Служебният вицепремиер  по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз пред в. „Дневник“

Ще излъчва ли служебният кабинет кандидат за български еврокомисар, г-жо Златева? Заявката на президента Румен Радев бе предложението да направи избрано от парламента правителство, но в медийни изяви служебният премиер проф. Огнян Герджиков твърди, че има разговори между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 за излъчване на кандидат за еврокомисар. Защо има разминаваме между двете позиции?

Ние вече сме заявили нашата позиция, че в рамките на мандата на служебното правителство няма да излъчваме кандидат за еврокомисар. На този етап не е обсъждана промяна на тази позиция, нямам информация да има промяна. Бихме излъчили еврокомисар, ако след изборите политическите партии не са в състояние да сформират правителство и съответно - да има единно решение за кандидата ни за еврокомисар. В момента сме в предизборна кампания и има изключително изострени отношения между отделните партии - нормалният подход би бил, ако служебно правителство излъчва кандидат за еврокомисар, да има консенсус между големите партии. Или най-малкото да има разговори между тях. На този етап такива не се предвиждат. И пак казвам - нямам информация да има промяна в позицията ни.

На много хора им се искало да бъдат българският кандидат за еврокомисар според проф. Герджиков. Кои са тези хора? 

Със сигурност има много желаещи. До мен не са се допитвали. Аз нямам информация за кандидатури за еврокомисар. Това не е въпрос, който е обсъждан нито на заседание на Министерския съвет, нито в неформални разговори между ресорните министри.

За какъв ресор може да се бори България в Европейската комисия (ЕК)? Има твърдения, че със забавянето си губим добри ресори.

България имаше вицепрезидент на ЕК с ресор бюджет и човешки ресурси. Ясно е, че вече не можем да получим този ресор, тъй като по предложение на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и с решение на Европейския парламент той бе даден на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер. Много е важно България да се пребори да излъчи силен кандидат за еврокомисар и също така да отстоява интереса си за силен ресор.

Основна задача на служебното правителство е да организира предсрочните парламентарни избори. Има ли риск те да бъдат провалени заради неосигуряването на машинно гласуване?

Все още тече обществената поръчка за осигуряване на машинно гласуване. Срокът за подаване на оферти изтича на 22 февруари, т.е. в сряда. Служебният кабинет е предприел всички необходими дейности - има приета план-сметка, която да гарантира финансовото осигуряване на необходимостта от наемане или купуване на машини. Отговорността за подготовката и провеждането на изборите е и на Централната избирателна комисия. Не мога да кажа дали ще има фирма, която ще подаде оферта, но наистина е голямо предизвикателство пред държавата да осигури за толкова кратко време 12 400 машини за гласуване.

Друг приоритет на служебното правителство е подготовката за българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Дали скандалът покрай оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", плащанията по която може да бъдат спрени, ще повлияе на отношенията ни с ЕК и на председателството? 

За мен няма пряка връзка между писмото, което получихме за спиране на плащанията по оперативната програма, и отношенията като цяло между България и ЕК. Една от основните роли на ЕК е да следи за стриктното спазване на правилата, по които се предоставят европейските средства; за това да бъдат в сила механизмите за проверка и контрол. Очакваме Министерството на образованието и науката да предприеме всички действия да се отговори на изискванията на ЕК и тези средства да бъдат размразени. 

Ще се отрази ли върху председателството ни на ЕС последният критичен мониторингов доклад на Брюксел за правосъдие и вътрешен ред?

Сътрудничеството между България и ЕК в контекста на Механизма за сътрудничество и оценка ще продължи и по време на българското председателство, но не очакваме пряко отражение върху изпълнението на задачите, свързани с него. В началото на годината ЕК обяви решението си следващите мониторингови доклади за България и Румъния да бъдат публикувани в края на настоящата година. През есента на м.г. председателят на ЕК обяви амбицията на комисията за прекратяване на мониторинга в рамките на нейния настоящ мандат, т.е. до пролетта на 2019 г.

