Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: На този етап смятаме, че е добре Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов да не са в енергийния сектор
20 Октомври 2016

Министърът на енергетиката в предаването „Още от деня“ по БНТ

 

Теменужка Петкова – министър на енергетиката, добър вечер, добре дошла.

 

Добър вечер. Благодаря.

 

Започнахме анонс с темата за справедливостта, затова така ще обърна и първия си въпрос към вас – справедливо ли е отстраняването на тримата министри от БСП от ръководствата на енергийни компании?

 

Аз определено смятам, че смяната на тези трима колеги е много навременна. Причината за това е следната. Както знаете, в началото на нашия мандат, когато ние поехме сектор „Енергетика“ през ноември 2014 г., секторът беше в едно изключително тежко финансово състояние. Беше налице един тежък финансов дисбаланс в системата, много сериозна междуфирмена задлъжнялост, много проблеми в целия сектор. Тези трима колеги – господин Овчаров, господин Петър Димитров и господин Гагаузов бяха назначени от предишното правителство на господин Орешарски съответно на тези постове. Тогава ние преценихме, че с оглед ситуацията в енергийния сектор е по-добре да няма такива резки сътресения в системата. Искахме да има определен консенсус по отношение на важните теми в енергетиката. Искахме да се използва потенциала на всеки един, който е работил и който има претенциите, че има определени компетентности в този сектор.

 

Това е обяснимо. Въпросът е обаче, че се случва сега в разгара на предизборната кампания и някои го свързват като част от нея?

 

Не бива да се прави такава връзка. Няма абсолютно никаква връзка, няма никаква логика с предизборната кампания и действията, които се случват в енергийни сектор. Аз мисля, че тези смени са напълно обосновани от фактите, които в последните няколко дни изнесе прокуратурата във връзка с всички действия, с всички факти и всички обстоятелства по отношение на проекта АЕЦ „Белене“.

 

Аз чух обвинението към Петър Димитров, което му беше повдигнато. То е за неупражнен контрол от шефове на НЕК и неизгодна продажба на реактори, нали така? Загуби за 77 милиона, правилно ли го казвам?

 

Да, това е информацията, която прокуратурата официално оповести.

 

Според Румен Овчаров не става въпрос за загуба, а за разходи по опаковката на този реактор и неговото транспортиране обратно. Ще издържат ли сега тези обвинения, според вас, това което е повдигнато при аргументите, които чуваме вече?

 

На мен ми е трудно да говоря от името на прокуратурата. Знаете че оттук нататък започва един процес, който е изцяло в компетентността на органите на прокуратурата. Но аз със сигурност мога да кажа това, което преди няколко години Агенцията за държавна финансова инспекция, чиито директор бях аз в този период от време, установи при извършените 8 проверки във връзка с проекта АЕЦ „Белене“. Тези проверки бяха извършени в периода от 2009 г. до 2013 г. И всички тези доклади, които ние тогава съставихме, всички нарушения, които установихме, те са ясно аргументирани, доказани и съответно са изпратени на органите на прокуратурата по компетентност. Аз мога да говоря за това, което тогава е установено и доказано по безспорен начин.

 

Добре. Да кажем за останалите двама с каква информация разполагате към момента?

 

И господин Овчаров, и господин Петър Димитров са били министри в периода между 2005 г. и 2008 г. – тогава, когато са се случвали всички тези действия по отношение на проекта АЕЦ „Белене“ – както вземането на решението за стартирането на този проект, така и в последствие провеждането на обществената поръчка през 2006 г. във връзка с избор на изпълнител за изграждането на проекта „Белене“, всички проблеми, свързани с липсата на договор за инженеринг, доставка и строителство за изграждането на атомната електроцентрала, както и поръчаните междувременно през 2008 г. реактори, поръчаното оборудване с дълъг цикъл на производство, което сега всички ние ще трябва да платим. Поръчано оборудване без изобщо да е имало яснота какви ще бъдат финансовите параметри на проекта, каква ще бъде крайната му цена. Така че всеки един от тези двама колеги, има своето място и своята роля в този процес. Така че ние смятаме, че на този етап е добре те да не са в енергийния сектор.

 

Знаете ли какво си мисля като Ви слушам, понеже чуваме, естествено, и другата страна, която отговаря на това, което казвате Вие. И така продължава дълго време и в годините продължава дълго този спор – кой какво е поръчал, за какво е отговорен, че сега примерно вие като министър един ден трябва да решавате, трябва да продавате, между другото, подобно на това, което вече се случвало в този проект. Не се ли страхувате, че един ден можете да се окажете отговорна пред едно друго правителство за това, което правите сега? Изобщо как се развива тази сага в годините? Добре ли е?

