До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

Г-н Нанков, кога очаквате да заработи реално тол системата у нас?

Това за съжаление не зависи от нас, а от срокове на други институции по разглеждане на настоящите жалби, както и от това дали ще има последващи такива блокирания на процедурата. Възможно е бъдещото решение на КЗК по внесените към момента две жалби да се протестира пред Върховния административен съд, а можем да очакваме и жалби след класиране на офертите. В последния случай ще поискаме от КЗК предварително изпълнение на процедурата. Институциите за момента работят бързо. Оптимистичният вариант е в началото на октомври, а песимистичният- до края на 2017 г. да имаме избран изпълнител и да започне въвеждането на тол системата. Тя трябва да е въведена в средата на следващата година, да са уточнени всички места, на които ще се поставят камери, както и автомати за предплащане на изминатите километри и избор на маршрут. Така че в зависимост от теглото си тежкотоварните автомобили и на километрите да заплатят в аванс преминаването си. След това системата ще бъде тествана и оценявана в рамките на една година преди реално да заработи.

Очаква се платените пътища в обхвата на бъдещата тол система да не бъдат повече от половината изградени шосета в страната. На какъв принцип според Вас трябва да се случи това разделение?

Нашата идея е да пренасочим пътния трафик към големите артерии, основно по магистралите, за да гарантираме по-голямата пропускливост. Така че да не натоварваме толкова по-малките пътища и да облекчим вътрешния трафик в страната. Предполагам, че Министерски съвет ще вземе решение максимум половината пътища да са платени, като водачите на леки коли ще плащат електронни винетки също само за тези шосета.

Какъв ще е принципът на тарифиране при новата система? За преминаването на всички пътища включени в тол системата ли ще се плаща една и съща цена, както е в моментната при винетната система?

Има възможност и лично аз съм привърженик на варианта да има разлика при цените за преминаване по различните шосета. Подходите са различни. Единият от тях е за пътищата, които са в най-добро състояние като магистралите и пътища първи клас, да се плаща и най-висока цена. Има и друг такъв – именно тези шосета да са с малко по-ниски цени за преминаване от останалите пътища, за да може транзитният трафик да бъде насочен основно към тях и да не натоварваме движението.

Може ли тогава да се мисли и за сезонни цени при тол системите, отново според натовареността на трасето?

Това вече би било трудно осъществимо. Трябва да имаме предвид и че при липсата на ремонтни дейности, които да затрудняват движението, магистралите ни имат нормална пропускливост. Ще е нужен обаче малко по-добър контрол относно тонажите на тежкотоварните автомобили, за да няма претоварване.

Кога ще бъдат премахнати и тапите по морето особено в разгара на летния сезон като тази на пътя между Бургас и Слънчев бряг?

По този път имаме 4 участъка, два са по линейното трасе от Бургас към Слънчев бряг. Те ще бъдат разширени, а това може да започне веднага, дори и този сезон, ако ВАС отхвърли жалбите срещу класирането. Ако утре имаме решение на съда, строителството може да започне веднага с бюджетни средства. Има и нужните технологични пътища, така че строителната техника няма да минава по трасето, по което се движи туристическия поток. Двете най-критични отсечки са обходите на Поморие и Ахелой. За първия от тях предстои тръжната комисия да класира участниците и ако няма жалби, въпреки че практиката показва, че всяка процедура в Агенция „Пътна инфраструктура” се жали, също можем за започнем веднага строителството. Тръгна и процедурата за обхода на Ахелой.

Именно заради тези непрестанни жалби в момента обсъждате идеята пътната агенция да съди компаниите, които блокират процедурите. Всеки път ли ще завеждате отделни ответни дела или обмисляте законова промяна, която да реши този проблем?

