Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Госпожо Павлова, каква е равносметката след 10 г. членство на България в ЕС, какво ни даде това членство, какви са съвременните предизвикателства?

Равносметката е, бих казала, позитивна преди всичко. Това е изключително важно, което трябва да кажем, защото 60 г., даже повече от 60 г. след създаването на ЕС и вече 10 г. откакто България е член и анализът, включително и социологическите проучвания сочат, че в България няма тази тенденция на евроскептицизъм такава, каквато се забелязва в част от страните в Европа. От друга страна, ако погледнем, разбира се това, което се случи в последно време в ЕС, една тенденция на нарастващ, бих го нарекла краен популизъм, краен национализъм, включително и след решението за излизане на Великобритания, отново ни връща назад в 50-те години към Декларацията на Шуман, когато се говори именно за единство, за мир, за съвместно обединение между държавите в името на това.

И в този тежък, бих казала, и критичен момент за Европа, България именно е в центъра и в сърцето на този тежък дебат за бъдещето на Европа, за това как да продължим напред. И повече от всякога, обаче съм убедена, виждаме го това и от нагласите на българите, че единна и обединена Европа ни трябва и това е към което трябва да се стремим. Разбира се, вземайки си поуките и научените уроци и правейки един много честен анализ къде бяха грешките и как трябва да продължим. А чисто за България, ако погледнем ползите – ползите са огромни. Започвайки от правото на работа, правото на обучение, на нови работни места, на възможностите, които имаше и за бизнеса, инфраструктурата, земеделието, образованието, Всичко това, което получихме по линията на европейското финансиране – все ползи, които са важни за гражданите. Европа ни защитава понякога, ако щете, от самите нас с това общо единно европейско законодателство. То даде една добра възможност за структуриране на различните политики и в различните сектори.

Както и Вие казахте точно сега, когато евроскептицизмът сякаш намира все повече подкрепа и след излизането на Великобритания от структурата на ЕС, това е периодът, в който България ще председателства Съвета на ЕС. От тази гледна точка какви ще бъдат приоритетите по време на това председателство, какви цели си поставяте?

Важно е да отбележим, че все пак и вчера, това което имаме и като избор на новия френски президент, показва, че Европа започва да се връща именно обратно към идеята за единство и преодоляваме в някаква степен стъпките на този евроскептицизъм. Аз се надявам, че този, започвайки през Австрия, сега Франция, надявам се и Германия през есента на тази година, ще се върнем все пак в общата ни идея за бъдещето на ЕС и то не в този смисъл на различни скорости, а на скорости, които позволяват всички държави да са на едно ниво и да могат да догонят. В този смисъл приоритетите на България като председатели на Съюза 2018 г., разбира се те не могат да бъдат в разрез и с общоевропейските, и с триото на председателството, в което България участва с Естония и Австрия, аз лично считам, че трябва да отстояваме и аз като министър, и разбира се всички мои колеги, и правителството, няколко важни приоритета за България.

Първо, това безспорно е да изградим обща, единна, ефективна и справедлива политика за сигурност и миграция. Това е една от най-важните и най-болни теми, които имаме в Европа в момента. Не само от гледна точка на сериозния бежански натиск, миграционен натиск, но това трябва да бъде в момента пречупено през още една призма, а именно това е призмата на случващото се в Западните Балкани, в Македония, всичко това, което се случва отново близо до нас, до нашата граница. Това е тема, по която със сигурност трябва да продължим своята работа. А и България като външна граница на Европа, трябва да можем да продължим да защитаваме тази граница и в същия момент да видим какво се случва и в нашите съседи. Те може и да не са пълноправни членки на ЕС – Македония, Албания, Косово, и в същия момент ние сме длъжни и Европа, и всички ние като част от нея, да работим по тази тема.

Вторият важен приоритет за нас безспорно това е кохезионната политика. За България изключително много и големи са ползите, не само от членството, но и от това финансиране както за инфраструктура, така и за земеделие, за образование на младежи, за икономика, заетост, малки и средни предприятия, подкрепата за работни места, така че това са политиките върху които ние трябва да продължим да работим и да отстояваме именно с тази цел – и по-добро образование, и повече заетост, и повече работни места.

Не на последно място, разбира се, това е пак да се върнем върху бъдещето на ЕС, бъдещето на кохезионната политика, неравенствата, които има между държавите. Не да се делим, а да се обединим затова да можем всяка една държава, независимо дали е по-слабо развита от останалите или не, да може да върви напред. Затова всъщност моята, днес по-рано я споделих, по-амбициозна задача са две неща, пък ние като българи, като достойни българи трябва да докажем, защото България е част от Европа много отдавна, не само географски, но и като ценности. България се знае с две неща, позната е в Европа, грубо казано, с две неща, че е най-бедната държава, и за съжаление това пък и нещо, което ние самите ние българи често си казваме „ние сме прекалено малки, от нас нищо не зависи“.

Може ли този 6-месечен период на председателство да обърне тази представа за малка България?

Аз съм убедена, че може. Първо, защото България не е малка. Ето, една Естония, която е председател, заедно с тях сме в триото, ето това е една малка държава, но тя, както и ние, има самочувствието, достойнството на пълноправен член без значение размера. В този случай ние сме средно-голяма, това не е малка държава. Държава с огромни възможности, с огромен потенциал, който не е разкрит, включително защото не ни познават. И освен чрез приоритетите, и чрез културната програма трябва да направим така, че да ни опознаят, да разберат не само, че не сме малки, но може да сме най-бедни, но сме най-богати на култура, на историческо наследство и наистина на една история, която е крайно непозната и прекрасни градове, които искаме и трябва да покажем и традиции, и възможности. Така че това е и моята амбиция покрай председателството и големите политически приоритети, всъщност България да променим усещането за това какво е България, къде е България и кои сме ние българите. А ние сме един богат, прекрасен народ, средно-голяма държава, достойно трябва да го защитим това в рамките на 6-месечното председателство. И аз съм уверена, че можем да го обърнем буквално тренда и отношението към нас да можем да обърнем. Председателството е един уникален шанс. Както бяхме се обединили България да влезе в ЕС, сега повече от всякога българите без значение от политическа или етническа принадлежност трябва да се обединим, за да покажем какво е България.