 

Страх е силно казано. Аз смятам, че когато човек поема подобен ангажимент да бъде министър, било на енергетиката, било на която и да е друга област, той трябва да поема и ясната отговорност за това, което прави. Аз смятам, че това което ние в момента правим и усилията, които полагаме, за да минимизираме всички щети във връзка с действията на нашите предшественици, няма как един ден да бъде укоримо по отношение на нашите действия, тъй като това, което е имало да се случи като проблем, то се е случило във времето. Какъв по-голям проблем би могъл да възникне от това да си поръчаш нещо без да знаеш колко ще струва, без да знаеш как то ще бъде изградено, при какви условия, каква ще бъде финалната цена, какво ще се случи с енергията, която тези два реактора ще произвеждат, на каква цена ще бъде продадена тя?

 

Вероятно обаче можеш да го стопираш по-рязко и по-рано? Не знам, питам. Защото ето сега например излиза информация, че по времето на един бивш енергиен министър от първия кабинет „Борисов“ са подписани 9 допълнителни споразумения, дали е така ще кажете вие, по проекта „Белене“ и са платени вноска от 380 милиона лева?

 

Вижте сега, всичките допълнения, които са предизвикали проблем по отношение на този проект, са подписани по времето, през което господин Велков и господин Папазян са били съответно изпълнителни директори на Националната електрическа компания и министър на енергетиката по това време е бил господин Петър Димитров. Преди това е бил господин Овчаров. Всичките тези допълнения, те са шест на брой, които са подписани от тези двама бивши изпълнителни директори, са свързани именно с поемането на ангажименти поръчването на оборудването с дълъг цикъл на производство, което е на стойност 673 милиона евро, те са поръчали това оборудване. Отсрещната страна е казала колко струва. На всичкото отгоре тези две лица са платили и аванс в размер на 84 милиона евро, така че този процес да стане необратим. Впоследствие са подписвани допълнения към това споразумение от 29 ноември 2006 г., което споразумение има характер на документ, който урежда бъдещите отношения на двете страни с цел те да подпишат някога договор за инженеринг, доставка и строителство на тази атомна електроцентрала. Тези допълнения, които са подписвани впоследствие в основната си част касаят удължаването на срока именно на това допълнение с оглед на приетите преди това ангажименти някой да си поръча оборудване и не само да го поръча, но и да плати аванс за него, така че процесът да стане необратим. Ето защо аз смятам, че тези колеги, които се опитват да прехвърлят някаква отговорност или вина на министри след това или сега да се опитват да ни заплашват, че едва ли не ние утре ще бъдем отговорни за това, което правим днес, аз искам да ги успокоя – нито аз се притеснявам за това, което върша, нито всички мои колеги, затова защото това, което правим е да минимизираме щетите, които нанесоха някои преди нас.

 

Толкова много се говори по тази тема и толкова много различни версии има затова какво точно се е случило, че можем ли точно, ясно и конкретно да назовем първият – този, който е поръчал реакторите как се казва?

 

Това са двамата изпълнителни директори на НЕК по това време – господин Любомир Велков и Мадрик Папазян. Това се случва на 5 ноември 2008 г. Допълнението е Допълнение №5, с което е поръчано оборудването с дълъг цикъл на производство.

 

Сега, смята се че те не могат да вземат самостоятелно такова решение, нали все пак?

 

Да. Това е и един от проблемите всъщност по отношение на тяхната дейност. Това са решения, които както виждаме всички ние, ангажират не само НЕК, те на практика ангажират цялата държава с тези свои действия. Очевидно тези две лица нямат такива правомощия и такива компетентности сами да вземат подобни решения. Но документите показват, че тези две лица при взимането на това решение за подписване на Допълнение № 5 не са искали нито разрешение на Съвета на директорите, нито съответно разрешение на принципала. А за всички е ясно, че тези двама изпълнителни директори няма как сами да проявят тази инициатива, сами да вземат това решение и да поръчат това оборудване и да ангажират всички нас, с това което всъщност те са направили.

 

Това обаче нас по никакъв начин не ни развързва ръцете чисто по договорите да се работи, не?

