Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

От 1 ноември Министерството на регионалното развитие и благоустройството въвежда зимната готовност за републиканската пътна мрежа. Наш гост е министър Лиляна Павлова. Министър Павлова, през първите дни на ноември се очаква влошаване на времето. Какво за почистващите фирми означава готовност от тази дата?

Както всяка година, така и тази година, на 1 ноември въвеждаме готовността за поддържане на пътищата, което означава две неща. Първо, че в срок до 1 ноември всички фирми, които имат договори за поддържане на пътищата, това са за всички области в страната, за което имаме на сто процента сключени договори – нямаме област, за която нямаме сключен договор – фирмите трябва да осигурят и да преоборудват машините, тъй като те са комбинирани машини, да ги преоборудват за готовност, съответно да се извършва снегопочистване. Като основен приоритет даваме на спешност на това преоборудване, разбира се, във високопланинските райони. Общо 3087 са по разчет машините, които трябва да се подготвят и оборудват за готовност. Второто, което означава е, че от 1-ви ноември нататък ние ще имаме възможност не само да проверяваме наличните машини, не само да проверяваме и изискуемите количества сол, луга, химикали и т.н. пясък, от тази дата ако имаме не мобилизация, липса на машини или липса съответно на химикали, да глобяваме фирмите, тъй като обявената готовност означава, че те ако ги няма и не са на „stand by“ и като материали, и като готовност, и като хора, шофьори и т.н., просто ще бъдат глобявани и ще бъдат много сериозни санкциите. И третото, което е важно да отбележим е, че Вие знаете, че имаме определени часови изисквания по над 180 опорни пункта на територията на страната, където при подаден от нас сигнал за лошо време, те имат два часа, в които да мобилизират машините да не са на „stand by“.

Какви са санкциите при непочистени пътища, дължащи се и на не преоборудвана техника?

Санкциите са доста сериозни, бих казала, тъй като ние имаме няколко вида санкции и мога да Ви дам пример, че в крайна сметка наложените санкции от такъв тип или за липсващи машини, или за липсваща механизация, готовност или неявяване на място, доведоха до санкции почти около 900 000. Това бяха санкциите за миналия сезон, така че те са ясно регламентирани в зависимост от договорите, в зависимост съответно от това, което е открито като проблем. Но аз се надявам, че и тази година ще имаме сравнително добра мобилизация, имаме засега две-три области, в които има недостатъчно количество химикали и пясък, но сме им дали срок това да бъде коригирано.

Заради ремонтите на тунелите “Витиня” и “Ечемишка” през зимата ще бъде затваряна изцяло автомагистрала „Хемус“. Това по график ли ще става?

Да, това е много важен въпрос, който искам още веднъж да използвам случая и да апелирам към всички пътуващи. Първо, като апел е и молбата ми към всички, които трябва да сме участници в това движение, с повишено внимание да се подготвим за зимни условия и навреме да бъдат сменени колите със зимни гуми, което е много важно, много важен елемент от готовността за зимата. Второ, по отношение на магистрала „Хемус“, тъй като ремонтите ще продължат тази и до пролетта на следващата година на тунелите и на „Витиня“, и на „Ечемишка“. И както и сега, без да има усложнени зимни условия, имаме забавяне в придвижването, тъй като имаме еднопосочно движение в тръбите на тунелите и съответно по магистралата на няколко участъка, това ще е валидно през зимата. Но през зимата една кола, аварирала заради лоши гуми или заради някакъв проблем с автомобила, би могла наистина да допринесе до много сериозни проблеми, защото при особено двупосочно движение снегорините не могат да минават и Вие знаете, буквално за минути, за часове може да се блокира за дълго време автомагистралата поради липса на възможност снегорините да преминават и да обработват. Така, че това, което ще прилагаме през тази година, от всички тежкотоварни превозни средства, тировете ще минават задължително по обходни маршрути, а леките коли ще бъдат спирани временно за движение по опорни места и паркинги, докато се изчисти и обработи магистралата в тези затворените участъци и съответно пък тези, които искат, могат да се възползват от три алтернативни маршрута, които ще са през Искърското дефиле, през Петрохан и през стария път, алтернативния на магистрала „Хемус“. Така, че имаме и три алтернативни маршрута за леките коли, докато за тировете ще има паркинги, на които ще трябва да изчакват при тежки зимни условия.

