Министърът на младежта и спорта в предаването „Преди всички” на БНР

Ударно, спортно начало в предаването на „Хоризонт“ „Преди всички“. В студиото е служебният министър на младежта и спорта проф. Даниела Дашева – професор по теория и методика на спортната тренировка, бивш зам.-ректор на Националната спортна академия. Нейни възпитаници са едни от нашите най-успели спортисти, полиглот. „Спортният министър трябва да е професионалист, а не спуснат отвън“ – това е очакването на общността. Вие сте за малко на този пост, но нивото трябва да се поддържа и отнякъде трябва да се започне. Да започнем с въпроса, който се задава на всички служебни министри – кой Ви покани да оглавите министерството на спорта?

Покани ме лично президентът на републиката ген. Румен Радев. Така че предложението идва от него.

Вие сте човек, известен в академичните среди. Има ли разлика между това, което очаквахте, това, което си представяхте преди да заемете поста и сега?

Има разлика. По-трудно е, отколкото мислех, че ще бъде в началото, когато приех да бъда служебен министър на спорта. Разбира се, трудностите са предизвикателство, така че аз ще се опитам в рамките на времето, което е отредено на това правителство да се справя с някои от предизвикателствата в министерството на младежта и спорта. Факт е, че не мога да реша голяма част от проблемите. Те не са малко, но поне мога да поставя основите на една нова система на спорта, която би трябвало да се изгради в бъдеще време в България.

Докато бяхте в Академията имахте повече очаквания, че министерството може да свърши нещо, отколкото сега разбирате, че може да направи?

Не точно. Имах повече очаквания, тъй като аз познавам работата на спортния сектор, в това число и работата на министерството. Така че за мен не беше толкова неизвестно, какво се случва в министерството. Аз имам контакти с различни дирекции, особено с дирекция „Елитен спорт“, тъй като това е и моята професия. Имах представа за какво става въпрос. Аз съм амбициозна и като дойдох в министерството си поставих повече задачи, отколкото след това реално видях, че могат да бъдат реализирани.

Къде се получи най-голямото разминаване?

Няма разминаване по отношение на приемането на хората, които работят в министерството. Бях добре приета и продължавам да бъда добре приета. Както съми казахте, голяма част от тях са мои възпитаници, имат опит в министерството. Има известно разминаване в това, което се е случвало през годините в областта на спорта и моите виждания за спорта. Но пак казвам, че няма да успея да реализирам всички мои виждания докрай, тъй като нямам достатъчно време.

Да изчистим въпроса с ревизията. Скоро изтича срокът, който премиерът беше дал, за да видите какво е положението и какво трябва да ходи към прокуратурата, какво не трябва...

Направихме нашия доклад-оценка. Той вече е изпратен към Министерски съвет. Трябва да кажа, че сериозни финансови нарушения в министерството на младежта и спорта няма. Министерството не разполага с огромен бюджет, той е в рамките на 70 млн. лв. Не разполага и със солиден бюджет по отношение на реновиране, строителство, на спортна инфраструктура, обществените поръчки не са в голям размер. Те са от 4 до 5 млн. лв., което считам, че не е голяма цифра. Докладът е обобщен за министерството и тези данни и информацията ще бъдат предоставени на обществеността. Това ще се реши, предполагам, за всички министерства.

Но не бихте казали, че преди Вас предшествениците Ви са извършвали някакви нередности.

Има известни нарушения, било административни, нормативни и други, но те не са от такова естество, че да предизвикат някакви усложнения.

Новите критерии, по които федерациите получават финансови средства бяха предмет на обструкция от много от спортните федерации. Защото, освен че разделихме спортовете на олимпийски и неолимпийски, разделихме ги и на социални и не толкова социално значими. Много от федерациите отпаднаха, само 46 от тях получават финансиране. Има много федерации с проблеми, като вдигане на тежести, шахмат, мотоциклетизъм и т.н.

