Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

Г-н министър, една от първите Ви инициативи беше да прегледате административните тежести за бизнеса и държавните такси за услуги на потребителите. Кои са първите стъпки, които ще предприемете за облекчаването им?

Изготвен беше анализ с предложения зa мерките, които ще се предприемат за намаляване на регулаторната тежест. Предвижда се промяна в 60% от услугите, предоставяни от Министерството на икономиката и второстепенните разпоредители към него. Промяната включва: отпадане на услуги, намаляване на изискуемите документи, намаляване на такси, съкращаване на срокове и служебно предоставяне на информация.

Анализирани бяха общо 187 услуги, предоставяни към момента от икономическото ведомство, като в 113 от тях се налагат промени. 67 такси са предложени за намаляване, а за 21 услуги таксата напълно ще отпадне. 15 услуги и режими са предложени за намаляване на изискуемите документи, а 8 напълно ще отпаднат. Сроковете, предложени за намаляване са 23, а служебно ще се предоставят 14 документа.

В резултат от по-ниските такси се очаква редуциране на пряката финансова административна тежест за бизнеса с около 200 хил. лв. годишно. В резултат от оптимизацията на предоставяните услуги предвиждаме многократно по-голямо намаление на разходите на бизнеса, свързано с орязване на броя изискуеми документи, съкращаване на сроковете, предоставяне на всички възможни начини на плащане (по банков път, през ПОС терминали) на административните услуги, които са обект на извършения преглед.

Важно е да се подчертае, че резултатите от инициативата на министерството ще имат както благоприятно финансово изражение, но още по-важно – ще спестят ценно време на гражданите и фирмите.

Предложихте за обществено обсъждане Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който предвижда забрана за приватизация. Окончателно ли спира приватизацията в България?

Да. Приватизацията е фундаментален процес, но е процес на прехода. Тя изигра своята роля. Сега е ред на други икономически механизми. Дружества, на които е принципал министерството, изпълняват важни функции. ВМЗ, например, е най-голямото предприятие от военно-промишления комплекс с високо квалифициран персонал, обучен да изпълнява редица специални и граждански поръчки. Стратегически по-добре е дружествата да запазят собствеността си, но да развиват стопанската си дейност при спазването на добри бизнес-практики. Това е моята цел – технологично модернизирани, развиващи се и на печалба държавни предприятия.

Ще има ли промени в ръководствата на дружествата, които са под шапката на Министерството на икономиката? В кои от тях виждате пропуски в дейността им?

Провеждаме политика за намаляване съставите на органите на управление на търговските дружества. Предприетите мерки до момента дават ефект на спестяване на държавни средства в размер на около половин милион лева годишно.

Персонални промени са възможни в случаите, когато в работата на дружествата бъдат констатирани слабости по отношение на резултатите, които трябва да бъдат постигнати.

Разпоредихте проверка на всички язовири в страната, какво показват първите резултати от нея?

Времето, а и не малкото трагични инциденти през годините показаха, че надзорът и техническото състояние на язовирите са тема от първостепенно значение. Затова и буквално в първия ден, в който встъпих в длъжност разпоредих засилване на контрола и стартиране на масови проверки в цялата страна. Мисля, че това е тема, по която не можем да си позволим да отлагаме и да губим ценно време, защото от нея често зависят здравето и имуществото на хората. В изпълнение на тази заповед, в дъждовните дни на месец май, в това число и през почивните дни, бе осъществен постоянен мониторинг на инспекторите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, където валежите бяха най-обилни.

Паралелно с това се извършват проверки на язовирите на територията на цялата страна, а след 8 май контролът бе засилен. Сред най-честите нарушения са неработещи затворни органи на основните изпускатели, нарушения по преливниците, наличие на храстовидна растителност по съоръженията и/или по откосите на язовирните стени и др. Резултатите от проверените язовири показват, че се изпълняват направените предписания за поддържане на свободен обем, но все още има технически неизправности, които не са отстранени или са в процес на ремонтиране. Към този момент няма непосредствена опасност от преливане на никой от проверените язовири.

С други думи, общата констатация е, че към този момент тези, ако мога да ги характеризирам като най-проблемни язовири, имат свободни обеми и няма непосредствена опасност. Трябва обаче собствениците да изпълнят направените предписания от агенцията, които често са свързани и с ремонтни дейности, за да могат съоръженията да функционират нормално.

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор продължава да следи ситуацията в цялата страна, като са в ход и проверки на всички язовири с констатирани нарушения. Навсякъде, където същите не са отстранени, собствениците ще бъдат санкционирани. Експертите планират назначената проверка от мен на най-проблемните язовири на територията на цялата страна да приключи до края на месец юни.

Подготвяте и нормативни промени във връзка с категоризацията на язовирите, какво конкретно предвиждат те?

