Министър Петков, има ли признаци на стабилизиране на пенсионната система в България и кога най-рано могат да се преизчислят старите пенсии?
Данните на НОИ за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване показват, че финансовото състояние на пенсионно-осигурителната система се подобрява. През 2016 г. приходите в ДОО са били 5,244 млрд. лв. Това е с 5,3 на сто или с 261,7 млн. лв. повече в сравнение с предварителния план. В същото време разходите са били 10,188 млрд. лв. - със 149 млн. лв. над предвиденото. Основната причина за преразхода са еднократните плащания на великденски и коледни добавки през миналата година. Общият им размер надхвърля 100 млн. лв.
Текущото изпълнение на бюджета на ДОО потвърждава положителната тенденция за преизпълнение на приходите. Към края на март постъпленията са 1,393 млрд. лв., което е с над 75 млн. лв. повече в сравнение с планa. Разходите се движат в рамките на предвидените разчети и през първото тримесечие на 2017 г. са в размер на 2,5 млрд. лв. Тези резултати са очаквани и са резултат от параметричната реформа на пенсионната система от 2015 г. Направените промени дадоха стабилност и предвидимост за дълъг период от време и смятам, че трябва да бъдат следвани.
Колко са необходимите средства за заложеното в управленската програма преизчисляване на пенсиите, отпуснати преди 2010 година?
Вече има законопроект за промени на Закона за бюджета на ДОО за 2017 г., с които ще бъдат отразени предвидените увеличения на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли и на 200 лв. от 1 октомври. По този начин пенсиите на около 800 000 пенсионери ще се повишат. Предвиденият ръст ще доведе до нарастване на инвалидните и наследствените пенсии, защото техният размер е обвързан с минималната пенсия за стаж и възраст.
Повишението на минималната пенсия за стаж и възраст е изпреварващо спрямо нарастването на останалите пенсии, които ще се увеличат с 2,4 процента от 1 юли.
По отношение на преизчисляването на всички пенсии с по-актуален осигурителен доход трябва да е ясно, че всеки месец размерът на пенсиите, отпуснати при равни други условия, се променя, тъй като средният осигурителен доход, от който се изчисляват, нараства. Във всички пенсионни системи е предвиден механизъм за осъвременяване на пенсиите чрез тяхното индексиране по определена формула. В България е възприето това да става по т.нар. швейцарско правило с процент, който се формира от 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход и 50 процента от инфлацията за предходната година. Така се запазва покупателната способност на пенсиите във времето.
Преизчисляване на всички пенсии е правено през 2008 г. със средния осигурителен доход за 2007 г. Този подход е възможен, но обезсмисля другия механизъм, който ежегодно се прилага.
Какво е постигнато до момента по механизма за нарастване на минималната заплата? Механизмът ще наложи ли актуализиране на тригодишната бюджетна прогноза и увеличение на минималното възнаграждение през 2018 година?
С моя екип проведохме срещи с национално представителните организации на синдикатите и работодателите, по време на които дискутирахме приоритетите в социалната сфера. Акцентът беше поставен върху готовността на двете страни и държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика да се постигне споразумение за механизъм за определяне на минималната работна заплата.
От срещите останах с впечатление, че работодателите и синдикатите все още имат съществени различия по някои параметри. Сред спорните въпроси е дали да има диапазон, в който да се определя размера на минималната работна заплата и какви да бъдат неговите граници. Според синдикатите долната граница трябва да е сегашното ниво на минималната заплата (460 лева), а горната - 50 на сто от средната заплата. Виждането на работодателските организации е, че минималната заплата трябва да е 41-42 процента от средната.
Въпреки различията ще положа усилия работната група към Министерството на труда и социалната политика да продължи дейността си до изчерпване на всички възможности за постигане на споразумение за изработване на механизъм. Вярвам, че това е правилният начин за правене на политики - чрез консултации и диалог със социалните партньори.
Не трябва да забравяме, че изработването на механизъм за минималната заплата е и препоръка на Европейската комисия и е в съответствие с Конвенция 131 на Международната организация на труда. Както е известно в Средносрочната бюджетна прогноза на правителството е посочено, че минималната заплата ще се увеличава с по 50 лв. през 2018, 2019 и 2020 г. и с 40 лв. през 2021 г., за да бъде постигнато заявеното намерение на правителството размерът й да стане 650 лв. в края на управленския мандат.
Чл. 244 от Кодекса на труда дава правото на Министерския съвет да определи размера на минималната заплата. Моята убеденост е, че изработването на механизъм е правилният начин за решаването на този въпрос. Затова ще положа усилия за постигане на съгласие между работодателите и синдикатите.
