На българския спорт му трябва чисто нова система, казва министърът на младежта и спорта пред в. „24 часа”

Как премина първата Ви седмица като министър, г-жо Дашева?

Напрегнато. С много работа в министерството. Запознаване с дейността му. Аз, разбира се, съм спортен човек и имах впечатление, че познавам работата във ведомството, но много от нещата се оказаха по-различни. И положих много усилия, за да се запозная по-бързо със ситуацията.

Какво Ви изненада най-много?

Нямаше сериозни изненади. Министерството функционира добре административно и специализирано. Разбира се, това не означава, че всичко е, както трябва. Поводи за някакви съмнения в спортното министерство няма, но има какво да бъде оптимизирано.

Като например?

В административната част. Нормативната база, начинът на комуникация между различните дирекции. В специализираната част различни програми, проекти, критерии за отпускане на средства. Има какво да бъде направено, колкото и кратък да е престоят в министерството.

Те средствата никога не достигат, така че...

Наистина никога не достигат. Въпросът е как се разпределят тези средства. Защото, ако винаги се оправдаваме с липсата им, никога няма да постигнем сериозен напредък. Трябва да оптимизираме начина на разпределение на средствата, но по-важното е контролът върху тяхното използване.

Проблемът с контрола се точи от години. Има ли начин да се реши?

Да, от години се точи и така си остава нерешен. Имам някои идеи, които първо ще споделя с ръководителите на отделните дирекции, с административния състав на министерството, след което ще предложа и на спортната общественост възможностите за подобряването на контрола на изразходването на средствата. Това е един от оперативните ми приоритети в рамките на тези два месеца, какъвто е животът на това правителство до момента.

Започнахте ли да получавате оплаквания от федерациите?

Те са получили своите средства. Навярно всички знаят, че до края на декември всички договори със спортните федерации са разписани, средствата за федерациите са осигурени по две от програмите - олимпийска подготовка и спорт за високи постижения. Засега оплаквания от федерациите няма, те са стартирали своята дейност нормално.

Да се върнем към проблемите на спорта. Един от тях е НСА, откъдето идвате вие. Произвеждат се главно кинезитерапевти и безработни.

С това не мога да се съглася. Това е висше училище, разпознаваемо в целия свят като едно от важните училища, които подготвя треньори в различни видове спорт. Разбира се, подготвя и кинезитерапевти. Аз смятам, че нивото на нашите треньори до момента, в който приключи обучението им в академията, е много добро. Има обаче какво да се направи за тяхната практическа реализация след приключването на обучението в НСА. Тъй като един млад треньор не може да стане отличен наставник само с 4 години учене. Никъде по света го няма това. Трябва да насочим усилията си към продължаването на квалификацията на треньорите след края на обучението им. С всякакви възможности. Със семинари, с начини на израстване, съвсем обективни, стимулиране на тяхното развитие – и морално, и финансово Академията подготвя своите кадри, но след това трябва да продължи тяхното обучение. Защото то също е важно.

От години в България обаче се въртят едни и същи имена.

Нормално е в България да имаме доказани имена в тази професия. И ето тук е моментът може би да се направи контакт с младите. Да имат тясна връзка и да ги обучават. Това липсва. Този контакт, предаване на опит. Това не е лека професия. Тя изисква много познания в различни области. Не само педагогическа, каквато е, но и във физиологията, биохимията. Изключително широки познания.

Но през последните 20 години българските треньори изостанаха на 200 години от колегите си.

Не е така. Факт е, че има наши треньори, които работят успешно в развитите в спортно отношение страни. И там показват, че нивото на тяхното образование е много високо. Нивото на техните компетенции е много високо. За съжаление обаче, техния опит те не го предават тук, на нашите треньори, а на тези в страните, в които работят. И ние трябва да намерим начин да върнем треньорите обратно в България, за да може добрите треньори да обучават младите.

Значи отново се връщаме към старото твърдение, че когато се оправи държавата, ще се оправи и спортът.

Спортът като социално явление е тясно свързан с икономическото състояние на страната. С проблемите, които има в страната. Няма как спортът да го отделим като един малък остров, който да се развива самостойно, без да има отражение на проблемите, които съществуват. Има какво да бъде подобрено, но грижи за спорта има. Има внимание към спорта. Няма друга сфера от човешката дейност, която да може да привлече толкова хора на едно място. Да има толкова много емоции. Радости, тъга. Може би културата в известна степен. Но те са различни.

Защо се съгласихте да станете министър само за 2 месеца?

Аз смятам, че в рамките на тези два месеца, без да си поставям неизпълними задачи, бих могла със своя опит да усъвършенствам част от дейностите в различните области на спорта. И в спорта за всички, и в този за ученици, и в елитния. Не е тайна, че моите по-високи компетенции са в елитния спорт. Това и преподавам - “Теория и методика на спортната подготовка”. Тази предметна област я познавам повече. Защото тя е видимата част. Елитният спорт е най-видим. Останалите области не са толкова видими. Но за да се случи нещо съществено, е необходимо време. Съвсем отговорно ще кажа, че в българския спорт липсва система. Независимо от това, че има позитивни мерки, действия, но система няма. Но тя няма да се изгради за 2 месеца. Не искам да кажа, че трябва да рестартираме старата. Няма как да стане това. И не е необходимо. Трябва да изградим една модерна система на спорта, която да съответства на обективните икономически и социални реалности в национален и международен мащаб.

Но някои взеха старата ни система и при тях тя работи доста добре.

Така е. Взеха старата ни система и успешно я адаптираха на местна почва. Не искам да кажа, че няма да се вземе позитивното от системата, която съществуваше в миналото, не ме разбирайте погрешно. Позитивното трябва да бъде съхранено и развито. Но също така трябва да бъдем обективни, че сегашната икономическа ситуация в световен, европейски и национален мащаб не ни дава възможност да рестартираме старата система. Реалностите са други. Но позитивното трябва да остане. Например връзката между държавното и общественото начало в спорта, която е изгубена, трябва да се възстанови. Елитният спорт трябва да бъде грижа на държавата. Но в спорта за всички, в ученическия, трябва да бъде засилено общественото начало. Да не бъде само на приказки. През последните години слушах доста приказки, но реалните действия са малко.

Кой е любимият Ви спорт?

Баскетболът. Аз съм играла баскетбол. По принцип обичам колективните спортове, или т. нар. спортни игри. Оценявам, че спортистите в тези игри имат висок интелектуален потенциал, но си имам и любими индивидуални спортове. Обичам зимните спортове, карам ски. След световната купа ще трябва да опитам и сноуборд. Обичам леката атлетика. Смятам, че спортове като лека атлетика, плуване и гимнастика като основни, базови спортове трябва да са в основата на спортната система. И трябва да се развиват, защото те са в основата на спортната подготовка.

Кой Ви покани да станете министър?

Аз получих лично предложение от президента на Република България г-н Румен Радев.