Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

Най-трудният закон – така го определихте и Вие – този за Стратегия за развитието на академичния състав и висшето образование. Защо?

Това беше казано от проф. Станилов на едно заседание на Комисията по образование и наука в 43-то Народно събрание. А проф. Станилов е един от най-признатите експерти в тази област. Причината е, че темата е много експертна. Човек трябва да познава международния опит от една страна – как става академичното израстване в други страни, трябва да е работил в система, в която висшето образование и науката са тясно преплетени. В България има такива висши училища, но не всички са. А това е необходимо. И от трета страна, трябва добре да познава българската действителност, така че като се предложат съответни законови норми, те да бъдат работещи, да могат следващите няколко години да постигнат това, което е поставено като цели, защото предишният закон не успя да го направи.

Проф. Денков, вие представихте документ, той е обобщение на предложения от 43-то Народно събрание. Разкажете ни подробности.

В 43-то Народно събрание на първо четене бяха приети 6 законопроекта, от които основният беше на Министерски съвет. Този, който ние подготвяхме, обяснихме на колегите от Министерски съвет и той беше припознат като официален законопроект на предишното правителство. След приемането на тези 6 законопроекта, имаше 7 заседания на Комисията по образование и наука, в която те бяха разглеждани в съвкупност. Беше напреднало много приемането на второ четене в Комисията на членовете, които решават най-важните въпроси. Това, което не достигна е да се довърши второто четене в Комисията. Затова ние тръгнахме от законопроекта, който беше стигнал до съответната степен в Комисията по образование и наука. Основното, което сме направили, е да добавим една нова глава, свързана с установяването на плагиатство и последствията от това установяване. Това всъщност е единственият голям нов елемент, който е доста подробно разработен в предлагания законопроект. Другите основни елементи са възпроизведени от това, което беше прието в Комисията по образование и наука.

Тоест, ние можем да кажем, че това са основните промени?

Това са основните промени в сега работещия Закон за развитие на академичния състав.

Посочете ми повече подробности за плагиатството.

Много е важно да се разбере, че плагиатството в науката не е като плагиатстването на песни или на романи – нещо, което ти продаваш на пазара след това. Първо, в науката доскоро много по-трудно се установяваше плагиатство. И второ, то няма търговски измерения. Тук говорим за други измерения. Ако ти си преподавател на студенти и ти си плагиат, как ще ги научиш те да не плагиатстват, например? Затова е изключително важно да има една хигиена в този тип отношения и във висшите училища, и в научните организации. Това е добре разпознат проблем в целия свят, той не е български проблем. Лошото е, че няма една рецепта, няма указания как точно да се направи. Във всяка страна има специфика, която зависи както от съдебната система, така и от академичните порядки.

Сега за първи път се въвежда в законопроект?

Сега ние го въвеждаме за първи път. Но както казах, трябва да го въведем така, че да заработи. В България особеностите са, че имаме силна автономност на научните организации и висшите училища. Освен това имаме и административно право, което изисква всяко едно крайно решение да има възможност за обжалване от заинтересованите лица, така че в края на краищата съдът да реши кой е прав и кой е крив. Затова беше важно да има процедура, която задава висока експертиза, когато се оценява всеки конкретен случай, от втора страна – да не се нарушава автономията на висшите училища и научните организации, и от трета страна – да има ясна процедура как ще работят административните процедури, така че да не затормозим от една страна конкурсите и висшите училища, и да не нарушим процесуалните последователности. Това е направено в този законопроект. При наличие на сигнал за плагиатство: първо, научно жури, което се назначава от висшите училища или научните организации, проверяват този сигнал. Ако установи такъв случай, излиза с едно тяхно решение: „Да, действието има“. Второ, със становище дали то е съществено от гледна точка на научната продукция на човека. Ако някой не е доволен от това решение, може да подаде сигнал в Министерство на образованието и науката, което има право да направи своя комисия от други експерти. Тя е по-голяма, с повече професори, които са експерти в тази област, която също излиза с тяхно решение дали има плагиатство и колко е съществено. След което тези две становища се представят на Факултетния съвет, Факултетният съвет ги обсъжда, и заедно с решението как да завърши конкурса – кой да бъде победител или дали да се присъди съответната научна степен, той изразява и неговото становище кое от двете – на министерството или на другата комисия, възприема. Ако двете съвпадат, Факултетният съвет е длъжен да придвижи напред становището, че тук има или няма плагиатство. Съответно, ако има разнобой между двете комисии, което може да се случи, Факултетният съвет придвижва тези решения към ръководителя на организацията, и той в българските автономни научни организации и висши училища – може да бъде директор на институт, може да бъде ректор, взема крайното решение, което след това подлежи на съдебен контрол.

В случай на установяване на плагиатство, съществено плагиатство какви са санкциите или последиците?

Същината на плагиатството е, че вие сте представили чужди идеи, заключения, трудове като свои и на тази база сте заели съответната академична длъжност или сте придобили научна степен. Ако бъде доказано плагиатство, това означава, че вие незаслужено сте там, където сте, и затова санкциите, които са предвидени в законопроекта е освобождаване на съответната академична длъжност или отнемане на научната степен. Това е международната практика и тук България не би могла да предложи нищо друго?

В рамките на някакъв период ли?

