът в земеделието да се отрази на благоприятни цени за крайния потребител, както и да се отрази благоприятно на приходите на земеделските производители, а да не пълни джобовете на…

Със сигурност биха имали желание за по-високи цени, но пазарът ги определя.

Да не пълни джобовете на прекупвачите.

Да, това е най-важното, или общо-взето да намерим форма, под която земеделските производители сами ще си организират надграждането на първичното производство да го правят сами, за да имат директен достъп.

Да се надяваме, че ще го постигнем.

Надявам се, че и с инструментариумът за подкрепа това ще стане по-бързо и ще наваксаме времето, в което сме почнали по-късно да се развиваме по този начин, с този начин на функциониране на обществените отношение. Аз бих допълнила, надявам се, разбира се и този ръст във всички производства, които имаме тази година да е устойчив и да продължи следващата година за трета подредба година. Пактът „Подпомагане“ , европейски, близо 800 милиона евро годишно, плюс от националния бюджет средно годишно 300 милиона лева даваме за подкрепа, той е относително един и същ вече до 2020 година. Няма как той да има ръст, но се надява, че с начина, по който той бе разпределен, този ръст и на плодове, и на зеленчуци и на животновъдство, независимо, че това беше най-кризисната година, може би защото беше втора поредна година, ще продължи и следващата година.

Да се молим само времето да е благоприятно, да няма наводнения или големи засушавания, които да пречат на земеделските производители. Благодаря Ви.