Пример е добре развитата ни болнична мрежа, казва министърът на здравеопазването в предаването „Здравей, България” по Нова телевизия

Здравейте и добре дошли. Генерал-майор, доктор на медицинските науки, професор по анестезиология и интензивно лечение. Има и още, и още. Но да започнем разговора. Завидна биография, факт, и образование. Предвид специализациите и образованието Ви, защо Ви трябваше да добавите и думичката министър в тази прекрасна биография?

Може би поредното предизвикателство. След това, което успяхме да направим във ВМА с моя екип и с всички колеги – един прекрасен резултат, защо пък да не пробваме нещо да направим и на ниво държава.

Успех Ви желаем наистина. Преди време казвате, че предпочитате лекарската престилка, а не костюма, с който сте и днес в студиото.

Това е истина, да.

Но избрахте...

И вчера бях в болницата. Обичам да си облека работните дрехи и да ходя с чехли, не с обувки. И сега в кабинета, когато сме в работна атмосфера, аз съм по риза и с чехлите от работа.

Те са Ви по-удобни?

Аз си ги взех. По-добре се чувствам.

В министерския кабинет сте с лекарските чехли?

Ами, защото спарват тия обувки. Цял ден как да ги носи човек. 

И без сако?

Без сако, да.

А вчера, казвате, че сте ходили до болницата ли?

Аз често ходя. Вчера си ходих, както обикновено – 6,30 часа.

В болницата.

Да.

Защо?

Защото имам болни лежащи, към които имам някакъв ангажимент, грижа. Има болни, които пък идват за консултация от други места.

Специално при Вас?

Да, затова.

Каква оценка поставяте на българското образование, здравеопазване, знам, че е трудно, знам, че може да прозвучи повърхностно - но по шестобалната като човек, който я познава от най-ниските до най-високите нива, извървелите сте я тази стълбичка? Днес здравеопазването ни е? Не е отличник.

Труден въпрос. По определени показатели здравеопазването е отличник. По други показатели оценките са доста слаби. Не може да се даде еднозначна оценка. Защото нашето здравеопазване никак не е зле, от една страна. Но по-скоро трябва да се идентифицират там, където има проблеми, това, което не е наред, това да се подобри. Защото България има страхотно развита болнична мрежа, много болници. България има много вкарани средства като апаратура и нови технологии. Значи, има специалисти, които са на европейско ниво, а защо не и на световно ниво. При тези специалисти достъп има всеки български гражданин. Много пъти се упражняваме на темата достъп, но знаете, че големи специалисти са лесно достъпни, в рамките на три до пет дена...

В България в сравнение с други държави – да, факт е, че достъпът до специалисти е по-лесен.

Тоест, трябва да се кажат и хубавите неща. И в този ред на мисли, освен парите, болниците, кадрите, психиатриите, ТЕЛК-овете, спешните центрове, трябва да помислим и за отношението на обществото към лекарите и сестрите, на сестрите към пациентите. В тази работа вие определено имате голяма заслуга. И аз ви моля за това – да стане нормален диалогът, да не бъдат лошите новини по отношение на здравеопазването...

Аз вярвам, че ...

Извинявайте...изтъква се вече като проблем. Аз имах вчера среща с две асоциации на младите лекари. И те го изтъкнаха като проблем.

Лошото отношение на обществото към българския лекар? Усещала съм го, знам.

Усеща се.

Така е. И може би през годините всеки един от нас носи своята вина за това.

Да, да. Всички.

Най-вероятно е имал една или друга причина за това. Но пък в същото време вярвам, че всеки един от хората, които ни гледат в момента, има поне двама-трима лекари, на които ще благодари цял живот.

Точно така, права сте. И това трябва да го пренесем, да стане, така, обществена нагласа. Естествено, че не всички системи работят прекрасно. Това ни е работата – ако можем, да подобрим.

Сега ще Ви занимая обаче и с проблемите...

Давайте.

