Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif31.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

 

Д-р Семерджиев, Вие сте основател и първи директор на НЗОК. Бихте ли припомнили събитията отпреди 18 г., когато бе направена най-голямата реформа в здравеопазването ни?

 

Много малко хора в България са наясно как беше създадена НЗОК и вместо истината в публичното пространство се настаниха митове и манипулации, които и до днес не са изчистени от колективното съзнание на обществото. Накратко бих искал само да отбележа, че оценките на международните консултанти и Световната банка, която подкрепи реформите в здравеопазването с пари и техническа помощ бяха най-високите възможни в тяхната практика. Здравната каса беше създадена само за 9 месеца, а самоотвержеността на пионерите – създатели няма равна на себе си в историята на прехода след падането на Берлинската стена. Днес бих искал да илюстрирам нивото на лъжите, които се разпространяваха през 1999 г. за нас и касата само с един пример. Става въпрос за колите, които НЗОК си била купила при старта на изграждането – шест броя "Рено Лагуна", един микробус и едно "Волво", които станаха повод за последващи постоянни публични манипулации и истерии. Всъщност ние получихме тези активи като дарение от държавата през август 1999 г. До тогава обикаляхме страната да изграждаме 28 регионални каси и 120 общински офиса със собствените си автомобили, продължихме да го правим и след това. Споменавам го защото една полезна институция бе заклеймена още в самия си старт, което и до днес пречи да се видят ползите, които тя допринася за здравната система и здравеопазването на населението.

 

По какъв модел беше създадена НЗОК и сега, 18 г. по-късно, смятате ли, че това е било най-доброто решение за страната ни?

 

Моделът се нарича „публично-частен микс”, а самата НЗОК е създадена по матрицата на солидарна, социално-осигурителна обществена институция с универсално покритие на нуждите от медицинска помощ на осигурените лица.

 

Каква е Вашата оценка за работата на касата през годините?

 

НЗОК издържа на всички бури и дори финансира държавата през 2010, 2011 и 2012 г. без да фалира, а това се случи на много други каси в Централна и Източна Европа. За съжаление касата бе обезсилвана в годините от много политически интервенции, бе одържавена и подчинена на партийни цели и стратегии, но въпреки това тя продължава да изпълнява основните си функции.

 

Подобрило ли се е здравеопазването у нас спрямо 1999 г.?

Още през 2000 г. успяхме да пречупим негативния тренд в здравните индикатори на населението, намалихме общата и детската смъртност, смъртността от социално значимите заболявания, започна увеличение на продължителността на живота и до миналата година имахме нарастване средно с 4 г., но за съжаление положителната тенденция през последните две години с пречупи и отново имаме влошаване на някои от показателите.

 

Как ще обясните феномена, че парите в Здравната каса растат всяка година, като са се увеличили няколко пъти от създаването й, и в същото време никога не стигат. Много често лекарите се оплакват от лоши условия на работа и от ниско заплащане, а пациентите – от лошо качество на услугата и от мизерните условия в болниците.

 

С лошо управление. Това е характеристиката на партийно управляваните институции и намесата на държавата там, където тя няма работа. Вместо с общественото здраве партийците на ръководни постове в здравното министерство предпочитаха да се занимават с касата и парите, и резултатите са видни.

 

Защо болниците масово затъват в дългове?

 

Отново заради партийност и лошо управление, а също и заради корупция. Здравеопазването изисква професионализъм, а не политически комисари по върховете си.

 

Случвало ми се е на улицата пред мен да припадне човек и аз да извикам Бърза помощ. Първият въпрос на спешните медици бе дали е здравно осигурен човекът, който беше клошар. След отрицателния му отговор, екипът със съжаление ми каза: „Госпожо, нищо не можем да направим." Защо се случи така, че лекарите да бъдат разкъсвани между Хипократовата клетва, която са дали, и невъзможността да обезпечат институционално и финансово лекарската помощ, която трябва да дадат?

 

Този пример е напълно невалиден – спешната помощ в България е държавен ангажимент и се финансира от държавния бюджет, така че няма зависимост от осигурителния статус на нуждаещият се. Това са оправдания на невежи или недобросъвестни хора, каквито има във всяка система. А иначе, с Хипократовата клетва се злоупотребява и то целенасочено – тя е традиционен ритуал, а не обричане на саможертва. Здравеопазването се гради върху фундамента на здравната икономика и който си мисли, че е безплатно е или наивник, или нещо друго. Всяко общество трябва да знае, че здравеопазването му е такова каквото е неговото финансиране и за сравнение ще изтъкна само три числа – в САЩ се разходват около $9000 на човек от населението за една година, в ЕС средно около 3500 евро, а в България около $330. Ето защо сравненията с другите държави са невъзможни, а претенциите към системата у нас са доста пресилени.

 

Удачно ли беше решението болниците да се превърнат в търговски дружества?

 

И тази тема е една от тежките партийни манипулации в публичното пространство. Ще дам пример – няма партия, която да не е оферирала премахването на регистрацията по търговския закон преди изборите и няма власт, която да го е направила. Стопанската дейност на болниците няма по какъв друг закон да се управлява, а медицинската е регламентирана от Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения и Националния рамков договор всяка година – тези неща не се разбират от хората защото са силно специализирани, а това дава възможност на политиците да злоупотребяват предизборно или просто да проявяват невежеството си. България е правова държава и трябва да се управлява от закони, а не от популизъм.

 

Каква е причината за изгубеното доверие между лекари и пациенти, с което могат да се обяснят зачестилите случаи на насилие и агресия спрямо лекарите?

 

Доверието е човешки феномен и загубата е на персонално ниво и е двустранно, основано на взаимност и реципрочност. Знам, че много хора се оправдават със системата или други външни причини, но това е само техника за избягване на личната отговорност.

 

През годините многократно се поставяше темата за премахването на монопола на НЗОК и създаването на алтернативни здравни каси. Досега обаче това не се е случило. Защо? И според Вас ще бъде ли това добро решение, което да доведе до подобряване на здравеопазването?

 

В Закона за здравното осигуряване от 1998 г. имаше глава Доброволно здравно осигуряване и до 2013 година бяха създадени 21 частни здравноосигурителни фонда. Те бяха потенциалните конкуренти на НЗОК, ако хората бяха получили право да избират здравния си осигурител, но политиците тогава решиха да въведат застрахователния модел, унищожиха доброволното осигуряване и вече няма как да се „демонополизира" НЗОК – няма с какво. А Холандия, която въведе конкурентен осигурителен модел само за 5 години излезе по върховете на класациите на здравните системи в света.

 

Връщате практиката НЗОК сама да прави търгове и да купува лекарствата за онкоболни. Какви са плюсовете и минусите на тази практика? Има ли опасност да се появи дефицит на някои лекарства? Ако централизираните търгове са по-добрия вариант, защо не се прилагат и за другите лекарства, нужни на болниците?

 

Този въпрос е към НЗОК. Министърът не е едноличен разпоредник и нищо не връща, а най-малко аз ще си позволя да вземам самоуправствени решения в системата, както това се случваше през последните години. Крайно време е всеки да си поеме функциите и да си върши работата, защото авторитаризмът и централизацията показаха своята несъстоятелност. Отговорността и отговорите трябва да се търсят там, където са правомощията.

 

Какво още трябва да се направи, за да се подобри здравеопазването у нас?

 

На първо място да се освободи от партийната опека и да се заложи на професионализма.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения