Страната ни е горещо място за стартъпите и е известнас тях в чужбина, държавата трябва да ги подкрепи, казва служебният министър на икономиката пред в. „24 часа”

Г-н Седларски, кой Ви покани за служебен министър на икономиката?

Президентът Радев ме покани на среща няколко дни преди да бъде сформиран служебният кабинет. Каза, че е запознат с кариерата ми, с публикациите ми. Смятам, че това, което е привлякло вниманието му, е, че съм декан на Стопанския факултет на Софийския университет. Най-малкото и премиерът е от СУ, дори съм учил търговско право при него.

„24 часа” Ви постави сред министрите с експертни профили, но пък извън академичните среди малко ви познават. Четох, че майка Ви е изкуствовед, баща Ви - анестезиолог, а Вие - икономист.

Дядо ми е бил икономист, така че не съм първият в рода. Завършил съм немската гимназия в Бургас.

Има ли общо с назначението Ви за министър „бургаската” връзка, познавате ли съпругата на президента Радев?

Това го разбрах по-късно и много се радвам, че се събират бургаски хора. Все още не я познавам. Иначе за бургазлии Бургас е кауза, не само роден град.

А защо Вие приехте да сте министър за няколко месеца? Да не би да е хубаво да пише в СV-то Ви, че сте министър.

По друг начин ще отговоря. Приемам го като чест за институцията Софийски университет. Второ - за факултета, на който съм декан.

Къде сте завършили?

Започнах във Виенския икономически университет, учих там две години. Някак си веднага започнах да усещам, че възможностите в България са по-големи Има една много голяма група от хора, които отиват на Запад, виждат какво е положението, усещат, че нещата там са изградени. Докато в България в момента нещата се създават. Имам една теза - голяма част от младите хора са подтиквани от родителите си да ходят на Запад. Децата отиват там и виждат, че всъщност у нас се чувстват много по-добре. Аз също съм го преживял. Тук има неограничени възможности и по-голяма свобода.

Родителите тласкат децата си натам, за да не бъдат бедни тук.

А това вече не е вярно навсякъде, при този недостиг на работна ръка. Хора се връщат, защото са чули, че в техните родни места вече вземат по 1600 лв. Младите започват да се прибират, привикват приятели, защото тук е интересно, родила се е някаква идея. И аз се върнах и предпочетох да завърша именно Стопанския факултет.

Сега сте министър - този скок от наука и теория към практическите правила за икономиката не е ли рисков?

Не, икономиката не е отвлечена наука. Всички неща, които правим, се отнасят за реалното производство, за начина, по който се стимулират хората да са предприемчиви, да инвестират.

Бих се изкушила да Ви питам за институционалната икономика (има книга за нея - б. а.), но ще Ви попитам - как виждахте министерството, докато бяхте декан на Стопанския факултет?

На институционалната икономика тук и е повече мястото, отколкото от катедрата в университета. В министерството става дума за институционален градеж. Какво се вижда отвън - претовареност на бизнеса с процедури Последните дни събирам много примери за ограничения на бизнеса.

Не стана ли твърде много времето, в което се премахват административните пречки пред бизнеса?

Има още да се прави. Новата вълна в икономиката е, когато има проблем, хората да не се оплакват, а да променят нещата и променяйки ги , да правят пари. Пример за това са стартъпите (стартиращите фирми - б.а.). Нещо в обществото не ви харесва и измисляте начин да го правите по-добре. Виждате проблем и да се реши, не е само начинът да протестирате, а да подобрите процеса чрез организация, която да привлече средства. Дали ще стане чрез бизнеса, дали с интересни интелигентни модели, които носят и пари, и обществото започва да се променя от долу на горе. Министерството ще подпомага този процес, той е свързан най-вече с младежкото предприемачество.

Освен пречките пред бизнеса какво друго е проблем?

Да вземем програмата за интелигентна специализация, която има министерството. Тя се доработва, има нови идеи за нея, защото има нови бизнеси, станали звездни за България.

Кои са звездните?

Ще дам пример - киноиндустрията, която е печеливш сектор и привлича млади хора. Там през последните години се оформи много стабилен бизнес с международно известни имена. Около него започват да се роят доставчици, поддоставчици, които го обслужват. Ето нещо, което в стратегията не е предвидено, но то се появява и има нужда и от държавно внимание. Министерството трябва да бъде форум, да привлича идеите - на предприемачите, на утвърдените индустриалци, на стартъпите. Защото стартъпите подпомагат ефективността на другите компании и е важно да се срещнат. Затова ударно направихме страници на министерството във фейсбук, в туитър. И се надявам да участвам активно в тях, да обменяме сигнали, това е форма на управление на очакванията.

Как ще подкрепяте младите предприемачи?

В момента има една мъгла на нихилизъм, тя трябва да се разчупи. България не е лошо място, България е добро място за инвестиции. В момента ври и кипи при стартъпите, но това пространство не е отворено за широката публика. София отдавна е много гореща дестинация за тези среди и това се знае навън.

Какво е горещото?

Тук се случват срещи, млади хора създават фирми, получават подкрепа от фондове, отиват на Запад и оттам получават подкрепа. Тук идват млади хора от Испания, Франция, за да станат част от стартъп културата. Те ползват нови форми на комуникация, примерно лекции в традиционен за тях софийски бар. Именно новата предприемаческа култура, която се формира от този тип хора, ще ни помогне да изтупаме праха от някои изобретения и да ги превърнем в пазарен хит. Пример за това е “Уолтопия”. България може да спечели много от т.нар. Четвърта индустриална революция. Идеята на министерството е да извади напред нови български марки, да помогне да се утвърдят.

А започнахте ли ревизията в министерството?

В момента текат ревизиите, проверяват се обществени поръчки...

Спряхте ли поръчки?

Спиране не, резки движения в икономиката не трябва да се правят. Когато бъде проверено, ще се вземат мерки. Става дума за дни.

Правих интервю с вицепремиера в оставка Дончев, той каза, че ако не бъдат направени глупости, ръстът на икономиката може да мине и над 4%. Бихте ли идентифицирали глупостите, които няма да направите и умните неща, които могат да дадат тласък?

Напълно съм съгласен с него. Много се надявам и ние да побутнем растежа нагоре. Гледаме на министерството като партньор на големия бизнес, на малките предприемачески групи, искаме да ги срещнем. Ще дадем сигнали и на българите зад граница, които могат да помогнат.

Заложихте на конкурентоспособността и казвате, че бързо могат да се случват нещата. Как?

Проблемът на българската икономика е, че се появяват много нови бизнеси, но голяма част от тях са за доставка на части. Фирмите ни са подизпълнители, а локомотивът е навън. Защо да няма наши марки, които да приберат цялата добавена стойност.