Амбицията ни е да затворим повечето предварителни условия още в рамките на служебния кабинет, казва вицепремиерът по европейските фондове пред в. „Стандарт”

Министър Крумова, има ли риск за европарите при смените на управлението през следващите месеци?

Риск на този етап за евросредствата няма. Към настоящия момент има 11 предварителни условия в различни сектори, които са в процес на изпълнение. Едно от тези предварителни условия в сектор "Води" е пред затваряне. Има и хоризонтално условие, свързано със събираните статистически данни. Към момента то не е изпълнено единствено по отношение на ОП "Околна среда" /ОПОС/, за приоритетната ос, която е свързана с чистотата на въздуха. Повечето от дейностите по предварителните условия са изпълнени - приети са нормативни документи, стратегии и планове, механизми. Всички те са свързани с реформи в основни сектори и имат за цел да създадат условията, в които европейските средства ще бъдат използвани максимално ефективно. Остава да се свърши много малко. Условията се водят неизпълнени, защото още не са докладвани пред Европейската комисия. Срокът за това е юни месец тази година в рамките на докладването по оперативните програми и споразумението за партньорство, което ние ще направим Документите, които все още не са приети, са такива, които изискват одобрението на ниво МС. И това може да се случи и още в рамките на мандата на служебния кабинет. Единственият документ, който трябва да бъде приет по закон от Народното събрание е Националната стратегия за научни изследвания. Но независимо каква е ситуацията и дали има формирано и избрано правителство от следващия избран парламент, ние ще имаме избрани легитимно депутати. И нашата задача като правителство ще е да внесем в НС тази стратегия, за да може тя да бъде гласувана.

Според един от коментираните от социолозите сценарии обаче има вероятност след предсрочните парламентарни избори да последва следващ вот при невъзможност да се излъчи редовен кабинет. Има ли риск да не успеем да изпълним тогава това предварително условие?

Един парламент не се разпуска почти никога веднага. Изпълнението на предварителните условия е една от приоритетните задачи на служебния кабинет. А моята задача е да гарантирам, че този процес ще стигне до своя успешен край. Мисля, че можем да бъдем достатъчно убедителни. И имаме всички аргументи за това. Тази стратегия ще бъде внесена и ще бъде едно от първите неща, които ще се разгледат от следващия парламент.

Какви са другите приоритети на мандата ви?

Освен да изпълним предварителните условия, трябва успешно да затворим и старите оперативни програми. Първият програмен период наистина приключи като разходване на средствата по одобрените проекти можеше да се извършва до края на 2015 г. 2016-а бе фокусирана върху отчитане на проектите, окончателни верификации и проверки както на ниво проект така и на ниво програми, което също беше тежък процес, заради нуждата да се обобщи работата, извършена през последните 10 години. Целият процес трябва да приключи на 31 март. Това е и вторият ни приоритет. Третият е да не се забави по никакъв начин процесът на договаряне, изпълнение на проектите и плащане на средствата към бенефициентите по новия програмен период. С управляващите органи на оперативните програми сме създали стройна организация за  изпълнението на индикативните годишни работни програми. Те са в готовност да обявяват всички предвидени за тази година процедури за кандидатстване. Което от своя страна да доведе до сключване на договори, разходване на средства и ще запази темпа на изпълнение на програмите. За цялата система в момента е важно да се запази експертизата и изградения с години капацитет. Ние не можем да си позволим хората да бъдат сменяни, само защото е дошъл нов министър. Всички министри имат за приоритет работата си по оперативните програми и това прави моята задача много по-лесна. При запазване на административния капацитет и липсата на сериозни сътресения, имам увереността, че можем да изпълним тези приоритети.

Какво до момента е договорено по програмите и какви са заложените от вас цели?

Към настоящия момент данните на ИСУН, които са публични, показват, че договорените средства към 5 февруари са 37,35% от общия бюджет на програмите. Като тези данни не включват Програмата за развитие на селските райони, по която договарянето е в рамките на 17-18%. Разплатените средства са над 7,5% и това е добър процент на фона на общото изпълнение на програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове в ЕС. Прогнозите ни за тази година все още се изготвят от управляващите органи съвместно с Националния фонд, но очакванията ни са до края на годината по-голямата част от бюджета на оперативните програми да бъде договорен. По-слаб ще е процентът по ОПОС, тъй като основният ресурс по тази програма е насочен към проекти във водния сектор. Предстои да бъдат разработени регионалните прединвестиционни проучвания. По тях се работи активно и в 14-те региона, като очакваме  да има някаква готовност през април. Което означава, че към края на годината трябва да има готовност с подаване на проектните предложения.

Какви са предизвикателствата, с които очаквате да се сблъскате?

