Няма да допуснем финансиране на спекулативни проекти, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за "24 часа".

Обявихте актуализиран график за прием на проекти. Какви дейности ще бъдат финансирани, министър Порожанов?

Безспорно има забавяне по Програмата за развитие на селските райони. През последните няколко месеца, включително тези на служебното правителство, спря движението на наредби и нормални взаимоотношения между министерството и фонд “Земеделие”. Беше спряна наредбата по мярка 4.2 за преработка на земеделска продукция. Забави се работата и по горските мерки.

В актуализирания график експертите на министерството и фонд “Земеделие” направиха оптимален план, по който може по най-бързия начин да се възстановят приемите и да се затворят текущите, които са в процес на обработка - за инвестиции в земеделските стопанства и общинските мерки.

Кога стартира отново финансирането?

През лятото. Първият голям прием е по мярката за преработка на земеделска продукция, по нея ще бъде пуснат целият остатъчен бюджет. Възложих да се проучи възможността и за увеличаване на средствата за сметка на част от бюджета, който е за хидромелиорациите. Там е по-сложно от гледна точка на изискванията за преструктуриране на “Напоителни системи”, както препоръча Световната банка.

В момента се подготвят горските наредби, за да стартират мерките за пътища, залесяване, противопожарни дейности. Не по-малко важни са публичните мерки, свързани с църквите. Мярка “Млад фермер” отново ще стартира през есента и към нея има голям интерес.

Правят ли се още опити за измами с финансирането по тази мярка?

Това, което се получи по мярката като недобри практики и с които Разплащателната агенция трябваше да се бори, ще бъде спряно още при приема. Да не се повтарят опитите с проекти за пъдпъдъци, зайци, които бяха доста спорни и бяха отстранявани на база многократни проверки.

За коя мярка очаквате най-голям интерес?

Абсолютно към всички има огромен интерес. При мерките с инвестиционен характер, за преработка и производство на земеделска продукция имаше четири пъти повече заявления, отколкото беше бюджетът.

Същото се получи по мярка 4.1 за производство на земеделска продукция. За “Млад фермер” очакваме интересът да надхвърли два пъти бюджета. При втория прием за общините, който ще бъде в началото на следващата година, интересът е с пъти по-голям от оставащите средства.

Ще стигнат ли парите?

Средствата не отговарят на огромния интерес, но затова в програмата и наредбите има заложени приоритети. За производството и преработката на земеделска продукция са свързани с по-чувствителните сектори като плодове и зеленчуци, биопроизводство, животновъдство. Зърнопроизводството е на малко по-заден план, има проекти, но те са с по-малко точки.

Има ли промени в методиката за оценка на проектите?

Тези дни стартира работа по наредба за изкуствените условия. В регламента те са записани доста общо, за да не допускат проекти на изкуствено разделяне или създаване на проекти, така че да носят точки, но да имат скрита цел. Затова има достатъчно индикатори, които ще послужат за оценка. Те са подадени от ОЛАФ и ние ще ги използваме.

Започнахте проверка и изследване за храни по повод т.нар. двоен стандарт в качеството им. Кога се очакват резултатите и мислите ли, че е възможно такива стоки да се предлагат у нас?

Проверките, които текат в момента, не са само за продукти в България, а и за останалите страни от ЦИЕ. Не говорим за вредни за здравето храни, а за съответствие на продукти, продавани на западноевропейския пазар, с тези в България. Има две хипотези за двойния стандарт. Първо - един и същи продукт да е с различаващи се компоненти от съдържанието - в процент на какао или замяна на захар например. Второто, което е констатирано от другите страни членки при анализ на конкретния продукт, е по-ниското съдържание на определени компоненти от обявените на етикета.

Вече казахме, че през миналата седмица закупихме 31 продукта в пет категории. Те са произведени в Австрия, Германия, Швейцария. Изследванията ще са в две лаборатории - към Института за опазване на общественото здраве и тази към БАБХ. Някои от резултатите ще излязат след малко по-дълъг срок, може би около четири седмици – други по-скоро.

