Новата ВиК мрежа е с дължината на 6 магистрали, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

Г-жо Василева, към края на годината сме и в средата на мандата. Каква е равносметката?

След няколко дни ще станат 2 г. от съставянето на правителството на премиера Борисов. Прегледът на направеното дотук показва, че усилията носят резултати. Безспорно има още какво да се направи, но вървим към реализиране на приоритетите и целите, които сме си поставили. Основното, което постигнахме, беше успешното приключване на първия програмен период на ОП “Околна среда”. Чрез инвестициите, които реализирахме, има изпълнени проекти за 51 пречиствателни станции, положени бяха и повече от 2550 км ВиК мрежи. Или това е с дължината на повече от 6 подземни магистрали. Бяха изградени и съоръжения за преработка на отпадъците, или 18 регионални системи, които обслужват 71 общини.

С реализирането на тези проекти сме инвестирали в здравето на повече от 4 млн. българи. Близо толкова се ползват от изградените съоръжения за третиране на отпадъците, а почти 1 млн. са тези, които се обслужват от новата ВиК мрежа и пречиствателни станции за отпадъчни води. Като цяло бяха изпълнени 198 проекта, а стойността им е близо 3,4 млрд. лв. Успяхме да ги приключим с много усилия от колегите в министерството, от общините, от строителите. Защото оперативната програма преживя много драматични обрати и трудности, включително и спиране в периода 2013-2014 г. И това доведе до един строителен бум в края на 2015 г., но смятам, че успяхме да приключим. Само 8 бяха проектите, които не бяха довършени в миналия програмен период. Но успяхме да ги спасим, като осигурихме 234 млн. лв. от новия период. Така реално спасихме 8 общини, защото ако не беше направено, те трябваше сами да ги осигурят или да върнат 260 млн. лв., вложени в първата фаза на тези проекти.

Инвестирахме усилено и в Черноморското крайбрежие. Това е безспорен приоритет за опазване чистотата на морето и създаване на предпоставки за развитие на туризма. Над 350 млн. лв. бяха вложени, за да бъдат изградени 3 изцяло нови пречиствателни станции, а още 3 бяха рехабилитирани. Беше направена и канализация с дължина 230 км, както и 142 км водопроводи. Преди тези инвестиции в Созопол дори нямаше пречиствателна станция и всички отпадни води се изливаха в морето.

Ще продължат ли инвестициите край морето, защото все още има места без модерни пречиствателни съоръжения?

В новия програмен период отново сме заложили рехабилитация на съоръженията по Черноморието. Вече има подписан договор и един от фазираните проекти е за модернизация и разширяване на пречиствателната станция на Златни пясъци. В момента се оглежда документацията и е във фаза на оценка проектното предложение на община Приморско за рехабилитация на пречиствателната станция. За Албена се разработва регионалното прединвестиционно проучване в област Добрич. Когато бъде приключено, ВиК операторът може да кандидатства и ние имаме готовност да финансираме и този проект Всъщност това са трите останали пречиствателни съоръжение в големите курорти и населени места край морето. Но не е само това. Успяхме да стартираме оперативната програма, договорен беше ресурс с обем, аналогичен на предния програмен период - близо 3,5 млрд. лв. Голяма част от тях са предвидени за инвестиции във ВиК сектора, или близо 2,3 млрд. лв.

За да се усвоят обаче, трябва да има окрупняване на ВиК операторите. Как върви този процес?

Да, това е част от предварителните условия и е редно да се положат всички усилия, за да се приведат в действие изискванията на стратегията за развитие на ВиК сектора. И съответно за регионализация и окрупняване на ВиК операторите. Предоставили сме финансов ресурс за техническа помощ на колегите от МРРБ, които вече работят по разработването на регионалните прединвестиционни проучвания. С тази техническа помощ се подпомага и разработването на нормативната уредба, сключване на договорите между ВиК асоциациите, както и за повишаване на административния капацитет на всички участници в процеса. Голяма част от общините, които имаха известни резерви, са взели решения, така че се върви към окрупняването.

Кога очаквате, че ще тръгнат тези 2,3 млрд. лв. за ВиК сектора?

Когато бъдат готови регионалните прединвестиционни проучвания и проектните предложения се разработят. Очакваме това да стане в средата на 2017 г. Веднага след това може да се пристъпи към оценка и договориране. Разработването на документите се наблюдава от „Джаспърс”, който е инструмент към ЕК, и от управляващия орган на ОПОС, затова смятаме, че процесът на оценка може да бъде съкратен С одобрението на ЕК се изпълняват 4 големи фазирани проекти за Асеновград, Пловдив, Добрич и Плевен. Както и още 5 ранни проекта, които бяха подложени на оценка и от “Джаспърс” – за Приморско, Тутракан, Елхово, Айтос и Чирпан. Тези 9 проекта също са за инвестиции във ВиК сектора. В някои от фазираните проекти строителните дейности са в ход, в други дори приключиха. Първият инфраструктурен проект по новата оперативна програма завърши. Това е втората фаза на проекта за пречиствателна станция на Шумен.

Какви други процедури ще бъдат отворени до края на 2017 г.?

Планирали сме 2 процедури в сектор “Отпадъци” - за компостиране с предварително третиране и анаеробно третиране на биоразградимите отпадъци. Освен това ще обявим покани за проектни предложения в две много важни области - за превенция и управление на риска от свлачища и от наводнения. В процедурата за свлачищата ще поканим да кандидатстват общини и агенция „Пътна инфраструктура”. Бюджетът е 56 млн. лв. За превенция и управление на риска от наводнения сме предвидили ресурс от 20 млн. лв., който ще предоставим на общините, които имат язовири с необходимост от ремонт или рехабилитация, предписана от контролните органи. Общо за близо 300 млн. лв. ще бъдат процедурите по ОП „Околна среда” до края на 2016 г.

Какъв е делът на отпадъците, които се рециклират у нас?

По последните данни рециклирането е средно 23%. В момента се разработва ново законодателство и на европейско ниво вървят много усилени преговори за т.нар. пакет кръгова икономика, който залага цели до 2030 г. И съгласно тях 65% от генерираните отпадъци трябва да бъдат рециклирани. Освен това се намалява и процентът отпадъци, които се депонират, това е логически обвързано. В момента в България се депонират около 71% от генерираните отпадъци, а съгласно директивата, която в момента се разисква, той трябва да бъде не повече от 10%. Затова трябва да бъдат положени доста мащабни усилия от всички. И от гледна точка на управление на системите за третиране на битовите отпадъци, и за работата на общините, и отговорностите на производителите и, ако щете, за промяна в поведението на хората. Трябва да се стремим да използваме повторно и генерираме по-малко количество отпадъци.

Това са цели и на вашата информационна кампания „Яко е да си еко”. По нея какво предстои?

Продължаваме с „Яко е да си еко”, като предстоят много интересни неща. Следващата година под фокуса ще бъдат биоразнообразието и водите. Ще има още изненади за малките ни екопомощници, както и отново тематични спектакли за децата. Идеята ни е да развиваме и надграждаме тази кампания, която се развива успешно. Нашите инициативи получават много радушен отклик. Искаме да насочим вниманието и на хората, които са любители на планините, към националните паркове и защитени територии с повече грижа за тях. Ще продължим инициативата за изкачване на върхове с Боян Петров. Обещал ни е да продължим, след като се възстанови след инцидента в Кресненското дефиле.