Продължават ли другаде ремонтните работи и ако да, няма ли да попречат при почистването на пътищата?

Единствената, бих казала, критична точка, която нашите анализи показват, ще бъде магистрала „Хемус“ заради двата големи тунела и виадуктите, които се ремонтират, и те са единствените, които ще останат затворени през цялата зима поради това, че те са много тежки, много сериозни ремонти, които траят по принцип над една година и това е причината да го правим. На други места всички ремонтни дейности са почти приключили или приключват, тъй като използваме хубавото време сега и ще приключат до края на годината. Не очаквам на други места да имаме критични точки за преминаване.

Госпожо министър, ако позволите няколко въпроса за рекапитулация на извършената работа. Какви ремонти са извършени през строителния сезон и на какви суми възлизат инвестициите и какви са резултатите, как Вие ги оценявате?

В продължение на това, което започнахме като много сериозна, мащабна бих казала програма, още 2015 г., когато бяха изцяло ремонтирани старите участъци на магистрала „Тракия“, тази година по магистрала „Тракия“ довършвахме само няколко мостови съоръжения и други, които имаха нужда от фуги и с това считаме, че сме завършили изцяло необходимите ремонти по старите участъци на „Тракия“. Другият фокус, както и досега говорихме, това са тунелите, които са в много тежко състояние : „Витиня“, „Ечемишка“ и виадукта над „Елешница“ на магистрала „Хемус“. По тях работата цяла година от пролетта започна и ще бъде до другата пролет. Много важно, което можем да кажем за тази година, е, че стартирахме мащабната програма за целенасочени целеви финансирания и инвестиции в пътищата в Северна България, тъй като за съжаление те са в по-лошо състояние от тези в Южна България, ако трябва сравнение да направим. И затова всъщност всички средства, които са събрани, надсъбрани от общия размер на винетките, които имаме, в резултат включително и на увеличената цена, се инвестират целево в Северна България. Това, което тази година сме направили като инвестиции, това са инвестиции от почти 400 милиона лева на територията на цялата страна, като 70 процента от тях са именно в Северна България. Като целевите средства са първо за Северозападна България, където са ремонтирани около 40 км пътища и цялото направление от Враца до Видин по основния, по главния път и отделно от това и по-малките пътища и Добри дол-Тополовец и всички други обходни маршрути, сред които вървяха тировете, докато се ремонтираше. Друг много важен елемент са инвестициите в Северна, Централна и Североизточна България. Фокусът тази година беше на област Разград. В област Разград са едни от най-лошите пътища от този регион, бих казала. Там ремонтирахме 30 км от пътя Разград-Кардам, Самуил-Подайва и много пътища на територията на общините Самуил, Исперих и останалите, както и редица пътища по направленията на Плевен, Ловеч, Велико Търново, Добрич, Силистра, Варна, Шуменска и Хасковска област, това е единствената всъщност област в Хасково, която е извън Северна България. Така, че това са много сериозни инвестиции, които се реализираха тази година, като планът ни е и от следващата година да продължим и пак така минимум 150 милиона, както и тази година целево да отиват от бюджета за пътища в Северна България, за да можем да изравним малко по малко нивото и състоянието на пътищата и те да бъдат приведени в добро състояние за движение.

А инвестиции в строителство в нови пътища и най-вече магистрали, които са Вашата голяма гордост?

