Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

Министърът на образованието и науката изгледа и изслуша това, което каза директорката на училището, в което ученик стреля с газов пистолет по друг ученик . Вие имате ли какво да добавите? Какво знаете за този случай?

В момента тече разследване, така че в рамките на прокуратурата е вече активността. Това, което ние правим, е да разберем какво е станало преди това в училището. В контакт сме с директора, за да разберем каква е предисторията, можело ли е нещо да се направи.

А можело ли е нещо да се направи?

Това е много добър въпрос и това ме праща към мерките, за които говорихме вчера с медиите…

След малко ще разкажете по-подробно част от тях. Да припомним сега накратко и другия случай, който шокира всички и всъщност е повод да се вземат някакви нови мерки. Случаят с 11-годишното момиченце Габи и това, което твърдяха родителите  пред Лора Крумова в „Комбина“…Много мъчителна история.

Да.

Вчера се появи информация, че детенцето е имало много тежка диагноза и едва ли не внушението е, че то е починало заради тази диагноза. Имало е рак, а не е починало от ритника в корема. Може и да е било доброкачествено заболяване. Ритникът не е ли нещото, за което е ясно и за министерството, че е причина за трагедията?

Както беше казано, това, което трябва да излезе наяве, е истината. В момента този казус е в прокуратурата, тече разследване. Единствените, които имат право да кажат каква е истината, са разследващите, след като приключат. Всичко останало в момента са спекулации.

Много са случаите на агресия.  Какви ще са мерките, за да се знае – не се рита, не се удря, не се блъска, не се носи пистолет в клас.Всичко има цена, не само човешкият живот. Трябва да има някаква среда на абсолютна нетърпимост. Как ще я постигнете?

По принцип се знае,  че не се рита, не се удря. Въпросът е как да стане така, че децата да го разберат. Тук първото, от което трябва да започнем е, че няма как учителите да бъдат оставени сами да се справят с този проблем. Чухте няколко пъти как учителите е трябвало да вземат някакво решение, свързано с медицински особености. Как учителите трябва като психолози да решат какво да се прави с детето. Един от най-големите проблеми днес е, че учителите са натоварени с всички тези функции, без да получават достатъчно помощ. И когато стане инцидентът, тогава вече се появяват следствие, прокуратура  и някой, който започва да обвинява учителите.

Какви ще са мерките?

Искам да кажа ясно, че вчера обсъждането не беше как се действа след инциденти, защото е ясно как се действа след инциденти. А какво можем да направим днес, до края на годината, през следващата година, за да предотвратим, доколкото е възможно, такива случаи.

Добре, хайде да бъдем конкретни. Ученик рита друг ученик в корема или където и да е. Няма пострадал, няма „Бърза помощ“, няма убит. Какво следва?

Аз бих почнал оттам – как да стигнем дотам, че да няма дете, ритнато в корема. Когато има съдействие от родителите, тогава проблемът е много малък или го няма изобщо. Най-големите проблеми са, когато няма съдействие от родителите. Може да са редки, но такива случаи има. Това е казусът, който в момента няма лесно решение. Това, което сме предложили, са няколко мерки . Първото е да се промени наредбата за приобщаващо образование , в която родителите в момента са поставени на равна нога при обсъждането на поведението на учениците в училище. Това не може да бъде по този начин. Те трябва да участват в обсъжданията, имат право на информация, имат право на мнение, но решението дали да има наказание, какво да бъде наказанието принадлежи на педагогическия колектив, на учителите. Разбира се, трябва да има процедура, но никой не може да си мисли, че ако учителите смятат, че това дете трябва да бъде наказано, защото е направило еди-какви си провинения, родителят има право да спре това наказание.

Аз не знам как е в момента..

В момента има едно такова тълкувание – учителите се чувстват притиснати от родителите. Това нещо трябва да престане.Затова ще бъде променена наредбата, която беше приета през ноември миналата година, така че да стане ясно, че водещи в този процес са учителите в училище.

Дайте пример за реакция. Агресия в училище. Когато има такова проявление, се разбира, че има някакъв проблем  Какво може да направи учителят?