Наистина трябва да се помисли за някакво решение не само в пътния сектор, а и в строителния, и в сектора на услугите. В момента ние сме почти готови с модел за типова документация в пътния сектор за обществени поръчки, която също би намалила броя на обжалванията. Поне такава е практиката в Европа и в една Германия например. Типовите документи трябва да са готови до няколко месеца. С тези документи ще бъдат уточнени основните спецификаци и методи за оценка. Може би и от Камарата на строителите в България трябва да помислят за някаква вътрешна саморегулация, тъй като се знае, че има фирми, които са се превърнали в професионални жалбоподатели. А това противоречи и на етиката в сектора. Нужно е да се намери юридически баланс, за да не нарушим европейското законодателство.

Една магистрала, за която се говори всяко лято, но като че ли никога не е на дневен ред е „Черно море” между Варна и Бургас. Кога можем да очакваме да започне нейното изграждане?

Има интерес към изграждането на тази магистрала на концесия от страна на Китай, Катар и други държави. Нужна ни е обаче и адекватната нормативна база. Понастоящем концесиите са добър механизъм за изграждане на отсечки, които не са част от трансевропейската пътна мрежата. И които наистина имат висока добавена стойност и перспектива за връщане на вложените средства. . Докато имаме цялостно решение ние ще обновяваме и разширяваме отсечки. Предвижда се и изграждане и на обходен път на Варна чрез детелина, която да изкара трафика от Аксаково към Оброчище и Албена, съответно и към Златни пясъци. В момента правим и ремонт на това трасе и ще сме готови до 18-19 юни с обновяването на най-тежките участъци.

Министерството на регионалното развитие подготвя и промени, които да облекчат инвестиционния процес за бизнеса и гражданите. Какво точно предвиждате в тази насока?

Идеята е да намалим проектните части, за които е нужно одобрение и строително разрешение за преустройства и това да се случва само с обяснителна записка, чертеж и подпис. Срокът на процедурата ще бъде значително намален, както и разходите на инвеститорите. Освен това имаме и една кардинална идея. Съгласуването на инвестиционните идеи на проекти, както знаете освен с държавни институции минава и по линия на съгласуване с редица дружества – електроразпределителни и водни. Това ще става по служебен път вместо инвеститорите да чакат с месеци пред гишетата на всяко едно подобно дружество. Защото този бавен процес създава предпоставки за корупционни практики и затормозява обикновения гражданин. Идеята ни е когато си подадете инвестиционното предложение в общината тя за 30 дни сама да го съгласува по служебен път. Общината сама ще изважда и скица, ако няма променени вещно-правни отношения. През 2017 г. ние също направихме доста добри неща в тази посока. Например нямаше срок в закона за допускане на подробен устройствен план и главният архитект можеше да забави тази процедура до безкрайност. Вече срокът е двуседмичен. Ще преминаваме от разрешителни към уведомителни режими. Друго нещо, което много затормозяваше процеса. Имали сме кметове, които не откриваха строителна площадка и линия за строителство, въпреки че има одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение. За това нямаше срок и някои инвеститори бяха забавяни с години. Сега срокът е тридневен. В инвестиционния процес имаме и свръхекологични регулации, които също значително забавят процеса. Нужно е да бъде намерен балансът. Не можем да дадем приоритет само на парите и инвеститора, нито само на местната общност, нито пък само на екологията.

Има ли риск за пари от Европа, при неизпълнение на някое от предварителните условия на Брюксел за продължаване на финансирането?

Проектът за спешната помощ на стойност 163 милиона лева е забавен с години. Ние създадохме кординационно звено и работна група заедно с експерти от здравеопазването на ниво зам.- министри Мирослав Ненков и Дени Николова. Ще включим и експерти от Министерство на финансите. Проектът е рисков към момента и трябва да се ускори, тъй като това са единствените пари от Европа за здраве. Имаме междинни цели, които трябва да изпълним до средата на 2018 г. Проектът е на три етапа, а ние сме още на първия. Поне сега имаме променено отношение от страна на здравното министерство и се работи усилено по въпроса, въпреки предходното забавяне от тяхна страна. Тези средства са много важни, защото са за нова апаратура, линейки и реконструкция на филиалите на Спешна помощ. Което би решило основни проблеми. Всички останали процедури по ОПРР вървят в срок.