Няма да изчакваме окончателно всички продукти да са готови. Когато имаме информация, ще я оповестим. Тази тема вече е поставена пред Европейската комисия, обсъждана е на Съвет на министрите през март. В момента продължават срещите на Вишеградската четворка, в които се канят от доста време България, Румъния, Хърватия.

Има резултати, които показват, че има разлики в обявеното на етикета.

За съжаление, в някои дори има по-ниски показатели. Да видим какво ще покажат и нашите проверки.

Какъв ще е реалният резултат от тях?

Единственото, към което може да се стремим, е обща позиция на ЕС и ясни регулации. Те ще задължат един и същи продукт да бъде продаван с едно и също качество и състав във всички страни.

Ще има ли повече български плодове и зеленчуци в магазините?

Има места, където вносните са наистина повече. Но на пазарите и тържищата има достатъчно български плодове и зеленчуци. Секторът в последните години е подпомаган немалко, а от 2 г. насам пакетът е близо 100 млн. лв. по обвързаната схема за производство. По първия стълб са почти 40 млн. лв., които отиват като субсидии. Има и подпомагане за групи производители от зеленчуковия и овощарския сектор.

В старото ми качество на директор на Разплащателната агенция тези сектори бяха приоритетни за финансиране. Много проекти за производство и преработка, създаване на трайни насаждения и градини и техника за тях, се финансират основно по 4.1. За 4.2 има много проекти, свързани с хладилни камери и стопанства.

Така се повишава конкурентоспособността на българската икономика, увеличава се БВП. Конкуренцията бе повлияна от спрения внос на европейски продукти в Русия. Ние пострадахме косвено, много от продуктите на западноевропейски производители дойдоха в България. Преди 3-4 г. имаше недоволни производители, особено в Южна България. Те искаха да има “Булгарплод”, продукцията да се изкупува по държавни цени. Те обаче трябва да търсят своите пазари, а държавата да създаде правила. Целта на нашия екип е земеделският производител, който изхранва хората, да излезе на преден план, а не ние като министерство.

Казахте, че при встъпването си в длъжност сте заварили “безумна бюрокрация”. Как ще се справите?

Не бяха тълкувани добре думите ми. Бюрокрацията е в контекста на това, че работейки по усвояване на еврофондовете, изискванията, контролът, одитите и т.н са изключтелно големи. Административната ни система в България като цяло не е прекрасна. Неслучайно по новия програмен период все се говори от страните членки за опростяване. Процесът на бюрократизиране стига и до производителя. А най-потърпевши са Разплащателната агенция и управляващият орган, който в лицето на министерството трябва да разпише всички тези наредби, а агенцията да ги приложи. След това изпълнението от бенефициентите и одитите, които ще намерят пропуск, създават лош привкус на целия процес. В МЗХГ има десетки регистри, разхвърляни са. Няма единна система, която да улесни достъпа. След като оправим нещата организационно, започваме да работим по подобряване и дигитализацията.

За първи път България е домакин на световния конгрес по лозарство и винарство. Какво означава това за страната ни?

Това означава, че Световната организация ни е признала като сериозен производител, с качествени вина и добър лозаро-винарски сектор. Във вторник имах удоволствието да открия този форум. На него присъстват технолози, сомелиери и производители от цял свят. Имаше много ценен анализ на главния секретар на организацията г-н Оран за развитието на пазара на виното и гроздето. Аз се изненадах, че Китай е най-големият производител на грозде, макар и не на винено. Участниците във форума ще посетят и някои от хубавите български изби. Неслучайно една от многото ни идеи с министъра на туризма е популяризиране на българската кухня и представяне на страната ни като винена дестинация.

Съчетанието на доброто вино с хубавата природа може да направи страната не само предпочитана, а и любима дестинация за винен туризъм.