 

Абсолютно, да. Абсолютно. Арбитражното решение на Международния търговски арбитраж е категорично. Исковете, които „Атомстройекспорт“ е предявило във връзка с проекта „Белене“, са 7 на брой. От тези 7 иска, три от тези искове Арбитражът признава и тези искове са свързани единствено и само с това Допълнение №5, с което е поръчано оборудването през 2008 г. Останалите искове, които са свързани с претенция за пропусната полза по отношение на проекта, за работи извършени извън предмета на договора, за ескалация на цената, са отхвърлени от Арбитража като неоснователни. Т.е. арбитражът казва следното: Всички тези претенции, които са свързани с това, че проектът е спрян, са отхвърлени като неоснователни. И всички тези претенции, които са свързани с поръчаното оборудването с дълъг цикъл на производство, са уважени, затова защото с Допълнение №5 това оборудване действително е поръчано и не само е поръчано, а е и платен аванс за него.

 

И сега ние започваме да плащаме на вноски, нали затова се договорихме в Москва?

 

В момента водим преговори с „Атомстройекспорт“, с „Росатом“ по отношение на намирането на споразумение във връзка с това как ще платим, на колко вноски, в какъв период от време. Знаете, че беше приет специален законопроект във връзка с плащането по отношение на Арбитражното решение. Този закон беше приет от българския парламент. И оттук нататък предстои ние да го изпълним. За тази цел трябва да имаме подписано споразумение между НЕК и АСЕ, на базата на това споразумение ние вече ще извършим и съответните транзакции през бюджета на Министерство на енергетиката от централния бюджет.

 

Сега, тук вече, след като се уточнят тези параметри на плащанията, на вноските и на всичко останало, което колко време горе-долу отнема? Не е ясно?

 

Ще видим. Искаме до края на годината да сме приключили този процес.

 

И започват всякакви видове предположения и желания как точно да протече нататък цялата работа. Реформаторите например казват руснаците да си го купят след това, ако обичат, този реактор. А други казват – не, да си строим „Белене“, нали, има и такава теза. Някакъв инвеститор да се търси. Други купувачи да се намерят. На вас кое ви се вижда най-вероятно да се случи?

 

Трудно ми е на този етап да изразя с голяма степен на увереност кой е най-вероятният вариант.

 

Възможно ли е Русия да поиска да си го купи обратно?

 

Няма вариант, който ние да отхвърлим категорично, тъй като за да отхвърлим даден вариант трябва да имаме неоспорими доказателства, че той наистина няма как да се случи или ако той се случи, ще бъде изключително неизгоден за българската страна. Това, което българските граждани трябва да знаят, е че по отношение на проекта АЕЦ „Белене“ до този момент са извършени разходи в размер на 1 милиард и 400 милиона лева. Все пак тук става въпрос за една много крупна сума, която на практика ние трябва да отпишем, ако се върви в посока да търсим купувач на това оборудване сега и веднага. Това, което ще платим сега, до края на годината, е приблизително в размер на 1 милиард и 200 милиона лева, което означава че сумата, която е на разходите, които са извършени за този проект и сумата, която отразява тези разходи е много сериозна.

 

Т. е. ние през една продажба не можем и да сънуваме, че ще се доближим до..?

 

Не бихме могли да минимизираме щетите, които биха могли да бъдат нанесени по този начин. Това означава…

 

Не е ли по-добре тогава да строим, както се казва?

 

Тук също трябва да се дадат отговори на много въпроси. За да се стигне до такова решение, моето лично виждане и нашата визия като правителство е, че трябва да се направи един много обстоен анализ на всички факти, на всички обстоятелства. Трябва да се направи един много сериозен финансов модел за един такъв проект и трябва да се анализират различните варианти – ако този проект бъде реализиран, какво ще коства това, какво ще струва това. И българските граждани трябва да знаят, че ако се построи такава атомна електроцентрала и тя се построи с ресурс на държавата, то това означава, че тази цена трябва да я платим всички ние през цената на електрическата енергия – и бизнесът, и битовите потребители. Това, което ние бихме желали да обсъдим като вариант и да подходим към един такъв опит за реализиране на проекта, е единствено възможността този проект да бъде реализиран като частен проект, ако разбира се има инвеститорски интерес. Но тъй като се говори, че този проект е много добър, това означава, че се очаква да има и много инвеститори. Ако има такива инвеститори, ние се надяваме те да предложат добри варианти и ние да изберем най-добрият от тях.

 

Аз лично не съм разбрала нещо. Защо руската страна трябва да даде съгласието си за инвеститора? Защото дотогава реакторът е залог за връщането на парите, които трябва да връщаме? Защото е тема сигурност как ще бъде изграден? Просто това не съм разбрала?

 

Руската страна няма ангажимент да дава съгласие за инвеститора. Руската страна към този момент е собственик на оборудването, тъй като НЕК не е платила, това което е произведено до този момент. До този момент имаме информация, че е произведен единият реактор на 100% и другият реактор почти на 90%. Първият реактор е видян, инспектиран е. По отношение на втория реактор предстои това да бъде извършено. Така че руската страна няма претенции по отношение на инвеститора. Руската страна е собственик на оборудването и в момента, в който НЕК плати това, за което е осъдена от Международния арбитраж във връзка с Допълнение № 5, то тогава НЕК ще придобие това оборудване.