Едно от тях е ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" заради участъка на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Затруднението в случая е, че заради неяснотите по избрания вариант се забавя одобрението на проекта, което в известен смисъл поставя пред затруднение и съседните изграждащи се отсечки. Работим активно по този въпрос. В ОП "Регионално развитие" извън приоритетна ос 1, която е свързана с развитието на 39-те най-големи града, трябва да се изготви инвестиционно проучване за инвестициите в здравна инфраструктура, които ще се финансират. По отношение на деинституционализацията отново ще е нужно да се осигури съдействието на различните министерства. Това са предизвикателства, които правят нещата сложни, защото са ангажирани повече институции. Знаете, че в България институциите трудно си сътрудничат. Моята задача е да подпомогна този процес, за да се изпълнят изискванията.

Кога се очаква да заработят финансовите инструменти към оперативните програми?

Четирите оперативни програми, които предоставят тези ресурси извън Програмата за развитие на селските райони са сключили вече споразумение с Фонда на фондовете. И той вече е започнал да работи по пазарните проучвания по отношение на мерките по конкретните инструменти, които трябва да бъдат предложени на пазара. В момента текат две пазарни консултации във връзка с инструментите по ОП "Иновации и конкурентоспособност", насочени към технологичен трансфер и към ускорение и начално финансира за стартиращи компании. Финансовите инструменти, които са насочени към бизнеса, можем да наречем стандартни. Там се говори предимно за финансови гаранции и заеми. И има достатъчно финансови посредници, които могат да представят такъв вид финансови инструменти. Докато по ОПОС и ОПРР част от инструментите са насочени към по-различен тип дейности. Например подкрепа за развитие на туристически атракции или за собственото участие на ВиК операторите. За тях трябва да се разработят различен тип финансови инструменти с елементи на техническа помощ към получателите на средствата или  по-активно участие на финансови посредник в оценката на икономическата приложимост на предложението. И това са сложните елементи, които трябва да се изчистят между управляващите органи, Фонда на фондовете и интересуващите се финансови посредници. Водят се разговори с международни финансови институции, за да се уточни формата. Очаква се тези финансови инструменти да стартират реално през втората половина на годината. Фондът на фондовете е все още нова структура, която набира експертиза и опит. Ключово в случая е, че това е българска институция. Защото ако се изпълнят тенденциите и кохезионната политика се развие в тази посока, ние ще имаме изграден капацитет. И при наличие на много по-голям финансов ресурс ще знаем как да го управляваме.

Във вторник ще се проведе вторият Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство. Какво очаквате от него?

Той ще разглежда много хоризонтални теми. Комитетът за наблюдение няма цел да е като отчетно-изборно събрание. Оперативните програми се отчитат много регулярно, има публичност чрез ИСУН. Ще обсъждаме Фонда на фондовете и държавни помощи. Темата за държавните помощи е сложна, едновременно правна и икономическа тема и е свързана с много анализи. И с изграждане на капацитет както в управляващите органи, така и в бенефициентите, които получават помощ. Ще коментираме и включването на уязвими групи с фокус върху ромското включване. Това е една от актуалните теми на ЕС. А нашият фокус като държава е да не се изолират ромските въпроси от тези за останалите уязвими групи и винаги отстояваме това. Трудното в тази насока е, че мерките за тези групи идват от различни оперативни програми. Изцяло образователните мерки са в ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", заетост и социално включване се разглеждат от ОП "Развитие на човешките ресурси", а ОП "Региони в растеж" и Програмата за развитие на селските райони дават възможност за инфраструктурни мерки. И трябва да се работи, за да се стигне до интегриран подход, който е и най-ефективният и дава най-добри резултати. Имаме опит в тази насока с проектите за деинституционализация на децата от домовете. В ход е оценка на  интегрирани концепции, представени от общините за мерки насочени към образователна и социална интеграция на уязвими групи, които след това да бъдат финансирани по две програми ОПНОИР и ОПРЧР, като в същото време се осъществи и координация с мерките за социална инфраструктура предвидени инвестиционните програми на 39-те общини по приоритетна ос 1 на ОПРР.

По време на Комитета ще разгледаме и актуалното състояние на законодателството. В края на 2015-та бе приет новият Закон за обществените поръчки, а през миналата изготвихме и подзаконовите документи към него. И ще анализираме как се прилага това ново законодателство. Ще обсъдим и електронното кандидатстване.

Появиха се сигнали, според които има нередности в процеса за електронно кандидатстване, които възпират част от кандидатите още на първия етап. Това така ли е?

Системата за електронно кандидатстване улеснява изключително много работата. Ние правим регулярни проучвания за удоволетвореността от нея. Последното ни проучване относно работата на системата и звеното за техническа поддръжка (хелп деска), към който могат да се обръщат за консултации във връзка с работата на ИСУН кандидатите, показват одобрение от над 90% от потребителите. В тях се включват и неспечелилите кандидати. Функционирането на системата не е застрашено. Тя работи и през нея се подават страшно много проекти. Само по една от процедурите по ОПРЧР са подадени над 1600 проекта, а над 700 от тях са получени в последния ден от срока. Спекулативно е да се твърди, че няма кой да отговори на въпроси на кандидатите. Смисълът на системата е да се минимизират възможностите за нерегламентиран пряк контакт, но това не означава, че няма кой да съдейства на кандидатите. Има над 3000 заявки към хелп деска, които пристигат на практика денонощно . Всички въпроси са обработени и всеки, който е подал запитване е получил отговор. Има и форма за обратна връзка през ИСУН. Отговорите за простите казуси са в рамките на минути. Опасно е да се твърди, че системата не работи, защото тя е ключова за цялото функциониране на системата на европейските фондове. Наистина работата с квалифициран електронен подпис е сложна за някои кандидати.

