Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

Министър Вълчев, резултатите от матурите не показват влошаване на успеха, но не отчитат и особен напредък. Обмисляте ли в следващите години някаква промяна във формата на матурите?

Съществени промени няма да има. Форматът ще бъде запазен, но ще се опитаме да подобряваме и оптимизираме организацията при провеждане на държавните зрелостни изпити. Вероятно ще има промени при времетраенето на различните модули. То трябва да се съобрази с необходимото време за писането на съответния текст или решаването на задачите.

Доволен ли сте от средния резултат по български език - добър 4,13, при занижената скала, според която тройка се пише за 23 точки?

Не можем да бъдем доволни от резултатите, а трябва да имаме професионалната амбиция те да се подобряват всяка година. Има множество политики и мерки в системата, които работят за повишаване на постиженията. Планираме дейности, свързани с допълнително обучение за деца с образователни дефицити и др.

Резултатите от националните външни оценявания (НВО) след 7-и клас също показаха лек напредък. Дори и училищата с най-високи резултати обаче имат средно около 50 точки от 100 възможни, което е по-скоро в средата на успеваемостта. Какви мерки според вас ще доведат до подобряване на качеството на образованието?

На базата на средния резултат трудно можем да направим изводи. Но от друга страна разпределението около него не е толкова лошо. Една от целите на външното оценяване е да се направи селекция на учениците. Както вече казах, имаме комплекс от мерки и политики, които и сега се прилагат, и най-вече е необходима по-добра работа на институциите.

Какво се случи с проверката за сгрешената задача в НВО по математика? Установиха ли се пропуски и ще има ли санкции?

В задачата е допусната грешка – наличие на излишната дума „остроъгълен“. Нашият анализ показа, че тя не е довела до объркване, нито е била предпоставка седмокласниците да не решат задачата. Оказва се, че дори повече деца са решили успешно тази задача, отколкото друга. Решението на различните условия показва също, че учениците успешно са минали от едно към друго и трудността по-скоро е била свързана с непознаване на материала, а не с излишната дума „остроъгълен“. Въпреки това такива грешки са недопустими. Стартирано е дисциплинарно производство в Министерството на образованието и науката по отношение на отговорните служители, предприел съм и мерки за подобряване на организацията при изготвяне на изпитните материали. Те обаче не могат да бъдат проверявани от много хора, заради запазването на тяхната конфиденциалност.

Как ще решите проблема на децата на гурбетчиите, които не могат да подадат документи за кандидатстване след седми клас, защото е необходим подпис на родител?

Вече инструктираме регионалните управления на образованието и училищата как да действат. В случаите, в които няма законно определен настойник на децата, ще дадем възможност да се подпишат хората, които се грижат за тях. Учителите ги познават и знаят кои са.

Въпреки единните критерии за прием в първи клас в столицата има много проблеми – като се започне от родителите, които подадоха сигнал в прокуратурата, и се стигне до учителите, които ходят по домовете, за да проверяват фалшиви адреси. Какви мерки ще се вземат и можем ли вече да говорим за система за прием по подобие на тази в детските градини?

Подобни проблеми има от години. И преди адресът е бил сред критериите за прием. Тази година обаче той е заложен като водещ в нормативните разпоредби, което е създало по-високи стимули за злоупотреба. Това доведе до проблеми с приема в определени столични училища. Има възможност да подобрим критериите, като въведем уседналост и се концентрираме около постоянния адрес. Задължително е разработването на обща информационна система за цялата Столична община по подобие на детските градини, но все още не сме сигурни, че тя може да бъде готова за приема през учебната 2018-2019 година. Но ще предприемем действия в тази посока.

Искате да кажете, че постоянният адрес ще има по-голяма тежест ли?

Говорихме със Столичната община и обсъждахме какъв точно да бъде механизмът, като засега има няколко варианта. Един от тях е критерият постоянен адрес да има тежест над 51% . Вторият е да се дават различен брой точки в зависимост от годините, в които семейството е било на този адрес. Друг вариант е постоянният адрес да е единственият критерий и при равен брой точки да се прави вторично класиране. Въпросът все още дискусионен и предстои допълнително да го уточним със Столичната община.

След срещата с представители на различни институции стигнахте ли до конкретни мерки, насочени към повишаване на обхвата на децата и учениците в детски градини и училища?

