Вицепремиерът и министър на образованието и науката в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Чий дух трябва да разбудим днес, за да бъдем проспериращо и достойно общество на знанието? С този въпрос посрещам вицепремиера и просветен министър Меглена Кунева, на която казвам добро утро и честитя 1 ноември.

Здравейте. Приятно ми е да се чуем в този ден. Направихте нещо мило, казахте „просветен министър“. Всъщност сега нещата са променени и това е Министерство на образованието и науката, но Вие сте права – възрожденският дух, който е в думата „просвета“, продължава да струи от нея и е много подходящ за днешния ден. Така че преди всичко - честит празник на Вас, на целия Ви екип, честит празник на всички, които ни слушат и дано тази година ни донесе много просветление.

Благодаря Ви, г-жо Кунева. Вашият предшественик Стоян Омарчевски, който тогава е бил министър на народното просвещение и по време на когото Денят на будителите става официален национален празник, казва, че 1 ноември трябва да се превърне в „култ на българския народен гений, отдавайки почит към паметта на будителите, които - като самоотвержени воини - са водили народа към просвета, свобода и култура“. Остава ли водещо за нацията ни и за управляващите я това триединство – „просвета, свобода и култура“?

Точно така. При нас винаги въпросът за нашата свобода, националната и личната, е минавал през просвещението, през образованието. Образованието е това, което ще изведе България напред и днес в състезанието, в което се намираме с всички останали държави и всички останали хора. Това е благородно състезание, в което образованият българин може да бъде начело на света. И се надявам да го доказваме с хората, които подкрепят учителите си, както и с учителите, които подкрепят нацията си. И не само – с хората на науката и на духа. Действително това триединство е много важно. Знаете ли обаче кое го прави силно и днес? Тогава, когато народът ни уважава, обича и подкрепя учителите и когато учителите и просветените хора се грижат за нацията. Това единство е много важно, за да можем да вървим напред, и смятам, че го има. Разбирането го има. Остава да направим така, че да минава през живота ни буквално всеки ден. Да можем да задържим добрите идеи, добрите мисли, които ни водят, надявам се, не само на 1 ноември.

Има ли будител, който е пример за Вас в работата Ви като образователен министър?

Знаете ли, на етажа, на който се намира кабинетът на министъра в нашето министерство, са портретите на всички български просветни и образователни министри. Има много наши възрожденци, нека го кажа в по-широкия смисъл на думата, които искрено ме възхищават и които винаги са били пример за мен. Все пак, мисля че Иван Вазов е просветният министър, който за мен има значение отвъд големите му задачи като министър, но и заради печата, който оставя върху нацията и развитието й, върху съвременната българска литература, защото на практика той създава съвременния български роман. Мисля че това са заслуги, много по-скъпи за сърцето на всеки, и него бих избрала. Само да Ви кажа, че Стефан Стамболов също е бил просветен министър. Така че не липсват хора, големи български герои, които с голямо възхищение и до днес можем да кажем са пример за всеки, работещ на това поприще. Но за мен все пак Иван Вазов е най-значимата фигура.

Като казахте, че нацията трябва да се грижи за учителите си, за да бъде просветена и да върви напред, няма как да не повдигна въпроса за бюджета за догодина, който кабинетът прие, защото образованието е сред секторите, които ще получат повече пари догодина. Става въпрос още за отбраната и здравеопазването. Това ли са приоритетите на 2017-а или са приоритетите за страната ни въобще през следващите години с оглед на събитията и у нас, и извън България?

Трябва да бъдем здрава, просветена, защитена нация и хората да живеят по-добре. Това са на пръв поглед естествено казани думи, но зад тях всъщност трябва да се крие много силна политика и голяма последователност. Защото ако само една година бюджетът е така добре направен, че да дава знак за приоритет на образованието, не е достатъчно. Две години не са достатъчни, пет години не са достатъчни. На нас ни трябва ръст по отношение на бюджета за образование в продължение на 20 години. И го казвам съвсем сериозно и се надявам на точния ден. Защото трябва да има общонационално разбиране и за каквото и да спорят различните политически партии, за едно не бива да спорят – че бюджетът за образование не просто не може да стои на едно и също ниво, а трябва всяка година да се увеличава, за да получим стабилни резултати. Много бих искала да има национално съгласие и обществен договор за това с колко се увеличава бюджетът за образование всяка година - пак казвам, независимо коя партия има мнозинство в парламента. Това трябва да бъде естествен избор на цялото българско общество, а политиците просто да го следват. Мисля, че обществото е на страната на образованието. Въпросът е между многото приоритети, които държавата ни действително има, да се влага в образованието в продължение на 20 години, за да даде плод. Тук искам да кажа нещо извън празничния тон – това не са просто пари за образование. Това са пари, които се дават, и пари, които правят реформата. Затова във всяка една област – и в предучилищното, и в училищното, и във висшето образование, и в науката, трябват реформи. Трябва добро управление. Трябва подобряване на толкова много неща, които в момента - нека си го кажем директно - не отговарят на качеството, което българският народ заслужава. Така че тези много ясни цели – повече пари за образованието, но и повече качество на образованието, ни трябват, за да вървим напред.

