Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

На какъв принцип се заделят средствата за спортните клубове? 

Има програма за развитие на спортните клубове, чрез която на базата на сложна оценка и критерии се разпределят финансови средствата на повече от 1000 клуба. Тази програма създава възможности за децентрализация на средства на клубно ниво, а контролът на изразходване на средствата е неефективен. Получава се така, че много клубове получават по малко. Това не е най-добрата политика, но проблемът е по-сериозен и комплексен. Като цяло всички програми трябва да бъдат усъвършенствани или да бъде променена тяхната методологическа основа. 

Ефикасно ли се изразходват парите, които се дават за елитен спорт? 

Добро решение е олимпийската подготовка да се централизира и управлява от специализирано звено. Сега тя се управлява основно от ММС чрез Дирекция „Спорт за високи постижения“, средствата се превеждат на спортните федерации по съответния спорт, а крайният етап – участие на олимпийските игри, се организира от БОК. Така системата се изпълва с твърде много субекти и възможността за пилеене на средства се увеличава. 

Как може този проблем да се реши? 

Една централизирана подготовка в рамките на т. нар. олимпийски тренировъчни центрове с централизирано изразходване на бюджети и централизирано научно, информационно, спортно- медицинско и кадрово осигуряване може да бъде много по-ефективно решение. 

Откъде може да дойде допълнително финансиране за спорта? 

В България няма законодателна база, която да подпомага спорта и да създава предпоставки за финансирането му от други източници, освен от държавата и от спортния тотализатор. В България нямаме развита спортна индустрия, или по-скоро не знаем имаме ли такава. Това са всички онези дейности, свързани със спорта – производство на екипировка, средства за практикуването на спортове – все дейности, които имат огромен размер в световен мащаб. В Закона за хазарта, освен за социално отговорно поведение, не се предвиждат други възможности хазартът да финансира спорта. Например частните оператори биха могли след нормативни промени да започнат да подпомагат професионалните спортисти. Хазартът расте, операторите се увеличават, а пазарният дял на спортния тотализатор се свива и спортът практически получава малко средства. Държавният тотализатор осигурява за спорт само около 30 милиона лева, а това е годишният бюджет на една малка спортна федерация в САЩ. Хазартът е най-логичният източник на допълнителни приходи, с които спортът да се финансира. 

Много данъкоплатци намират за несправедливо това, че за елитен спорт се дават в пъти повече пари, отколкото за масов. 

Как да даваме пари в спорта за всички? Да построим инфраструктура ли? Да дадем на всеки по 5 лева, за да практикува? Нецелесъобразно е. Най-важно е да инвестираме в мотивацията на децата и хората да спортуват, да живеят активно. 
Ние се нуждаем от нормативна база, която да върне децата към спорта. От първи до четвърти клас физическо възпитание и спорт не се преподават от специалисти, завършили такова образование. Да мотивираме техните родители. Това обаче не е проблем само на спортното министерство. Това е проблем и на образователното, и на здравното министерство. Масовото практикуване на спорт трябва да е първостепенна грижа на държавата и на обществото чрез по-всеобхватна политика. 

Не може ли спортните зали и стадиони, които бяха построени по програмата за селските райони, да се ползват от училища и спортни клубове? 

Със сигурност може. По-важното е да намерим начин да осмислим свободното време на учениците. Да създадем възможност спортните клубове да влязат в училищата и да мотивират децата поне 3 – 4 пъти седмично да практикуват даден спорт. Ние дори нямаме сериозно изследване кои са популярните спортове сред децата. Нямаме анализ и дали имаме нужда от зали и друг тип инфраструктура.