От направените до този момент политически заявки, става ясно че за всички приоритетно е това председателство. В този смисъл имате ли вече координация с други министерства, с които ви предстои особено тясно сътрудничество, в контекста на това, което казвате да покажем другото лице на България?

Да, категорично. Председателството е в рамките и в ръцете на всеки един член на правителството и не само. В местните власти, защото ето София като домакин, като основен домакин на това председателство, тук Столична община, кметът на столицата, целият екип е една много важна част от този процес. Ние вече започнахме разговорите с тях, като продължение на всичко това, което е направено до момента. Много са важни тези секторни министерства, които имат конкретно законодателство и конкретни решения, които ще взимат и съвети, които тези министри ще ръководят – земеделие, образование, правосъдие, сигурност, съответно всичко това са едни министерства, които ще водят и тези министри ще ръководят съветите, ще ръководят взимането на решения и ще отстояват съответни политики и решения не само общоевропейски, но и разбира се, пречупени през националния интерес. Така че разговорите ми започват с колегите и министрите по това направление, защото включително ще проведем и обучение, не само за екипите на тези министри, но и на самите министри, защото това е една много отговорна задача, един специален ангажимент, който всеки един от нас ще е призван да поеме.

Това са амбициите, но преди тях стои сложната организация и подготовка на самото председателство. Има ли критични елементи към момента от гледна точка на организацията?

Да, определено. Това е много важно, защото – да, политическите решения, действия и приоритети са важни, но за да стигнем до тях трябва да подготвим, буквално да го наречем по-битовата част или логистиката, както я наричаме. Първо, официалната сграда на председателството. Това е НДК, където се намирам дори и в момента със своя екип, защото ремонтът и привеждането на сградата в добро състояние и във вид, който да отговаря на европейските изисквания, а те повярвайте ми са много високи от гледна точка на сигурност, безопасност и т.н., е нещо изключително важно. А пък имаме изоставане за съжаление в ремонтните дейности, има все още неодобрен работен проект за този ремонт, има необходимост от допълнително възлагане на нови дейности, които излязоха във връзка с повишените изисквания за сигурност и безопасност, във връзка с допълнителни изисквания, както и във връзка със състоянието на част от залите на сградата на НДК. Така че това са много спешни мерки, които трябва да бъдат предприети, за да може това да се случи, от една страна. От друга страна има да бъдат обявени множество обществени поръчки, свързани с осигуряването на логистиката, самолетни билети, хотели, храна. Изглежда малко, но всъщност е много, защото България ще е домакин на над 300 срещи, хиляди хора ще бъдат наши гости и наистина са много допълнителните, съпътстващи логистични дейности, които тепърва трябва да бъдат подготвени. Обществени поръчки, обявени и възложени такива и до края на годината всичко това да бъде синхронизирано.

И не по-малката задача, нали знаете всичко е все пак до човека и до човешкия капитал и ресурс, страшно много хора, допълнителни хора и екипи ще трябва да бъдат назначени да работят по време на председателството, съответно преди това и да бъдат обучени. Днес вече проведох първите разговори с доброволчески младежки организации, които ще трябва да се включат, защото на нас ни трябват стотици доброволци в този един процес, както и допълнителни екипи в администрациите на министерствата, които ще са домакини на отделните съвети, както и в екипа на Националното министерство за координацията. Така че сериозни задачи предстоят пред нас, наистина нелеки, но пък сме така амбицирани като държава, преди всичко, и като правителство, което отдава огромна значимост на този приоритет, да подредим всичко това и поетапно да ги изпълним.

Допълнителните екипи обаче отварят и въпроса с бюджета, с който разполагате. Ще се справите ли?

Ще се постараем да се справим, тъй като миналата година част от бюджета не е изразходван, надявам се тази година да имаме възможност този бюджет да бъде предоставен. Ще трябва увеличаване на бюджета в определени пера. Това е и което е част от петте папки, които ми бяха предоставени от служебния вицепремиер, отговарящ за председателството. Доста е сериозна сумата, която е заявена в него и то потвърдена от голяма, широка, междуведомствена група за допълнителни дейности, които трябва да бъдат финансирани. Така че този доклад е приет, въпреки всичко ние в момента правим допълнителен анализ и ще трябва да бъдат предложени за разглеждане, за да бъде осигурено едно такова допълнително финансиране.

Кое може да се окаже най-големият враг при тази подготовка на председателството?

От гледна точка на логистика ли имате предвид?

Да, от гледна точка на логистика?

Обществените поръчки, вие знаете, че много често обществените поръчки се забавят, обжалват се или просто са неуспешни и не се провеждат поради липса на кандидат, или поради липса на кандидати, които участват в тези или не отговарят на изискванията тези кандидати. Така че това е един от рисковете, който стои пред нас и затова за всяка една такава дейност се стараем да имаме поне един план „Б“, ако не и план „С“, защото това е един от най-големите рискове, които имаме, освен самото финансиране по дейностите или ако нещо непредвидено се случи.