Много е важно да направим промени в нормативната база, които да доведат до ясна и конкретна регламентация на контролните правомощия на държавната агенция. С измененията ще се класифицират язовирите съгласно тяхната степен на потенциална опасност (според обема на язовира, височината на стената, застрашените населени места и инфраструктура) и ще се степенуват изискванията към собствениците, относно отговорността за поддръжката на съоръженията и тяхната безопасна експлоатация. Освен това ще се определи кои изкуствени водни обекти са водоеми, а не язовири и не подлежат на регулация и контрол по изискванията на Закона за водите. За тяхната техническа изправност и безопасна експлоатация, отговорност ще носят собствениците им.

Изготвени са предложенията за промени в Закона за водите, които ще се разглеждат от междуведомствена работна група. Що се отнася до общото състояние на язовирите, вече съм изискал отчет за дейността на ДАМТН в тази област. Данните, които са ми предоставили показват, че от началото на годината до 16.06.2017 г. са проверени 672 язовира, но общият брой проверки е по-голям – над 700, защото на някои от тях се е наложило инспекторите ни да отидат няколко пъти, за да се уверят, че се изпълняват предписанията и/или, че се поддържа достатъчен свободен обем.

Дадени са 917 предписания за констатирани технически неизправности. Съставени са 175 акта за неизпълнени предписания. Прави впечатление, че направените предписания са почти равни на броя проверени язовири. Не трябва обаче да се прави механичната сметка, че всеки язовир е с проблем. На някои язовири са правени 3-4 предписания и повече. Много от тях също така не са пряко свързани с безопасността – например затруднен е достъпът или има растителност по язовирната стена и съоръженията.

Според анализа на ДАМТН, 205 язовири (от общо над 5 200) на територията на цялата страна са в наистина тежко положение, като голяма част от тях са изпразнени. Където има воден обем, същият се контролира периодично и постоянно се поддържа достатъчен свободен обем. Въпреки това считам, че е нужно да се засили контролът още повече. Ще се взимат крайни мерки като не само ще се съставят актове, но и ще се извеждат от експлоатация язовири, ако те не отговарят на изискванията на закона.

Също така, това, което ми прави впечатление, че в целия процес е изключително важно да засилим вниманието на собствениците. Именно затова ще продължим и партньорството с Националното сдружение на общините. Към днешна дата около 90% от всички язовири на територията на страната са общинска собственост и е важно местната власт да обърне специално внимание, за да не се допуснат проблеми при тяхната експлоатация.

Обявихте, че предстоят законови промени, които трябва да ограничат възможността за нерегламентирана работа на бензиностанциите. Какъв очаквате да е ефектът от тях върху хазната?

Около 117 млн. лв. се очаква да е косвеният ефект в държавния бюджет, следствие на промените в Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, предложени от Министерството на финансите и Министерството на икономиката. Подзаконовият нормативен документ вече е публикуван за обществено обсъждане на сайтовете на двете институции и е разработен съвместно от техните екипи и експертите на Национална агенция по приходите, Българския институт по метрология и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Основен мотив за предлаганите изменения е борба с укриването на приходи от продажби на течни горива в търговските обекти и предотвратяване на злоупотребите с ДДС. Проверки на обекти за продажби на течни горива показват, че се установяват извършвани продажби без да се отчитат чрез електронните системи с фискалната памет. Констатирани са множество случаи на прекъсване на връзките/комуникациите между основните елементи на системата, вследствие на което са проточвани и продавани количества горива, които не са отчетени към системата на НАП.

Затова се предвижда изработване на предварително одобрена от НАП и БИМ схема за всеки конкретен обект за продажби на такъв вид продукти, която да отразява всички компоненти на електронната система за продажба на течни горива и връзката между тях (централно регистриращо устройство, средства за измерване на разход, концентратор и нивомерна измервателна система). Парите от спирането на злоупотребите с горивата е възможно да се насочат към важни инфраструктурните проекти с икономическо значение. Съвместно с Агенция “Митници” и Министерство на финансите работим и за последващи мерки.

Какви са Вашите очаквания за ръста на икономиката тази година?

Реалистично се очаква над 3% ръст в българската икономика, но, разбира се, ще работим и за повече. За пета поредна година БВП отбелязва ръст, като се очаква тази тенденция дa пpoдължи cъc cтaбилни тeмпoвe пpeз нacтoящaтa и cлeдвaщaтa гoдинa. Приоритет в работата ни е запазването на финансова стабилност, подпомагането на износа, на малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката ни.

Националният статистически институт отчита поредно намаление на преките инвестиции у нас спрямо миналата година. Какви мерки са необходими за привличането на повече инвестиции в страната?

Една от основните ни стратегии в тази посока е създаване, подпомагане и развитие на индустриални зони, а също и изграждане на инфраструктурни проекти, разработване на квалификационна карта по региони и специализирано обучение на кадри в зависимост от интересите на инвеститорите.