Защо е сложна работата с електронен подпис?

Квалифицираният електронен подпис се предоставя от различни доставчици, които използват собствен софтуер и различен начин на работа. В голяма степен зависи от потребителите дали могат да работят със своя квалифициран електронен подпис. Системата позволява всякакви форми на използване на този подпис - отделна сигнатура, прикачена сигнатура или сканиран подпис от документ. Самите управляващи органи могат да изберат да се използва само един от тези начини при определяне правилата  на процедурата за кандидатстване. Но е взето решение, че ако един проект трябва да бъде отстранен само заради липсата на правилен вид електронен подпис, да се прави допълнителна проверка. И при наличието на всички нужни документи, кандидатът се допуска до участие. И това решение защитава в най-голяма степен интереса на бенефициентите, без да компрометира обективността на процедурата. Вече има и Закон за управление на средствата от ЕС. И ако някой бенефициент реши, че има нарушения, винаги може да потърси правата си в съда.

По процедурата на ОПИК, за която се твърди, че има такъв проблем има подадени 567 проекта на обща стойност 487 млн. лв. А бюджетът на процедурата е 97 млн. лв. Така че няма как да няма отхвърлени предложения. Но е важно това да става обективно. Наистина е неприятно, когато едно проектно предложение е отхвърлено още на етап административна оценка, защото не се стига до реалната оценка на качеството. Но тази административна оценка има своите задачи. И изисква доказателството на определени обстоятелства, за да се допуснат до участие тези проекти. Освен всички стъпки в рамките на процедурите, осигуряващи достъп до същинската оценка на максимално много кандидати, в Наредбата за ИСУН и последващите процедури на всички управляващите органи вече няма  задължителни документи, които да не могат да бъдат изисквани в хода на оценката, а освен това приложенията към проектното предложение не са подписани въобще самостоятелно. Счита се, че подписа на самото проектно предложение подписва всички документи. Това допълнително ще облекчи бенефициентите.

Системата за изцяло електронно кандидатстване е нова. Нашата работа е да направим процеса по-лесен, ето защо я коригираме и адаптираме непрекъснато. Това е и един от основните ми приоритети. Трудно е, защото правилата за кандидатстване са функционирали по един  начин 10 г. и не може да се очаква, че преминавайки от хартиено към електронно управление на документите за една нощ ще бъдат регулирани абсолютно всички процеси и новият начин на работа ще е абсолютно перфектен. Не бива да си правим тези илюзии. Важното е всяка стъпка да ни води към нещо по-добро. И това е и нашата цел.

Колко са отхвърлените заради електронен подпис проекти по тази процедура?

От 567 проектни предложения, 76 са предложени за отхвърляне на етап административна оценка. 39 са имали проблем с електронния подпис. От тях 22 са отстранени. При това, след като им е дадена възможност допълнително да представят документи, които не са представени дори впоследствие. 
Ако говорим по-общо, имали сме и случаи на неуспешно подаване на проектни предложения в последния възможен момент, последвани от обвинения, че системата не работи. При положение, че профилът на кандидата е регистриран 30 минути преди крайния срок, няма време да се изчистят детайлите. Затова винаги, обръщаме внимание, че звеното за поддръжка затова е създадено, за да се обръща към него всеки изпитващ трудности при работата със ИСУН. Но отговорното отношение на кандидатите предполага те да започнат своевременно да подготвят проектите, а не в последния момент.

Има ли глобени чиновници, в случай че заради тяхна персонална вина има изкривяване или забавяне при усвояването на средствата?

Все още няма установени грешки от съда, за да има глобени чиновници. Но ако се установи индивидуална вина на някой чиновник, ще бъдат предприети съответните административни мерки.

Приключи ли творчеството при писане на поръчки, което водеше след себе си до дискриминация и предварително определяне на победителите?

В България има 12 000 възложителя и не мога да ви гарантирам, че някой от тях няма да прояви творчество в някакъв момент. Но процесът е силно регулиран. Много от възложителите, особено тези, които имат по-сериозен и понякога болезнен опит по оперативните програми, се саморегулират. И вече се научиха, че дискриминационни условия не трябва да се слагат. Появяват се и други интересни практики. Има обвинения, че "фирмите, които са платили за проекти, са загубили време и усилия да кандидатстват". Системата е толкова интуитивна, че на мен ми е чудно защо на някой, който познава дейността на фирмата си, му е нужно да наема друг, за да му напише проект. Самите бенефициенти трябва да бъдат по-внимателни, защото консултантите могат да са полезни, но и самият възложител първо трябва да знае какво иска.