... в българското здравеопазване. Болници със задължения. До скоро ВМА, която оглавявахте, Военномедицинска академия, една от предпочитаните болници в България години наред, и Вие, се борехте със стопяване на многомилионните задължения. Похвалихте се, че сте ги стопили от трицифрена на двуцифрена, в милиони става въпрос, сума. Как се намира изход от тази спирала? Как?

Ами, той, изходът не трябва да си гениален, за да го намериш. Значи, трябва да се намерят повече приходи от една страна и трябва да се намалят или оптимизират разходите, без да пада качеството. Ето това е решението. Ние това направихме там. Този модел ще се опитаме сега да го мултиплицираме. Защото той е работещ модел. 

Едно от местата, от кризисните места с много добри специалисти, най-добрите специалисти работят в „Пирогов“, за „Пирогов“ говорим, български специалисти, изключително натоварено и ежедневие, и нощни дежурства, е в тази ситуация – с дългове. Защото, оказва се, от години знаем, много хора, които не са здравноосигурени, всъщност отиват там да се прегледат, защото не са здравноосигурени.

Това също е проблем. Значи, болниците трупат дългове, защото имат определени лимити. Тези лимити се оправят от НЗОК. Когато дойде пациентът обаче, по закон болницата няма право да го върне, особено ако е спешен. Друг е въпросът сега, че голяма част от преминалите спешни пациенти не са в истинския смисъл спешни.

Спешни.

Ами, да. Аз разговарях с колежка преди два дни, която ми казва в АГ болница как отиват събота и неделя да си направят цитонамазка. Първо, защото им е по-удобно. И второ, защото няма да чакат през джипи и специалист. По същия начин стои въпросът и с пациенти, които през седмицата не им е удобно. Тоест, критерият за спешност трябва да бъде ясно разписан – кой е спешен пациент. Това е едното натоварване. Защото там няма лимит. Колкото преминат спешни, обработят се и не се приемат, те се заплащат от ...

То е двустранен процес. Има пациенти, но има и болници, на които им е, да кажем финансово изгодно да минават през спешния кабинет повече пациенти, така ли?

Естествено. После, тези пациенти, те са на два потока. Единият, който мине преглед, обработи се, даде му се лечение и си отиде, за това плаща МЗ, и то е една смешна сума. Другите се приемат за болнично лечение. Те вече влизат по клинична пътека. Обаче лимитът е достигнат, те стават надлимитни. Ето това е проблем. Има структуроопределящи, свързани с националната сигурност болници, като „Пирогов“, някои от големите областни болници, които според мен не би трябвало да имат някакви тавани на лимити. Обаче ако махнем лимита, трябва и контролът да бъде много добър.

Като споменахте „Пирогов“...

Не, защото...

Да, довършете.

Не защото си нямаме доверие. А за да се борим за това доверие.

Точно така. Ще ни кажете какво точно имате намерение да промените. Аз ще Ви заведа чрез репортажа на Рада Богданова и Кирил Караджов в „Пирогов“. Често, предполагам, сте ходили там.

Вчера се срещах с директора на „Пирогов“.

Те изкараха едно нощно дежурство с някои от лекарите в „Пирогов“. Знаем, тежки дежурства.

„По данни от болницата 80% от надлимитните пациенти са спешни. Ако нямат платени осигуровки...

Д-р Сергей Илиев: Идват много запуснати, с тежки заболявания, налагат се сериозни операции, които са трудоемки и изискват много средства.

Повече струва само неспасеният живот. Това е Запрян. Постъпва тук след дълга разходка с линейката.

Гражданин: Кръвта ми тече, никой не помага.

От две болници го върнали.

Гражданин: Гледаха, че нямам осигуровки, затова може да не ме искаха.

Надежда Донева: С опасност за загуба. Това е дясна ръка. Млад мъж.

Гражданин: Изпратиха ме тук.

Миналата година през „Пирогов“ са минали близо 9 хил. души, 247 от тях така и не са се разплатили с болницата. Оставили са й дълг. По нейни сметки – около 400 хил. лв. А в юнската нощ напливът от неосигурени пациенти не намалява. Много от тях са дошли до тук на собствен ход.