Срещата показа, че тази задача е ангажимент на много институции - не само на МОН, но и на цялото правителство. Чухме много предложения. Преди началото на следващата учебна година ще има регламентиран механизъм за съвместна работа на институциите. Това, което правят в момента образователните структури по отношение на обхващане на децата в предучилищна и училищна възраст, ще бъде подпомагано от страна на всички компетентни институции като Агенцията за социално подпомагане, МВР, при необходимост ще се включат и Агенцията по заетостта, районните здравни инспекции и детските педагогическите стаи. Ще регламентираме екипи за съвместна работа, които ще се състоят от представители на различни звена. Те ще имат задължение да работят по обхващане на децата и учениците в предучилищна и училищна възраст, да предоставят информация, да предписват мерки, да посещават домовете им, да работят с родителите, да ангажират при необходимост представители на местните общности, както и юридически лица с нестопанска цел. Кметът на София Йорданка Фандъкова каза, че благодарение на разработване на подобен механизъм в столицата са обхванати допълнително 2000 деца. Има проблемни райони, в които са концентрирани много деца от уязвими групи – квартали като „Столипиново“, градове като Сливен.

Две порочни практики във висшето образование станаха публични напоследък – задържаните за подкуп професори от Пловдив и преподавателката от УНСС, която пишела тройки за празни листове. Необходими ли са според вас нови мерки за предотвратяване на подобни случаи?

Подобни прояви са недопустими и трябва да се реагира незабавно, за да няма никакво съмнение, че се толерират. Такива случаи влияят върху имиджа на висшето училище, а увреждането на името на само един университет може да повлияе на престижа на цялото висше образование. Затова моят апел към ректорите е да бъдат безкомпромисни в подобни случаи. Те самите са заинтересувани от това и нашата ретроспекция показва, че те винаги са реагирали при подобни проблеми. Почти няма случаи, при които да не са взели мерки, което означава, че са ангажирани със запазване на имиджа на висшите училища. Доколко можем да предотвратим такива ситуации – това е въпрос на допълнителни вътрешни механизми. Не казвам, че те не действат, но няма такива, които да гарантират, че даден преподавател няма да злоупотреби или да се отнесе безотговорно към работата си. Много е важна вътрешната реакция при всеки един сигнал. Сигурен съм, че във всяко висше училище студентите имат възможност да изкажат мнение и оттам нататък трябва да има реакция, за да не се натрупват проблеми. Когато веднъж една нередна ситуация се подцени, даден преподавател или служител ще остане с впечатлението, че тя може да мине безнаказано и това е предпоставка да се натрупа напрежение.

Обмисляте ли промени в Закона за висше образование?

На този етап не предлагаме промени в Закона за висше образование. Такива бяха направени през 2016 година. Продължаваме реформата за преструктуриране на приема и финансирането на университетите, увеличаване на дела на парите в зависимост от комплексна оценка за качество на образованието и потребностите на пазара на труда, насърчаване на специализацията на университетите в професионалните направления, в които имат най-висока оценка. Предложил съм на ръководствата на висшите училища да поговорим затова каква е визията им през следващите 15-20 години като профил на университета, като място на регионален и национален образователен пазар, като стратегия на специализация и развитие. Иска ми се тяхната ангажираност в управлението да бъде повече от 4-годишния мандат. Ще говорим и за привличането и задържането на млади преподаватели в системата. Вероятно след тези разговори ще предложим и допълнителни промени.

Искате да кажете, че ще работите за премахване на мандатите при ректорите ли?

Не. Ректорите са лица, определени от академичната общност временно да представляват и ръководят висшето училище и самата академична общност. Ректорите на държавните висши училища в момента формално са отговорни само пред академичната общност и по-точно тази част от нея, която ги е избрала, а хоризонтът им стратегическо планиране е затворен в мандатната програма. На мен ми се иска те в по-голяма степен да се чувстват отговорни и като представители на собственика на държавното висше училище - обществото. Както собственикът на частното висше училище е загрижен за това след 20 години къде ще бъде позиционирано то, ще има ли добри преподаватели и какво трябва да направи днес за да ги има, ще има ли връзка обучението му с пазара на труда, така и ние - МОН и ректорите, трябва да сме загрижени за това.