Това, което мога да кажа, първо, за доста сериозните ремонти и разширяване на пътища. Това са инвестициите, които правим с финансиране по програмата ни „Региони в растеж“. Там също имаме около 300 км пътища, които ще направим отново с приоритет Северна и Северозападна България, но не само. За тях търговете бяха обявени, в момента избираме изпълнителите и до края на годината ще имаме избрани изпълнители за пътища почти над 200 км и са над 200 милиона лева съответно. Като тук включвам и прохода Петрохан, и Варна-Добрич-Кардам като големи направления, Търговище-Разград, Враца до пещерата „Леденика“, Севлиево-Габрово, Плевен-Ловеч, пътя от входа на Ловеч, Червен бряг-Чомаковци са все важни големи направления, които ремонтираме и дългоочакваният път – знаете, с много пътни и транспортни произшествия, направлението Пловдив-Асеновград, който ще изградим изцяло като нова инвестиция, ново строителство, четири лентов път по линия на Оперативната програма. Това е и най-големият проект с 27 милиона лева инвестиция за Пловдив-Асеновград, това е четири лентово движение, там, където ставаха толкова много катастрофи. Това е и от съществуващите пътища и надграждането, разширяването, рехабилитацията. Довършваме Смолян, участъка от Асеновград до Смолян, така че това са големите инвестиции, които направихме и правим с европейско финансиране, освен Западна дъга, Северна високоскоростна тангента и т.н. Основен приоритет обаче остава безспорно магистрала „Хемус“. Магистрала „Хемус“, 2017г. бих казала ще е годината, в която ще е фокусът именно на инвестициите в Северна България, вече и в магистралата. Буквално до няколко седмици ще приключим с избора на изпълнител за първия участък на магистрала „Хемус“ от Ябланица до Витиня, така че още през следващия строителен сезон реално ще можем да работим по този участък, както и надявам се ако няма обжалвания, то още същата ще приключим успешно и процедурата за избор на изпълнител от другата страна на магистрала „Хемус“, защото целта е да започнем от двете страни едновременно, това е участъкът от пътен възел „Белокопитово“ при Шумен до Търговище още 17 км и от другата страна да се започнат още от следващата година при успешни процедури, изключително отчуждителни. Паралелно с това работим по изработването на проектанти, които да ни изработят техническите проекти и за останалата част вече Плевен-Ловеч и за Търново, участъците, за да може за тях поетапно малко по малко да стартираме процедури, защото магистрала „Хемус“ е наш основен и важен приоритет, в който влагаме усилията си.

И на финала на нашия разговор не мога да не Ви попитам, понеже и Вие споменахте за инвестициите от приходите от винетките. Май се оказаха „буря в чаша вода“ всички критики по увеличението на цената им. Какво показва динамиката на продажбите?

Това, което мога да кажа и то наистина с уважение към всички български граждани и всички пътуващи по пътищата, защото благодарение именно на това, че всички наистина спазват закона, изискванията и разбират, че ако искаме да имаме хубави пътища, който ползва, трябва да плаща. В случая това са винетките и благодарение на това имаме увеличение на приходите, с които много ясно и днес показахме, успяхме да направим не просто кръпки, нещо, което искаме да приключи ерата на кръпките малко по малко, а да инвестираме в мащабна рехабилитация и ремонт, видим, траен и устойчив на пътищата. Това, което показва и статистиката, ние в момента вече в края на октомври сме на нетен принцип 300 милиона, напомням нетният приход беше до миналата година 200. Така, че това са тези 100 милиона, които ние допълнително инвестираме в цялостни ремонти в Северна България. Интересна е, бих казала, интересен е тренда на видовете винетки, които се купуват, защото срещу тази сума 300 милиона нетни приходи, това са брутни приходи, извинявайте, което нетно е около 280 милиона, имаме продадени 5 800 000 броя винетки и стикери. А от тези 5 800 000 броя винетки и стикери няма голяма промяна като брой годишни винетки. Средно годишно ние продаваме по 1 800 000 годишно винетки. Има промяна в това, че се преориентираха ползвателите на мрежата. Вече се купуват много по-малко седмични винетки за сметка на месечните винетки. Като пример мога да дам, че ако досега сме продавали около 200 000 броя винетки месечно и годишно, тази година те са увеличени с почти 170 000 отгоре, което наистина е доста сериозен брой автомобили, които се възползват съответно и от месечни винетки за сметка на седмичните, които се ползват вече доста по-малко.