Гражданин: Минаваме ги 50-те и просто започват да се обаждат проблемите.

Опитваме да разберем дали всички ги заболяло точно сега или ги е боляло дни и часове преди да дойдат в петък вечер.

Гражданин: И ще си платим тук да ни преглеждат.

Репортер: Защо си плащате?

Гражданин: Ами, за прегледа.

Репортер: Нямате ли си осигуровка?

Гражданин: Ами, не.

Гражданин: Ако нямаш осигуровки, просто довиждане, до тук си.

Междувременно, ако лекарите преценят, че прегледът е достатъчно спешен, пациентът може и да не плаща.

Гражданин: Умирай трудно. Това е”.

За подобен род болници няма да има лимит, но с драконовски контрол, така ли?

Този репортаж би бил същият в много други болници.

Така е, така е.

Това е факт, да.

Контрол и без лимит в някои болници, това ли казвате?

Това е най-доброто решение. Най-доброто решение. Защото не може всички пациенти да се поставят под един знаменател. Има нуждаещи се хора, има животозастрашаващи състояния, а има и хора, които не са толкова спешни.

Професоре, ако днес, представете си, сте млад лекар, 10 години сте учили, специализирали сте, и ви предложат срещу 700-800 лв. да останете в една българска болница? Ще го направите ли, честно? На фона на това, че имате вариант да отидете например в Германия.

Ами, аз съм минал по този път. И мисля, че няма да имам колебания – ще остана.

Защо?

Защото те базовите заплати на всички са ниски. 700-800 лв. са заплатите и на началници на отделения, началници на клиники, доценти, професори. Това са базите. Над това започва вече да расте заплатата или приходът общият по линия на т.нар. клинични пътеки, ДМС. Така че ако питате много колеги – те навсякъде са ниски като базови заплати. Друг е въпросът колко добра е болницата и колко приход реализира, и от там вече колко е свързано това със заплатата. В силно работещите болници заплатите са доста големи. Болници, които са със слабо ниво, със слаб пациентооборот, малко приход от Касата, там заплащането е по-малко. Аз вчера, Ви казах, се срещнах с две асоциации на младите лекари. Аз ги поканих. Изключително държа на много тесен контакт с тях. В общи линии колегите са доволни. Имаме официално писмо. Дори и те се чувстват малко неудобно, за това, че техните базови заплати са малко по-високи от тези на тези, които ги обучават.

На старите лекари, да.

Да. Което е едно добро решение. То е реализирано преди мен, разбира се.

Не знам. Аз наскоро разбрах, че един лекар, добър лекар в „Пирогов“, който работи на пълни обороти и получава 1 200 – 1 500 лв. заплата за стаж десетки години.

Зависи дали това му е заплатата, или това му е целият доход. Защото и това е удобно, да се казва „толкова ми е заплатата”. Това е базовата заплата. Над нея има надбавки, над тях има допълнително материално стимулиране. Значи, крайният доход трябва да се гледа. Вярно е, че заплатите са ниски. Значи, не може заплатата на един лекар, на един професор да е 700-800 лв. Това е базовата заплата. Те са определено ниски. Но пак ви казвам, това в много болници се компенсира през прихода от клинични пътеки, от избор на екип, от спешност. Дори тези пари, които се плащат...

Изходът е добър мениджър.

Точно така - добър мениджмънт.

Понеже, ако вярваме на статистиката, днес в този днешен ден, 6 юни 2017 г., между един и двама български лекари ще напуснат България.

Тя, статистиката е трайно намаляваща. Аз в НС имах такъв въпрос. И там по цифри изложих как намаляват – от 2008 г. като се започне до 2016 г. всяка година на база издадени разрешителни, на удостоверения от МЗ за работа в чужбина, те намаляват с около 50 - 100 на година.

Дано да е така.

Това е добра тенденция. Трябва да я запазим, дори да увеличим.