Що се отнася до самия доклад, трябва да се отбележи, че наред с обективните констатации за необходимостта от консолидиране на резултатите по мерките той съдържа справедлива и балансирана оценка на направеното от България в рамките на целия 10-годишен период на прилагане на механизма. Докладът отчита положителните тенденции и постижения, особено в края на 10-годишния период, които, трябва да кажем, често оставаха скрити или недостатъчно видими в контекста на цикличното годишно докладване. Разбира се, докладът отчита и предизвикателствата и проблемите, свързани с поддържането на скоростта и ефективността на реформите, поради обективното отражение на периодите на накъсване на политическия цикъл.

Ще настоява ли служебното правителство мониторингът да бъде спрян?

За страната ни е особено важно, че докладът съдържа конкретни препоръки за оценка на изпълнението на отделните показателите, както и съвсем ясна перспектива за прекратяване на мониторинга преди края на мандата на настоящата ЕК. Наред с това докладът ясно потвърждава липсата на връзка между мониторинга и други политики на ЕС като разширяването на Шенген или решенията за приложение на Европейския фонд за стратегически инвестиции, т.нар. фонд "Юнкер".

Последователната воля на България да направи необходимите усилия за ускоряване на реформите и постигане на целта за прекратяване на мониторинга не може да се поставя под въпрос. Искам да подчертая, че още на първото заседание на служебния кабинет министър-председателят възложи да се изготви план за действие с конкретни мерки по изпълнението на препоръките в последния доклад. Разбира се, по обективни причини няма как да заложим законодателни инициативи. Същевременно сме убедени, че и в настоящия период има какво да сторим, за да ускорим реформите и да гарантираме тяхната устойчивост и необратимост.

Не трябва ли при председателството ни на ЕС да поставим акцент и върху борбата с корупцията? Досега обявявахте като приоритети икономическия растеж, заетостта и сигурността. 

Приоритетите в програмата на нашето трио от председателства на Съвета на ЕС – Естония, България и Австрия, са съобразени със стратегическия дневен ред на ЕС. Поставили сме си за цел да отговорим на актуалните за европейските граждани предизвикателствата в областта на икономическия растеж, заетостта, сигурността, включително проблемите на миграцията, социалното включване, Енергийния съюз на ЕС и проблематиката на енергийната сигурност. Програмата, съдържаща неговите приоритети, е в процес на финализиране. Работим в тясно сътрудничество с партньорите ни от Естония и Австрия, както и с европейските институции, и очакваме програмата да бъде представена официално по-късно през пролетта.

Програмата на българското председателство също е в процес на подготовка. Тя включва общи за триото приоритети, но предвижда и специфични за нашата страна теми, в които България има ясно дефинирани цели и последователна политика. Сред тях попада темата за разширяването на ЕС и отношенията между съюза и страните в нашето непосредствено съседство. Амбициите на България като председател на Съвета на ЕС са в няколко посоки. Искаме не просто да бъдем "честен посредник" в придвижването на европейския дневен ред напред, но и да насърчаваме единството на ЕС и на солидарността между държавите членки. Също така искаме да дадем своя принос за постигане на конкретни резултати в областите, които държавите членки и европейските граждани идентифицират като най-важни. Тези области включват икономическия растеж, създаването на работни места и укрепването на конкурентоспособността на икономиките на ЕС, сигурност и миграция, Енергиен съюз на ЕС и климатична политика, кохезия, издигане на ролята на ЕС на глобалната сцена.

Какви позиции ще отстоява страната ни за миграционната криза и за Енергийния съюз по време на председателството? 

България е категоричен привърженик на засилването на контрола на външните граници на ЕС, като в сферата на миграцията страната ни последователно защитава позицията, че само общ европейски отговор и реална солидарност между държавите членки ще доведат до ефективно дългосрочно решение на миграционната криза. Насърчаваме съюза да се придържа към задълбочен и географски балансиран подход, стъпващ на добър анализ и дългосрочна визия.

България отдава първостепенно значение и на запазването на Кохезионната политика като ключов инструмент за постигане на икономическа, социална и териториална конвергенция в целия ЕС. За това са нужди координирани политики на равнище държави членки, както и чрез едновременно адресиране на специфичните предизвикателства пред всяка държава при спазването на принципите на единния пазар.