Тъй като си позволихте да излезете от празничния тон, и аз ще си позволя да го направя. Точно днес, на 1 ноември, в празничния ден има учени, които се готвят за протест. Вчера Вашият заместник проф. Иван Димов се срещна с представители на БАН, на Селскостопанската академия, синдикатите в науката и Националното представителство на студентските съвети. На тази среща им каза, че има над 420 млн. лв. за наука за догодина, че бюджетът на БАН нараства с 5 млн. лв., че за наука ще бъдат инвестирани 350 млн. лв. по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Въпреки това учените ще излязат на протест днес. Как ще ги убедите, че заедно сте от „едната страна на барикадата“, както се изрази проф. Димов вчера?

Проф. Димов е един от най-уважаваните български професори. Впрочем той е и един от българските вундеркинди, още от най-ранната си възраст има изключителни постижения в науката. Той е член на БАН, така че в този разговор, според мен, действително много добре са премерени и дозата, и тонът, и хората, между които се води. Какво да кажа повече от това, което той е казал? В момента за българската наука има толкова много средства, колкото никога не е имало поне в последните 20-25 години, мога да го кажа със сигурност, защото сме наблюдавали процеса. Въпросът е друг. Въпросът е как те да се изхарчат по най-добрия начин, как да отидат при най-добрите, при хората, които могат да умножат средствата, влизащи в областта на науката? А иначе нека не забравяме, че се намираме пред избори и трябва да бъдем много внимателни, когато избираме времето, в което - надявам се - да говорим спокойно за бюджета за наука. Подчертавам, в момента той е толкова обогатен, колкото наистина досега не е бил и това е постижение. Очаквам да видя конкретни предложения как да се развива българската наука. Очаквам да видя много ясни проекти, свързани с новата Оперативна програма. На нас ни предстои да създаваме центрове по компетентност и центрове по върхови постижения. Това е огромна задача и за нея средства има, но трябва да са с много добра мотивация, трябва да е ясно, че има учени, които да ги направят, а не просто инфраструктурата да стои, защото сме получили пари от ЕС. Тези пари трябва да създадат центровете, да направят така, че учените да виждат перспектива пред себе си. Т.е. необходимо е свързването с бизнеса и българската икономика. Има страшно много неща за вършене. Смятам, че това може да бъде голямото ново начало за българската наука и очаквам хората да се съсредоточат тъкмо върху добрите предложения. Иначе разговорът с проф. Димов, който - подчертавам - е професор на БАН, е бил повече от смислен. Ясно е и в проценти колко е нараснала възможността за подкрепа за българската наука. Само искам да кажа, че миналата седмица се дадоха 3 млн. лв. за циклотрона, който стои от години без да може да бъде използван. Така че виждате – има разбиране, има желание. Нека подкрепяме разбирането, нека даваме аргументи за разбирането помежду си, а не за обратното. Подчертавам, идеята това да се прави преди избори не е добра.

Г-жо Кунева, намираме Ви в Талин във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС. Какви резултати очаквате от срещите си там?

Вече обсъждаме общите действия на тройката Естония-България-Австрия, включително и по отношение на приоритетите. Естония е преди нас. Трябва да Ви кажа, че те са доста напреднали по отношение на логистиката си, подготовката на града си, на Талин, по отношение на културната си програма. С приоритетите и подготовката на администрацията, за които пряко отговарям, мисля, че нещата стоят добре, но трябва да си дадем сметка за две неща – че председателството остава в съзнанието на нас, българите, с това колко сме повишили знанието си за ЕС и какво можем като европейска държава. На нас ни е необходима масирана комуникация по този повод, защото виждате - и днес говорим за будители и просвета, но знанието не е нещо, което - когато получиш - остава веднъж завинаги. Имам чувството, че по време на преговорите (за членство в ЕС – бел. ред.) повече се интересувахме от Европа и напредъка ни, отколкото сега. А има толкова много открити въпроси, толкова много постижения, за които може да се говори и толкова много трудности, за които като европейски граждани не може да не знаем и не може да не предлагаме решения. Т.е. комуникацията вътре в страната засега все още е „неразорана нива“, има още много какво да се направи по темата. И, разбира се, какво разказваме за страната навън, като тук нямам предвид културната програма. Тук имам предвид да кажем как българите мислим, какво за нас е най-важно в Европа, как искаме да я видим през следващите 20-30 години, как виждаме света. Т.е. трябва да изнесем знание и визия и да запознаем поне Европа, ако не света, защото председателството е поглед и към света, с това кои сме ние и как мислим днес. Това са теми, които несъмнено вече започват да ме безпокоят сериозно, защото остава само година преди председателството. А това означава изключителна мобилизация и на посолствата ни, и на нашите умни хора, за които трябва да има план как да използваме навсякъде по света.

Надявам се да имате възможност да разкажете на Вашите колеги в Талин и за Деня на будителите, защото той е натоварен с висока символна стойност, представяйки страната ни. Вашето пожелание по повод празника към всички, които ни слушат?

Знаете ли, права сте – и Денят на будителите, и 24 май, 24 май между впрочем ще бъде по време на председателството, са много важни дати за нас. Въпросът е обаче, че само с разказ не става. Само тук, в Естония, с 10 дипломати, с които ще се видим, включително и външният министър, няма да е достатъчно. Целият свят трябва да знае за нас, трябва да преведем книгите си, трябва да разкажем за историята си, трябва да ни видят, да видят съвременните българи. А иначе пожеланието ми за днес е да почитаме будителите не само на 1 ноември. Всеки ден трябва да почитаме хората, които носят светлина в дните ни. Отново бих призовала за повече разбирателство. Ако се разбираме един друг повече и мислим за нацията си заедно, тогава наистина това „От сън дълбок се събуди“ ще се случи и то днес.