Аз имам съображения към критериите, което съм казвала и преди да бъда на поста служебен министър на спорта. Явно определянето на тези критерии се е случило доста субективно във времето. Не почива на никакви научни факти и реална оценка, действително ли така трябва да бъдат групирани спортовете, както е в момента - в 6 основни групи. Предстои да предложа нова визия за това, как трябва да се групират спортовете на фона на един обществен дебат, който ще се проведе в края на март месец, в края на изтичането на срока на служебното правителство. Надявам се в този обществен дебат и това, което аз ще предложа, да получа съгласието на широката общественост и на федерациите за уточняване, прецизиране на критериите, поставянето на финансирането на спортните федерации на една обективна и научна основа.

Как ще се отрази това на реалността в спорта: медалите и представянето на състезания?

Би трябвало да се отрази положително и всяка федерация съобразно своите възможности и това, което е постигнала във времето и това, което предстои да реализира, да намери своето адекватно финансиране. Тъй като това е въпросът – адекватно финансиране на федерациите.

Според Вас какви трябва да са основните критерии, по които федерациите трябва да вземат пари: социално значимото, броят на медалите, броят на практикуващите, броят на лицензираните състезатели… Кои са за Вас важните критерии?

Важни са повече от 10 критерия, които всъщност ние трябва да определим. Не само медалите, разбира се. Аз знам, че медалът е видимата страна на спортната подготовка, на престижа на българския спорт и ще бъде един от критериите. Безспорно няма как да изключим медалите от възможностите за финансиране на федерациите. Но е важна също така степента на участие в спорта, тъй като ние непрекъснато говорим, че имаме елитен спорт, а пък нямаме спорт на масово ниво. Трябва да стимулираме федерациите да развиват този спорт на масово ниво, тъй като оттам ние по-късно ще имаме елитни спортисти. Начинът на вътрешното изразходване на средствата в самите федерации също е един от основните критерии, икономическият ефект. Самите критерии изискват сериозно проучване. То няма да е нещо ново, което аз сега откривам в областта на спорта. Много от европейските страни вече са направили такова проучване, определили са стриктни критерии и разпределят средствата по този начин. Типичен пример в това отношение е Унгария. Там има няколко приоритетни спорта, спортните игри са в самостоятелна структурна единица, тъй като се смята, че те имат най-голям социален ефект, защото имат най-голяма масовост и са свели всичко до около 16 спорта.

Около олимпиадата се появи на пръв поглед това противоречие: пари, които отиват към определени спортове, а спортисти, които разказват, че до тях достига много малка сума от тях.

Не е така. Спортистите получават средствата, които са им отредени. Иначе няма как федерациите да отчетат изразходваните средства. Разбира се, парите винаги не стигат, особено когато става въпрос за такова ниво. Няма нарушение от тази гледна точка – дали достигат, или не достигат до спортистите. Особено елитните спортисти са осигурени.

Макар че видяхме елитни спортисти, които тренират в неподлежащи на коментар бази…

Въпросът с базите е сложен. Аз споделих, че нашата спортна база е овехтяла, за голямо съжаление. И трябва да положим усилия, не само държавата, разбира се и общините, спортната база да се поддържа, реновира. Но аз смятам, че е необходим и един по-добър мениджмънт и контрол на управление на спортната база. Тъй като не е възможно да се влагат толкова много средства и след това тази база да не се поддържа, да се руши.

Да, така е, защото в последно време по тези европейски програми се появиха едни стадиони в едни населени места... Там са хвърлени огромни пари и тези бази де факто не се използват. Те просто са на място, на което няма кой да ги използва. Това е абсурдът.

Сигурно това е било решение тогава, когато тези пари са били хвърлени в тези бази. Аз смятам, че е крайно време да се направи една карта, ако щете да я наречем, на спортната инфраструктура в страната и да се види какво съществува, какво може да се направи и къде е удачно да се направи. Тъй като действително има построени малки и по-големи спортни обекти, от които няма нужда в съответните населени места. Няма кой да ги използва, наистина.

Имаше една идея за паспортизация на спортните обекти. Тя май така и не се случи?

