Думите на Путин за кирилицата са реакция на приемането на Черна гора в НАТО, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

Г-н министър, какви са основните изводи за България от срещата на върха на НАТО в Брюксел? Вие участвахте в нея като член на делегацията, водена от президента Румен Радев.

В Брюксел ние потвърдихме готовността да изпълним ангажимента за нарастване на разходите за отбрана и сигурност на 2% от БВП, който бе поет на срещата на върха в Уелс. Това е главното. Освен това обсъдихме ролята на НАТО в борбата със световния тероризъм. Единодушно бе мнението, че тероризмът е глобален проблем и атентатът в Манчестър потвърди този извод недвусмислено.

Какво е усещането да стоиш очи в очи с такива световни лидери като Доналд Тръмп, Ангела Меркел, Тереза Мей, Еманюел Макрон?

Участвал съм в много международни форуми, но нивото бе друго. В четвъртък в Брюксел видях фигури от световния елит – хора, които наистина правят историята.

Генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви, че е силно впечатлен от българския президент и от българския министър на отбраната. Какво си казахте с него?

Срещата със Столтенберг бе втора за последните 2 седмици. Повече говорихме на първата среща миналия четвъртък в неговия кабинет в централата на пакта. Тогава заявих, че България е обградена от огнища на напрежение И тук не става дума само за Близкия изток и нелегалната миграция от Турция, не само за проблемите в района на Черно море, но и за напрежението, което тлее в Западните Балкани.

Но в съседна Македония се вижда изход от политическата криза?

Това обаче не намалява градуса на напрежението, което тлее в Западните Балкани. Междуетническите конфликти в региона остават, не намалява и външното вмешателство, което вместо да успокои срастите, ги нажежава. Ако по време на югославската криза преди 22-23 г. помежду си се биеха хървати, бошняци и сърби, то сега там се инфилтрират ислямски терористи от Близкия изток.

Освен за повишаване на средствата за отбрана Столтенберг обърна специално внимание и на развитието на отношенията с Русия.

На срещата категорично бе подчертано, че с Русия трябва да се води диалог. Хареса ми една формулировка на Столтенберг, която гласи, че това, че НАТО трябва да придобива нови способности за отбрана, не означава, че диалогът с Русия е затворен. Вратата за политическия диалог с Москва винаги трябва да е отворена. Това е разумният подход на отношенията НАТО-Русия. Защото европейската цивилизация, част от която е и Русия, е подложена на сериозно изпитание от ислямския екстремизъм, който изобщо не подбира форми и средства за налагане на своите догми. Тезата на Столтенберг бе подкрепена както от немския канцлер Меркел, така и от новия френски президент Макрон.

Това, че едно от първите ви интервюта, след като поехте постовете на вицепремиер и министър на отбраната, бе за руската агенция ТАСС, бе прието едва ли не като някакъв знак. В същото време вие особено остро разкритикувахте думите на руския президент Путин, че славянската писменост иде от македонските земи.

Първото ми голямо интервю бе за българска медия. А интервю за ТАСС аз изобщо не съм планирал. Просто на 9 май кореспондентът на агенцията прояви съобразителност и дойде малко по-рано пред Паметника на Незнайния воин, където бях отишъл да поднеса цветя по случай Деня на Европа. Въпросите му бяха интересни, а който ме познава, знае, че не обичам да се крия зад общи фрази. Аз съм привърженик на диалога с Русия и на балансираните двустранни отношения при отчитане на българския национален интерес. Но това по никакъв начин не ме възпира при изказвания като това на Путин за кирилицата да защитя историческата истина и българската кауза За мен изказването на руския президент, макар да има своето геополитическо обяснение, е неприемливо.

Какво е геополитическото обяснение?

Според мен думите на Путин за кирилицата са своеобразен реверанс към Македония след приемането на Черна гора в НАТО. Историята помни, че своето съществуване като самостоятелна държава Черна гора е дължала изключително на Русия. През годините Черна гора е била в много по-голяма степен проводник на руската политика на Балканите, отколкото Сърбия. Черногорски принцеси са се женели за руски князе и т. н. Затова след като загуби Черна гора днес Москва активизира влиянието си в региона именно в Македония.

Задоволява ли Ви обяснението, че изразът “македонски земи” трябва да се разглежда като географско понятие?

Не, разбира се. Защото това просто не е вярно. Българската азбука, подчертавам българската, а не славянската, е дошла не от македонски земи, а от Плиска и Преслав – столиците на тогавашната българска държава. И това че българският княз Борис и по-късно цар Симеон са разпространявали българската писменост и са създали книжовната школа в Охрид, не означава, че един регион от българското царство е имал по-голямо значение за утвърждаването на славянската просвета и култура. Няма да е лошо г-н Путин да посети Охрид и да надникне в църквата “Света София”, където все още стои надписът “Климент от рода на мизите”. Което означава, че за разлика от много български духовници и възрожденци светецът Климент Охридски не е роден в днешна Македония, а някъде в Северна България. Много ми е интересно как ще реагира президентът Путин, ако примерно българският му колега обяви, че руската държавност и руското православие идват от украинските земи. Тъй като е исторически факт, че не Москва, а Киев е бил центърът на руската държавност и православна вяра.

