Министърът на земеделието и храните в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

36 общини с близо 500 хиляди души население включват първите споразумения на местните инициативни групи, по Програмата за развитие на селските райони. Това съобщи днес министърът на земеделието и храните Десислава Танева, на връчването на тези първи споразумения на местните инициативни групи по програмата.

Министър Танева, на каква стойност са споразуменията, които връчихте, и как те ще бъдат инвестирани?

Премиерът Борисов връчи договорите на 21 местни инициативни групи, които ще реализират проекти в селски общини с население близо 500 хиляди души, като общата стойност на тези 21 договора е 78 милиона лева. Финансирането е еднофондово, само от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Продължава работата по одобрение на договорите, които са с многофондово финансиране. Надявам се, разбира се, че в най-скоро време с тях ще бъдат приключени всички процедури и разбира се, подписани. Планираме отваряне и на втори прием по този подход, който се планира да бъде отворен от февруари до май 2017 година. Общият бюджет в Програмата за развитие на селските райони за прилагане на този подход е в размер на 133 милиона евро.

Това означава ли, че към този момент усвояването на тези средства и договарянето им е в график?

Да, категорично е в график и е така, както сме планирали прилагането на програмата. Към момента мога да обявя, че договорирането по Програмата за развитие на селските райони за целия бюджет е в размер на 9,2% от общия бюджет, а все още продължават обработките на проектните предложения, които бяха подадени по последните приеми. Общият бюджет на отворените приеми, които бяха направени тази година, както и миналата година са в размер на 32% от общия бюджет на програмата до 2020 година. В този смисъл мога да заявя, че прилагането върви в по-добър график категорично, отколкото първия програмен период.

Казахме, че 36 от общините са получили своите споразумения.

Да, част от местните инициативни групи са включени повече от една община, затова има 21 договора с еднофондово финансиране.

Да споменем някои общини.

Примерно, Баните, Борино, „Нова Загора, Елхово, много са общините, 35 на брой.

Има ли интерес към тази програма и наложили се да проявите своеобразен подбор?

Да, интерес към всяка от отворените досега мерки по Програмата за развитие на селските райони е изключително висок и надхвърля няколко пъти бюджета, по който се отварят приемите, и с който разполагаме. По подхода, воден от общностите местно развитие можем да кажем, че интересът е малко по-висок, отколкото възможният бюджет, тъй като и мярката е планирана с възможността до максимален достъп до местните инициативни групи на този бюджет. Интересът към тази мярка и този подход наистина е много голям, защото управлението по тази мярка създава известна самостоятелност на местните инициативни групи, които на практика включват и местна власт, и бизнес, и неправителствен сектор. Това позволява да се приложи един балансиран подход за подобряване условията на живот за местното население, който включва не само инфраструктура примерно, както са публичните мерки за общините, Мярка 7.2 примерно, приемът приключи преди няколко дни, не е само за бизнес както 4.1, 4.2, а обхваща всички възможни дейности. Този подход се радва на голям интерес и в старите страни-членки, където процентът от територията на страната и от местното население, което е обхванато от прилагането на този подход е значително по-висок, отколкото в България. Разбира се, с новата Програма за развие на селските райони, планираният бюджет, възможността за многофондово финансиране, ние значително ще подобри показателите от първия програмен период. За първи път в този програмен период е допустимо и многофондово финансиране, като в бюджетите на останалите фондове общият бюджет може да достигне 300 милиона евро, по подхода воден от общностите местно развитие.

Казахте, че следващият прием по този подход ще бъде отворен февруари – май следващата година.

Да, февруари-май. Индикативно сме обявили за февруари – май следващата година.

Това означава ли, че през целия програмен период на различни етапи ще има възможност за кандидатстване по тази програма?

Специално за този подход воден от общностите местно развитие са планирани два приема, като преди приема за одобряване на договорите за прилагане на дейностите по одобрените стратегии за местно развитие първо се одобряват и стратегиите на местните инициативни групи, така както и сключените днес договори с местните инициативни групи са минали през тази процедура.

От ДФ „Земеделие“, министър Танева, обявиха, че са преведени близо 4 милиона лева по схема De minimis за минимална помощ, за подкрепа на пчеларите през тази година, какъв е интересът към тази програма? Знаем, че пчеларството е много болезнена тема в световен мащаб?

Пчеларството е болезнена тема, но пчеларството също така е един много интензивно развиващ се сектор в земеделието. Мога да обявя, че тази година тази държавна помощ беше приложена с допълнителни условия, относно най-грубо да кажем, подкрепа на тези от сектора, които работят на светло, което създава равнопоставеност и си плащат съответните данъци и това позволи единичната ставка за подкрепа на пчелното семейство да е по-висока и то значително по-висока, отколкото миналогодишното прилагане на помощта de minimis . От последните 2 години, трета вече, можем да кажем, че предоставянето на тази държавна помощ на пчеларите стана съвсем регулярно и сигурно.

Каква е оценката ви за усвояването на евросредствата, които ще получаваме до 2020 година?

Моята оценка първо, разбира се трябва да е за бизнеса и ние с гордост можем да кажем, че в България има много добре развиващ се земеделски сектор. В сравнение с първия програмен период ние се радваме на изключително висока проектна готовност на бенефициентите, мога да дам няколко примера и по първия прием на Мярка 4.1, по първия прием на Мярка 4.2. Това са мерките за инвестиции в материални активи на земеделски стопанства и 4.2 за инвестиции в преработка. Подадените проектни предложения надхвърлят бюджета между 2,5 до 3 пъти, което означава наистина изключително висока проектна готовност и разбира се това отразява и визията на земеделските стопани, на предприемачите как да развиват и модернизират стопанствата си, разбира се крайната цел – производство на конкурентопособен продукт. Това са много положителни неща за сектора. Разбира се бюджетът на програмата е такъв, какъвто е. В момента е отворен и вторият прием по Мярка 4.1 с целия остатъчен бюджет от 237 милиона евро, той приключва на 7 декември. Ние също очакваме голям интерес и по този втори прием, именно с цел по-добро управление на бюджета, с който разполагаме, който е договорен вече. Ние предприехме и едно наддоговаряне под условие на първия прием. Тече в момента процедурата по одобрение и на тези проекти, разбира се, ако бенефициентите са съгласни при тези условия, а именно под условие. Тоест направили сме и сме предприели всички мерки този бюджет, с който разполагаме в новия програмен период, и който съгласно първите приеми се оказва значително по-малък от исканията да се управлява по възможно най-добрия начин, да се управлява на време, защото всяко изоставане на бизнеса в инвестиции, разбира се го поставя в по-неблагоприятни ситуации, отколкото европейския му конкурент, на която и да е страна. Само за пример мога да дам в началото на нашия мандат, ние не загубихме нито едно евро от бюджета по старата Програма за развитие на селските райони, но предвид калкулираните неизпълнения на сключени договори още от няколко години преди това, удължаване с анекси се освободи бюджет, заради който пуснахме извънреден прием по Мярка 121. За много кратко време се изкупи само наличната техника, която беше. Да, спасихме пари, но със сигурност ако този бюджет беше управляван с времето, със сигурност инвестициите биха били по-ефективни. Поучени от опита си в този програмен период, предвид и интереса, предприемаме всички мерки управлението на ресурса да е много по-ефективно, което ще изключи така наречените чисти проектни предложения, зад които не стои пазарна устойчивост и ще реализираме бюджета по по-ефективен начин, защото това е крайната цел.