Учителят трябва да се обади на психолог или на комисия, която включва психолог. Тя може да бъде вътре в училище или да бъде към външна институция като Агенцията за социално подпомагане. И да обсъдят заедно какъв е точно случаят, какъв е проблемът с това дете и какво трябва да се направи. Това е решение, което не трябва да взема учителят, защото то изисква друг тип компетенции от психолог, който познава психиката на децата. Може да идентифицира дали проблемът е в семейството, дали проблемът е, защото детето е хиперактивно, дали трябва намеса на детски психиатър, защото понякога има необходимост и от това. Решението не трябва да бъде оставено на един учител, който в това време трябва да учи другите деца.

А така ли е по принцип?

В момента тази система не работи. Оставени са учителите да вземат  решения. И когато стане нещо, както и в конкретния случай, се отива и се казва „Ама учителят защо не ни се обади?“ Не може учителят да бъде виновен за всичко в училище.

Но трябва да се обади, ако стане свидетел в клас или в междучасието на насилие, да извика психолог. Значи това става автоматично задължение ?

Това трябва да стане автоматична система, която да праща детето към компетентна група от няколко души, един от тях е психологът. Той да реши какъв е конкретният проблем, да говори с родителите, да им обясни, че трябва да се вземат мерки веднага, трябва да се направи това и това. И че ако родителите не съдействат, този случай може да  се изроди в нещо много по-сериозно. Този механизъм в момента не работи. Това е механизъм, който може да ни предпази от следващ инцидент. Другото е, когато стане някакъв медицински инцидент. В момента системата се базира на една наредба от 2006 година, която е правена във времена, в които се е очаквало, че във всяко училище има медицинска сестра, лекар или друго медицинско лице. Реалността днес е, че ние нямаме лекари в повечето от училищата.

Я има сестра, я няма..

Точно така. Затова тази наредба ще бъде променена, срокът е юни 2017 година, който поеха от Министерството на здравеопазването. В нея ще се разработят няколко варианта и всяко училище ще използва този вариант, който е най-подходящ за него. Ако има сестра, то тогава в работното й време се действа по съответния начин – праща се при сестрата. Ако е извън работното време, тогава има друг вариант. Ако наблизо има лечебно заведение, тогава може да се сключи договор между училището и лечебното заведение – да идва лекар или да отиде детето. Разбира се, ако има сериозен инцидент, веднага се вика „Бърза помощ“, както се вика и в момента. Но отново това трябва да е ясен механизъм, при който учителят да не се чуди какво да прави, а да знае, че в това училище, за това дете, при такъв инцидент се действа по такъв начин. С други думи, учителят отново трябва да стане учител на децата за това, което те трябва да научат, а не да бъде лекар, психолог, да спори с родителите, да се чувства застрашен, да ходят те с адвокати. Това не е неговата задача в училище. Това е серията от мерки, които се опитваме да направим. Част от тях са свързани с подаване на информация за добри практики, които се оказа, че ги има в Държавната агенция за закрила на детето, в Агенцията за социално подпомагане, но те не са стигнали до учителите. Как примерно се говори с родител, който не ви съдейства. Тези практики са изпробвани. И това, което сме поели като ангажимент, е тези институции да изпратят тази информация, ние ще я изпратим до всички училища, ще организираме курсове.

Имам един такъв въпрос  - виждам, задвижили сте нещата с колеги от Министерство на здравеопазването, само че юни месец се очаква да има друг кабинет, оглавен от ГЕРБ най-вероятно. Каква е гаранцията, че те ще поемат щафетата и ще довършат това?

За мен гаранцията е тази, че проблемът е толкова сериозен, че непрекъснато ще изникват такива случаи. Че има обществена нетърпимост, има чувствителност и от медиите, и от родителите. Който и да е на горещите столове, ще трябва да действа. Това, което правим ние, е да помогнем в този процес, да покажем кои са най-належащите мерки и да започне да се действа. Между другото, това е много интересен коментар. Общо взето коментарите, които видях в медиите, са положителни, но един от коментарите беше „Те защо тръгват да го правят, това не е работа на служебно правителство“. Да чакаме ли?