И да минем към проблемите на армията. Лидерите на НАТО задават курс към повишаване на разходите за отбрана, но, доколкото знам, на едно от първите заседания на Министерския съвет финансовият министър не е откликнал на ваше настояване за повече пари за армията. Така ли е?

Не може да се каже, че не е откликнал. Той също като мен и вътрешния министър приема извода, че средствата, заделени за сектор “Сигурност”, са недостатъчни. Дали сме становище на Министерството на отбраната за необходимите средства и разговорите тепърва предстоят. Нали не си мислите, че на втория ден от поемането на властта парите ще потекат като река! Има бюджетно планиране и няма как да не се съобразяваме с него. Искам да уверя обществеността и личния състав на армията, че Министерският съвет и лично премиерът Борисов са запознати подробно с причините за некомплекта от 5500 войници, които напускат главно заради ниското заплащане. Никой не е казал, че пари няма. Но в такива случаи трябва да се преценят нуждите и на други сектори от обществения живот.

Тези дни премиерът Борисов изненадващо обяви, че няма да се бърза с купуването на нови изтребители. А само преди месец служебното правителство прие решението на експертна комисия, според което шведският “Грипен” е най-подходящ за българските ВВС.

Това, което е казал премиерът, не е негова приумица, нито е изненада. То е плод на сериозни разговори в Министерския съвет от гледна точка на приоритетите в целия сектор “Сигурност”. Взета е предвид и военната експертиза, която говори, че най-тежко е положението в Сухопътните войски – най-многочислената част от Българската армия. Не достигат както хора, така и съвременна техника. А единствените утвърдени проекти за модернизация са за авиацията и за флота.

Да разбираме ли, че се ускорява проектът за бронираните машини?

Това е един от основните проблеми пред командването на Сухопътните сили. Категоричен съм, че не бива да се фаворизират един вид въоръжени сили за сметка на друг. Знаете, че в последните двадесетина години сериозни средства бяха вложени за купуване на нови самолети и хеликоптери, но не и за БТР-и. Флотът пък получи няколко стари фрегати. Затова днес трябва да дадем дължимото на пехотата и на Специалните сили Защото при евентуална кризисна ситуация именно те ще понесат първия удар. Кого пратихме на границата при нашествието от нелегални мигранти, кой участва в мисии на НАТО зад граница, кой спасяваше хората при пожари и наводнения, кой пробиваше преспите при тежките зими в планините и Североизтока?! Все Сухопътните войски. А кой излезе на улиците на Брюксел и Париж след терористичните актове - Специалните им сили.

Но нали това не означава, че проектът за изтребителите отива във фризера?

Категорично не. Лично аз смятам, че всички проекти за модернизация трябва да се движат успоредно и да се реализират според приоритетите.

Президентът Радев обаче заяви, че така се подменя решението на парламента, с което са утвърдени двата инвестиционни проекта за самолети и кораби?

В никакъв случай не се подменя решението на парламента. Просто нещата почват да си идва на местата. Миналата година в комисията по отбрана многократно съм подчертавал, че се пренебрегва тежкото състояние на Сухопътните сили. Но защо говорим само за пехотата и авиацията?! Според мен години наред не се обръща сериозно внимание на зенитноракетните войски, които срещу много по-малко пари биха могли да отблъснат евентуални въздушни атаки. Те са много мощен възпиращ фактор, а за тях почти нищо не се говори. Все пак армията не се състои само от изтребители. Освен това в руските изтребители има още живот. Сам президентът Радев твърди, че те разполагат с ресурс поне до 2028 г. Знаете, че текат обществени поръчки за доставки на нови двигатели и резервни части за МиГ-29. След връщането на завод “Авионамс” се открива простор за ремонт и поддръжка на самолетите тук, в България, вместо да ги караме в Русия или в Полша. Покупката на нови изтребители е изключително скъпа. Със суми от рода на 1,5 млрд. грешки не бива да има.

Президентът не бе доволен и от изтеглянето на доклада за състоянието на армията. Нали нямате намерение да обявите, че армията е в цветущо състояние?

Никога не съм твърдял това. И в миналия парламент съм бил категоричен, че армията страда от хронично недофинансиране като резултат от системното подценяване на нейната роля. Според мен идеята на този доклад е не само да констатира, а да прави конкретни препоръки. Затова и го изтеглихме. Специално искам да кажа, че констатациите на доклада за състоянието на войската са точни. Президентът много правилно каза, че когато скъсаш епикризата, няма да излекуваш болния. Моята идея е след епикризата да се направи рецептата и да се назначи лечението. Освен това не съм съгласен със заключението от доклада, че армията не е в състояние да изпълнява конституционните си задължения. Така се хвърля едно незаслужено обвинение върху войниците, сержантите и офицерите. Истината е, че за незавидното състояние на армията са виновни не военните, а политиците, които години наред разсъждаваха, че като влезем в НАТО, може да не отделяме пари за отбрана. Сиреч някой друг ще ни свърши работата. Нека спестим това поредно унижение на армията.

Това, че ще променим една дума, ще означава ли, че армията е по-боеспособна?

Не, разбира се. Важното е държавата да промени отношението си към армията. Което на първо време трябва да се изрази в подобряване на финансирането и в издигане на нейния авторитет в обществото. Мисля, че това е по силите ни и ще го направим.