В часовете буквално, в които Ви представяха като бъдещия министър на здравеопазването, тук в студиото ни гостуваше едно семейство, може би знаете случая Самуела, 8-годишно момиченце, което чакаше пари, които бяха одобрени от Фонда за лечение на деца. Но една бюрократична спънка, с която няма да губим времето на зрителите, да обясняваме отново, всъщност не позволяваше на фонда да преведе към болницата парите за операцията на Самуела. Бюрокрация в чиста форма, според мен. Може и да ме оборите. Само да кажа на нашите зрители, че операцията на Самуела е приключила вчера успешно и всъщност средствата бяха събрани от дарители. Тя наистина беше животоспасяваща, заради проблемите, с които момиченцето се е родило. Защо? Нали има Фонд с доста пари в него?

Права сте да задавате въпроса. Ние идентифицирахме къде е проблемът. Има една промяна, която задължава болниците да правят обществени поръчки, включително и частните – за медицинските изделия, дали ще е винт, става, клапа и т.н. Как ще го решим този проблем? Имаме план – ще променим правилника на Фонда. Защото това е станало през промяна на правилника. Ще освободим болниците, частните специално, за да може този проблем да отпадне. Паралелно с това стартираме обществена поръчка, която ще направим на ниво Фонд. Той ще има вече възможността да закупува тези изделия, когато лекарят, който ще оперира, каже: „трябва ми такова изделие”, Фондът го купува и го предоставя.

Звучи логично и добро решение. Дано...

Не е сложно решение.

Дано помогне и на други дечица.

Обаче искам да вметна нещо. Имаше едно момченце, което също много медиен шум се вдигна, забави се, мисля по времето на д-р Семерджиев беше – за това, че се бави заминаването в чужбина за лечение. Наскоро направих една справка. И в този смисъл е добре, когато захванете един случай, да го карате до края. Тогава беше голям шум, че се бави, че не ходи детето, пари няма, няма решение. Помните ли?

Да, мисля, че помня точно.

Това дете вече е доста време в Германия. И аз направих една справка – до момента сигурно са отишли към 100 хил. лв. И операцията, за която е отишло, така и не е направена.

Понеже нашата медия специално с този казус не се занимава. Но ще проверим, обещаваме.

Проверете го. Заради ред усложнения, комуникационни трудности с придружителите и т.н. Хубаво е да се види и другата страна. Значи, държавата не може да бъде само до стената, да бъде притискана, притискана, притискана. Защото държавата сте Вие, аз и тези хора, където са с камерите. Когато се види един случай, той трябва да се разчепка до края. Ето това дете е там повече сигурно от месец и операцията още не се е състояла.

Ще проверим, наистина, какво точно се е случило.

Проверете.

Обещахме на зрителите да имат възможност да зададат някои въпроси към вас. Ето обобщени, макар и конкретно зададени от Аркадий Шарков – какво ще направи министърът по повод оптимизация на разходите за здравеопазването в частта лекарства. Плащаме скъпи оригинали, за които има също толкова евтини и ефективни генерици. Дали ще изпълни обещанието на управляващите за активна прогенерична политика и как?

Това е нормално. Ние не сме революционери. Повечето европейски страни вървят в тази посока. Ние ще спазим това, ще вървим в тази посока – към генерици, към изсветляване на пазара, към много по-широко обсъждане, когато трябва да се включи нов препарат, дори за редки болести. Защото имам, така, чувството, че голяма част от новите и скъпи медикаменти, иновативни, не че не са нужни, но се взимат недостатъчно при светли условия. Тоест, това трябва да става публично – защо вкарваме този медикамент, за колко души той ще ...

Тук влизате в голяма война, сигурно знаете.

Това не е война, защо да е война. Всичко на масата. Защо трябва да вкараме това лекарство, на колко хора ще помогне, ще се подобрят ли те, напълно ли ще се излекуват, и от къде ще вземем парите. Защото тук един от големите проблеми – при тези лекарства, специално за онкомедикаментите, там няма лимит. Там няма лимит.