Ако бъде установено плагиатство, няма срок на давност. Тоест, вие може да сте го направили преди 20 години, ако сега се прави проверка и установи, че преди 20 години вие сте си преписали труд на някой друг учен – български или чуждестранен, това е плагиатство. И оттам вие трябва да си понесете последствията. Съответно, ако сте станали професор с тези трудове, вие трябва да бъдете освободен от тази академична длъжност. От друга страна, международната практика твърди, че особено за млади хора, да правят грешки е възможно, и това не е нещо, което трябва да ги извади от научния свят завинаги. Затова е предвидена една санкция, при която ако вие примерно сте направили грешка при подготовката на дисертацията си – за 5 години вие не можете да се явите на защита на дисертация, но през тези 5 години вие може да направите други трудове, може да публикувате статии, или пък съответно студия в някое от другите професионални направления, и тогава да защитите дисертация с другите трудове, в които вие имате този принос, който се очаква за доктор. Ако плагиатстването не е съществено, това означава, че нещо като текст вие сте прехвърлили, но никога не сте имали претенцията той да бъде важен научен резултат – това е несъществено плагиатство. С други думи, вие сте плагиат, но вие не сте получили вашата академична длъжност или степен заради пренасянето на този текст.

Бих искала да ми разясните за минималните национални изисквания.

Много е важно да се подчертае, че те трябва да бъдат съобразени със спецификата на всяко професионално направление или научна област. С други думи никой няма идеята, и никога не е имал, едни и същи изисквания да се поставят на хора от различни области, защото науката се прави по различен начин в различните области. Изпратихме писмо на всички висши училища, на всички научни организации в България с молба те да представят техните предложения за минимални изисквания в областта, в която са акредитирани. Получихме доста такива предложения, процесът продължава. Истинският дебат за тези минимални изисквания и какви те ще изглеждат накрая, ще бъдат след приемане на закона. В момента ние използваме този етап, за да информираме научната общност какъв е смисълът на закона, какви са типовете минимални изисквания, които са включени в него. Да имат достатъчно време за вътрешни дискусии, така че да предложат нещо, което е припознато от всички основни научни организации в тази научна област или в това професионално направление.

Защо е важно тази система да бъде приета?

Изключително важно е както за развитието на висшето образование, така и за развитието на науката в България. Един преподавател във висше училище не случайно се нарича „професор“ – това означава „учител“, но в смисъл на „учител на всички“. За да бъде един професор на мястото си, той трябва да бъде в крак с най-новите постижения на науката и на човечеството в своята област, иначе ще учи другите на нещо, което вече не актуално. Затова, съвременната дефиниция за висше образование и в изискванията за академични длъжности, винаги се изисква да има научна дейност. Това е причината. Когато се прави ранкинг на университетите, първото нещо, което се гледа е каква е научната продукция, защото това е печат за качество. Затова реформата във висшето образование, промяната към по-високо качество изисква да има такива сериозни изисквания към преподавателите. От друга страна, науката в България изостава сериозно през последните години от това, което тя е била. България е била водеща научна сила в редица направления. С факти може да се покаже как български учени са били създатели на световни научни школи, със световни постижения, след това с много други учени, които са ги последвали. Разбира се, сега голяма част от последователите на тези школи са пръснати по света. В това само по себе си няма нещо лошо. Всъщност, създателите на българските научни школи в повечето случаи са получили своето висше образование в чужбина и след това са се върнали в България. Така че Стратегията за научни изследвания, която представих, има един изключително важен елемент, и той не само да направи научната професия привлекателна за хората, които искат да се занимават с нея, защото това е въпрос на душевно състояние – вие трябва да обичате науката, но ако нямате условия да живеете, занимавайки се с научна дейност, естествено, или ще напуснете, или ще отидете в друга посока. Второто, не по-малко важно е, ние да привлечем в стратегическите си направления, в тези, които искаме да развиваме, по няколко учени от чужбина поне, които да дръпнат напред с най-новите идеи, които се разработват в Германия, в САЩ, във Франция. Има нужда от такова освежаване на идеите и това е международна практика. Има страни водещи, като САЩ, Германия, в които е забранено кариерното израстване в една и съща институция. Забранено е вие да защитите докторат в един университет, след това да станете доцент там, и след това да станете професор – това е забранено. А в България това е масовата практика. Защо? Защото се смята, че най-мощното средство за развитие на науката е обмяната на идеи. Така че минималните изисквания са само началото на реформата, която ние трябва да направим в областта на научните изследвания. Другото, което също трябва да се подчертае е, че трябва да се повиши финансирането на научните изследвания. Но за да стане това, трябва да бъде убедено и обществото, ако щете и Министерство на финансите, и Народното събрание, че тези средства отиват по предназначение. Тоест, отиват там, където се извършва истинска научна дейност, има научни резултати, и от тези научни резултати обществото ще има полза.

Разкажете ни за какво представлява базата за академични длъжности?

Друг елемент в предложения законопроект, е свързан с разширяване на сега съществуващия регистър на академичните длъжности, като в този регистър се включват за всяко професионално направление какви са минималните изисквания и как конкретното лице – доцент, професор, доктор, ги изпълнява. Като ще има и съответен брой точки, така че да може сравнително бързо да се проверява дали ги изпълнява и как се съотнася спрямо тези минимални изисквания. В регистъра те ще бъдат разделени на такива, които изпълняват, и такива, които не изпълняват. Процедурите са за новите, но в регистъра ще бъдат всички, включително и старите.

Под едни и същи критерии?

Под едни и същи критерии, да. Това е записано в законопроекта. Но примерно има друго нещо – за да участвате в научно жури, вие трябва да изпълнявате минималните изисквания. Тоест, дори да се наричате „професор“, ако не изпълнявате изискванията за такъв, не можете да се явите в журито като професор.