Обявихте реформата в експертизата на работоспособността като приоритет. Какви промени предвиждате?
Да припомня, че още от 2011 г. се работи по промяна на модела на експертизата на работоспособността. Има разработена концепция, получени са становища от национално представителните организации на хората с увреждания, на представителите на ТЕЛК-овите комисии. Предстои отново да се направят разговори, обсъждания, макар че вече позициите са ясни, и да се върви към съответно приемане на окончателна концепция, на база на която да се подготвят необходимите нормативни промени.
Основната цел на промяната е да се приложи комплексен подход, чиято цел да бъде интеграция на хората с увреждания, като методиката и критериите за медицинската експертиза и експертизата на работоспособността да бъдат различни. Защото сега се извършва медицинска експертиза на всички лица - от децата, през хората в работоспособна възраст и хората в пенсионна възраст, без да се отчита тяхната възраст, която сама по себе си е фактор за загуба на работоспособност.
Смятам, че моделът, около който можем да се обединим е, че тези различни групи лица трябва да се освидетелстват на база на различни критерии и методики, за да бъде моделът по-справедлив. По този начин ще може да има индивидуален подход към всяко едно лице с увреждане.
Какви мерки се обсъждат, за да се стимулират работодателите да наемат хора с увреждания?
Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта ежегодно реализира насърчителни мерки и програми, насочени към хората с трайни увреждания, които създават възможности за достъп до пазара на труда, като осигуряват стимули за бизнеса. По Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, например, на работодателите, наели безработни с трайни увреждания, се осигуряват средства от държавния бюджет за изплащане на трудови възнаграждения и осигуровки за период до 24 месеца. По тази програма през 2016 г. средномесечно са работили 1 227 лица.
За насърчаване развитието на собствен бизнес от хора с увреждания се реализира Програмата "Кредит без лихва за хора с увреждания". Програмата цели осигуряване на заетост, равнопоставеност и създаване на условия за водене на пълноценен живот и трудова реализация на хора с увреждания.
В края на 2015 г. беше въведена нова насърчителна мярка - за аутсорсване на услуги за реализиране на подкрепена заетост. Тя дава възможност на фирми, регистрирани да предоставят посреднически услуги по заетостта, да кандидатстват за предоставяне на суми за всеки безработен с трайни увреждания, когото са подкрепили с услуги и са устроили на работа на несубсидирано работно място за срок не по-малък от 12 месеца.
Многобройните инструменти дават резултат. Данните на Агенцията по заетостта показват, че през март тази година в бюрата по труда са регистрирани 14 507 безработни с трайни увреждания. На годишна база броят им намалява с над 3000. През 2016 г. в субсидирана заетост 2016 г. са включени 2 735 безработни с увреждания.
Хората с увреждания могат да участват без ограничения във всички други програми и мерки за активна политика на пазара на труда, както и по операции, реализирани в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", при условие, че отговарят на изискванията за включване в съответната програма, насърчителна мярка или операция.
Смятате ли исканията на работодателите за промени в правилата за почивните дни заради празниците за основателни? Предвиждат ли се отново законодателни промени?
Целта на промяната в чл. 154 от Кодекса на труда, която беше приета през 2016 г. имаше за цел да гарантира равен брой на работните дни през всяка календарна година и да прекрати практиката Министерският съвет ежегодно да размества почивните дни и да определя отработване в събота, срещу която работодателските организации многократно са изразявали критики. До момента в Министерството на труда и социалната политика не са представяни предложения за промяната на този ред. Ако това бъде направено, ще се инициира съответният дебат по темата.
Какво е състоянието на пазара на труда в България и каква ще бъде политиката ви в тази област?
Положителната тенденция за намаляване на безработицата продължава. През април равнището й е 7,6 на сто, което е с 1,7 процентни пункта по-ниско спрямо същия месец на 2016 г. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през април е 249 464. Той намалява с 12 307 спрямо предходния месец. На годишна база спадът е с 55 698 лица. По данни на Евростат в България безработицата е значително по-ниска от средните нива за ЕС.
Това обаче не бива да ни успокоява, защото проблемът с интеграцията на трайно безработните и хората с ниско образование и без квалификация остава. За преодоляването му разполагаме с възможностите на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" и Националния план за действие по заетостта, които осигуряват многобройни възможности за създаване на работни места, обучения и повишаване на квалификацията на безработни и заети, както и за активиране на икономически неактивните хора. Паралелно с това полагаме непрекъснати усилия в подобряването на ефективността на услугите на бюрата по труда, за да помогнем на трайно безработните да придобият трудови навици и увереност, че могат да намерят работа.