Има един въпрос отново свързан за онколечение. Искам да попитам, Дада Иванова ни пише, искам да попитам – вярно ли е, че онкоболните ще се лекуваме според килограмите. Аз съм 76 килограма и ако не отслабна, значи ли, че няма да бъда лекувана? Това не е ли дискриминация?

Естествено, че е дискриминация. Това е едно указание на Касата, което ще бъде дискутирано още на следващия Надзорен съвет, надявам се, защото те не са подчинена структура на министъра на здравеопазването. Но ние ще инициираме такава дискусия, на която да има по-улеснени алгоритми, а не да мерим хората с метъра. Това е малко елементарно.

Всъщност тук има въпрос и за Фонда за лечение на деца, разбира се, от Десислава Маджарска е въпросът. Мисля, че отговорихте. Кратко, ако може наистина за кратък отговор. Любен Цонков пише – ще предприемете ли действия, г-н Петров, за контрол и спазване забраната за тютюнопушене на закрито, която масово не се спазва в момента, вследствие бездействието на Вашия предшественик?

Това, което се изисква по закон, аз ще го изпълня. Обаче има един проблем – аз самият съм пушач, и това ми е слабост, признавам си. Вътрешното ми убеждение ще трябва да бъде с повече усилие на волята. Но щом е правило, ще го изпълня.

Понеже има нарушения.

Нямайте съмнение в това. Да, аз съм човек на правилата.

Сега, накрая някои лични въпроси. Погледнах и направих справка – преди години, когато между другото сте все още полковник и все още доцент, а не генерал и професор, казвате – всеки плаща определена цена, за да стане професионалист. Аз се разделих с черната коса и кроткия нрав. От този момент до тук с какво друго се разделихте?

С много неща се разделих. Както предполагам и Вие, за да стигнете до водеща, наложена в медиите в България, си знаете какво сте платили като цена и в личен план, в отношения със семейство, деца, родители. Ето, миналата събота, тоест преди няколко дни отидох да видя моите родители. Имахме много тежък разговор, защото те страдат, че аз не им се обаждам, не отивам да ги видя за половин час да си поговоря. А аз като отида, съм уморен, изнервен и много напрегнат. И не мога да слушам и се скарваме. И това е за пореден път. После ми става болно като се разделя с тях. Защото те са сами, те чакат мен. Ето това е цена, която плащате и Вие, убеден съм. Вие задавате на мен въпроса. Но той касае и Вас.

Със сигурност касае много хора. Дано между другото да не касае и Вашите деца. Три деца имате.

Да, дано.

Има ли сред тях лекари и бъдещи лекари?

Не, не.

С други неща се занимават?

Да.

И последен въпрос. Изключително съм изкушена, знам, че напредваме, колеги, с времето – има ли конфликт между Вашата наука, медицината и Вашата вяра? Знам, разбрах, че сте вярващ, религиозен човек.

Вярващ съм. Няма конфликт, никакъв. Никакъв конфликт. Напротив, много пъти неща от ежедневието, практиката, в медицината съм си ги обяснявал с някаква Божия намеса, свръхсила. Случаи, които ние планираме да се развият по един начин, те се развиват по друг. И когато, особено завършат благополучно и добре, когато видим, че ние при този пациент очакваме най-лошото, а той се оправи, няма как да не вярваме, че някой отгоре ни направлява.

Когато медицината няма точен отговор в този момент.

На много места медицината няма точен отговор. Тя не е точна наука.

Много Ви благодаря.

И аз Ви благодаря.

Желая Ви успех. От Вашия успех зависи много.

Да. Той ще бъде общ успех. Дайте да положим усилия – и медии, и общество. Нека бъдем заедно в една посока. Иначе, ако сме разделени, няма да успеем. Това не е по силите на един човек, повярвайте ми.

Сигурна съм, че е така. Успех наистина Ви желая.

Министърът на здравеопазването беше наш гост.