Не се случи.

Още един „парещ картоф“ във Вашата градина е Законът за спорта. Изключително важно нещо, което има някакъв проект, който стигна донякъде в предишното Народно събрание. Вие обаче казахте, че не сте съгласни с този нов проект.

Имам критики към предложения проект...

Още преди да станете министър ли?

Да, в процеса на обсъждане на закона съм давала своите критични бележки. Разбира се, на неговото обсъждане в парламентарната комисия и на това, което се случи в парламента, не съм присъствала. Но имам виждания по закона, който беше представен. С едно съм съгласна: че на спорта е необходим нов закон, съвременен спортен закон. Тъй като старият закон е променян многократно, не мога да ги изброя – над 18, 19 или 20 пъти вече е променян. Поправки – много. До ден-днешен непрекъснато поправки. Явно е, че един закон, който търпи толкова много корекции, не служи на спортната общност, не служи на спорта. Така че е необходим нов закон. В това няма никакви съмнения. Факт е обаче, че представеният закон повече приличаше на строителен закон, отколкото на закон за спорта, тъй като изключително много място беше отредено на строителството, на поддържането, управлението на спортната база. Съгласна съм, че това е важен аспект на един закон. Трябва нормативната уредба в това отношение да е изключително прецизна, тъй като начинът да управляваме спортната база е този: дали ще отдаваме под наем, за колко години можем да я отдаваме, каква ще бъде ефективността на отдаването под наем и всички тези проблеми около спортната база. Но в предложения закон липсват съществени предметни области, свързани със спорта, със системата на спорта. В този закон много малко място е отредено на научно-приложната дейност в спорта. Нека всички да се съгласим, че без научно-приложна дейност в спорта, без съвременно научно и медицинско осигуряване, няма как да се надяваме на бъдещи спортни успехи, тъй като водещите в спорта страни са създали такава система. Също така в този закон недостатъчно място е отредено на т.нар. детско-юношески спорт, т.е. системата за селекция и подбор на таланти, изключая спортните училища. А без такава система за селекция и подбор на таланти ние няма на какво да разчитаме. Връщайки спорта в училище, или на масово ниво, всъщност това е системата за подбор и селекция на таланти. Няма достатъчно аргументи в новия закон, които да определят важността на тази подсистема. Също така спортът в системата на образованието, имам също така някои критики и бележки по отношение на това как може да се развива този спорт, тъй като той е изключително важен. Така че имам своите виждания за закона.

Ще работите ли по някакви предложения, които да бъдат оставени на вече редовния министър на спорта, за да ги внесе в Народното събрание?

Ще се опитам. Но, откровено казано, времето няма да стигне за създаването на един съвременен закон. Това е процес, който изисква малко повече време от това, което е отредено. Тъй като няма аз сама да го създам. Той трябва да бъде достояние на обществото, спортното общество трябва да каже своето виждане, да обобщим вижданията, да изберем най-доброто от тях и съответно след това да намерим юридическата и другата намеса за внасянето му в Народното събрание, която също е важна.

За които не достигат два месеца… До момента вече втора седмица сте служебен министър на младежта и спорта. За тези две седмици успяхте да се докоснете до двама от големите ни спортисти, които триумфираха на българска земя – Григор Димитров и Радослав Янков…

Да, докоснах се. Невероятно беше изживяването, наистина. Уважавам изключително Радослав Янков като спортист – той е едно скромно момче, което в момента е отдало живота си на спорта и се занимава много професионално заедно с неговия треньор. Разбира се, и федерацията има отношение, всичко в неговата подготовка е подсигурено. Надявам се Радослав да ни зарадва на следващите олимпийски игри. Искрено вярвам, че ще ни зарадва, тъй като това е един от шансовете за медал следващата година на олимпиадата в Южна Корея… Григор е нещо различно. Така, както и двата спорта са различни. Единият – изключително труден заради самите снежни условия, природата, начина на подготовка. Другият е изключително професионален и емоционален, събира огромния зрителски интерес – това видяхме с Григор. Трябва да уважаваме тези спортисти. Те са пример за децата. Аз се надявам след Григор и след този турнир в зала „Арена Армеец“ да има още повече деца, които да се занимават с тенис. И да има още повече деца, които да се занимават със сноуборд.

Една Ваша предшественичка беше припознала успехите на Григор Димитров като успехи на България…

Те са и успехи на България, тъй като Григор Димитров произлиза от българската школа по тенис. Той е роден в Хасково, неговите родители са първите треньори, баща му основно. Той е възпитаник на Националната спортна академия. Аз също съм била негов преподавател. Така че неговите първи години, юношеското му развитие е в България – българската школа по тенис. Разбира се, тенисът е спорт, който на определено ниво вече изисква изключителен професионализъм.

Притесниха ли Ви освиркванията в залата?

Аз смятам, че нашата публика, когато е на спортно събитие, не трябва да смесва емоциите от спорта с политически виждания. Нормално е политиците да бъдат в залата и да подкрепят спортистите. Това е ангажираност, това е съпричастност към постиженията на спортистите. Няма как да не присъстват и да не бъдат съпричастни на успеха, защото са политици. Нали искаме държавата да подкрепя спорта. Как иначе си го представяме, ако те не са съпричастни? Просто като стоят отстрани и се информират какво се случва? Аз смятам, че присъствие трябва да има. Друг е въпросът, че публиката вероятно беше прекалено емоционално настроена от постижението на Григор в този ден. Също така ние нямаме поведение за това, как да се държим.

Някой каза, че имаме проблем с тенис етикета…

Това е първият голям турнир. Публиката ще се научи.

Само да кажа в защита на публиката и за това, че политиците трябва да са в залата: много често и политиците обсебваха спортните успехи. Може би затова понякога се получава този сблъсък, когато политици и публика се срещнат. Знаете колко пъти политици са изземвали спортни събития.

Те са спортни събития, но видимата страна, елитният спорт, е престижната страна. Радваме се на успехите и искаме да ги показваме. Разбира се, те са успехи на спортистите.

Имаше голяма дискусия за това, дали Вашият предшественик Красен Кралев е трябвало да присъства на цялата олимпиада в Рио, Вие какво мислите по въпроса?

Моето виждане е, че не беше необходимо през цялото време. Но може би той е искал да се чувства съпричастен и с каквото може да помогне на спортистите със своя престой в Рио.

Понякога се налага политиците да помагат на спорта, както в случая с Цвети Стоянова. В такива ситуации просто се налага държавата да помогне.

Ако Ви предложат след изборите да останете на поста, бихте ли приели?

Нека да видя какво ще свърша за тези два месеца и тогава мога да реша дали да остана. Нека да покажа, че все пак може да има полза от моя престой в министерството и в спорта и тогава да решаваме тези неща.

Вие управлявате ли с мисълта, че след Вас може да дойде друг, който също да подложи на ревизия Вашата работа?

Не, не управлявам с тази мисъл. Искам да бъда в полза на спорта. Желая единствено в спорта да има приемственост и да има уважение към спорта, тъй като в дългите години на непрекъснати промени, те всъщност са причина в момента да говорим, че нямаме спорт за всички, че спортът в училище е занемарен и че спортната база е занемарена. Спортът е социално явление и не трябва да го политизираме.

Но ние с Вас току-що сложихме диагнозата, че досега не е било така.

Трябва всички да се убедим, че на спорта му трябва нова визия и нова система и да започнем да я строим съвместно, независимо от това колко време имаме на министерския пост.

Какво ще кажете на Вашия наследник?

Единственото, което искам да кажа е да приеме позитивното, което аз в рамките на тези два месеца мога да реализирам и, който и да е, да обича спорта, да обича спортистите, да обича децата, защото без това няма как да се случи.

Благодаря Ви. Мисля, че това не беше финалното ни интервю. И въпросът какво предавате и какво трябва да се продължи, със сигурност ще може да го зададем. Благодаря Ви.