Необходими са и съвместни усилия за довършване на Енергийния съюз, както и за намаляване на енергийната зависимост на Европа, за подобряване на енергийната сигурност и постигането на достъпна, сигурна и устойчива енергия за европейските граждани. Ключово за утвърждаването на ЕС като "съюз на сигурност и просперитет" е и изграждането на действително единно Европейско пространство на правосъдие и вътрешен ред, в което различните правни системи функционират на основата на взаимното уважение и доверие.

България е решена да продължи да работи за разширяване и задълбочаване на европейското сътрудничество в тази сфера, както и да участва все така активно в обмена на информация и добри практики. Като председател на Съвета на ЕС България ще има ясен ангажимент да продължи усилията на ЕС за укрепване на диалога по върховенството на закона във всички негови измерения, в това число и борбата с корупцията.

Защо тепърва ще се прави национална програма, в която ще се дефинира българският интерес по време на председателството? Кой е той?

- Дефинирането на българските национални интереси в процеса на вземане на решения в рамките на ЕС е един непрекъснат координационен процес между министерствата и останалите институции на страната. В този смисъл работата по идентифициране на българските интереси в ЕС е ключов аспект в дейността на администрацията, който не е в зависимост от наличието на други фактори, като например календара на ротационните председателства на Съвета на ЕС.
Конкретно - председателството предоставя изключителна възможност за нашата страна да издигне своя образ и да демонстрира категорично своето място в сърцевината на ЕС.
Образът на страната ни, който искаме да утвърдим, е пряко свързан с амбициите ни като страна председател.

Още веднъж искам да подчертая, че България ще бъде ефективен и отговорен председател на Съвета на ЕС, който отчита адекватно позициите на държавите членки, особено по най-чувствителните въпроси, и в същото се ръководи от разбирането, че съюзът трябва да се фокусира върху онези свои политики, които най-ясно доказват истинската добавена стойност на ЕС. Комуникационната стратегия и културната програма на председателството ще имат важна роля и за популяризирането на България, на нашето културно наследство и традиции, на нашите природни красоти.

В кои сфери има забавяне на подготовката на българското председателство на ЕС?

Служебният кабинет установи забавяне спрямо отделни мерки по плана за подготовка, приет от предишното правителство. Като цяло забавянията са по мерки, които е трябвало да бъдат изпълнени в периода ноември 2016 г. - януари 2017 г., което може би се дължи на политическата ситуация. Направихме оценка на риска и план за действие, така че да наваксаме закъснението. Искам да подчертая, че няма фатални закъснения. Това, което прави впечатление, е, че по време на предишното правителство е нямало много стриктен координационен механизъм по подготовката на председателството - различни вицепремиери са отговаряли за различните направления, накрая премиерът отговаряше за подготовката. Сега този проблем е решен и отговорността е в моя ресор. Над 1300 души работят по председателството - те са изключително мотивирани, а човешкият фактор е много важен за успеха. Има политическа воля и разбиране, че освен подготовката и организирането на честни избори, подготовката е председателството ни на ЕС е основен приоритет на служебния кабинет.

Колко ще ни струва председателството?

План-сметката за председателството е приета през м.г. и включва тригодишен период - от 2016 до 2018 г. включително. Планирани са 150 млн. лв., т.е. средно по 50 млн. лв., разпределени в трите календарни години. Очакваме актуализираните план-сметки на ангажираните с председателството министерства и ведомства и се надявам да спазим общата рамка от 150 млн. лв.

И президентът Румен Радев, и партията, от която идвате - БСП, се обявяват за отпадане на санкциите срещу Русия. Ще работи ли служебният кабинет в тази посока? 

Решението за налагане или отпадане на санкции срещу Русия се взема от Съвета за външна политика в Брюксел. През декември м.г. бе взето решение за удължаването на техния срок. Ще има преразглеждане през юли. На този етап не са обсъждани конкретни стъпки, които България като държава членка да предприеме. Ясно е обаче, че като страна търпим икономически загуби от наложените санкции. В момента, когато въпросът бъде поставен на дневен ред, правителството ще вземе своето решение. Ще видим и как ще се развият отношенията между Русия и САЩ. За нас е важно Европа да не остане изолиран играч на световната сцена.