 

Понеже разбрах, че 77 милиона е струвало преносът на предишните реактори, сега с тази цена като я платим, ще платим ли допълнително, за да дойдат? И после, ако я продадем, ще платим ли допълнително, за да я транспортираме там, където е продадена?

 

Ами това е един много логичен въпрос. Това, за което ние искаме да преговаряме и преговаряме с нашите партньори от "Атомстройекспорт" и от „Росатом“, е възможността това оборудване да остане на територията на Русия, докато ние намерим решение на това какво ще правим с това оборудване.

 

То ние нямаме и къде, нали така, къде ще стоят тези неща?

 

Това оборудване в момента, в който дойде в България, то на практика ще бъде третирано като оборудване, което е, така да се каже, втора ръка. Докато това оборудване, докато стои в заводите производители, то ще бъде наистина там, където ще се съхранява по най-добрия начин, при всички стандарти за качество на това оборудване и вероятността то да бъде съхранено напълно, е много по-голяма, ако това оборудване бъде в България. Само отварям една скоба и казвам, че и в момента на площадката на АЕЦ "Белене" стои една част за старото оборудване за първия проект, който е в размер на 62 милиона лева. Така че ние не искаме да последваме този лош опит отпреди петнайсетина години, който всъщност ни показва, че това не е правилният подход. Правилният подход е ние да се споразумеем това оборудване да стои там до момента, до който ние решим каква ще бъде неговата съдба.

 

Останаха ни няколко минути за други теми, като например картелите за горива. Това, за което се говори тук в последните дни, което обяви КЗК, алармира по-точно. Смятате ли, че ще се докаже наличието на такъв картел?

 

Трудно ми е да прогнозирам какво ще бъде крайното решение във връзка с разследването на Комисията за защита на конкуренцията. Това е тема, която е изцяло в рамките на компетентността на КЗК, аз съм сигурна, че колегите от КЗК ще направят едно наистина задълбочено разследване, искам само да подчертая, че това е един сложен процес. Тук е налице необходимост от събиране на много и категорични доказателства, за да се докаже по безспорен начин наличието на картел. Така че аз съм сигурна, че те с техните компетентности, с техните възможности за събиране на доказателства ще направят всичко възможно, така че да работим всички в интерес на българските потребители.

 

В две минути трябва да поберем рудник „Бабино“ в мини „Бобов дол“ и да попитам можете ли да направите проверки и да поискате прекратяване на тази концесия, изобщо каква е визията ви по тази тема сега?

 

Прекратяването на концесията е ясно определено в договора за концесия. Тук по-интересното и по-проблематично за мен е следното. То е свързано с подписването на договора за концесия и с влизането в сила на договора за концесия. Тъй като това, което ние направихме веднага след като възникна този проблем, беше да се върнем назад във времето и да видим какво се съдържа в архивите на Министерството на енергетиката, тъй като…

 

Румен Овчаров твърди, че това е договор за наем, не е ли така?

 

Това е още един проблем. Той вероятно г-н Овчаров е забравил някои факти и това, което се съдържа в досието на тази концесия, показва, че през 2005 г. е взето решение от Министерски съвет за даването на концесия на рудник „Бабино“ на мини „Бобов дол“, което към този момент е 100% частно дружество. Условието, за да влезе тази концесия в сила, е дружеството да бъде приватизирано или по друг начин чрез друга сделка да бъдат прехвърлени пак тези акции на друг субект. Това, което се е случило през 2007 г., с едно допълнение към договора за концесия, без да са настъпили тези обстоятелства, които са условия за влизане в сила на този договор, концесията е прехвърлена от мина „Бобов дол“ на „Ораново“. А договорът, за който г-н Овчаров говори, това е един договор от 2006 г., това е един договор от 2006 г., който договор е също толкова проблемен, колкото и прехвърлянето на самата концесия. Защото няма как с договор за наем да се прехвърли дейността по добив на въглища. Могат да се отдадат под наем машини, съоръжения, сграден фонд, но няма как с договор за наем да прехвърлиш правата на друга компания, която не е концесионер, тя да извършва добива на подземните богатства. Така че това е още един проблем, който, разбира се, трябва да бъде разгледан от компетентните органи.

 

Много въпроси към Вас останаха, благодаря Ви много за това гостуване. Ще продължим в някой от следващите дни.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения